дневник Рио, Игуасу, Парагвай, Салта, Уругвай и Буенос Айрес за 6

Толкова прекрасно пътуване беше, че сама си завиждам на всичко, което преживях 🙂 А, хубавото пътешествие е 50% добрата дестинация и 50%  добрата компания 🙂

преди 48 минути , Цвете каза:

На тази улица се взриви шопинг желанието в мен и се тръшнах, че искам от шарените обувки. След обиколка с темпо намерих магазин и се сдобих с невиждани сандалки в крещящо синьо и зелено и се кротнах. Имаше и други заразени от моят стремеж към цветните обувки, но придобивките бяха  в по- разумно удобни цветови гами.

Обаче без снимка на сандалките да не си продължила да разказваш 😝. Не ни спестявай таквиз емоции. Радвам се на разказа и очаквам с нетърпение продължението, но както се разбрахме само след снимка на сандалките.

Прекрасно пътешествие, разкази и снимки! Чета и разглеждам с удоволствие и си спомням моите посещения в Рио, Буенос Айрес, Игуасу и Сантяго де Чили точно преди 10 години. Ако не ме лъже паметта, от Сантяго се регистрирах в Магеланци и направих първия си пост. За сега се радвам на Рио, очаквам и останалите места от пътуването.

Благодаря и браво на Цвети и Мари за цветните разкази!

Аз искам да добавя за Рио - програмата, по която се движехме е предложена от момиче, което е работило 5 години като гид в Рио -  най - характерното и интересно в Рио ако имаш само два дни, точно колкото имахме и ние. В деня с Даунтаун  също са включени Парк Лаге, където успяхме да отидем, и близката до него Ботаническа градина, считана за една от най - красивите в света. Там не успяхме да влезем - на някои от нас не беше интересно, други отдохме но не успяхме да влезем - при положение, че дори уличните търговци имат постерминали, в Ботаническата може да се плати само кеш....

И за Даунтаун  да напомня това, което е написано навсякъде - там се ходи само в делнични дни, в работно време -  извън тези часове се смята, че не е безопасна разходката в района. 

Преди 1 час, Ивайла каза:

И за Даунтаун  да напомня това, което е написано навсякъде - там се ходи само в делнични дни, в работно време -  извън тези часове се смята, че не е безопасна разходката в района. 

Ние се отнесохме и се озовахме в Даунтаун точно в почивен ден, въпреки че по предварителната програма беше планирано за работен ден. 😀 На доста места имаше полиция, но все пак размотаващите се съмнителни персонажи наоколо и липсата на тълпи по улиците те фокусира върху евентуални опасности и разваля усещането за лежерна разходка. Ние бяхме взели мерки да не бием изобщо на очи с облекло, техника, скъпи вещи по себе си.

преди 19 часа, Mary каза:

Чудесен разказ,

И на последно място ... няма как да не се похваля с новото ми калъфче за паспорт, което направи премиерата си в това пътуване:

 

 

Следва...

 

Прекрасен пътепис, чета с голям интерес и вълнение от вашите преживявания. Но калъфа за паспорт...., ми взе думите. Къде се правят/продават такива бижута. Ако е удобно да попитам. 

преди 9 минути , rdd каза:

Прекрасен пътепис, чета с голям интерес и вълнение от вашите преживявания. Но калъфа за паспорт...., ми взе думите. Къде се правят/продават такива бижута. Ако е удобно да попитам. 

Поръчах си го от Фейсбук-групата "Купи подарък от майка на дете с увреждане".

Исках да е от кожа, да има българска шевица на него и да ми напишат ника.

Различава се малко от това, което си представях, но предпазва паспорта ми идеално.

преди 7 минути , Mary каза:

Поръчах си го от Фейсбук-групата "Купи подарък от майка на дете с увреждане".

Исках да е от кожа, да има българска шевица на него и да ми напишат ника.

Различава се малко от това, което си представях, но предпазва паспорта ми идеално.

Благодаря за идеята!

Ден 3

Събуждаме се рано и поглеждаме с надежда през прозореца. Облачно и мръчкаво е, но имаме шанс да просветне. След вкусната закуска сме на старт и бързо викаме убер в посока Cristo Redentor. Статуята на Христос, най-разпознаваемият символ на Рио де Жанейро е издигната на върха на хълма Corcovado, на около 700м. и се вижда от всеки край на града. Построена между 1922 и 1931 г., статуята е висока 30 м с изключение на нейния 8-метров пиедестал, от интернационален екип -  френския скулптор Пол Ландовски и построена от Бразилският инженер Хектор да Силва Коста в сътрудничество с френския инженер Алберт Како . Румънският скулптор Георге Леонида оформя лицето.

Има два варианта да се стигне до горе – с кола или мини бус или със зъбчата железница. Ние избрахме влакчето и не съм сигурна дали не сбъркахме, след малко ще кажа защо.

Началната станция на влакчето е приблизително на този адрес: 450 Praça São Judas Tadeu. Билетите са двупосочни, струват 109,50 BRS и могат да се закупят както в  брой на каса, така и от автомат с карта.

Ние бяхме строени за второто за деня влакче в 8:20 / през 20 минути са/, пропътувахме през джунглестият хълм

и слязохме на най-горната гара, където ни посрещна ….мъгла.

Е, как може! Толкава преговори водих да ни е ясно времето, долу в ниското изглеждаше почти безоблачно. И така мърморейки си се разминаваме с огромна тълпа и вече сме мега озадачени. Оказва се, че в днешният съботен ден има маратон до Кристо и всичкото маратонец след като се е изкачил до горе чака на опашка за влака надолу. Що не си потичат и в обратна посока? Вероятно билетите са безплатни, но пък чакането е безкрайно.

После ще го мислим, дай да ходим нагоре. Хоп – стълби, ескалатор иииии ето го Христос, разперил огромните си ръце!

Това с „ето го!“ е малко на въображение, щото от краката му нагоре нищо се не види. За сметка на това е фраш от народ, нищо, че сме сред първите уж.

Наместваме се до единия парапет в очакване на разкриване на гледки. При всяко подухване и бегло откриване на лика на Изкупителя се чува всеобщо „оооо“ и след секунди „ъъъъ“ – кой успял да снима – успял. И така 2 часа, в които все пак имаме няколко безоблачни снимки, или пък не. Все пак видях, че на гърдите на Христос е изсечено сърце, нещо, което не знаех от изгледаните снимки.

Когато решихме, че ни стигат толкова гледки се заспускахме към влакчето. И о, ужас! Опашката се извива нагоре по стълбите почти до статуята.

Малко нахално се прередихме не съвсем съзнателно, но след като се вляхме някъде по средата, решихме, че няма да сме много съвестни и зачакахме. Проточи се може би час, след като се повозихме надолу и преживяхме първият ни сблъсък с безпардонността на местните баби с облекчение се вързахме за wifi на първоначалната гара.

Следва убер до Posto 11 на Leblon, за да обходим плажовете. Върнахме се към началото на плажа, можеше и там да си планираме слизането, но не беше драма. Стигнахме до Mirante do Leblon, където има красива гледка и няколко заведения. Точно време за обяд. Настанихме се, поръчахме картофки, наденички, бургери и кайпириня. Пиенето дойде сравнително бързо, но за храната почакахме доста.

До краят на пътуването не можах да свикна с безкрайното чакане на повечето места да донесат поръчката, явно им е манталитет. Но като изпиеш една кайпириня и рязко ти става едно спокойно и весело и си склонен де не се скараш, че вече си приритал от глад. Та, първи извод – пийте кайпириня за хармония на духа! Отчитам, че ние много малко такива успяхме да изпием и при следващо бразилско пътуване обещавам да наваксам. 

Щом се нахранихме поехме на лежерна разходка по крайбрежната алея, наблюдавайки хора, кучета, птици и океана, разбира се. Като казах океанът да не се заблудили, че сме си облекли банските и ще се потопим в приятната му прегръдка? Неее, дори не сме се сетили да ги извадим от куфарите, което беше повод за чукване по главата. Е, прекосихме до водата – толкова широка и нежно брашнено – ситна плажна ивица!, натопихме си краката, намокрихме роклите и поне не е съвсем без хич.

Та за разните ни наблюдения. Всякакви индивиди можеш да видиш, сякаш се надпреварват кой да е по-шантаво изглеждащ. Всякакви габарити, като преобладавот заоблените и закръглени форми, но пък хич не им пука, че под късите потничета и панталонки преливат кореми, бузи, абе яко плът! Аз се чувствах като фиданка, макар по нашите стандарти да съм по-скоро закръглена. Има, разбира се и приятни гледки, моля:

Пешеходната зона е отново с паваж, но тук рисунъкът е различен от този на Копакабана.

Оказа се, че на Ипанема е като на копакабанския. Навсякъде се продава всичко и дори царевица можеш да си купиш с карта. Ние се спираме до една количка с десерти и седнахме на края на тротоара с гледка към морето да се подсладим с домашно приготвени типични торти, кремове и разни незнайни.

Към 15ч. решихме, че ни стига плажната разходка и взехме убер до Pão de Açucar (Захарната бучка/глава). Както по- горе Ива писа те с Мони се опитаха да посетят Ботаническата градина, но не са имали достатъчно кеш за билети и се присъединиха към нас малко по-късно.

Та до хълма Захарната бучка, който е гранитна скала с конусовидна форма, приличаща на продаваната преди години фуния с тръстикова захар и за това наименована така, се стига с лифт. Не един, а цели два, които разкриват 360* гледки. Билет -  107BRS.

На площадката, където се сменят лифтовете има магазини, заведения, концертна зала, а бе, огромна развлекателна площ, която туристът трябва да обходи и посети, разбира се, при прекачването. Тук първата ни група обиколи де що има мирадори, наснимахме околността по 100 пъти и след като двете девойки се присъединиха към нас, се качихме до върха с втория лифт.

Ами красота е! Уцелихме златния час, имаше видимост и получихме компенсация за сутрешните мъгли. Рио е красив от високо, убедихме се.

Някои искахме да летим с хеликоптер, даже го погледахме как подхвръкна 5 м след 10минути подготовка и бучане, за да се паркира, но имаше силен вятър, даже позамръзнахме горе, и беше почти тъмно, остана за следващ път.

Слизайки надолу с кабинката съзряхме, че на големият площад в подножието има разположени сергии – някакъв фестивал. Не ни трябваше много време да решим на къде да се отправим. Оказа се пазар с ръчно изработени всякакви неща и сергии с храна и питиета около паметника в центъра на площада, озвучено от музика на живо.Беше пълно с въоръжена полиция и това ни вся спокойствие.  Решихме, че ще вечеряме тук и всеки си хареса нещо. Аз ядох шиш и картофки и наливна бира за разкош, седнала на стъпалата на паметника. С две думи положих началото на клошарският си изглед в това пътуване, нищо, че в момента изглеждах прилично с роклА.

Следва убер до хотела и бързо стягане на багажа, защото утре рано летим към Игуасу.

Следва...

Допълвам, че най - препоръчвано място за наблюдаване на залеза е Pedra do Arpoador, точно между Ипанема и Копакабана, като по учебник трябва да си купиш нещо подобно на зрънчо и бира. 

Ние пропуснахме тази препоръка, защото първия ден мислехме, че ще гледаме залеза оттам след плажовете на следващия ден и след това мъгливото време и липсата на залез разбърка всички планове. 

Много каръшко време уцелихме. Предния ден имаше някаква видимост, но трябваше да обикаляме старата част, че беше последен работен ден за седмицата.

На другия ден(събота) освен повечето хора навсякъде, облаците направо ни затриха плановете.

Все пак невидяните гледки ще ми бъдат стимул някога да се върна пак в Рио.

Ето как се движеха гледките около нас, но рядко имаше цяла гледка без облаци:

Е, показа ни поне сърцето си Христо, както го наричат там:

Изненада за мен беше да видя хора на ръкава му. Дали може да се влиза в статуята и да се качва някъде не разбрах.  За съжаление снимката е доста мръчкава, но поне човек се вижда.

От Корковадо се вижда като на длан градското летище(Airport RJ Santos Dumont):

Преди да напуснем Рио, да кажем нещо и за безопасността.

Навсякъде се препоръчва да се движиш с повишено внимание в Рио. Да не носиш скъпи вещи, да не носиш бижута и часовници, да не обикаляш всякакви райони, особено по тъмно. Всички тези препоръки ги бяхме взели под внимание, но без телефон съм като вързана, а за да не нося голям фотоапарат бях взела по-малък, но и с него снимах много рядко. Разбира се, внимавах, когато исках да снимам или да погледна навигацията на телефона, а често си правехме и заслон 6-те, за да набележим следващата точка за посещение, но усещането за липса на елементарно удобство, каквото е телефона си е гадно.

Всичко това лично на мен ми е супер дискомфортно. Да, във всеки голям мегаполис е нормално да внимаваш, но не и до вманиачаване - просто се губи сладостта от преживяното. Затова и не мога да кажа дали ми хареса Рио, като прибавим и липсата на видимост.

За финал една цветна птичка, която ме подсеща, че рано сутрин около 5ч. през прозореца се чуваха много птичи песни, които правеха събуждането по-лесно.

Следва...

На 1.11.2022 г. в 10:03, Mary каза:

Типичната бразилска сладост, на която забравих името е ... мноооооогооооо сладка. Дори и две не можахме да доядем това неголямо топче:

 

Brigadeiro се казва това. Чак толкова сладко не ми изглежда, просто бонбон... Ама то е въпрос на вкус.

Сега е началото на дъждовния сезон и вали повече. Като имаш два дни, може да уцелиш късата клечка. Последния път бяхме ноември и си валя 3 дена без прекъсване, дори до плажа не отидохме за тия 3 дена. Тук навътре вали по-малко.

преди 28 минути , Mary каза:

Навсякъде се препоръчва да се движиш с повишено внимание в Рио. Да не носиш скъпи вещи, да не носиш бижута и часовници, да не обикаляш всякакви райони, особено по тъмно. Всички тези препоръки ги бяхме взели под внимание, но без телефон съм като вързана, а за да не нося голям фотоапарат бях взела по-малък, но и с него снимах много рядко. Разбира се, внимавах, когато исках да снимам или да погледна навигацията на телефона, а често си правехме и заслон 6-те, за да набележим следващата точка за посещение, но усещането за липса на елементарно удобство, каквото е телефона си е гадно.

 

То така винаги се казва, ама на практика всеки бразилец си има смартфон и сигурно 30% са айфон и всички си ги носят по улицата... Не знам, просто е гадно да ти го вземат

Ден 4

Полетът ни беше рано сутринта около 6ч., което наложи още по-рано да станем и да отидем на летището.

Бяхме се чекирали предварително, но една от нас имаше проблем с чекирането и показването на бордните карти и трябваше да предвидим време за минаване през гише. Както обикновено викнахме 2 Убера и поехме към близкото летище - Airport RJ Santos Dumont. Полетът ни беше с Латам - 4 или 5 от нас бяха с по-широк от описания като допустим ръчен багаж от тях, а май всички надвишавахме килограмите, но никой не ни мери багажа. Проблемът с бордната карта беше решен бързо, но достъпът до терминалите за излитане все още беше затворен. Почакахме малко и с отварянето се насочихме към секюрити - може и на друго място да съм го писала, но пак ще повторя - при вътрешните полети там, не се интересуват от течностите в багажа - при всичките ни 3 полета си летяхме с шишета вода - Рио - Игуасу; Игуасу - Салта; Салта - Буенос - Айрес. 

Убер до летището ни е струвал 25 бр.реала.

Както вече писах, за по-напряко минахме през столицата Бразилия, където се прехвърлихме на полет за Фоз до Игуасу - просто това беше най-евтиния полет в търсеното от нас време.

Изгревът на слънцето посрещнахме на летището:

Хм, изгрев ли казах, че и видимост значи ... е, късмет е било какво ще видим от Рио.

При полета до Бразилия от местата F се виждаше тази гледка:

Ах, този Христо, помахваше ни от високото при добра видимост!

Не помня нещо интересно да се е случило при трансфера в Бразилия, но нетърпеливи вече сме на следващия полет за Фоз до Игуасу и гледката е отново от места F.

Lago Itaipu, но язовирната му стена се виждаше от места А:

И самият Фоз - в далечинета се вижда новият мост до Парагвай(още се строи) и виенското колело:

Предвид, че даваха дъждовно време през всеки от дните ни на Игуасу, а в момента не валеше, бързо се отправихме до хотела - Águas do Iguaçu Hotel Centro Foz do Iguaçu - приличен хотел с добър нет, удобни легла, добра закуска. Настаниха ни и ... се оказа, че сме гладни - добрееее, докато момичетата чакат на рецепцията аз направих бързо проучване какво има наоколо за ядене и да може да се изяде бързо. Най-близо и на приемлива цена се оказаха сирийски дюнери - защо пък да не ядем дюнер в Бразилия?!

Не само ядохме, но беше и много вкусен.

След това Убер за 30 бр.р. до входа на парка с водопадите.

Времето вече беше напреднало доста, но пък времето беше все още хубаво и няколко от нас искаха да погледнат водопада от хеликоптер. Не искахме да оставяме хеликоптера за другия ден, защото по прогноза все дъждовно го даваха и не знаехме дали иобщо ще има полети, които зависят от времето.

Събрахме се всички и всяка си каза какво иска, така три от нас се отправиха към хеликоптера, а другите три към парка. Във всяка от групите имаше човек с интернет, та щяхме да се намерим по-късно.

Хеликоптерната площадка е съвсем близо до парка. Фирмата е Helisul - предлагат полети и в Рио. Тук е момента да кажа, че с хеликоптер над Игуасу се лети само от бразилската страна.

Нямахме предварителна резервация, а разчитахме на късмета си.

Отивайки към сградата видяхме хеликоптера да излита и да чакат още 5-6 човека.

Докато разпитаме и платим, хеликоптера се върна и натовари и тези преди нас. Останахме си трите с надежда никой повече да не дойде, но уви буквално преди да излетим дойдоха още двама души, така в нашия полет бяхме 5-ма + пилота.

Цената на това удоволствие беше 530 бр.р. - може да се плати кеш и с карта.

Преди да излетите се попълват данни и кг. на всеки от пасажерите - според тях балансирали хеликоптера по това и определят кой къде ще седи. Ние си казахме, че няма да се возим на средни места, а аз направо си поисках да седя отпред. Реално при купуването на билета ти казват, че не можеш да си избираш къде да седнеш, нито ти гарантират, че няма да си на средна седелка. Конфигурацията в хеликоптера е следната - отпред пилот + още двама - единия в средата до пилота, другия до прозореца. Отзад са 4 места - две до двата прозореца и две по средата - от средните места реално не се вижда добре, а се плаща същата цена. Несправедливо е така. При предния ми полет с хеликоптер над Истанбул, цената се определяше в зависимост от мястото.

Да се върнем на нашия си полет - с идването на последните двама се разпределихме така - Цвети до пилота, аз отпред до прозореца, а Ивайла отзад зад мен. Тя каза, че тази страна е с по-хубавата гледка - от другата стана са виждали много по-малко водопада. Та ако ще летите и можете да избирате - това са добрите места. Аз реално не осъзнах кой какво вижда, защото гледах и напред, и настрани. Гледах е силна дума, защото повече гледах в екрана на телефона и във визьора на фотоапарата. 

В сградата на хеликоптерната фирма има шкафчета за багаж. В хеликоптера не можеш да се качиш с раница, или по-голяма дамска чанта. Само с нещо почти незабележимо и разбира се не тежко.

Полетът е кратък - сигурно 10-15 минути, които буквално отлитат като миг. Но е огромно удоволствие да видиш Игуасу от въздуха. Препоръчвам го на всеки, който се е запътил натам.

Ето го нашия пилот. Въпреки, че на снимката изглежда като да спи, беше голяма свежарка. Снимахме се с него, смееше ни се, забавлявахме се и най-важното - два пъти завъртя над водопада.

В началото виждаш водопада като някаква точица, която се уголемява с приближаването:

Когато стигнеш близо до Игуасу оставаш безмълвен от големината и обемите вода, които се спускат надолу.

Всъщност, ако можех сега да избирам поредността как да го видя водопада Игуасу, бих избрала последен да е погледа от хеликоптер - това е най-впечатляващата гледка от всички, а в същото време не можеш добре да осъзнаеш размера и мощта му от височина, но пък добре виждаш какво ти предстои в следващите разходки.

Ето го и в пълната му красота:

На следващите снимки добре се виждат пътеките до Дяволското гърло:

Последен завой и казваме "довиждане" на Игуасу - следващите пъти ще го видим съвсем от близо.

Да кажа, че снимането не беше толкова лесно - тъкмо фокусирам нещо и хоп-троп завили сме или има отражение от прозореца, или изобщо фокуса ми е избягал, или съм ударила обектива в стъклото. Но все пак съм запечатала гледките така, както съм успяла и винаги тези снимки ща ни напомнят за огромното удоволствие от тези споделени с Цвети и Ивайла незабравими мигове.

Към фирмата за полетите имат и фотографи - снимат те преди излитането и след кацането. Ние не се възползвахме да си вземем снимки и дори не помня цената им.

В такава еуфория слязохме от хеликоптера, че имах чувството, че мога да полетя.

А тези сладурчета, които бяха до пътя между хеликоптера и парка съвсем препълниха душите ни с красота! 

Отделихме им не повече от минута - мястото беше заградено и имаше служители на парка до тях. Не останахме да разберем какво ще ги правят, а с бързи стъпки се запътихме да разглеждаме бразилската част от водопада Игуасу.

Следва...

Е при вас пак нещо се вижда на Корковадо.Ето аз какъв джакпот ударих първия път..😃

преди 7 минути , VVP каза:

Е при вас пак нещо се вижда на Корковадо.Ето аз какъв джакпот ударих първия път..

Зле е било и при теб.

Ние поизчакахме поне два часа горе, че да видим нещо. Не за друго, но това ни беше последния ден и последния шанс в това пътуване.

Дали ще има друг шанс - кой знае?!

Хахаха, избрала съм си хотел срещу вашия. 

И аз така мисля, че гледката от хеликоптера тряба да е последна, но с оглед времето май ще се прави при пръв удобенн случай.

Девойки, благодаря за споделянето!  😘 Водя си записки 😉

преди 2 часа, mililia каза:

Хахаха, избрала съм си хотел срещу вашия. 

И аз така мисля, че гледката от хеликоптера тряба да е последна, но с оглед времето май ще се прави при пръв удобенн случай.

 

Девойки, благодаря за споделянето!  😘 Водя си записки 😉

Местоположението е удобно - близо е до автогарата, ако ще ползваш автобуси.

Има места за ядене наблизо, има и някакви магазинчета.

@Mary, пишете, че една нощувка в Бразилското Игуасу ви е била малко. Има ли някаква специална причина нощувките да са 2х2, а не 3х1 в полза на Аржентинско Игуасу?

преди 6 минути , mililia каза:

@Mary, пишете, че една нощувка в Бразилското Игуасу ви е била малко. Има ли някаква специална причина нощувките да са 2х2, а не 3х1 в полза на Аржентинско Игуасу?

3 нощувки в аржентинската част ми се виждат много.

Реално и трите пътеки се обикалят за един ден.

Две нощувки ни трябваха в бразилската част, защото пристигнахме по обед на единия ден, нощувахме, правихме каквото правихме на другия ден(ще разкажем подробно) и вечерта се отправихме за аржентинската част. Не ни остана време за конкретно място, което една от нас много искаше. Ама приказката за петимата и Петкото си е в сила при пътуване с повече хора.

Моето питане е с оглед настроението на двете места, забавленията и храната.

Иначе разпределението е по два дни за всяка част + Парагвай. Просто помня, че бразилската част е удобна за разглеждане и от Аржентина.

преди 2 минути , mililia каза:

Моето питане е с оглед настроението на двете места, забавленията и храната.

Забавления не сме търсили - просто 6 жени на едно място са непрекъснато забавление.

Лично на мен аржентинската част ми допадна повече и по-хубави ресторанти там видяхме. И ценово е по-приемлива, заради черния курс на арж.песо.

Бързо се придвижихме от хеликоптера към парка, но се сетих, че пропуснах вчера да кажа нещо за водопадите, та ...

Продължавам с малко факти за водопада Игуасу и националния парк, в който се намира.

Националният парк Игуасу е споделен между Бразилия и Аржентина се състои от два национални парка , единият във Фоз де Игуасу (Бразилия), а другият в Пуерто Игуасу (Аржентина)  - 67 720 хектара от аржентинската страна и 185 262 хектара от бразилската.

Произходът на името Игуасу - Името Игуасу идва от думите на гуарани или тупи " y "[ɨ] , което означава "вода" и " ûasú "[waˈsu] , което означава „голям“. Легенда разказва, че божество планирало да се ожени за красива жена на име Найпи, която избягала със своя смъртен любовник Тароба в кану. В ярост божеството разряза реката, създавайки водопадите и обричайки влюбените на вечно падение.
 

Първият европеец, който регистрира водопадите Игуасу, е испански изследовател на име Алвар Нунес Кабеса де Вака през 1541г., който по време на пътуване от Асунсион (Парагвай), се сблъсква с водопада, който ще нарече „Салтос дел Санта Мери“.

По-късно пристигат първите йезуитски мисии.

Ако ви е любопитно сравнение между най-известните водопади - Игуасу, Ниагара и Виктория, ето какво съм си запазила аз:

Да се върна на бразилската страна на водопада.

Там има само една пътека, по която се върви с приблизителна дължина 1500 метра.

За да стигнете до пътеката, трябва първо да се повозите в автобус, след купуване на билет разбира се - цена при нашето пътуване 107 бразилски реала вход за парка.

Билетът платихме с карта. След това се отива на опашката за автобуса. Повечето автобуси имат открит втори етаж, към който ние трите се насочихме - реално няма какво толкова да се види - дървета основно. Автобуси има на всеки 20 минути, но ние тръгнахме почти веднага - имахме късмет да не чакаме нито на опашка за билети, нито на опашка за автобус.

Автобусът има три спирки - първата е за Macuco Safari(не сме го пробвали), втората е при началото на пътеката и третата е при края на пътеката. 

Ето и карта: mapa_digital_ingles.pdf

На пътеката има изградени наблюдателни площадки, където винаги има струпване на хора за снимки. По цялото трасе се вижда някаква част от водопада, като кулминацията е в края на пътеката. Ходенето по пътеката може да отнеме около 2 часа, тъй като постоянно се правят спирки за снимки.

В края на пътеката се качвате с асансьор на малко над 100 метра, откъдето се любувате на внушителия скок на водопада. Там е и третата спирка на автобуса, която е препоръчителна за хора с увреждания.

В началото на пътеката водопадът се вижда леко странично:

След това се появяват различни падове срещу теб и направо те омагьосва водата, която се спуска бързо.

Още на втората площадка за наблюдение се засякохме с другата част от групата ни и веселбата отново започна - снимки тук, снимки там...

Турът с лодка има съвсем различен поглед, но след опита ми в Ниагара, нямах никакво желание да пробвам и тук. Мненията, които прочетох, че бил по-хубав турът от аржентиска страна - както казах, нямам личен опит. Времето при нас беше хладно и това допринесе за липсата на мерак.

Хипнотизиращо действа да гледаш тази огромна маса вода, която се излива пред очите ти:

Зад всеки завой се откриват нови погледи към водопада, а накрая и към пътеката, изградена над водата за площадка за наблюдение.

По последната платформа и пътека беше много мокро, а отгоре ти непрекъснато те облива вода - пръски от водопада. Снимането с нормален фотоапарат направо си беше мираж. Аз снимах само с телефон. Препоръчително е да сте с дълъг дъждобран и подходящи обувки, които е сигурно, че ще се намокрят.

Гледките по тази пътека и платформата са изумителни:

Имало било дъга - момичетата дори я бяха видяли на място - аз чак на снимките я видях.

И от края на платформата:

След това мокри по всяка част от нас, изчакахме асансьора и се качихме на високото:

Отново снимки на последната платформа, смях, споделени безценни мигове, пълни с красота и благоговение пред природата!

Изтръскахме си перушината и се отправихме към автобусите - сега никоя от нас не потърси откритата част, а само топло място, че да поизсъхнем поне малко.

Не знам дали снимките могат да предадат усещането на Игуасу?!  Мисля, че не могат. Да пробвам с едно видео тогава:

Убер за 35бр.р. до хотела и опит за стопляне, преди да търсим нещо за ядене.

Още при събирането на групата за вечеря се започна едно голямо чудене къде да ядем и дали да не повторим дюнерите от обяда. Да, бяха вкусни, да бях до вратата на хотела ни, но както каза Моника - "Да не сме дошли в Бразилия да ядем дюнери?!"

Аз в бележките ми имах отбелязан само един ресторант тук и една пицария(пицарията дори не я споменах, че нали не сме в Италия ха ха ха), та се отправихме към ресторанта - Churrascaria Tropicana - препоръчан тук във форума от GeorgiD. Нямах представа какво да очакваме в този ресторант - по името предполагах, че е за стекове.

Е, имаше и стекове де, но беше отново от типа плащаш някаква сума и ядеш колкото можеш.

Цената беше доста по-ниска от тази в Рио - около 35-40бр.р. без месото и около 60-65бр.р. с месо, като можеше да избираш измежду двете цени - по-ниската е само за консумация от шведската маса, а при по-високата носят и различни меса на шишове и без шишове. Този път проявихме благоразумие и се хранихме само от приготвените неща на блок-масата. Там нямаше само салати, а и различни манджи, месца, десерти и т.н. Като освен нещата от масата, в по-ниската цена влизаше и пица, която сервираха по подобие на месата - на всяки 5-6 минути се минаваше с нова пица. Аз не я опитах, но момичетата казаха, че била много хубава. Донесоха и сладка пица - с шоколад и с плодове.

Нямам много снимки от тази вечеря, но мога да кажа, че беше вкусно и обилно. Не е лъскаво заведение, но ни хареса.

Отново преяли се запътихме към леглата с надеждата да не се сбъдне отново прогнозата за дъжд, като в отминалия ден.

Следва...