2. Какво съдържат цигарите?

Цигарите съдържат различни видове изсушени тютюневи листа, най-често с различно никотиново съдържание, както и ”пълнители”, направени от други части на растението (напр. стеблото), които така или иначе са непотребни. За да бъде по-приятно пушенето, се прибавят и някои добавки –  захари, ароматизатори, овлажнители. На пръв поглед те изглеждат доста безобидни, но запалени се превръщат в куп други токсични съединения, особено вредни когато се комбинират. Вид мярка срещу вредата от пушенето са въведените за пръв път през 50-те години на миналия век филтри. Направени от целулоза, те задържат част от катрана и дима.
 
Цигареният дим съдържа над 4000 вещества, действащи като иританти или канцерогени. Част от него се инхалира от пушачите, част бива издишан, което оказва въздействие и на околните въздържатели, т.нар. пасивни пушачи. Както всеки друг дим, така и този представлява дисперсна среда, съставена от газове и частици. Някои от опасните газове са въглероден окис, азотните окиси, цианиди, амини, формалдехид, акролеин, амоняк, ацетон и др. Химичната природа на частиците е разнообразна – никотин, фенол, пирен и бензпирен, бензантрацен, фенантрен, анилин, както и още много съединения, влизащи в състава на т. нар катран. Особено внимание трябва да се обърне на съединението бензпирен диол епоксид (BPDE), с доказан ефект върху ключов тумор-супресорен ген. Въглеродният окис е газ без миризма и цвят, афинитетът на хемоглобина към който е многократно по-висок от този към кислорода. Така се понижава и доставянето на кислород до всички тъкани, включително и най-нуждаещите се – нервна и миокардна.

Никотинът е алкалоид, предизвикващ зависимост подобно на хероина и кокаина. Може би не знаем колко е опасен, но един пример би ни дал добра представа за силата му - 60мг, поставени върху езика, могат да убият човек за минути. При запалването на цигарата той се изпарява и бива инхалиран от пушача, след което бързо се разпространява в цялото тяло, а до мозъка – за по- малко от 20сек. Така, чрез въздействието си върху централна нервна система, той ускорява сърдечната честота, повишава кръвното налягане и увеличава кислородната консумация на миокарда.