През 1908г. руския учен Иля Мечников открива положителния ефект на някои бактерии, които допринасят за усвояването на хранителните вещества от организма, подобряват храносмилането, като имат и други благоприятни свойства за здравето. За тези си открития д-р Мечников получава Нобелова награда за медицина.
Съгласно съвременните научни възгледи пробиотиците се дефинират като „живи микробиални биологични добавки, изключително полезни за здравето на човека”.
Съществуват и други дефиниции на термина „пробиотици” приети през последните години:
- Оралните пробиотици са живи микроорганизми, които при поглъщане в храносмилателния тракт в определени количества оказват положителен здравен ефект, извън този на основното хранене. LABYP – консенсусна дефиниция.(Guarner&Schaafsma, 1998)
- Живи микробиални хранителни съставки, полезни за здравето – прието за консенсусна дефиниция от FUFOSE Concerted Action спонсориран от Европейската комисия (Diplocket all 1999)
- Живи микроорганизми, които давани в адекватни количества имат здравословен ефект върху приемника – дефиниция на работната група на Световната Здравна Организация и от Международната Асоциация за Пробиотици (Reid et all 2003).
- Пробиотичните бактерии са живи хранителни добавки, които са полезни за здравето на консуматора – официално предложение от Европейската Комисия.
- Lactobacillus acidophilus
- Bifidobacterium bifidum
- Lactobacillus bulgaricus
Накратко, полезните действия, които пробиотиците упражняват върху организма са следните:
- подобряват смилаемостта на млечните продукти и други протеини
- стимулират абсорбцията на лактозата при хора, които не могат да я усвояват
- подпомагат цялостното храносмилане и потискат прекомерното размножаване на болестотворните микроорганизми в храносмилателния тракт
- подтискат гнилостните процеси в стомаха и червата
- предотвратяват липсата на витамини от групата В и на витамин К
- подпомагат оздравителния процес по време на прием на антибиотици и др. химични вещества
- възстановяват намалената чревна микрофлора в резултат на прием на антибиотици
- предотвратяват и лекуват диария, включително и инфекциозна
- намаляват риска от болести на стомаха
- ограничават появата на вагинални и уроинфекции
- консумацията на кисело мляко, което съдържа специфични видове Lactobacillus или Bifidobacterium могат да стимулират имунния отговор
- спомагат при лечението на дихателните инфекции като синуити, бронхити и пневмония
- намаляват риска от алергични заболявания – астма, хранителни алергии и кожни реакции
- спомагат за понижаването на високите нива на „лошия” холестерол
- намаляват риска от развитие на тумори на пикочния мехур и на дебелото черво
- фруктоолигозахариди (FOS) – късоверижни захари, изградени от фруктоза и глюкоза
- инулин – фруктозосъдържащ захарид
- изомалтоолигозахариди – смес от глюкозни остатъци (изомалтоза, паноза, изомалтопентоза, нигероза, изопаноза и др.)
- лактулоза – полусинтетичен дизахарид
- лактилол – дизахарид, аналогичен на лактулозата
- лактозахароза – тризахарид, изграден от галактоза, фруктоза и глюкоза
- пиродекстрин – глюкозосъдържащи олигозахариди, получен от хидролиза на скорбяла
- соеви олигозахариди – тризахариди (рафиноза), тетразахариди (стахиноза)
- трансгалактоолигозахариди
- ксилоолигозахариди – получени в резултат на хидролиза на полизахариди
- галактоолигозахариди