Фалшиви биохрани присъстват на българския пазар
В световен мащаб през последните 10-15 години се наблюдава ръст в продажбите на екологично чисти храни от 18-20%, а у нас биохраните заемат едва 0,5 на сто от пазара.
Месец и половина след началото на проекта двете организации са открили в магазините в столицата 54 фалшиви биопродукта, произведени от 31 фирми. Сред тях има ориз, леща, боб, мюсли, семена, стафиди, кисело мляко, кашкавал, два вида оцет и др. Няма нито един вносен продукт сред фалшивите мостри.
Подвеждащата информация е представена върху тези стоки по три начина, обясни Николов. Терминът "биологичен" или "био-" е поставен неправомерно върху 10 продукта, а обозначението "екологичен" или "еко-" е използвано върху повече от 30 нелицензирани продукта. Най-сериозното според Николов нарушение е злоупотребата с представките "био" и "еко" в наименованието на фирмата. Характерно за този тип подвеждаща информация е, че това ноименование, което по закон може да съдържа споменатите представки, е така представено графично, че да създава впечатлението, че продукта е с биологичен произход.
Биохраните са по-скъпи от конвенционалните с 20-30%, обясни д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация "Биоселена". Цената на кофичка истинско екологично кисело мляко, което се продава в магазинната мрежа, е 1.40 лева, а от фалшивото се намира и по 40 стотинки, каза той. Някои биозеленчуци могат да бъдат до два пъти по-скъпи, а цената на биохлябът е с 30-40% по-висока от тази на обикновения.
Причината за тези по-високи цени е, че почвата, на която се отглеждат екологично чисти растения, трябва да премине през двегодишен преходен период, по време на който срещу вредителите не могат да се използват пестициди, само сяра и "син камък". Забрането е и използването на хербициди срещу плевели, отстраняването им става само по механичен начин – например с мотика.
Земята в България, която е сертифицирана до този момент за отглеждане на екопродукти, е под 0,2 на сто. Развитието на това направление в земеделието зависи от пазара на биопродукти, каза Герасим Герасимов - програмен директор на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество, която финансира проекта. Българските потребители обаче засега не проявяват особен интерес към биохраните, които заемат едва 0,5 на сто от пазара. За сравнение в световен мащаб през последните 10-15 години се наблюдава ръст в продажбите на екологично чисти храни от 18-20%.
Засега БНАП и "Биоселена" не са сезирали контролните органи за фалшивите биопродукти. Богомил Николов обясни, че желанието им е първо да опитат да променят политиката на фирмите по мирен път. Той е убеден, че повечето от тях ще реагират адекватно и ще отстранят заблуждаващите потребителя обозначения от своите опаковки. Ако това не помогне, санкциите по Закона за защита на потребителите са в размер от 1000 до 15000 лева при първо нарушение, а при повторно глобата е между 5000 и 25000 лева.
Макар че формално приключва в края на годината, пазарният мониторинг по проекта "Не на фалшивите биохрани!" ще продължи и след това, обещаха двете организации. Те са категорични, че ще приемат сигнали, докато има такива.
.