Човешкият папилома вирус е широко разпространен в световен мащаб. Изолирани са над 100 различни щама, от които над 10 се характеризират с висок риск за развитие на злокачествено заболяване (рак на маточната шийка) или т. нар. кондиломи или полови брадавици, които са доброкачествени образувания.


Съвременната детекция на вируса се осъществява чрез ДНК анализи – real time PCR (полимеразно-верижна реакция в реално време). Тестът е изключително чувствителен и дори в много ниски концентрации се открива и изолира вирусната ДНК, след което се определя конкретния вирусен тип.


С най-висок риск са няколко щамове на вируса – HPV 16, 18, 31, 33, 35, 51 и други. Като най-често посочвани са HPV 16 и 18. Предаването на инфекцията се осъществява основно по полов път, но е възможно пренасяне на вируса при различни сексуални практики като орален секс, както и т. нар. петинг-алтернативен метод за удоволствие с използване на пръстите. Засяга се кожата на външните полови органи, пениса, аналната и фарингеалната лигавица. Някои от формите на рак на гърлото също се свързват с наличие на инфекция с HPV.



Характерно за вирусът е, че вероятността за заразявяне нараства при определени рискови фактори – наличие на други венерически (полово-предавани) заболявания, нарушена имунна защита, някои хронични заболявания. Дори и при заразяване, в рамките на една до две години може да настъпи пълно самоизчистване на инфекцията.


Освен ДНК изследването, което се прави на материал от маточната шийка, не се правят кръвни изследвания за наличие на антитела, тъй като инфекцията не достига кръвта. Тоест вирусите се размножават само във входната врата на заразяване и съответно не може да бъде придобит имунитет, впоследствие след заразяване.


Препоръки за ДНК изследване за наличие на вируса се препоръчва при жени над 30-годишна възраст, както и при всички, при които се установява наличието на патологични промени (клетъчни изменения) или неясни резултати от цитонамазката.


NEWS_MORE_BOX


При наличие на положителни резултати за инфекция с HPV се типизират конкретните щамове. Последващи допълнителни изследвания са колпоскопията – оглеждане на влагалището, маточната шийка чрез специален микроскоп за търсене на изменения.


Характерно за инфекцията е, че тя е безсимптомна. Използването на презерватив невинаги гарантира 100% защита, тъй като проникване на вируса може да стане от кожа или лигавица от участък, който не се покрива изцяло от поставения кондом. Освен това носителството на един от вирусите създава риск за по-улеснено заразяване и с други типове на вируса. Като рисков фактор се посочва и наличието на други венерически заболявания.


Важно е да се знае, че носителството не е равностойно на рак, тъй като инфекцията може да се самоизчисти от само себе си. На пазара се предлагат две ваксини – едната, от които съдържа два щама на вируса-двувалентна, а другата-четиривалентна (четири щама). Очаква се излизането на пазар в края на тази година и на 9-валентната ваксина.