Става въпрос за два светофара до вкъщи. Улицата не е натоварена и в повечето случаи може да изчакаш 1-2 коли и да минеш спокойно (не е задължително да се натиска копчето, когато няма нужда). Хората обаче редовно натискат копчето при наличие на 2-3 коли, после решават, че могат да минат и колите чакат напразно. Понякога и само последната кола остава да чака при липса на повече желаещи за пресичане. Все си мисля, че възрастните хора могат да преценяват такива ситуации, ама явно не...
- Публикувана: 24 окт. 2019, 15:42 ч.
- Последно мнение: 23 май 2024, 21:39 ч.
"Селски" номера и пинизи - тема 2
Много възрастните, т.е. старите, а не просто пълнолетните, често не преценяват. Случвало ми се е неведнъж пред мен баба или дядо да пресича на червено - аз съм сравнително далече и мога да ударя спирачка, ама той ходи едва-едва, как разчита на моята спирачка... Не е толкова селски номер според мен, повече до намалени способности за преценка е.
Върхът беше една, която си приказваше с позната, докато аз чаках на червено пред нея. Светва за мен зелено, за нея червено, оная се обръща, свършила разговора, и тръгва по пешеходната пътека.
На млад му го броя одма за наглост, но към старите не съм толкова "строга". И те някога са можели да вървят бързо и да преценяват по-точно и не са се усетили как вече не могат.
Върхът беше една, която си приказваше с позната, докато аз чаках на червено пред нея. Светва за мен зелено, за нея червено, оная се обръща, свършила разговора, и тръгва по пешеходната пътека.
На млад му го броя одма за наглост, но към старите не съм толкова "строга". И те някога са можели да вървят бързо и да преценяват по-точно и не са се усетили как вече не могат.
При наличието на светофар аз не бих тръгнала да пресичам без да е зелено за пешеходци. Не ме интересува колко е спокойна улицата и как мога да мина и на червено, защото нямало коли. Улицата пред нас е сравнително голяма, но уикендите и вечер след 8 почти няма движение - чакам си да е зелено, дори и да няма коли.
Става въпрос за два светофара до вкъщи. Улицата не е натоварена и в повечето случаи може да изчакаш 1-2 коли и да минеш спокойно (не е задължително да се натиска копчето, когато няма нужда). Хората обаче редовно натискат копчето при наличие на 2-3 коли, после решават, че могат да минат и колите чакат напразно. Понякога и само последната кола остава да чака при липса на повече желаещи за пресичане. Все си мисля, че възрастните хора могат да преценяват такива ситуации, ама явно не...
Когато има светофар винаги натискам копчето. Изобщо не ме интересува мнението на шофьора. Не бих си рискувала живота, защото някой смята, че е неправилно, при положение, че има правилник за движението по пътищата и аз го спазвам.
Селско е да държиш асансьора и да чакаш жена си още да се мотае.Жената не е инвалид просто не се е натуткала.Явно смятат,че асансьорът им е лична собственост.
Прясно от днес. Със сина ми отиваме в Синия лъв в 13,40, ходи на немски наблизо. Поръчахме от обедното меню, като помолих да запазят десерт, защото често свършва, а да го дадат по-късно. 35 минути по-късно още нямахме нищо, освен студен чай, защото сервитьорът прелиташе през 15 минути да съобщи, че нещо е свършило, поръчах веднага друго, но той отиде да се мазни и да мъчи английския с едни азиатци на съседната маса. След като след още 15 минути се оказа, че и десертът е свършил, поисках да платя само чая. Скри се, след още 5 минути друга сервитьорка носи яденето, обаче си излязохме като войводи 
, защото трябваше все пак да вземем някакъв обяд в рамките на оставащите 9 минути.
Може аз да съм селянката, не зная...
, защото трябваше все пак да вземем някакъв обяд в рамките на оставащите 9 минути.Може аз да съм селянката, не зная...
Веднъж така чакахме сума време в едно много вървежно и прехвалено заведение, след първоначалната поръчка, която ни бе донесена сравнително бързо, сервитьорката просто се покри някъде( междувременно заваля, наложи се да се преместим вътре, като все пак попитахме персонала "може ли" и получихме отговор "може", съдействие- йок)...Искахме да си поръчаме и основно и десерт, но след като няколко пъти викахме колежките ѝ, но никоя не благоволи да ни обслужи, решихме да плащаме и да си ходим. Да, ама не! Повече от 40 минути, не получихме сметка. Накрая, след като стигнахме до управител, ни бе дадена такава, но пък " внезапно" се развали ПОС терминала( по обясними причини решихме да платим с карта, че нямахме точни, а не ни се чакаше и за ресто, да оставим бакшиш пък, съвсем не сме си и помисляли)...Уточнявам- заведението беше полупразно, не е имало прекалено много работа или организирано събитие, просто си се моткаха и хич не им дремеше....И понеже, никой не се държа поне малко адекватно, им оставих отзив в Гугъл, белким собствениците вземат мерки...Е, след отговора им там, просто зачеркнах заведението! Тя рибата от главата се вмирисвала, казват старите хора и не лъжат!
10 минути толеранс давам. Ако през това време не ме обслужат, ставам и си тръгвам. За сметка пак чакам толкова, даже и това е много. Да видиш как ме гонят със сметката и пос терминала. Не съм успявала да си тръгна без да платя, внезапно се оживяват и се разбързват.
10 минути толеранс давам. Ако през това време не ме обслужат, ставам и си тръгвам. За сметка пак чакам толкова, даже и това е много. Да видиш как ме гонят със сметката и пос терминала. Не съм успявала да си тръгна без да платя, внезапно се оживяват и се разбързват.
Препоръчани теми