Дарявали ли сте скоро кръв? Дарявали ли сте някога кръв? А защо не?
Научих кръвната си група през 1999-та, студентка втори курс, когато за първи път дарих кръв. От Кръвния център в София дойдоха на крака в университета, в отделената им за целта стая цял ден стояха и посрещаха желаещите да станат донори…за съжаление, такива съвсем не бяха много. Втория път заведох и тогавашното си кандидат-гадже – не беше твърде въодушевен да се раздели със скъпоценния 0,450 литър кръв, но го убедих в правотата на делото. След три дена разбрах и резултатите от изследванията му – кръвта на донорите се изследва за СПИН, някои болести, предавани по полов път и хепатит – което позволи положителен развой на връзката ни (съжалявам, К. – да, това беше истинският ми мотив да те завлача за кръводаряване, времената са такива, че човек трябва да е информиран; но деянието ти беше добро!)
От тогава насам се старая да дарявам редовно, два пъти годишно (с изключение на периода на бременността и годината след раждането). Понякога от ентусиазма ми се заразяват и приятелите ми, но често ходя сама. Досега само веднъж съм давала кръв за болен в организирана за целта акция – обикновено дарявам безвъзмездно, което всеки път учудва персонала в кръвния център – най-често хората се озовават там, която техен близък е в беда.
Ако минете покрай РЦТХ (регионален център по трансфузионна хематология , иначе казано – кръвен център), винаги ще видите няколко циганина, които се навъртат около входа. Обграждат ви веднага и започват един през друг да питат кръв за болен ли търсите. Знаят си кръвната група и могат за секунди да преценят степента на отчаяние в очите ви и да разберат за каква сума ще се договорят. Кръвта се продава скъпо. Ако умеете да се пазарите, ще получите техния половин литър срещу 30-40 лева, но ако сте наистина в безизходица, ще се разделите с 80-100 лева и нагоре. Много хора нямат друг избор и използват ‘услугите’ им. Кръвта няма раса.
Защо става така? В кръвните банки кръвта никога не е достатъчно. Във всеки един момент там има приблизително наполовина по-малко, отколкото е нужно. Кръвта се използва за много неща – от спешни кръвопреливания през поддържащи процедури до извличане на кръвна плазма за хора, които имат нужда от нея. През 2007 в страната са станали 8011 тежки катастрофи. В тях са загинали 1006 души, а ранените са 9826 души. Ранени са 1356 деца. Точни цифри не знам, но мисля, че не е преувеличено да предположа, че приблизително в една трета от случаите се е наложило кръвопреливане. Добавете към сметката операциите всеки ден и болните хора, които имат нужда от инцидентно или постоянно вливане на чужда кръв. Крайната цифра е стряскаща.
Всеки ден 600 души в България се нуждаят от кръв и половината от тях са деца!
Хората са готови да дарят кръв за близък. Правят чудеса от храброст да намерят донори, когато техен скъп човек има нужда. Защо просто не отидат да дарят кръв не само, когато това е крайно належащо, но и безвъзмездно, за някой друг, някой съвсем непознат, който се нуждае от нея? По-лесно ли е да се разделиш с кръвта си, ако знаеш точно в кого ще отиде? А тя често не отива непременно в него. Кръвните центрове отчаяно се нуждаят от кръв и никакви кампании не я осигуряват. Те са принудени да изискват хора, чийто близък се нуждае от кръвопреливане, да осигуряват донори в замяна за същото количество кръв, без значение кръвната група. Защото кръвта от всички кръвни групи недостига…
Има редки кръвни групи, това всички го знаем. Нулева група е особено ценна – може да се прелива на всички, но приема кръв само от същата група; АВ приема от всички, но дава само на себе си. Някои подгрупи също са много търсени. Моята група не е рядка, но подгрупата ми може би е; когато дарявах последният път, ме попитаха дали съм съгласна да ме впишат в листа за спешни дарители – ако се налага бързо да се намери кръв, звънят на хората със съответната кръвна група от списъка.
Регионалните центрове често правят акции – по учреждения, обществени сгради, учебни заведения… Ако се огледате по улиците, може да видите малки плакати, на които пише ден, час и място на кампанията. Там в походни условия (достатъчно хигиенични) всеки желаещ може да дари кръв. Опитайте, не боли. Наистина. Аз лично предпочитам комфорта на кръвния център и ходя на място, но за хора с ограничено време локалните акции могат да са възможността да помогнат. Заедно с попълването на документите, меренето на кръвното налягане и изследването на хемоглобина даряването отнема около 40-50 минути – една обедна почивка.
Когато дарите кръв, получавате малък пакет с храни и напитки, които да подпомогнат по-бързото ви възстановяване. Шоколадите вътре са не твърде привлекателни и за мен това винаги е повод да изплющя няколко допълнителни Милки с цели лешници. Получавате и бележка, която да послужи пред работодателя ви за два дена отпуск. Пари не дават. Така и трябва, може би.
Условията за да станете донор на кръв са прости, лесни и страшно много хора отговарят на тях.
За жените – да не са бременни в момента (очевидно защо), да не са в цикъл (нисък хемоглобин) и да не са раждали в последната една година (заради евентуалната кръвозагуба и интервенциите по време по време на раждане). Ако сте родили преди повече от година и още кърмите, може да предпочетете да не го споменавате – медиците могат да се презастраховат и да ви върнат. Проверявала съм лично и ако майката е в добро здраве и с нормален хемоглобин, няма пречка да дарява кръв. Евентуално нивото на хормона Пролактин може да е по-високо в кръвта й, но хей, надали на човека, на когото ще я прелеят, ще му поникнат гърди от това (отделно, че кръвта може да се ползва за извличане на плазма и т.н., да се прелее на друга жена и изобщо това не е от кой знае какво решаващо значение).
За всички: да са в добро здраве, да не страдат от хепатит и някои други хронични болести, да имат нормални хемоглобин (>= 125 g/l за жени, >= 135 g/l за мъже) и кръвно налягане, да не употребяват наркотици и през последната половин година да не са били подложени на голяма операция, преливане на кръв, трансплантация на органи, татуировка или бодипиърсинг.
0,450 литра кръв е количеството, с което организмът ни може да се раздели без особен проблем. Тези милилитри се възстановяват средно за 45 дена. Реално погледнато човек може да дарява кръв на всеки месец и половина (и циганите пред кръвните центрове правят точно това), но да не сме прекалени оптимисти – един, два или три пъти годишно е съвсем постижимо.
Практични. Добра идея е преди да дарите, да закусите добре и да се подкрепите с кафе или чай. След като ви вземат кръв, ще ви предложат кафе или чай, както и гореспоменатият пакет. Желателно е да не пушите два часа след даряването. Лично аз бих препоръчала да има кой да ви закара обратно – в горещо време, активна дейност или при резки движения (ако рязко станете, например) кръвното може да падне и да ви се завие свят. Това е временно и обикновено не продължава на следващия ден. Два часа носите превръзка с рошав бинт тип ранен партизанин и не бива да мокрите мястото известно време (аз лично реших следващия път да нося собствена ластична превръзка, защото ми омръзна да чопля дребни кончéта бинт от дрехите си). В хладно време дреха с по-широк ръкав е добра – да можете да навиете нагоре (а не като мен последния път – да радвам всички с новия си Тантелен сутиен, поради невъзможността да навия хипертесния си ръкав) и после превръзката да се намести удобно. 12 часа след кръводаряване е желателно да не пилотирате самолет, да не управлявате кран и да не се гмуркате. Може да чувствате известна отпадналост, но тя е за кратко – обичайно на другия ден сте кукуряк. Ако възнамерявате да повторите доброто дело, поискайте да ви издадат донорска карта. В нея се вписва кога и къде сте дарили последно, както и кръвната ви група.
И това е всичко, приятели. Толкова е лесно.
Дари кръв, спаси живот.
Координатина на Кръвни центрове (Кръвен център, Кръвна банка, ОТХ, РЦТХ) по различни градове
Медицински стандарт „ТРАНСФУЗИОННА ХЕМАТОЛОГИЯ“
Ще гласуваш ли? http://svejo.net/home/link_summary/19157
.
Царството на Бу 