МОН - промените продължават (5)

Преписахме папагалски една морално остаряла парадигма. Сред основните акценти в успешните днес образователни системи е по-късното профилиране (такива реформи напр. са направени в Естония, Полша и др.) Факт, че формално погледнато, късното профилиране се дефинира след 9 клас, както е и при нас, но на практика ние 1) го залагаме като избор след 7-и, и 2) просто натъпкахме цялата досегашна учебна програма без сериозно преразглеждане  в две, по изключение в три години, а в 11 и 12 клас сложихме учебна програма, отговаряща на начално университетско ниво, която в почти всички случаи има спорна ефективност във всякакъв аспект (на много места се преподава на принципа "колкото - толкова", а там, където е сериозно застъпена, лесно може да се окаже, грубо казано, излишна - както ако ученикът продължи образованието си в същата област, така и ако я смени). Да не говорим за лишаването от обща култура в по-късна тийн възраст, вкл. в жизненоважни сфери като здравното образование. Всичко това са нашенски добавки към бездруго вече непригодната идея за строго профилиране, което дори формално да започва след 10 клас, влияе на обучението в целия гимназиален курс (че и прогимназиален, предвид фокусирането върху кандидатстването). Освен това - не казвам нищо ново - вече е банално известно, че според всички изследвания (които обикновено значат нещо за развитите държави, но не и за нашата) в днешни условия важното е не да се задълбава в теоретични дълбини или усвояване на конкретна професия, а овладяване на широк кръг от умения (това впрочем показват и последните проучвания на ИИО). Ние правим тъкмо обратното. Или иначе казано, в други държави ВСЕ ОЩЕ има профилиране, което постепенно се променя като идеология, в нашата тепърва го затвърждаваме (че и се опитваме да докараме 60 % професионални паралелки, при положение че никой не знае какви точно професии ще упражняват децата ни след 10 г.)