Добре дошли в Моята библиотека!
Нови книги
Нови произведения
От литературните блогове
Първи впечатления от последно прочетеното : Безсмъртната смърт (Земното минало 3) - Лиу Цъсин
Какво се случи в третия том? Имаше доста обрати. Ло Дзи смело извъртя чудесен покерджийски номер на трителяните във втората част, но после те пък му го върнаха. Низвергнатите бегълци върнаха топката във владение на човечеството и трителяните запрашиха в неустановена посока завинаги. Новата главна героиня (за близо 800 страници така и не ѝ запомних името), която наследи Ло Дзи, беше основната фигура и покрай нея заподозрях, че действието във всяка от трите книги прилича на главния герой там. В първия роман това беше бабата предателка, която забърка цялата каша от омраза и наранено его, във втората Ло Дзи мъжки окачи съдбата на света на кантар, зареден с тротил, а в третата мацката, която завинаги остана на трийсет, демонстрира ин-началото, женственото, грижовното и майчинското, което затри всичко.
Като цяло останах много доволен. Не в превъзходна степен, но наистина много. Хареса ми как смело борави Лиу Цъсин с всичко, как опровергава и най-бруталните си допускания с още по-жестоки. Какво има да жалим за човечеството, защо да се самозалъгваме, че в една вселенска тъмна гора ние изобщо имаме някакви шансове в ситуации 1:1?
Много съм щастлив, когато успея да завърша някаква поредица или поне трилогия, както сега. Казвам си, че вече мога да съм спокоен, и това съм го отметнал и най-важното - няма повече. Повече са може би само двата филма - китайски и американски, на които мисля да дам шанс в някоя дъждовна есенна вечер. Мисля си, че ще им подхожда.
К А М Е Р Т О Н : Драматичният театър в Търговище гостува с танцовия спектакъл „Връзки“ в Румъния
Трупата на Държавния драматичен театър в Търговище ще представи за първи път пред румънска публика авторския танцов спектакъл на хореографа Неделя Ганчева „Връзки“. В рамките на две поредни вечери, 27 – ми и 28 – ми юни, на голямата сцена на Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ в град Петрошани ще се вихрят младите български актьори Давид Крумов, Лора Недялкова, Радослав Радев и Благица Стоименова, които чрез езика на танцовия театър ще представят архетипни ситуации от семейната среда.
„Разглеждам семейството като свързаност и приемственост. Ядрото, към което неизбежно се връщаме и се опитваме да разберем, дори и да не приемаме. Като пъпна връв, която нямаме търпение да обтегнем, да скъсаме дори, но винаги имаме нуждата да знаем къде е била хвърлена и да сме сигурни, че в другия ѝ край някой винаги ще ни чака.”, споделя Неделя Ганчева относно фокуса на спектакъла.
Поканата за гастрол идва от драматурга на театъра Клаудиу Гроза и директора на културната институция в северната ни съседка Ирина Бодеа – Раду. Като част от партньорството между двата театъра предстои и уъркшоп за румънските артисти, имащ за цел развитие на двигателната култура на сцената.
Anna Hells' Fantasy place : Нагли богати американски близнаци в Лондон
Блайт Бейкър
Това е историята на най-некомпетентните, надути и неприятни като характерчета детективи, за които някога ще прочетете в жанра на аматьорските детективски романи. Ако се чудите – защо ще си направиш главните герои двойка тъпи недоносчета – прадеди на великите Карън и Кевин, то само Блайт Бейкър може да ви каже. Но въпреки очевидната липса на качества – направо си трябва да се въведе безкачественост като личностна характеристика, двамата близнаци Феликс и Лилиан, издънки на стара богаташка американска фамилия, изпратени с бързата поща на бързия кораб заради невинни провинения към добрата стара Англия, всъщност са екип, за който искате да четете без да имате и една добра, логична причина да го правите. Магия!
На Блайт ще ѝ го призная – също като Бет Байърс създава досадни главни персонажи, но след това ги забърква в толкова интересни криминални приключения, че някак преглъщаш особено едрия и горчив залък, и след края на всяка книга просто искаш следващата. Да, иска ти се да им отупаш кожухчетата на всички досадни, вироглавни и вироносни калпави келешчета – богаташчета; да, стискаш силно палци да им светят маслото някои от елитарните престъпни босове, с които се забъркват; да, когато им се случват хубави неща ясно и силно усещаш как тортата винаги е за ония с парите, а не за ония с дарбите, сърцата или интелекта, НО – продължаваш да четеш за тях с тиха и възпитана псувня на уста. Както казах – магия!
За късмет на двамата близнаци – много пишман детективи техните врагове от престъпния свят, ако и да са много умели в извършването на почти непроследими престъпления, винаги някак губят присъствие на духа и пълнят гащите от ужас, че преродените Шерлок Холмс и доктор Уотсън са им по петите. Е, едва ли биха били по-далеч от истината, но като ти се е паднало в живота лошия късмет, дори и двойка празноглави наглеци ще те хвърлят в дранголника. Това е една противоречива поредица, ядосваща те, вълнуваща се, грабваща вниманието и караща те да практикуваш яростно четене. Това си е специфична магия, която напълно и неестествено не разбирам. Но чета, това е важно.
Потърсено
- конникът без глава
- Микаел юрт
- звезда
- некрономикон
- дийн
- ЛЕА КОЕН
- Учене
- на гости у дявола
- роалд дал
- Джесика хол
- игра на тронове
- братството на черния кинжал
- Джани родари
- Жул Верн
- Снежанка
- Фантастика
- Ларш кеплер
- Кейт клейборн
- Греъм Грийн
- сандра браун
- Сара маклейн
- дванадесетте стола
- небивалици
- Небивалици
- хитър петър
- Камила лекберг
- квантов
- приказки на народите
- хотел
- Което
- басни езоп
- Немили недраги
- този мъж
- Романтизъм
- Робърт Пърсиг
- Джаки
- ПОЛ ЕКМАН
- Под небето
- Джанет
- Карл Густав Юнг
- Сара Дж Маас
- Лайза клейпас
- Комикс
- Жълтата гостенка
- нов завет
- пет приказки
- училище
- Хари Потър
- Никол Джордан
- към себе си
От форума
Помощ за сайта • Re: Търсим помощници
Остави емитата да се оправят.
Статистика: Пуснато от notman — 06 юни 2024, 17:33
Авторски текстове • Re: Автономия
Дори след години живот в Автономия онези, които не са променили много начина си на живот и които са продължили да работят на предишните си работни места, все още имат въпроси относно новото определение на думите от миналото. На ежедневните ни асамблеи поискаха разяснения и имахме хубава дискусия по въпроса.
В миналото терминът икономика се използваше, за да опише парична игра с нарастващи числа. Ако нямаше растеж, това беше катастрофа, не истинска, а измислена, представена като реална. Хората бяха там, продуктите бяха там, но играта с числа беше нарушена и всички трябваше да спрат всичко. Това беше така, защото икономиката премина от начин за управление на ресурсите към собствена игра. Започна да печата пари от нищото и след това да залага дългове възможно най-много рундове поради понци схеми с частичен резерв.
В автономията икономиката се върна към първоначалното си значение. Тя описва начини за управление на ресурсите и решаване на нашите най-належащи проблеми, когато става въпрос за производство и потребление. Само липсата на финансов сектор освободи около един милиард души - от касиери до банкери, до застрахователи и много, много други. Най-после сложихме точка на отговора от миналото – „няма пари да го решим“. Всъщност ние не преследвахме ефективността, а по-скоро човешкото удовлетворение в границите на планетарните ресурси. И не е изненада, че хората се върнаха към малките местни структури. Наистина никой от нас не се нуждаеше от резултатите от централизацията от предишната система. Нямаше големи градове, големи производствени единици, големи планове. Всичко беше разгледано на автономно микро ниво и естествено мащабирано чрез човек-към-човек взаимодействия. Това от своя страна направи продуктите отново хуманни. Те вече не са правени за печалба и личен статус, а за да бъдат функционални и за многократна употреба.
Ние не спряхме да растем, така както някои движения за намаляване на растежа предлагаха, тъй като това би завършило като статична застинала система. Вместо това ние израснахме въз основа на нови фактори, които имаха повече смисъл за нас. Отказахме се от ефективността и по-важното от измерването на всичко. Вместо това се съсредоточихме върху нематериални ценности като удовлетворение, щастие и себереализация. След като напуснахме играта на числата, започна реалната икономика. Тази която служи и помага на хората да решават проблемите, а не обратното.
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 06 юни 2024, 17:04
Помощ за сайта • Re: Търсим помощници
Статистика: Пуснато от Valeria33 — 06 юни 2024, 08:28
Авторски текстове • Re: Роман "Тайният завод в село Лозен, Хасковско" – в процес на писане
Статистика: Пуснато от danvan — 04 юни 2024, 14:59
Авторски текстове • Re: Отвъд буркана
Статистика: Пуснато от danvan — 04 юни 2024, 14:57
Важни съобщения • Re: Технически проблеми - 03.06.2024 г.
Активно се работи по решаването на проблема, но към настоящия момент не може да бъде посочен конкретен срок за отстраняването му.
Статистика: Пуснато от cattiva2511 — 03 юни 2024, 09:56
Преводи • Re: "Новите видове" - Лорън Донър
Статистика: Пуснато от Гост — 02 юни 2024, 01:12
Авторски текстове • Re: Автономия
Излизайки от консуматорското общество, ние все още се възстановявахме от мястото на което ни поставиха елитите. Толкова дълго бяхме затворени в йерархични работни места и бяхме държани далеч от управлението на собствената си съдба чрез представителна демокрация, че в резултат нашата колективна душа имаше много дълбоки белези от това. Започнахме малко по малко да ги лекуваме.
Първо, като превърнем работата в доброволен процес на отворени врати. Навлизането в нова дейност беше толкова просто, колкото влизането през вратата на помещение, за разлика от предишните работни места, базирани на интервюта и специализация за цял живот. Хората започнаха да правят много неща наведнъж и да се наслаждават на всичките си интереси, вместо насила да прекарват живота си в една единствена област.
След това чрез ежедневното участие в гласуването започнахме да чувстваме, че възвръщаме контрола над собствения си живот. Малко по малко се научихме отново как да вземаме решения, как да се учим от грешките, как да бъдем толерантни и уважителни един към друг. Съвсем забравихме предишната мантра - "къде е властта и кой ще оправи всеки проблем".
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 01 юни 2024, 13:55
Авторски текстове • Re: Автономия
Всяка система от миналото споделяше същите корени с предишните. Основата на всички тях беше комодификацията на всички ресурси и съответната токенизация. Третирането на Земята като пай, който трябва да бъде разделен на парчета и грабнат, имаше жизненоважна роля в историята. Повиши производителността и автоматизацията, макар и за сметка на екологични и социални проблеми. В крайна сметка това направи възможна еволюцията към Aвтономия. Основната разлика е, че имахме достатъчно ефективност и автоматизация, за да не се интересуваме повече от производителността и да спрем да измерваме стойността и да я заменим с човешко удовлетворение, разнообразие и щастие. Знаехме, че е дошло времето за това, когато планираното остаряване се превърна в масова практика. Това означаваше, че системата е надраснала себе си и създава нови трикове, за да се поддържа изкуствено. Нещо повече, това доказваше, че вече живеем в изобилие и единственият останал оскъден индикатор е паричната система и остарелият модел на производство за лична собственост, а не за споделено ползване. Всяка количествена система превръщаше живота в игра на натрупване на числа. Заменихме това с нещо много по-естествено за нас - състрадание, сътрудничество и вътрешно желание да си помагаме. Хората се фокусираха върху решаването на проблеми, вместо да играят игри на монополи.
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 29 май 2024, 10:36
Авторски текстове • Re: Автономия
За разлика от колективните системи в миналото, автономията едновременно запазва индивидуализма, като същевременно прави всичко споделено. На пръв поглед може да изглежда противоречиво, но ако се вгледаме по-отблизо, тези два термина не се изключват взаимно. Индивидуализмът се разширява до своя естествен потенциал чрез анонимност. Тъй като хората са анонимни, не може да има собственост или привилегии, свързани с тях. Това също помага за поддържане на споделени ресурси по подразбиране. Тъй като всички наши системи са анонимни, няма начин да прикачите нещо към някого. Със сигурност имаме индекс на репутация въз основа на нашите произволно генерирани идентификатори, но те не представляват самоличност. За разлика от старите системи, където самоличността беше начинът да се поддържа йерархия и монопол върху ресурсите, тук това е просто идентифициране в анонимна система.
Ето няколко примера как работи това.
В областта на икономиката, когато някой поиска продукт, който да отговори на нуждите му, идентификационният номер е просто средство за комуникация и нищо друго. Начин да кажете че човек А е различен от човек Б, но без всъщност да разкривате някой от тях.
В политическото поле ID натрупва точки за репутация, които не са нищо повече от оценка за доверие, която отразява приноса към обществото в сравнение с потреблението. Този индекс е полезен само когато някой реши да делегира временно права на глас и не знае кого да избере. Например, ако сте допринесли значително за архитектурното планиране на града, ще имате точки по този въпрос и е по-вероятно хората да ви делегират своя глас, когато се вземат такива решения. Това е всичко, не ви дава никакви привилегии, не се превръща в икономическа мощ.
Както можете да видите, това е красотата на автономията. Тя отразява и подчертава това, което вече е естествено за нас. Обществото не е родено с етикети с цени, гражданство и йерархични позиции. И затова е толкова лесно да се върнем обратно към това, което сме първоначално, като просто отхвърлим всяка изкуствена абстракция, наложена ни от системи, които винаги се провалят именно поради факта, че се опитват да превърнат хората в нещо друго.
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 28 май 2024, 19:46
Анонси за нови произведения • Re: Глупости на търкалета
Много се смях! )
Статистика: Пуснато от notman — 26 май 2024, 02:50
Анонси за нови произведения • Re: Глупости на търкалета
Статистика: Пуснато от proffessore — 24 май 2024, 20:44
Авторски текстове • Re: Автономия
Там е работата, че никога не е било каквото искаме, а каквото производителите искат да наложат. Всъщност аксиомата, че търсенето определя предлагането не важи поне от 10 години ако изобщо е важала някога.В противен случай изкуственият интелект и роботите ще осигурят всякакви стоки и услуги, които искате
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 23 май 2024, 21:49
Авторски текстове • Работата ще стане хоби, казва Илон Мъск
"В дългосрочен план всяка работа, която някой върши, ще бъде по избор. Например, ако искате да правите нещо като хоби. В противен случай изкуственият интелект и роботите ще осигурят всякакви стоки и услуги, които искате", каза Мъск, който се включи чрез видеовръзка в търговското изложение за технологични иноваци и стартъп Vivatech в Париж.
Статистика: Пуснато от Гост — 23 май 2024, 21:12
Преводи • Re: Превод от български на английски на мой фенфикшън
Статистика: Пуснато от kelpi — 23 май 2024, 18:42
Читателите казват
За „Среднощен експрес “ от- Били Хейс
- Уилям Хофър
Това ми е една от любимите книги. Четях я и като виждах края, чак ме беше яд, че свършва. Историята е много завладяваща.
За „Пешкир с петел “ от Михаил Булгаков
Този автобиографичен разказ е предаден с умението и рутината на художника. Няма нужда от червена боя да се предаде цветът на кръвта, няма нужда от боя да се предаде цветът на алените пера, от гребена на петела. Предадени с думи, повествованието, е по — силно от визуалното възприятие. Наистина шедьовър както като писател, така и като лекар, забележете — не просто млад, а току що завършил и разпределен да работи в селски здравен участък. Изненадващо и обидно е за толкова години да има само няколко коментара, илюзия е да вярвам, че много хора са го чели, а би трябвало. Това четиво би трябвало да се изучава в медицинските университети в България, в часовете по история на медицината, ако все още има такива. Колко от българските студенти, завършили току що имат подготовка при такава и други подобни ситуации да се справят, да спасят човек?! Тук са ми особено понятни и близки мислите на младия лекар, мисли които не го описват като герой, а като обикновен човек и това е самата реалност. Признавам, докато четях ми премаляваше, а когато на сцената се появи червеният петел вече плачех сподавено. Булгаков — Велик Човек с главно Ч. Жалко, че така млад е умрял, но пък това което е оставил след себе си, дори само този червен петел и неговата стопанка може да осветлява пътя на хиляди, стига да имат очи да го видят, сърце да го последват. Препоръчвам е силно казано, но все пак — прочетете и Виелица — написана на един по-късен етап и пак прави разрез на душата на лекаря, описва неговото ежедневие. Колко сме далече от всичко това, омотани от клинични пътеки и търговски дружества. Впрочем силно впечатление ми направи оборудването и литературата, сградния фонд в „изостанала“ Русия.
За „Опасна игра “ от Дейвид Елис
Нищо особено..не я препоръчвам
За „Момчетата Бърджес “ от Елизабет Страут
Дълбока, богата, емоционална, смирена, човечна. От книгите, към които се завръщаш..
За „Аз, вещицата “ от Дебора Харкнес
За първи път чета подобна книга. Интересна е, но малко досадна на моменти. Пиенето на кръв и ловуването ми бяха гнусни да ги чета. Ще изгледам и сериала.