Най-новата кино лента „Игра на доверие“ вече е факт. Филмът тръгва по кината от 17 февруари, но преди официалната премиера, от екипа на българската продукция, едва ли са очаквали, че основната сюжетна линия, която се разглежда, ще бъде толкова актуална точно преди представянето му на голям екран.

В лентата е разгърната темата за домашното насилие под различните й форми. Тя се оказва особено наболяла и актуална в дни, в които ежедневно регистрираме не един и два случая на домашно насилие, както и казуси с междусъседски войни, завършили със... смърт. 

Една от ключовите роли - тази на "насилник", в "Игра но доверие", е поверена на Владимир Зо̀мбори, който играе образа на Камен (съпруг на Елена, в ролята Луиза Григорова).

Пред "Труд news" актьорът говори открито за многоликото лице на доминиращия човек, за стремежа да подчиниш някого и за израза на отдалечаване в собственото му семейство. 

- Още преди официалната премиера на „Игра на доверие“ една фраза стана нещо като слоган към филма, а именно „Насилието има много лица“.  Кое е това лице на насилието, според Вас, което е най-плашещо?

- Не мога да степенувам кое е най-плашещото, но желанието да наложи собствената си воля върху друг човек по непочтен начин, е нещо, което плаши. 

- Можем ли да кажем, че това е подчинение?

- Подчинение е и лишаване от твоята свободна воля. Може да не е физическо насилие, но това, че някой те лишава от свободен избор, вече е насилие. 

Кадър от филма "Игра на доверие"

- Кое насилие е по-опасно – физическото или психическото?

- Според мен, едното е по-често срещано от другото. Мисля, че психическото насилие е по-широко разпространено, но понякога по-трудно доловимо, което го прави по-страшно. На пръв поглед може фасадата да не е нарушено, но „отвътре“ да има голям проблем.

- Смятате ли, че този филм е огледало на една част от българското семейство?

- Тези проблеми съществуват от стотици години и не зависят от никаква географска ширина. Това се случва навсякъде по света. 

- В повечето случаи на домашно насилие жената е жертвата, но Вие успявате ли да разберете защо мъжът (насилникът) постъпва по този начин в една такава ситуация и смята себе си за прав?

- Докато се подготвях за ролята, направих проучвания, за да мога да разбера, какво движи този човек, защото той не е изначално злият. В собствената си глава е перфектният съпруг, който осигурява най-доброто за жена си и за семейството си. Държи се на положение в обществото и за него така трябва да бъде. Той не си дава ясна представа, че в един момент прекрачва границата. 

- Споделял сте пред медии, че във вашето семейство е имало такъв казус на вид насилие. Как се подготвихте за тази роля – от някакъв личен опит или от напътствия на режисьора?

- То е комплексно. В моето семейство не е имало до такава степен израз на насилие. Родителите ми не живееха заедно дълги години, без да се развеждат официално, което е мъдро решение. Това по някакъв начин не означава „край“. Те се събраха след 12 години и сега живеят добре заедно. Вътре в мен вероятно седи някакъв опит, трупан през годините и сега го „отключих“, като го ползвах по нужния начин. 

- Повечето Ви роли са на „добрия“ герой. Как стана трансформацията от положителен към отрицателен герой и кой от двата образа Ви е повече на сърце?

- Нямам такъв. Старая се да разбера психиката на персонажа си и да го харесам, дори в някои моменти той да не е толкова добър. По този начин влизаш в релсите на чуждата логика. Така най-достоверно можеш да го пресъздадеш, без да го съдиш.

Владимир и Луиза - в ролите на Камен и Елена

- В момента голям хит е сериалът „Вина“, в който участвате. Какво си откраднахте от там като опит?

- Подхождам с честност и отдаденост към всеки един проект. Тези, които не ми харесват, просто не се включвам в тях, за което не съжалявам. Не мога да правя компромис с труда си и със себе си в работата.

- Да поговорим и за още един филм с Ваше участие „В сърцето на машината“, който беше номиниран в първоначалната селекция за „Оскар“. Смятате ли, че български филм има шанс за триумф на такава сцена?

- Това е една писта, по която имаме още доста тренировки, докато тръгнем да бягаме. Много е романтично, но има едни традиции в сценарното писане, които през 90-те години са останали назад. Тогава е имало огромна дупка, когато не е имало възможност да се прави кино в такава степен, каквато по време на социализма. Тогава е имало силна школа от сценаристи, които са писали по един много стойностен начин. За съжаление, не са могли да предадат щафетата на хора след тях. Сега има едно време на наваксване, защото за мен всичко започва и завършва с текста. Има ли една добре разказана история на лист, останалото е просто техническо изпълнение и актьорска работа. Когато го имаш на хартия, е почти невъзможно да не стане нещо добро. 

Кадър от "В сърцето на машината" (Владимир Зо̀мбори с бялата риза в дясно)

- Може ли един актьор да навакса по-слаб текст?

- Ще цитирам Брайън Кренстън, който в един подкаст казва следното: „Ако на един актьор му попадне текст „А“ категория (най-доброто), той ще го направи добре. Добър актьор с добър сценарий. Дори да вземеш и Мерил Стрийп, ако имаш един „С“ категория текст, тя със своите умения най-много може да го докара до „B”, но никога до „А“.”

- Вашата половинка (бел. ред. актрисата Весела Бабинова) също е актриса. Има ли смелост да Ви критикува?

- О, да.

- А Вие нея?

- Разбира се, казваме си нещата черно на бяло и истината в очите. За момента успяваме да държим добро ниво на продукти, които сме извадили и двамата, и се радваме един на друг. 

- Тя неотдавна призна в телевизионно интервю, че ревнува от това, ако попаднете със сценична партньорка в по-близка сцена. И сега в „Игра на доверие“ има точно такава сцена, тя гледа ли я вече?

- Не, но тя се страхува да го гледа филма и то заради сцените на насилие. Не иска да ме вижда в такава светлина. Предстои да го види, скоро ще стане факт. Иначе близостта в сцените е част от нашата професия. Ако искаш някой да ти повярва, че си влюбен в някого, малко или много трябва да се постараеш и тези 2-3 минути сцена да изглежда достоверно. Зрителите са доста претенциозни и веднага усещат, когато нещо не е истина, но, разбира се, че това е една уговорка и условност, в която ние се намираме докато играем роля. Може би, ако жена ми също не се занимаваше с това, с актьорската професия, щях да имам някакви проблеми вкъщи. (смее се)

- Ако имате възможност, каква роля Ви се играе заедно с нея? 

- Всичко, тя е много добра актриса. Играем заедно на сцена в театъра, иначе сме снимали малко, но ще ми бъде много интересно да сме в общ проект с по-големи роли двамата. 

- Имало ли е вътрешно съревнование помежду Ви?

- Не, никога не е имало.

- За финал, назовете само с една дума, какво е насилието, според Вас?

Харолд Пинтър ми е много любим автор. Той във всяка една от пиесите си се занимава по един или друг начин със силата да подчиниш другия. Това е и голямата сила, която движи човечеството, като цяло, откакто то съществува. Мисля, че това никога няма да се промени. Дори един стендъп комедиант, който иска да разсмее другите, а не да им навреди, пак иска да ги подчини. Ти искаш тези хора да се смеят на това, което правиш. Това е едно гориво, което движи човека, независимо дали неговата крайна цел е негативна или положителна. Той просто иска да е във владение на околните. Всичко е подчинение. Дори, когато направиш подарък на любимия си човек, очакваш той да се зарадва. Ти изискваш от него да се зарадва, с това, което правиш, и когато той не се зарадва, не се чувстваш добре. Човек непрекъснато се занимава със себе си.