1. Какво представлява лицевия нерв?
Лицевият нерв е седмия чифтен черепномозъчен нерв. Принадлежи към периферната нервна система. Той съдържа както двигателни, така и сетивни нервни влакна, поради което се определя като смесен нерв. Води началото си от моста - структура на главния мозък, където се разполагат основните му ядра - това са струпани тела на неврони, чиито израстъци формират по-нататък самия нерв.
От моторното му ядро започват нервните влакна, които достигат до съответните мускули в областта на лицето и контролират тяхната функция, докато от сетивното му ядро излизат тези нервни влакна, които имат отношение към сетивността на конкретни области от главата. Макар и тези влакна като цяло да достигат до различни части на тялото, те функционират като един нерв, а именно лицевия.
Моторното ядро е свързано с инервация на мимическата мускулатура, т.е. тези мускули, с помощта на които изразяваме чувствата и емоциите си, като например смях, гняв, радост. То, освен това, контролира и някои от подезичните мускули. Моторното ядро на нерва е изградено от две групи клетки - първите получават информация и от двете половини на главния мозък, като те инервират горната и средна част на лицевата мускулатура.
Втората група клетки се контролира единствено от противоположната мозъчна кора и инервира долните лицеви мускули. От моторното ядро се отделя и нервно влакно, което контролира мускул в средното ухо.
От сетивното ядро излизат нервни влакна, инервиращи вкусовата сетивност на предните 2/3 на езика. Към тях по-късно се присъединяват парасимпатикови влакна, които повлияват функцията на слъзните жлези, жлезите на носната кухина и мекото небце, слюнчените жлези, както и сетивността на външния ушен канал и кожата зад ухото.
От моста, където се намират неговите ядра, лицевият нерв преминава през различни канали на черепната основа, давайки разклонения за различните структури, които инервира. Особено важно е преминаването му през т.нар. канал на лицевия нерв (canalis n.facialis) , където той най-често се засяга. От него нервът продължава своя път, за да може накрая да достигне околоушната жлеза и там да даде крайните си разклонения.
Описаното дотук показва колко голямо е влиянието на този нерв върху нормалното функциониране на организма. Неговото увреждане би довело не само до слабост или парализа на лицето, но и до сухота в очите и устата, както и до нарушение във възприятието на вкуса.
