МОН - промените продължават (5)

  • 71 335
  • 767
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 51
Годишните оценки на 2.
Значи срочните оценки не се вписват в дипломата по никакъв начин и не фигурират в изчисляването на успеха по задължителните учебни часове и по профилираните предмети? Не са реално от толкова голямо значение?

# 706
  • Майничка
  • Мнения: 12 646
Ако предметът е ООП, се вписва средноаритметично от годишните от 11 и 12 клас. Ако е профилиращ, всяка година се формира средноаритметична оценка от годишните по всеки модул, а в дипломата се вписва средноаритметичната от средноаритметичните от 11 и 12 клас.

Е, тя годишната обикновено е на база двете срочни.

# 707
  • Мнения: 51
Ако предметът е ООП, се вписва средноаритметично от годишните от 11 и 12 клас. Ако е профилиращ, всяка година се формира средноаритметична оценка от годишните по всеки модул, а в дипломата се вписва средноаритметичната от средноаритметичните от 11 и 12 клас.

Е, тя годишната обикновено е на база двете срочни.
Много благодаря! Да, наистина е на база двете срочни, но така има шанс да си поправиш първоначалната оценка. Ако имаш 5 през първият срок, може да се стигне до 6 за годината поради втория учебен срок. Хубавото е, че образуват оценката за дипломата от годишните оценки, а не от срочните, защото успехът на децата щеше да се понижи в противен случай…

# 708
  • София
  • Мнения: 12 247
Годишните оценки на 2.
Значи срочните оценки не се вписват в дипломата по никакъв начин и не фигурират в изчисляването на успеха по задължителните учебни часове и по профилираните предмети? Не са реално от толкова голямо значение?
В дипломата не се вписват нито срочни, нито годишни оценки. Вписват се само окончателни - те се формират като средноаритметично от оценките по предмета през двете години. Примерно, ако по бел има 5 в 11клас и 6 в 12клас, в дипломата ще пише само: БЕЛ - отличен 5,50. Същото се отнася и до профилните предмети, само че там, освен окончателните оценки по всеки предмет /които се формират на база годишните оценки от всеки модул/, се вписват и окончателните оценки по всеки модул за всяка от двете години - 11-ти и 12-ти клас. В общия успех от дипломата влизат само окончателните оценки по всеки предмет, без оценките по модулите /те вече са включени в образуването на окончателната оценка по предмета/.

Последна редакция: сб, 13 яну 2024, 20:08 от sanaka

# 709
  • София
  • Мнения: 3 519
И малко озадачава, че учители от НПМГ говорят за обезсмисляне на профилите и гледат на тях само като оценки и то за кандидатстващите медицина. В цяла София няма ли по 26 деца на набор, които да се вълнуват от химия или биология като науки, а не като вход за медицина.
Те ще учат нещата от профила още веднъж в университета. В профилите не се учи нещо много тайно, което няма къде другаде да научат. В този смисъл, за децата, които ще учат в университет тези неща е много по-разумно да изберат всичко друго освен профили ХООС и БЗО. Те и в редовните часове разширяват материала доста. Учат го и в профили и накрая да попаднат в групи с деца, които не са учили нищо. Тези деца ще дърпат цялата грпа надолу и преподавателите ще трябва да се съобразяват с тях. А децата от НПМГ ще се разхождат да университета, колкото да не забравят пътя.
И всичко това е, за да могат тези, които дават частни уроци за прием да не си нарушават комфорта да учат профилите. И да си запазят необлагаемите доходи, разбира се.

# 710
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 309
Може ли пример за това, което казваш?

# 711
  • Мнения: 3 078
Че в университета някой дърпа някого надолу, докато като на третокласник му запълват пропуски на ухо и така се лишават от преподаване напредналите ми е новост.
И цитирания ми пост е точно по повод статията, че учителите не виждат смисъл в профила, а не че настояват да го преподават.

# 712
  • Мнения: 1 624
Скрит текст:
Преписахме папагалски една морално остаряла парадигма. Сред основните акценти в успешните днес образователни системи е по-късното профилиране (такива реформи напр. са направени в Естония, Полша и др.) Факт, че формално погледнато, късното профилиране се дефинира след 9 клас, както е и при нас, но на практика ние 1) го залагаме като избор след 7-и, и 2) просто натъпкахме цялата досегашна учебна програма без сериозно преразглеждане  в две, по изключение в три години, а в 11 и 12 клас сложихме учебна програма, отговаряща на начално университетско ниво, която в почти всички случаи има спорна ефективност във всякакъв аспект (на много места се преподава на принципа "колкото - толкова", а там, където е сериозно застъпена, лесно може да се окаже, грубо казано, излишна - както ако ученикът продължи образованието си в същата област, така и ако я смени). Да не говорим за лишаването от обща култура в по-късна тийн възраст, вкл. в жизненоважни сфери като здравното образование. Всичко това са нашенски добавки към бездруго вече непригодната идея за строго профилиране, което дори формално да започва след 10 клас, влияе на обучението в целия гимназиален курс (че и прогимназиален, предвид фокусирането върху кандидатстването). Освен това - не казвам нищо ново - вече е банално известно, че според всички изследвания (които обикновено значат нещо за развитите държави, но не и за нашата) в днешни условия важното е не да се задълбава в теоретични дълбини или усвояване на конкретна професия, а овладяване на широк кръг от умения (това впрочем показват и последните проучвания на ИИО). Ние правим тъкмо обратното. Или иначе казано, в други държави ВСЕ ОЩЕ има профилиране, което постепенно се променя като идеология, в нашата тепърва го затвърждаваме (че и се опитваме да докараме 60 % професионални паралелки, при положение че никой не знае какви точно професии ще упражняват децата ни след 10 г.)  
За Естония и Полша не знам, но профилиране си има в Германия, Франция, Нидерландия, Швейцария и т.н. и не съм чувала да са на път да се откажат от него. Дори в доста държави разпределянето на учениците по видове училища, съответно даващи и недаващи право на висше образование, е на по-ранна възраст - 4-5 клас. В една безумно ранна възраст им решават бъдещето.
Профилирането в Германия протича по-различно, отделно системата е гъвкава и доста по-различна от българската.
Общо казано, след 4 клас на база успех и с препоръка от учител, без изпити, се избира между 2 възможности- училище с матура(гимназия)и училище без матура(реално училище).
Има още допълнителни възможности, но сега няма да се спирам на тях.
Завършвайки училищно образование без матура(почваш да учиш за професия 3 години), има възможности да се подготвиш за матурa, ако решиш да следваш, пътят ти не е отрязан. Например някои са в смесени училища, където има от двете групи ученици. Или гимназии от 10 клас нагоре.
(Има достатъчно наплив за училищата без матура, много родители насочват децата си към тях доброволно и без драма.)

Имам две деца в гимназия в Германия, 6 и 9 клас.
Специално в тяхната гимназия нямат тясно профилиране, през годините имат възможност да изпробват различни профилни курсове.
Деветокласникът в 9 и 10 клас се е спрял на курс по биохимия, без това да го задължава в по-големите класове да продължи с този курс. Преценява дали му харесва или не.
В 8 клас минават през т.нар. анализ на качествата, правят еднодневни стажове на 3 места, в 10 клас двуседмичен стаж във фирма за по-добро професионално ориентиране.
След 11 до 13 клас ще се избере и профилен предмет(освен другите), върху който се прави матура. Матурата е от голямо значение при кандидатстване в университет в Германия, но този профилен курс не е определящ за специалността, която евентуално някой ден ще избере.
Това е общо казано без големи детайли, все още не сме сблъсквали лично с тях.

На моя приятелка детето (живеят в Германия) си избра профил език. Което за детето означаваше, че освен двата чужди езика, които е изучавало до 7ми клас включително се добавя още един. Двата езика, които изучаваше до 7ми клас продължава да ги учи от нивото, което са стигнали до края на 7ми клас. От 8ми не започват от начало както е при нас. А надграждат.
Също тъка в 8ми клас не учат само език, а учат и всички останали предмети..

Сега знам, че имат криза за учители и се налага някои предмети да не ги изучават.

# 713
  • Немция
  • Мнения: 6 933
Скрит текст:
Преписахме папагалски една морално остаряла парадигма. Сред основните акценти в успешните днес образователни системи е по-късното профилиране (такива реформи напр. са направени в Естония, Полша и др.) Факт, че формално погледнато, късното профилиране се дефинира след 9 клас, както е и при нас, но на практика ние 1) го залагаме като избор след 7-и, и 2) просто натъпкахме цялата досегашна учебна програма без сериозно преразглеждане  в две, по изключение в три години, а в 11 и 12 клас сложихме учебна програма, отговаряща на начално университетско ниво, която в почти всички случаи има спорна ефективност във всякакъв аспект (на много места се преподава на принципа "колкото - толкова", а там, където е сериозно застъпена, лесно може да се окаже, грубо казано, излишна - както ако ученикът продължи образованието си в същата област, така и ако я смени). Да не говорим за лишаването от обща култура в по-късна тийн възраст, вкл. в жизненоважни сфери като здравното образование. Всичко това са нашенски добавки към бездруго вече непригодната идея за строго профилиране, което дори формално да започва след 10 клас, влияе на обучението в целия гимназиален курс (че и прогимназиален, предвид фокусирането върху кандидатстването). Освен това - не казвам нищо ново - вече е банално известно, че според всички изследвания (които обикновено значат нещо за развитите държави, но не и за нашата) в днешни условия важното е не да се задълбава в теоретични дълбини или усвояване на конкретна професия, а овладяване на широк кръг от умения (това впрочем показват и последните проучвания на ИИО). Ние правим тъкмо обратното. Или иначе казано, в други държави ВСЕ ОЩЕ има профилиране, което постепенно се променя като идеология, в нашата тепърва го затвърждаваме (че и се опитваме да докараме 60 % професионални паралелки, при положение че никой не знае какви точно професии ще упражняват децата ни след 10 г.)  
За Естония и Полша не знам, но профилиране си има в Германия, Франция, Нидерландия, Швейцария и т.н. и не съм чувала да са на път да се откажат от него. Дори в доста държави разпределянето на учениците по видове училища, съответно даващи и недаващи право на висше образование, е на по-ранна възраст - 4-5 клас. В една безумно ранна възраст им решават бъдещето.
Профилирането в Германия протича по-различно, отделно системата е гъвкава и доста по-различна от българската.
Общо казано, след 4 клас на база успех и с препоръка от учител, без изпити, се избира между 2 възможности- училище с матура(гимназия)и училище без матура(реално училище).
Има още допълнителни възможности, но сега няма да се спирам на тях.
Завършвайки училищно образование без матура(почваш да учиш за професия 3 години), има възможности да се подготвиш за матурa, ако решиш да следваш, пътят ти не е отрязан. Например някои са в смесени училища, където има от двете групи ученици. Или гимназии от 10 клас нагоре.
(Има достатъчно наплив за училищата без матура, много родители насочват децата си към тях доброволно и без драма.)

Имам две деца в гимназия в Германия, 6 и 9 клас.
Специално в тяхната гимназия нямат тясно профилиране, през годините имат възможност да изпробват различни профилни курсове.
Деветокласникът в 9 и 10 клас се е спрял на курс по биохимия, без това да го задължава в по-големите класове да продължи с този курс. Преценява дали му харесва или не.
В 8 клас минават през т.нар. анализ на качествата, правят еднодневни стажове на 3 места, в 10 клас двуседмичен стаж във фирма за по-добро професионално ориентиране.
След 11 до 13 клас ще се избере и профилен предмет(освен другите), върху който се прави матура. Матурата е от голямо значение при кандидатстване в университет в Германия, но този профилен курс не е определящ за специалността, която евентуално някой ден ще избере.
Това е общо казано без големи детайли, все още не сме сблъсквали лично с тях.

На моя приятелка детето (живеят в Германия) си избра профил език. Което за детето означаваше, че освен двата чужди езика, които е изучавало до 7ми клас включително се добавя още един. Двата езика, които изучаваше до 7ми клас продължава да ги учи от нивото, което са стигнали до края на 7ми клас. От 8ми не започват от начало както е при нас. А надграждат.
Също тъка в 8ми клас не учат само език, а учат и всички останали предмети..

Сега знам, че имат криза за учители и се налага някои предмети да не ги изучават.
От училище до училище има разлика. Отделно между различните немски провинции също има разлики.
Моите деца изучават засилено английски език в 5 и 6 клас, в 7 клас се включва нов език по желание и след 11 клас ще има нов език по желание.
Ще учат до 13 клас, има провинции с училище до 12 клас, но е доста по-натоварено.

# 714
  • Мнения: 1 624
Разбирам, че има разлики в различните провинции, но поне по отношение на изучаването на чужд език изглежда, че има надграждане, а не както при нас навсеки етап започване от начало.

И до колкото знам няма такъв вариант, в който учат биология, химия, физика и хоп в 8ми клас не ги учат тези предмети, защото учат чужд език, а в 9ти взимат материала за 8ми и 9ти навъднъж с два пъти по-малък хорариум от часове спрямо децата, които са учили тези предмети в 8ми клас.
Наблегнах, на това, че има надграждане в Германската учебна система, а не както при нас (не знам как да го определя освен миш маш).

# 715
  • Немция
  • Мнения: 6 933
При моите деца понякога има също прескачане на някои предмети. Например деветокласникът тази година няма музика и изобразително изкуство, имало е година, когато нямаше някой друг предмет, но така е по програма. Не съм останала с впечатлението, че след това наваксват с прекалено много материал.

# 716
  • Мнения: 1 624
Тя и моята дъщеря има през срок изобразително изкуство и музика, но не са това предметите, които ме притесняват Simple Smile.

Макар аз да мисля, че е добре да ги има постоянно в учебната програма заедно с физическото.

Последна редакция: пн, 15 яну 2024, 12:41 от nellytan1

# 717
  • София
  • Мнения: 14 793
Промените при кандидатстването за медицина ще бъдат отложени с една година, за да не засегнат сегашните единайсетокрасници. Това са съобщили от МОН. https://m.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2024/01/31/4582549_promenite … icina_se_otlagat/

# 718
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 39 259
https://www.standartnews.com/balgariya-obrazovanie/revolyuciya-v … grami-550450.html

Защо получавам сърдечен спазъм всеки път, когато прочета за революция в образованието?

# 719
  • Майничка
  • Мнения: 12 646
Добри, а представяш ли си какво е учител да го прочете! 🤢

Общи условия

Активация на акаунт