AGRI FOR ENERGY

Маслодайна рапица

I. Кратка историческа характеристика

Земеделски култури от рода на рапицата се отглеждат в района на Средиземноморието от преди 4000 години. След това те се разпространяват в Азия, а през XIII рапицата става важна и за Европа като източник на масло, храна за животни, а по-късно и за получаване на биогориво. Добро медоносно растение Производствата, базирани на рапица, стават популярни в Северна Америка по време на Втората световна война, най-вече като източник на смазочни масла за водния транспорт.

Маслодайната рапица (Brassica napus) принадлежи на семейство кръстоцветни (Brassicaceae) род Brassica. Към този род спадат репицата и синапът, както и други култури, отглеждани като зимни или пролетни и основно като маслодайни. Името “канола” за рапица е регистрирано през 1979 г. от Канадската асоциация на маслопреработвателните компании, като наименование на т.нар. “двунулеви сортове”. “Двунулев” означава, че полученото масло съдържа под 2% ерукова киселина, а шрота – под 3 мг/г глюкозинолати. Присъствието на глюкозинолати в шрота над определената граница на влага налага влаготермичното им неутрализиране. Канадски селекционери през 60^-те години изолират сортове без ерукова киселина и започват целенасочено да развиват “двунулевите” сортове.

Днес световното производство на рапично масло възлиза на над 13 млн. върху площ от над 260 млн. дка. Основни прозводители на рапица в световен мащаб са ЕС ( 21%) и Канада (20%). След тах са Китай (15%), Индия (14%) и Австралия (5%).

II. Основни потребителски направления

А. Растително масло

• Масло за хранителни цели: олеинова киселина (61-64 %), линолова киселина – (19-22 %) (олеино-линолов тип). Съдържанието на растително масло в семената е 41-45 % .
• Масло за технически цели: лакове, бои, микробиологична промишленост, лекарства, машиностроене, металургия и др.
• Растителни технически масла, аналози на минерално-синтетичните – хидравлични, моторни, транспортни.

Б. Фураж

• Цялото растение може да се използва като фураж и по време на масов цъфтеж, т.е. от втората половина на март до началото на май, тъй като няма отровни съставки.
• Удължава се ранния пролетен зелен конвейр (с 15-20 дни спрямо репицата).
• От единица фуражна площ се получава средно 5% добив на свежа маса и суров протеин спрямо от тези на рeпицата.
• При кравите през целия период на хранене със зимна фуражна рапица маслеността на млякото не намалява.
• В смес с житен компонент може да се силажира.
• Претърпява слабо полягане.
• Канолният рапичен шрот и кюспе са много хранителни за животните. Съдържанието на протеин достига 38%, като той е с висока биологична стойност. Канолният рапичен шрот е универсален заместител на соевия шрот при производството на всички видове комбинирани фуражи за животновъдството. В сравнение със соевия шрот той е средно с 40-50 %  по-ниска производствена себестойност, от което произлиза високата му конкурентно-борсова себестойност във фуражната промишленост. При приготвяне на комбинирани фуражи канолният рапичен шрот е в процентно съдържание при различните животни както следва: свине – 10%, говеда за мляко – 20%, говеда за месо – 18%, бройлери – 15%, кокошки (носачки) – 8%, патици и гъски – 15%, пуйки – 12%.

Добиви:

–  маслодайни семена – 250-400 кг/дка

–  свежа маса – 3-5  т/дка

–   въздушно суха маса – 500-600 кг/дка

– от един декар (при добив 350 кг/дка) се получават 130 кг растително масло и 192,5 кг шрот

Използваните сортове са източник на здравословно масло, което е богато на ненаситени мастни киселини – олеинова, линолова, линолинова. В световен мащаб търсенето на рапично олио за хранителни цели нараства поради следните причини:

• Ниско съдържание на ненаситени мастни киселини, които са вредни за здравето.
• Приятен вкус и мирис на рафинираното рапично олио.
• Изгодна цена на чистото рапично олио и възможност да се използва за получаването на комбинирани масла.

Табл. 1. Съдържание на основните мастни киселини в най-употребяваните за хранителни цели масла