2. Как се диагностицира мегалобластната анемия?

Анемията е състояние, което в някои случаи може да се диагностицира още при прегледа и разговора с пациента. Характерните оплаквания, бледо-жълтеникавият цвят на кожата и лигавиците подсказват за евентуално намаление на червените кръвни клетки. С тази цел се прави лабораторно изследване на кръвта, което да потвърди или отхвърли съмненията на лекаря. Най-често при анемия се установява следната констелация:

  • намален брой на еритроцити
  • намален хемоглобин
  • намален хематокрит
  • левкоцитите и тромбоцитите най-често са в границата на нормата

Допълнителни показатели представляват MCV, MCH и MCHC (за повече информация темата анемия). Това най-общо дава представа за взаимовръзката между посочените по-горе основни показатели на червената кръвна редица. Типично за мегалобластната анемия е установяването на повишени стойности на MCV и MCH, което показва, че анемията е макроцитна, хиперхромна. Има обаче и други видове анемии, които протичат с подобна констелация на посочените показатели, поради което тяхната информативност не е специфична за мегалобластната анемия.

В редица случаи е удачно изготвянето на кръвна натривка, т.е. микроскопски препарат, който позволява детайлно изучаване на морфологията и структурата на еритроцитите. Резултатът при мегалобластната анемия е откриването на уголемени еритроцити, оцветени по-интензивно от нормалното. От друга страна често могат да се открият типични морфологични отклонения в структурата на еритроцита, които подсказват наличието на мегалобластна анемия. Това са базофилно пунктираните еритроцити, телцата на Джоли, хиперсегментираните гранулоцити и други.

Миелограмата (натривка от костен мозък, която по-късно след изследва с помощта на микроскоп) показва типичните данни за неефективна хемопоеза - наличие на много уголемени предшественици на еритроцитите, които обаче реално не водят до появата на функционално годни червени кръвни клетки в периферната кръв.

Останалите лабораторни показатели, които могат да имат значение за поставянето на диагнозата, са установяването на понижени серумни концентрации на витамин В12 и/или фолиева киселина (трябва да се има предвид че това понижение настъпва сравнително късно), изследването на повишени стойности на серумно желязо (което отхвърля възможността да се касае за желязодефицитна анемия), повишени стойности на индиректен билирубин и т.н.

При съмнение за наличието на мегалобластна анемия от изключително значение е провеждането и на следните изследвания:

  • гастроскопия – благодарение на нея се визуализира стомашната лигавица и се търси наличието на атрофичен хроничен гастрит. При откриването му най-вероятно с касае за относителен дефицит на вътрешния фактор, т.е анемия в резултат на относителен недостиг на витамин В12 (при фолиев дефицит гастрит не се открива)
  • определяне на неврологичен статус – търси се увреда на сетивността на долните крайници най-често (открива се само при дефицит на витамин В12)
  • търсене на антитела към клетките на стомашната лигавица и/или към вътрешния фактор (откриват се само при недостиг на витамин В12)