Ноотропните лекарства са наречени още „умни” лекарства заради благоприятната им функция върху всички когнитивни процеси, свързани с паметта, концентрацията и вниманието. Това ги прави незаменими средства в терапията на различни видове деменция. Широко известно е тяхното приложение и в рехабилитацията на исхемичните мозъчни инсулти, както и в комплексната терапия на дислексията при деца. Ролята им на невропротектори, подобряващи метаболизма на нервните клетки и повишаващи тяхната пластичност, им отрежда място в лечението и на редица други състояния. Основни техни преставители са т.нар. рацетами.
На какво се дължи действието им?
Въпреки мащабните клинични проучвания, точните механизми на тяхното действие все още не са напълно проучени. Счита се, че модулират мембранната течливост-вискозитет на нервната клетка, като по този начин повлияват отделянето на определени невротрансмитери и свързването им с техните рецептори.
Някои от функциите на техните основни представители са:
- Невропротективно действие – засилват устойчивостта на нервните клетки към хипоксия и невротоксични вещества. Най-изявено е тяхното действие върху функционално увредени клетки, чието възстановяване се ускорява и подобрява под тяхно влияние;
- Подобряват взаимодействието между двете полукълба на мозъка и засилват коровия контрол върху подкоровите структури, като по този начин повлияват бързината на мисловния процес, планирането на задачите, услужливостта и съхранението на паметтовите следи;
- Подобряват микроциркулацията, като предотвратяват адхезията на еритроцити към съдовата стена, а оттам и тромбоцитната агрегация. По този начин се подобрява кръвооросяването на мозъка, снабдявайки го с необходимите му кислород и глюкоза. Това оказва благоприятен ефект върху всички негови функции и е особено значимо за бързото възстановяване на кислородните и глюкозни нужди в исхемичните огнища на мозъка.
При кои състояния намира приложение употребата на ноотропни лекарства?
- Исхемични мозъчно-съдови инциденти и техните последици – най-често афазии – говорни смущения – благоприятният ефект зависи от това колко рано започне лечението. Оптимален резултат се очаква при начало до 7-ия час след настъпването на съдовия инцидент. Отначало се започва с венозна инфузия, а впоследствие се преминава към перорална терапия с таблетки;
- Нарушения в паметта, мисловния процес и вниманието – подобряват се процесите на заучаване, увеличава се бързината на мисловния процес и възможността за извличане на информация от дълбоката памет, увеличава се времето на активно внимание и концентрация;
- Подобрение на когнитивните функции при състояния, свързани с интелектуален дефицит – напр. при деца със Синдром на Даун и др.;
- След черепно-мозъчни травми, интоксикация с тежки метали и други състояния, увреждащи мозъка;
- Кортикален миоклонус – състояние на неконтролирани единични или повтарящи се потрепвания на отделни мускулни групи;
- Световъртеж от централен и периферен произход и свързаното с него нарушение в равновесието и походката;
- Дислексия при деца – като част от комплексната терапия, заедно с терапията с логопед;
- Алкохолна зависимост;
- Епилепсия;
- Психози, безпокойство, депресия – заедно с основното лечение.
Как се приемат?
Дозировката на лекарството зависи от неговото предназначение и е строго индивидуална. Лекуващият лекар преценява съобразно състоянието на пациента и придружаващите му заболявания в каква доза да изпише лекарството и за какъв период от време.
Има ли странични ефекти терапията?
Ноотропните лекарства и в частност "рацетамите" притежават ниска токсичност дори и при продължителен прием. Описани са случаи на повишаване на телесното тегло, нервност, неконтролирани мускулни потрепвания, сънливост, главоболие и други, като те се наблюдават предимно при възрастни пациенти и висока дозировка.
