Изключително много се зарадвах, когато разбрах за този нов фолктроника проект. Не само поради факта, че в него участват някои от най-добрите български музиканти, но и защото по-голямата част от тези композиции са концептуални. Самият факт, че основната доза от вдъхновението за разработването на тези композиции е самата фолклорна музика, го прави много интересен за мен. Никога не съм имал влечение към „чистата“ народна музика, но пък затова имам уважение към нея. Такъв тип музика, която смесва „съвременно“ звучене с традиционни елементи, е особено подходяща за слушатели като мен. Припознах се в архетипен слушател, купих си албума (включително и на плоча) и започнах своето музикално приключение.
Разбира се, всеки един трак включва множество елементи от различни жанрове, но реших да фокусирам моя слушателски отзив по-скоро върху настроението, отколкото да давам пространни и (понякога дори и прекалено) дълги описания. Тъй като това по принцип не е музиката, в която съм добре запознат, би било добре да представя как всяка една композиция в емоционален план.
Моето собствено копие
Слънце грее
Едно от най-хубавите моменти на всяка композиция е началото. „Слънцето трепти“ започва с „воднист“ падов звук, който поетапно включва слоевете, както и прекрасната вокална линия. Харесва ми прогресивният леко дъбстеп ритъм, който хармонизира чудесно с цялостното настроение. Винаги съм смятал , че именно ритмичните стилове са особено подходящи за развиването на такъв тип звукови картини. Използвам този момент, за да подчертая и факта, че Иван Шопов е един от големите майстори на българската сцена. Още от ученическите си години той е доказал своите музикални заложби в създаването на невероятни композиции.
Не само, че музиката предава положителни послания, но те се преплитат в народните песни, олицетворение не само на музикална хармония ( и ритъм), но и съвкупност от преживяванията. Народните песни винаги са били колективен инструмент за съхраняване на родова памет. В тази връзка използването на всякакъв тип доработки, ремикси и др. подобни техники не само „обновяват“ историята с допълнителни послания, но и помагат на нея да оцелее в днешния свят, където паметта не се оценява както преди.
В този смисъл „Sluntseto Trepti“ ни отпраща към една представа, която е далеч (отвъд) нашите ежедневни реалности. Това е имагинерната среда на свободата: слънчевите лъчи, природата и реещите се звуци в една безкрайна шир. Едва ли имало по-добро начало за албума.
Разбира се, следващата композиция продължава в този дух. За мен лично „Zalibih Si“ е един шедьовър! Още от първият път се влюбих в прекрасната мелодия на гайдата, както и от прекрасното пеене. Напрежението, което се натрупва, с разгръщането на историята е ненадминато. Музиката не само подчертава прилагателните имена, сравненията и акцентите, но също и дава много ярка основа, върху която да изградим менталната картина.
В същият дух продължава и „Vita Oro“, едно от произведенията, което ме насити със звука на диджеридото. Радвам се, че този инструмент придобива все по-широка популярност в нашите географски ширини. До преди няколко десетилетия той изобщо не беше използван в масовата музика, а вече се среща в разнообразни жанрове.
Страхотно попадение е „Verba”, което поднася една прекрасна музикална идея през няколко стила и допълнения. Нейното пълно разгръщане не само помага да се създадат множество свързани звукови картини, но също и за да ни направи съпричастни с представите за българските традиции. Именно в тази композиция имаме много силно взаимодействие между съвременни стилове, както и народните инструменти, характерни за нашата музика. Разбира се, това е мотив, който се повтаря в по-голямата част от албума, но тук като че ли има нарочен фокус.
Втората половина продължава да изненадва
От прекрасният и лек бийт в началото на „Maichinko” и поетапното въвеждане на повече слоеве от богати композиции, наистина имам чувството за „поглъщане“. Това е един от онези тракове, които могат да бъдат слушани по много пъти, дори и един след друг. Възхитен съм от прекрасните ефекти и семпли, които деликатно са вмъкнати, за да направят една наистина комплексна представа. Самите вокални партии са изключително въздействащи и са майсторски вплетени в цялостната композиция. Уникален ритъм и превъзходен мастеринг!
“Konyo” е едно от любимите ми парчета, представя в себе си толкова много елементи и вдъхновения, че изпитвам голяма трудност да ги назова всичките. Само едно мога да кажа – поставянето на слоя с акустичното пиано по този начин е едно от най-гениалните похвати, които съм чувал напоследък. Вслушайте се как песента ехти, а пианото подчертава (изключително точно) посланието. Няма как да не спомена и мелодията от струнните инструменти, великолепно!
За този трак мога да напиша отделна публикация, защото наистина служи като мощно вдъхновение за съвкупяване с музиката. И то по най-изразителният възможен начин. Толкова много вселени са нарисувани, толкова много чувства са изразени, а цялата тази вселена е вплетена в една почти пет-минутна композиция. За мен това е истинския шедьовър на албума.
“Kosovsko Horo” е най-яркият представител на фолктроника жанра, който може да бъде изведен от всички композиции. Ако харесвате гайда, динамика и неподправени мелодии, това е истинска магия. Наистина не мога да кажа нищо повече!
“Yano” е прекрасен пример за неземното съвършенство на българската народна песен. Заедно с леки инструментални фонове, се дава гласност (и глас) на тази красота. Вълнуващо е не само начина на пеене, но и всички съпровождащи елементи. Те не само декорират, но и също приканват повече слушатели към мистичното уединение, такова каквото е възможно само в душите и сърцата ни.
Силата на музиката е отприщена!
Чрез “Momina Myka” успях да изпитам нещо много странно в себе си. На ментално ниво успях да усетя колко дълбока е връзката ни с нашата родна култура. Макар това да е още една (със сигурност гениална) композиция, която е част от този проект, има нещо неземно в тази песен. Не мога да го обясня с конкретиката на думите, макар и да се опитвам, а единственото, което мога да кажа е, че точно тази композиция има някаква скрита сила. Усетете сами и пишете после на авторите! Споделете я и с тези около Вас. Сигурен съм, че сте достигнете до същото заключение.
Тъжно ми е като прекрасните албуми доближават своя край, но поне има достоен финал. Това е в лицето на по-меланхоличната “Nidelyo”, която е една прекрасна балада. Лиричен текст, нежна музика, честни чувства и инструментални партии, които не разочароват. Тази прекрасна комбинация от толкова много съвършени фактори истински изумява.
Имам молба към всеки един, който се докосне до този албум. Подкрепете музикантите, купете си собствен екземпляр и споделяйте това вълшебство. Но освен това направете и пътешествието на музиката в душата ви. Това ще ви обогати, ще разберете неща за себе си, които и не сте подозирали.
Музиката е любов, а тази е и с любов създадена. Божествено!