Няколко минути след началото на кърменето бебето прекъсва храненето, започва да плаче силно, като изпъва крачета. След храненето изпражненията му имат странен воднист, пенлив вид, с кисела миризма. Това не се отчита след хранене с твърда храна, когато в нея няма добавено мляко, в по-късна възраст
Описанието насочва към вероятността за лактозна непоносимост при бебето, която се обуславя от дефицит на ензима лактаза от храносмилателната система. Благодарение на ензима млечната захар се разгражда на по-лесно усвоими форми – глюкоза и галактоза.
Обикновено тази особеност на храносмилателната система се предава по наследство, така че информацията за наличието на проблема в рода, ще помогне за поставянето на диагнозата.
Непоносимостта към лактозата се различава от алергията към млякото, която най-често се проявява към неговите белтъци и се развива, когато бебето е хранено с краве мляко. Алергия е възможно да се прояви и при хранене с адаптирани смеси, тъй като те основно са продукт, произведен от краве мляко. Децата до 1 година са склонни да развият и непоносимост към кравето мляко, тъй като белтъците му са чужди и по-трудно усвоими за организма му в сравнение с тези в кърмата. Така, че не случайно педиатрите препоръчват захранването с краве мляко да се отложи след навършване 1 година на детето и се е стигнало до производството дори на млека за деца между една и 2-годишна възраст.
В повечето случаи лактазната недостатъчност при кърмачето е непълна и организмът синтезира ензима, но в недостатъчно количество. Това обаче не е основание за прекъсването на кърменето и лишаването на детето от млечни продукти.
Спирането на кърменето не се препоръчва, тъй като освен лактоза, кърмата съдържа множество други полезни вещества като имуноглобулини, интерлевкини, аминокиселини, които не могат да се набавят дори и с най-модерните млечни бебешки формули. Дори и те са произведени от краве мляко, като съдържанието на веществата в тях максимално наподобяват състава на кърмата, така че да бъдат годни за храносмилане от неузрялата храносмилателна система на кърмачето, което не включва отстраняване на основно хранително вещество, каквото е лактозата. При лактозна непоносимост бебето страда и при хранене с адаптирано мляко.
Млякото е основен хранителен продукт на бебето поне до края на 4-ия месец, който съдържа необходимите вещества за жизнените процеси и растежа му. Лактозата е въглехидрат в млякото, който осигурява енергия на бебето. Тя е необходима и за образуване на нормалната биоценоза на червата.
При лактазна недостатъчност обаче детето не се храни пълноценно и страда.
Когато лактозата премине от тънкото към дебелото черво неразградена, става причина за отделянето на млечна киселина, водород и въглероден диоксид в резултат на ферментирането й в него. Образуването на газове причинява силния дискомфорт и болки при бебето.
Днес дори се смята, че една от причините за коликите при бебето е именно неспособността на все още ненапълно развилата се храносмилателна система да отделя достатъчно количество от необходимия ензим за разграждането на лактозата. Тази лактазна недостатъчност обаче е физиологична, с временен характер. Коликите при бебета обичайно се появяват към 3-тата седмица, като най-силно изразени са месец и половина след раждането и обикновено отминават към 4-ия месец.
Дали бебето страда от лактазна недостатъчност се определя от педиатъра, като той назначава и необходимата терапия. Случаите на непълна, временна лактазна недостатъчност се купират до 6-месечна възраст. Пълната лактазна недостатъчност се среща изключително рядко.
Практикуват се два начина за справяне с лактазната недостатъчност. При единия, към кърмата или адаптираната смес на бебето се добавят капки, които съдържат ензима лактаза. Когато бебето е на естествено хранене е необходимо предварително изцеждане на кърмата и прибавяне на ензима в нея.
Дозата се назначава от педиатъра. Обикновено се редуцира с времето. Към шестмесечна възраст храносмилателната система на детето е способна да произвежда достатъчно от ензима и добавянето му в млякото вече не е необходимо, освен в случаите на пълна лактазна недостатъчност.
Друг вариант е храненето със специална формула адаптирана смес за кърмачета без съдържание на лактоза. Към този вариант се прибягва при алергия към лекарствените форми на ензима, като също се запазва кърменето. Формулата се дава в първата част на храненето, след което бебето се дохранва с майчино мляко. При нормализиране на състоянието с течение на времето постепенно количеството на кърмата се увеличава.
