Suzuki Wagon R+

Японците са ненадминати в оползотворяването на пространството. Принудени са от обективните обстоятелства - както географски и инфраструктурни, така и от законодателството. Това обяснява защо по света просто няма по-добри от тях в проектирането и производството на възможно най-компактни автомобили. Когато пък стане дума за малки коли, конструкторите на Suzuki нямат равни на себе си. Компанията неслучайно се смята за специалист в сегмента. Редом с Daihatsu тя е сред пионерите в типично японската категория “кей-карс” (коли-играчки). Първите от тях са създадени още след Втората световна война, продават се успешно и до днес. През 1993 г. Suzuki пусна на пазара поредния си “кей-кар”, но с подчертано еднообемен силует. Wagon R моментално се превърна в хит и започна да се произвежда по лиценз в почти цяла Азия. Пет години по-късно моделът претърпя модернизация, сдоби се с по-просторна каросерия и разширението Wide или “+” в завимост от конкректния пазар. Продажбите достигнаха такива размери, че дори конкурентът Mazda купи правата да го произвежда. Wagon R+се прави и в Европа. От чисто маркетингови съображения обаче GM, които притежават част от Suzuki, настояха микрованът след 2000 г. да се продава под марката Opel.

Конструктивните разлики между Wagon R+ и Agila са много малко. Нюанси, разбира се, не липсват. “Германската” версия на модела се произвежда в Гливице, Полша, докато Suzuki Wagon R+ се прави в Ежтергьом, Унгария, но от началото на 2005-а близнаците се сглобяват на една поточна линия в Полша. Онова, в което биха сбъркали скептиците обаче, би било презрителното отношение към минито с вид на зле тапицирана табуретка.

Макар определено да изглежда смешно, второто поколение на Wagon R+ е направо дизайнерски триумф в сравнение с предшественика. Освен това моделът разполага с качества, на които повечето европейски производители само могат да завиждат. Японското показва чудеса от надеждност, при все че те се обяснят донякъде с пределната му конструктивна простота. В крайна сметка, когато няма какво да се троши, то просто на се поврежда.

Микрованът на Suzuki демонстрира на практика защо каузата на антиглобалистите няма никакъв шанс. Оказва се, че в първото десетилетие на 21 век японците и европейците не се различават особено в изискванията си към автомобила. Колкото по-малък е, толкова по-добре за града. Данъчните ставки може и да нямат кой знае каква тежест върху портфейла, но пък защо трябва да се плаща повече на държавата? Ако пък колата не се троши, щастието става пълно. Съвкупността от тези черти гарантира на Wagon R+ минимално кратък престой по автокъщите и обявите за продажби.

Успехът на модела има своето логично обяснение. Макар да не изглежда особено елегантно,

каросерията

печели точки с учудващо грамотна сглобка и отлична антикорозионна защита. Ръжда се появява само по някои второстепенни заварки по пода като скобите на ауспухната система. Самият изпускателен тракт също не блести с кой знае каква издръжливост, но това се обяснява лесно с условията на градската експлоатация. Лаковото покритие също си го бива, а цвят металик автоматично увеличава цената на употребяваните екземпляри.

Както и Opel Agila, Wagon R+ впечатлява с качество на изпълнението и със

салона

си. Цената на автомобила си личи от самолет по използваните материали, но пък изобщо не предполага толкова изпипана сглобка. В купето практически не може да се чуе дразнещо тракане или поскръцване, независимо от възрастта на колата и навъртения километраж. Струва си да се потърси автомобил с климатик. Той, както и още по-рядко срещаният люк на покрива, са абсолютно безпроблемни възли.

Скромните габарити и пипонестата външност често създават предубеждения към Wagon R+. Всъщност дребосъкът предлага доста повече пространство от най-прекия си конкурент Daihatsu Move и може да вози четирима възрастни при напълно приемливо ниво на комфорта. С 238 литра багажен обем пък не могат да се похвалят някои доста по-големи автомобили. Почитателите на лукса, естествено, трябва да забравят за този модел. За такава цена - толкова.

Онова, което отличава иначе абсолютно идентичните Wagon R+ и Agila, са

двигателите

“Германската” версия на модела се оборудва само с мотори на Opel, докато японците разчитат на собствените си сили. Единственото изключение е общият дизелов агрегат. Както предполага ценовата ниша на двата автомобила, гамата от силови агрегати съвсем не е богата. За сметка на това обаче, както базовата версия с еднолитров двигател (53 к.с.), така и 1 300-кубиковата модификация (76, 83 или 93 коня) нямат грешка. Теглят уверено дребосъка, идеални са за градски условия и харчат скромно. Понеже като степен на надежност и ресурс са напълно съпоставими, само по-ниският разход на гориво печели точки в полза на малкия мотор, макар че незначителните икономии се заплащат с доста по-вяла динамика. С избора на бензинова моторизация обаче трудно може да се сбърка, дори да става дума за изключително рядко срещаната по тези географски ширини турбоверсия със 101 коня.

За жалост не така стои въпросът с 1.3-литровия турбодизел със 70 к.с. Този агрегат от ново поколение, разработен съвместно от Opel и FIAT, притежава изключителни експлоатационни параметри, но се оказва прекалено сложен и капризен по стандартите на Wagon R+ и Agila. Както при почти всеки модерен Common rail дефектират турбокомпресорът, горивопроводите му и помпата под високо налягане, придирчив е към качеството на нафтата и може да се повреди сериозно при загуба на охладителна течност.

При достатъчно грижовно отношение от страна на собственика и спазване на сервизните интервали проблеми с механиката на практика са изключени и надеждността заслужава отлична оценка.

Заради ниското си теглото Wagon R+ не се нуждае от

ходова част

с кой знае какъв ресурс. Моделът вози точно толкова комфортно, колкото предполага външността му, но пък окачването издържа доста в български условия. Единственото му по-слабо място са амортисьорите, но не защото не си вършат работата или изпускат. Просто при някои коли се наблюдава разлика в ефективността над 10% след навъртането на 50 000 км.

Смело може да се подхожда и към модификациите с двойно предаване. Не показват никакви слабости, а поддръжката им се изчерпва със смяна на маслото в диференциалите веднъж на 50-60 000 км. Идеални са за големите български градове, където зимата по правило изненадва отговорните за почистването на улиците институции.

При надлежно попълвана сервизна книжка Wagon R+може да се купува едва ли не на сляпо. Моделът показва толкова малко неизправности и се поддържа така лесно, че си струва всеки лев от иначе високата цена на вторичния пазар.

Димитър Димитров