Здравейте, ситуацията е следната: с бащата на детето ми не се разбираме. След раждането започна да става неуважителен и саркастичен към мен, опитваше се да ме изкара лоша майка, заяждаше се за пари и сметки. Това продължи над година, в която живеехме в постоянно напрежение и скандали. Чашата ми преля, когато го видях да зарежда стари батерии в стаята на детето, които започнаха да изпускат течност и имаше опасност да гръмнат. Отделно - в малкото време, когато играеше със сина си, му пробутваше "играчки", които не са за дете - заварих детето отворило капака на дистанционното на телевизора да ближе батерии. Друг път му е давал да си играе с натрошен на сол телефон, намерен на улицата. Постоянно в дома ни намирах предмети, които са опасни за детето, включително държеше вкъщи антифриз. Бях на тръни постоянно и по всякакъв начин се опитвах да си обезопася къщата и да вървя след онзи да го инспектирам какво пак е сътворил. Разбрахме се, че се разделяме, защото и той не можел да понася някой да върви след него и да го гледа в ръцете какво върши. Той се изнесе и отиде в къщата на майка си, а аз останах с детето в общия ни апартамент, който е на името и на двамата. Брак нямаме. Разбрахме се уж като нормални хора без съдилища да ми дава по 200 лв на месец за разходи, свързани с детето ОБАЧЕ той ми каза, че след като давал тези пари, имал право синът ни да остава понякога при него за кратко, когато детето "поотрасне" (вероятно когато той е в отпуска). Аз изпитвам ужас от мисълта синът ми да стъпи в къщата на майка му, където той се подвизава, защото както ви казах той има навика да държи вкъщи опасни предмети, хвърлени безразборно из цялата къща, включително болтчета, строителни материали, инструменти, антифриз, кръгли батерии, които детето може да докопа и да глътне, разпилява стотинки навсякъде, джобовете му са пълни със стотинки и детето може да глътне някоя. За разкош в онази къща гледат агресивно и ревниво куче, което с извинение си върши работата навсякъде из къщата, включително под масата в кухнята. Да не говорим за нечовешката мърсотия и пет слоя прахоляк по всички мебели. Казах му, че нямам нищо против да вижда детето, когато поиска, но в мое присъствие и на обезопасена територия. Предложих му да нощува в хотела на роднини безплатно и там да вижда детето колкото поиска или да идва да го вижда в нашия апартамент. Не желая синът ми да стъпва в онази къща на ужасите по никакъв повод. По какъв начин мога законово да предотвратя това да се случва? Никоя нормална майка не би искала малкото й дете да стъпва в такива опасни и отвратителни условия за живот дори и за ден. В момента съм си обезопасила напълно апартамента след всичките простотии на онзи, чистичко и спретнато е, грижа се сама за сина си на 100%, отдадена майка съм, а господинът докато беше тук само си цъкаше на телефона, тотално неебателен към всичко. Представям си ужасяващи сценарии да му поверя детето дори и за ден, защото е обсебен от телефона си и би оставил детето без надзор в онзи коптор. Как мога да предотвратя детето ми да стъпва в онези условия и това да е законно? Защото той претендира, че имал правото детето понякога да е при него, да спи при него без аз да съм там. А детето ми в момента е само на година и половина. Той има предвид това да се случва, когато детето поотрасне и стане на 4. Но и тогава не бих допуснала то да стъпва в онази къща.
- Публикувана: 13 март 2023, 08:09 ч.
- Последно мнение: 13 май 2023, 20:41 ч.
Раздяла с бащата на детето
Той какво каза на твоите предложения? Съгласен ли е?
Ако се стигне до съд, не ми се вярва да можеш да докажеш колко е опасен неговият дом за отраснало дете. Хубаво е, че той се е съгласил на всичко, което ти си предложила, още повече, че той не ползва дома, който е наполовина негов. Според мен, действай со кротце, со благо, дано се разбирате и занапред. Все има някаква възраст на детето, от която нагоре този дом няма да е опасен вече.
Честно казано, не бих се учудила докато стане детето на 4, той да е загубил напълно интерес към него и да няма такова желание да го взима. Особено ако си намери нов партньор. Може да се опиташ да не му показваш постоянно колко те тормози това, за да не реши да прави напук и да го използва като оръжие против теб. Направи някоя консултация с адвокат, за да знаеш какви са стъпките, ако все пак настоява.
Ще се опитам да действам с добро. Обясних му, че не се заяждам, че по същия начин не искам детето ми да ходи и в апартамента на нашите. Предложих му разумен вариант да идва когато поиска да вижда детето, но нека това да е в обезопасена среда. Надявам се от дистанцията на времето и разстоянието, което ни дели, да се намери разумно решение. AIDA, по какъв начин, ако се стигне до съд, мога да докажа в какви условия живеят там и доколко съдът ще се съобрази с факта, че действително условията са опасни? В моите разбирания отраснало дете е поне над 8-годишна възраст, когато може да прояви разум и да не напъхва опасни неща в устата си. Аз като съм била на 6, съм глътнала отрова против хлебарки. Така че доста над 4-годишна възраст според мен се води "отраснало" дете.
Никога не съм на страната на мъжа, ама в случая направо го съжалявам. Авторката звучи истерична, обсебваща и зла, а ситуацията - силно преувеличена.
Бащата има право да прекарва време с детето си. То пък един ще иска и отсреща ще му се репчат.
Бащата има право да прекарва време с детето си. То пък един ще иска и отсреща ще му се репчат.
Има една приказка за Гаргалчо (Нероден Петко)...
Докато детето стане на 4 години, много време ще мине и много неща ще се случат. По-вероятно е тогава да ревеш, че детето пита за баща си, а той не се сеща за него, особено ако срещне друга жена и си има други деца.
Излишно се навиваш и психясваш – решавай си проблемите един по един и по реда на тяхната поява. Главния ти проблем в момента си го решила – имаш дом, имаш средства да си гледаш детето, с бащата сте се разбрали как да го вижда на този етап. Какво повече искаш? Правиш си проблеми от нищото.
Бил казал, че нещо си..., ама по-нататък... Тати ще ми купи колело, ама друг път.
Докато детето стане на 4 години, много време ще мине и много неща ще се случат. По-вероятно е тогава да ревеш, че детето пита за баща си, а той не се сеща за него, особено ако срещне друга жена и си има други деца.
Излишно се навиваш и психясваш – решавай си проблемите един по един и по реда на тяхната поява. Главния ти проблем в момента си го решила – имаш дом, имаш средства да си гледаш детето, с бащата сте се разбрали как да го вижда на този етап. Какво повече искаш? Правиш си проблеми от нищото.
Бил казал, че нещо си..., ама по-нататък... Тати ще ми купи колело, ама друг път.
Никога не съм на страната на мъжа, ама в случая направо го съжалявам. Авторката звучи истерична, обсебваща и зла, а ситуацията - силно преувеличена.
Бащата има право да прекарва време с детето си. То пък един ще иска и отсреща ще му се репчат.
Бащата има право да прекарва време с детето си. То пък един ще иска и отсреща ще му се репчат.
След всичко, на което бях подложена е напълно в реда на нещата да бъда истерична.
Ти може да имаш право, но се замисли – това ли заслужава детето ти? Безхаберен баща и истерична майка?
То няма ли право на по-спокойно детство?
Защо я подкукоросвате, не виждате ли, че не е добре. Съвети как още по-зле да стане ситуацията и едно дете да загуби баща си, а той е по-нормалният от двамата, макар и склонен да е мизерник. Мария ако не обърне внимание на психическото си състояние ще съсипе това дете с неврозите си, не знам ОКР ли има или нещо друго, но явно смята да гледа детето в аквариум до поне 8 годишна възраст. Че то и детето може да е далеч по-щастливо в мизерната къща на баба си, където няма всичко да е по конец и ще има някоя и друга монета под дивана.
Мария, аз пък си спомням предишни твои мнения и бащата изглежда да е имал желание да сменя памперси, ама не правел нещата както ти считаш за правилно. Въобще не са наред нещата с теб и не вярвам съдът да отнеме свиждания заради куче и авточасти. Дано бащата устои, това е шансът на детето.
Мария, аз пък си спомням предишни твои мнения и бащата изглежда да е имал желание да сменя памперси, ама не правел нещата както ти считаш за правилно. Въобще не са наред нещата с теб и не вярвам съдът да отнеме свиждания заради куче и авточасти. Дано бащата устои, това е шансът на детето.
Напълно е възможно да се установи, че домът на бащата не е безопасен за детето. Никой не казва, че ще лишат бащата от правото му да си вижда детето. Ще го вижда, особено докато е по-малко, в дома на майката или някъде навън, има начини. След 4-годишна възраст действително се приема, че детето вече е достатъчно голямо да остава с преспиване при бащата. Разбира се отново е въпрос на доказване дали е безопасно или не да остава с преспиване, дори и след навършване на 4 г. Нямам идея коя е майката, нито се сещам предишни теми и мнения, отговарям принципно.
Само за уточнение - в къщата на бабата беше починал домашен любимец от натравяне с онези вещества, които държат там. Това стана преди няколко години, аз се бях изнесла отдавна от там. Вероятно не е чистено с години, но нека да отидат и да проверят условията. Ако за вас това са нормални условия, в които да пребивава малко дете, то нека аз съм с ОКР, така както ме класифицирахте.
А относно смяната на памперси - той изначално никога нямаше желание за това. В началото ми каза, че детето си го гледа само майката, че това не е работа на бащата. Започна да ги сменя с много уговорки и пазарлъци. Къпеше детето, дадох му тази възможност в началото. Но след като детето като новородено се нагълта с вода и не можеше да диша съответно не съм му го поверявала повече той да го къпе. И това ме прави луда? Внимавайте какви квалификации раздавате с лека ръка на хората, приятелски съвет. Ако за вас е нормално човек да не си мие ръцете след тоалетна или след като е хвърлил боклука и да тръгва да приготвя храна, ок. Това са нормални навици, които се учат в ранна възраст. Но не, аз съм луда, затова, че съм искала от него да си измие ръцете след тоалетна и тогава да пипа детето. Я пак? Гледам сина си с такава любов и грижа, той усеща моята топлина, постоянно ме търси и повтаря Мама с такова обожание. Той е весело и общително дете, много умно. Извеждам го навсякъде, по заведения го водя когато мога, срещаме се с приятели. Далеч не живее в аквариум. Дори вкъщи не се ползват в момента никакви дезинфектанти, подът се мие с чиста вода, нито е стерилно, нито е свръхподредено, което е белег за ОКР. Така че квалификациите си ги спестете.
А относно смяната на памперси - той изначално никога нямаше желание за това. В началото ми каза, че детето си го гледа само майката, че това не е работа на бащата. Започна да ги сменя с много уговорки и пазарлъци. Къпеше детето, дадох му тази възможност в началото. Но след като детето като новородено се нагълта с вода и не можеше да диша съответно не съм му го поверявала повече той да го къпе. И това ме прави луда? Внимавайте какви квалификации раздавате с лека ръка на хората, приятелски съвет. Ако за вас е нормално човек да не си мие ръцете след тоалетна или след като е хвърлил боклука и да тръгва да приготвя храна, ок. Това са нормални навици, които се учат в ранна възраст. Но не, аз съм луда, затова, че съм искала от него да си измие ръцете след тоалетна и тогава да пипа детето. Я пак? Гледам сина си с такава любов и грижа, той усеща моята топлина, постоянно ме търси и повтаря Мама с такова обожание. Той е весело и общително дете, много умно. Извеждам го навсякъде, по заведения го водя когато мога, срещаме се с приятели. Далеч не живее в аквариум. Дори вкъщи не се ползват в момента никакви дезинфектанти, подът се мие с чиста вода, нито е стерилно, нито е свръхподредено, което е белег за ОКР. Така че квалификациите си ги спестете.
Не разбирам защо е заяждането по темата. Нека вижда детето, когато пожелае. По принцип съдът определя свиждания по два уикенда месечно. Аз съм му казала да го вижда винаги когато има желание и възможност. Тоест ако иска и всеки ден да го вижда, когато намери начин да се случват срещите им. Но тези нападки за психическото ми състояние след всичко, което описах и обясних, ми се струват неуместни. Едно дете имам, имам и една преживяна загуба, синът ми е целият ми свят. Не знам какво бих правила, ако с него се случи нещо предвид условията, за които става въпрос.
... Аз изпитвам ужас от мисълта синът ми да стъпи в къщата на майка му, където той се подвизава, защото както ви казах той има навика да държи вкъщи опасни предмети, хвърлени безразборно из цялата къща, включително болтчета, строителни материали, инструменти, антифриз, кръгли батерии, които детето може да докопа и да глътне, разпилява стотинки навсякъде, джобовете му са пълни със стотинки и детето може да глътне някоя. За разкош в онази къща гледат агресивно и ревниво куче, което с извинение си върши работата навсякъде из къщата, включително под масата в кухнята. Да не говорим за нечовешката мърсотия и пет слоя прахоляк по всички мебели. ...
Добре де... Ти къде го намери тоя? От лотарията ли ти се падна или от изпадна от пръчици Зрънчо? Или и ти реши, че можеш да си го моделираш и превъзпиташ? И сега като разбра, че не става, започна да ти светва лампата? Преди да си легнеш с него не видя ли в каква кочина е живял? Не можа ли да събереш две и две?
Не разбирам защо е заяждането по темата. Нека вижда детето, когато пожелае. По принцип съдът определя свиждания по два уикенда месечно. Аз съм му казала да го вижда винаги когато има желание и възможност. Тоест ако иска и всеки ден да го вижда, когато намери начин да се случват срещите им. Но тези нападки за психическото ми състояние след всичко, което описах и обясних, ми се струват неуместни. Едно дете имам, имам и една преживяна загуба, синът ми е целият ми свят. Не знам какво бих правила, ако с него се случи нещо предвид условията, за които става въпрос.
И аз имам едно дете, но не се вманиачавам по темата, че нещо може да му се случи и че това съответно ще е и моят край. Колкото и да го гледаш, няма гаранция за нищо. Приготви се за доста неприятни за теб случки. Моят е гълтал парченце Лего (хем бешо сравнително голям - на 7-8 г.), като по-малък е лапал котешки акита по детските площадки, веднъж пи от водата на едни зайци (уж домашни бяха, ама дворни, като знам какви болести хващат и те...), що маси и столове в чакалните на лекарските кабинети е облизал и какво ли още не. На твоето ако му се случи нещо такова, сигурно линейка ще трябва да викат, ама за теб.
По-малко кахъри от страна на майката = по-ведро детство на отрочето
Вкъщи имаме 4-годишно дете (и две по-големи, едното със СОП), гризач половин кило, който живее свободно, сере под кухненската маса и търчи по балкона и после пак вътре, само дето не е агресивен и ревнив, и баща, който ползва една от стаите за работилница и работен кабинет. Слоевете прахоляк ги бърша, когато се сетя. А пък големият син, този с изоставането, изяде парче от батерия още на година и нещо. И си премятаме стотинки из джобовете, по шкафовете и навсякъде. Та някак си не се стреснах лично аз от описанието на къщата на ужасите, и то при положение, че работя понякога по казуси с родителски права. Но може би и моите деца трябва да се изведат, не знам.
Преувеличаваш, дете не се гледа в кочина, ама и в саксия не е нужно. Разберете се доброволно.
П.П. Имах преди време един казус, в който се правеше възражение от бащата, че в къщата на родителите на майката нейният брат, художник, държал бои за рисуване. Детето някъде на възрастта на твоето. Е ми... дай в балон да живеем. Като братът също не е малоумен и надали ги оставя в достъпа на детето, щото после и боите на него ще му трябват, и къщата ще им трябва небоядисана с разлети бои.
Преувеличаваш, дете не се гледа в кочина, ама и в саксия не е нужно. Разберете се доброволно.
П.П. Имах преди време един казус, в който се правеше възражение от бащата, че в къщата на родителите на майката нейният брат, художник, държал бои за рисуване. Детето някъде на възрастта на твоето. Е ми... дай в балон да живеем. Като братът също не е малоумен и надали ги оставя в достъпа на детето, щото после и боите на него ще му трябват, и къщата ще им трябва небоядисана с разлети бои.
Както писах по-горе, пода го мия само с вода. Също така и аз имам малко прахоляк под дивани и разни други мебели. Дезинфектанти не ползвам, мия ръцете на детето само с вода и то през няколко дни. Пера в момента на 30 градуса, не гладя нищо. Далеч сме от тази стерилност, тук не се касае за някаква маниакалност , ОКР или както там се изрази потребителката. Ако това е гледане в саксия, не знам. Просто единствената ми молба към мъжа беше да не поставя такива предмети, пръснати навсякъде и да намери друг склад за антифриза си и отвреме-навреме да си мие ръцете след тоалетна или след пазаруване в големите хипермаркети. Но не, аз съм луда.
Да, обсъдих ги съвсем спокойно. Но той реагира със сарказъм и каза, че ще ги пръска навсякъде из цялата къща. Че детето нямало как да глътне батерия. Как да не може, колко случаи такива има, говорим за кръглите малки батерии , каквито аз намерих из целия апартамент, включително в кутии, където се съхранява храна.
Напълно подкрепям авторката.
Без да съм с окр, и голяма чистница не съм.
Като останах сама с детето, на 2 години беше, заключвах спалнята, в която спяхме двамата, и оставях ключа върху гардероба.
Да не би да стане през нощта, да отиде в кухнята и да се метне от терасата. А аз да не го чуя.
Всеки с маниите си.
Без да съм с окр, и голяма чистница не съм.
Като останах сама с детето, на 2 години беше, заключвах спалнята, в която спяхме двамата, и оставях ключа върху гардероба.
Да не би да стане през нощта, да отиде в кухнята и да се метне от терасата. А аз да не го чуя.
Всеки с маниите си.
Да, обсъдих ги съвсем спокойно. Но той реагира със сарказъм и каза, че ще ги пръска навсякъде из цялата къща. Че детето нямало как да глътне батерия. Как да не може, колко случаи такива има, говорим за кръглите малки батерии , каквито аз намерих из целия апартамент, включите в кутии, където се съхранява храна.
Винаги ли така напук ти прави? Ако е така, то явно раздялата е най-доброто.
Не знам какъв баща е да не му пука за детето какво яде и какво пипа.
Да, обсъдих ги съвсем спокойно. Но той реагира със сарказъм и каза, че ще ги пръска навсякъде из цялата къща. Че детето нямало как да глътне батерия. Как да не може, колко случаи такива има, говорим за кръглите малки батерии , каквито аз намерих из целия апартамент, включите в кутии, където се съхранява храна.
Винаги ли така напук ти прави? Ако е така, то явно раздялата е най-доброто.
Не знам какъв баща е да не му пука за детето какво яде и какво пипа.
Е, трябва да има някакви граници сигурно, да.
Разберете се, ако можете, максимално доброволно.
Бабата, неговата майка, какво мисли за всичко това?
Мен повече би ме притеснявало наистина детето да не падне отнякъде отвисоко без надзор, отколкото да не лапа батерия или дори кучешко ако. Сега, със силно отровните вещества като антифриза очевидно по-другояче стоят нещата. Но антифриза и кучето може да го изяде - щом досега не е, може пък да не го държат на хептен лесно място.
Разберете се поне с бабата, ако тя е по-разбрана. Не ми се вярва да са неадекватни цялото семейство.
Разберете се, ако можете, максимално доброволно.
Бабата, неговата майка, какво мисли за всичко това?
Мен повече би ме притеснявало наистина детето да не падне отнякъде отвисоко без надзор, отколкото да не лапа батерия или дори кучешко ако. Сега, със силно отровните вещества като антифриза очевидно по-другояче стоят нещата. Но антифриза и кучето може да го изяде - щом досега не е, може пък да не го държат на хептен лесно място.
Разберете се поне с бабата, ако тя е по-разбрана. Не ми се вярва да са неадекватни цялото семейство.
Едно е да е мръсно и неподредено и съвсем друго животозастрашаващи предмети и вещества, като антифриз и батерии.
Дребни предмети оставени до малко дете е абсолютна небрежност.
На мен пък той и майка му, ако е вярно описанието на къщата им, ми изглеждат като хора с психично заболяване.
Дребни предмети оставени до малко дете е абсолютна небрежност.
На мен пък той и майка му, ако е вярно описанието на къщата им, ми изглеждат като хора с психично заболяване.
Да, точно, за това говорим. Сами по себе си прахолякът и мърсотията не са проблем, даже е полезно децата да се срещат и с тях, а не да живеят в кувиоз.
Бабата иначе не е лош човек, разбрана е, но и тя се носи малко по течението, над нещата така да се каже. Опитвам се да се разберем като нормални хора, даже съм склонна аз да му поема разходи за хотел, или да идва да нощува в хотел на роднини, ако иска детето да преспива при него, само и само да има някакви прилични условия, където да е в безопасност. Пак казвам, един син имам, стана след толкова години опити, един спонтанен аборт имам също. Нормално е предвид загубата, която съм преживяла, да се опитвам да направя каквото е по силите си, за да предпазя детето доколкото е възможно.
Бабата иначе не е лош човек, разбрана е, но и тя се носи малко по течението, над нещата така да се каже. Опитвам се да се разберем като нормални хора, даже съм склонна аз да му поема разходи за хотел, или да идва да нощува в хотел на роднини, ако иска детето да преспива при него, само и само да има някакви прилични условия, където да е в безопасност. Пак казвам, един син имам, стана след толкова години опити, един спонтанен аборт имам също. Нормално е предвид загубата, която съм преживяла, да се опитвам да направя каквото е по силите си, за да предпазя детето доколкото е възможно.
Ами в краен случай се доказва пред съда при спор какви са условията там, за да се определят по друг начин мерките, не с преспиване.
Но съм малко скептична към възможността да се докаже, че наистина е опасно за дете да пребивава там, по-специално за по-голямо дете. Затова казвам по-добре доброволно - и ти да не се притесняваш всеки път, и спорове пред съда с негарантиран изход да не водите.
За дете на година-две може и да определят мерки без преспиване при бащата и бабата, но за 3-4-годишно...
А първият ти пост специално според мен звучи като драматизиране по учебник - не са къщи на ужасите, не са стотинки, не е не знам какво...
На антифриз или примерно ножове и секири в близък достъп иначе и аз не бих била съгласна, много ясно. Адекватните баби и бащи обаче това също го имат предвид, а повечето хора са адекватни.
Но съм малко скептична към възможността да се докаже, че наистина е опасно за дете да пребивава там, по-специално за по-голямо дете. Затова казвам по-добре доброволно - и ти да не се притесняваш всеки път, и спорове пред съда с негарантиран изход да не водите.
За дете на година-две може и да определят мерки без преспиване при бащата и бабата, но за 3-4-годишно...
А първият ти пост специално според мен звучи като драматизиране по учебник - не са къщи на ужасите, не са стотинки, не е не знам какво...
На антифриз или примерно ножове и секири в близък достъп иначе и аз не бих била съгласна, много ясно. Адекватните баби и бащи обаче това също го имат предвид, а повечето хора са адекватни.
Мислиш за неща, които евентуално ще се случват след години, и се връзваш на приказките на някой, който ги изрича просто, за да се чувства добре със себе си. Той не погледнал детето докато живеете заедно, а вярваш, че наистина ще се тръшка да го взима след 3 години. Успокой се.
И в къщата на родителите ти ли има стотинки, та не пускаш детето ти да ходи там? Ти разбираш ли, че тотално обсебваш това дете под претекст за безопасност? Няма да има баща, няма да има връзка и с двата комплекта баби и дядовци, само МАМА. Това дете е наполовина на мъжа ти. Реално планираш да го отчуждиш от всички.
![]|I{•------» ❼０ʘ❷_𝐎𝓖Ⓝ𝔬в «------•}I|[](http://cdn.bg-mamma.com/e3sb/kPPcX.jpg)
.... и отвреме-навреме да си мие ръцете след тоалетна или след пазаруване в големите хипермаркети. Но не, аз съм луда.
давай го на съд веднага. да го върнат в предучилищната възраст, ако трябва и в затвора да го втикнат.
пп. ти имаш ли лак за нокти, гримове, мазила .... ???
И в къщата на родителите ти ли има стотинки, та не пускаш детето ти да ходи там? Ти разбираш ли, че тотално обсебваш това дете под претекст за безопасност? Няма да има баща, няма да има връзка и с двата комплекта баби и дядовци, само МАМА. Това дете е наполовина на мъжа ти. Реално планираш да го отчуждиш от всички.
Има много безотговорни хора. С малките деца може да стане всичко за секунди. После отиди и обяснявай колко малка била вероятността да се случи. Един път е достатъчен. Да, стотинките могат да бъдат опасни. На мен са ми се карали точно за тях, при положение, че ги бях оставила за малко, а детето беше в друга стая цял ден. Влязло и за секунди почнало да играе с тях. Взех си бележка, не съм си и помисляла да мрънкам, даже трябва да кажа 'благодаря'.
Определено има много хора, които са адекватни, но безотговорни, те не мислят за последствията и когато белята стане, казват 'как така, не сме и помисляли, че може да стане'. Да, не са мислели, защото много боли да мислиш.
Не съм чела други постове на авторката, но тук тя е права.
Определено има много хора, които са адекватни, но безотговорни, те не мислят за последствията и когато белята стане, казват 'как така, не сме и помисляли, че може да стане'. Да, не са мислели, защото много боли да мислиш.
Не съм чела други постове на авторката, но тук тя е права.
Ами авторката меси на едно съществени и маловажни неща, не знам дали за да засили драмата. Антифриз без наздор и стотинки без надзор нямат много общо.
За починалия домашен любимец не съм го видяла, да, то остана да чета цялата тема.
Виждане с бабата и дядото на друго място също е вариант, стига те да искат.
Успешното доказване на евентуалната безотговорност пред съда, ако иска "да не е незаконно", не е гарантирано. Каквото излезе.
За починалия домашен любимец не съм го видяла, да, то остана да чета цялата тема.
Виждане с бабата и дядото на друго място също е вариант, стига те да искат.
Успешното доказване на евентуалната безотговорност пред съда, ако иска "да не е незаконно", не е гарантирано. Каквото излезе.
Съзнателно многократно му е давал дистанционното на телевизора, детето отворило капака и близало батериите. Съзнателно му даваше за играчка телефона си, който детето изтърва поне 50 пъти на пода и накрая се счупи. Съзнателно му даваше да пипа всякаква апаратура. За батериите философстваше, че дори детето да ги пипне, няма как да ги глътне. Предпочита да спори и философства, вместо да ги прибере на безопасно място, определено за целта, а не да ги пръска из целия апартамент, включително шкафовете с храна. Многократно му давах възможност да се включва в грижите за детето и всеки път се случваше нещо от гореизброените неща. За година и половина не е купил нито една играчка на сина си, по-удобно му беше да му дава опасни предмети, вместо да отиде до детската стая и да вземе няколко детски играчки, с които да занимава детето(които естествено само аз съм купувала). Накрая, логично, спрях да му давам да се суети около детето. След като поне 50 пъти видях какви ги върши. И да, срещите с баща му ще се случват под мой надзор. Ако иска обратното, трябва да мине през мен като трактор. Успех му пожелавам. И да, ще говоря с адвокат при първа възможност.
Стотинките са просто симптоматични колко са напреднали нещата, че да ровиш на мъжа си в джоба за този рисков предмет. Имало антифриз в къщата - у нас пък има доместос. Въобще всичко е усилено на макс. Да, ще направят голям контакт бабите и дядовците като виждат детето на площадката за някой и друг час, а бащата можело да го вижда когато си иска, само дето живеел в друг град при майка си... С тези страхове ще съсипеш живота на детето си, твоя отговорност е да ги владееш. Детето от малко попива, че всички е мръсно, опасно, светът е страшен, съсипващо е за детската психика, плодовете от това възпитание са за цял живот и само това ме кара да пиша по темата. За съжаление има нула процента саморефлексия и няма смисъл.
Ти психиатър ли си, че даваш диагнози на хората? Ако не си, нямаш право да ръсиш диагнози като ОКР и то публично. Някои баби и дядовци изобщо не виждат внуците си, а за теб е огромен проблем, че ще им го водя всеки ден да си играят на детската площадка. Да, живеем в опасен и отвратителен свят, детето трябва да е наясно с нещата от малко. Не е въпросът само за нещата, които изброих. Има педофили в мрежата - детето ми трябва да е наясно и да е предупредено от мен да се пази, когато поотрасне. Има убийци на пътя. Ще науча детето си да не се качва в коли на непознати или на хора, употребили алкохол. Аз искам да разговарям със сина си след време, не искам да съм някой от поредните родители, за които е по-важно да си пият биричката, а детето им в другата стая да падне от необезопасена тераса, примерно или да стане жертва на педофил, защото никой не си е направил труда да му обясни за опасностите, които дебнат в мрежата. Мисля, че съм много добра майка, дори ти да ме определяш като обсебваща. Нека е така. Детето ми е най-щастливото, усмихнато и жизнерадостно човече. Не знам как така е станало с тази обсебваща и ненормална майка.
Ако бях на ваше място, нямаше да позволя на бащата да доближи детето. Трябва да нямате нищо отляво, за да му го дадете, като чета какво пишете за поведението на бащата. Една батерийка, помислена за бонбонче, и детето ще се бори за живота си. Какъв е този баща? Вместо да се стреми да осигури нормална и безопасна среда за бебето си, той е решил, че едно бебе трябва да притежава поведение на възрастен човек. Като чета коментарите, направо онемявам - ядели безпроблемно пясък и лайна навън децата, не чистили майките вкъщи, защото сигурно е чудесно бебетата да тънат в бактерии, вируси, гъбички../, не прибирали дребни и опасни предмети, които бебето няма как да знае, че не трябва да пипа, лапа, луда сте била… Нормален родител прибира всичко опасно, което може да достигне едно проходило дете. Принципно, и куче и дете на едно място не е от най-адекватните постъпки, животното си е животно и има достатъчно трагедии, именно заради гласувано на животното доверие. Този човек едва ли ще го потърси, когато стане на 4г., сега не го мислете. Дотогава има много време, той не се е интересувал от детето и когато е било пред очите му, когато сте били заедно, та след време ли. Не мога да повярвам как майки могат да ви нападат, при положение, че вие сте длъжна да осигурите безопасност на детето. Длъжна сте да му осигурите спокойна и безопасна среда, на каквито и години да е детето. Те не преценяват опасността, не са дееспособни лица. Такива стават на 18-годишна възраст. Колко убити деца на улицата / примерно докато карат колелото си/ има и то на по 12-13 години. Днешните майки са супер зле, още в първи-втори клас си оставят сами децата навън, да се оправят, да ходят сами на училище, в тъмното, защо ли да ги гледат, да се грижат за тях, да ги пазят, да общуват с тях също / хвърлят му един телефон, достатъчно е/ нека да си пресичат сами, пък дали детето няма да бъде размазано от някоя кола на улицата…. Имам чувството, че на някои още в родилното им писва да бъдат родители. Да се размножиш е едно, да си нормален и отговорен родител - съвсем друго. Не разбирам само къде са институциите и защо не се наказват родителите, които не спазват законите и оставят ежедневно малолетните си деца без постоянен надзор от възрастен. Грижете се за детето си, ако бащата иска да го види, да го вижда само във ваше присъствие. Дори да няма никакви опасни предмети, този човек не се грижи за детето си, не живее с него, не познава навиците му, той няма никакви рефлекси и няма да реагира бързо и адекватно в опасна ситуация, както би реагирал родител, който е до детето си и го отглежда с много любов. Та той няма да знае какво да направи в различните ситуации, как ще му го оставите, на каквато и да било възраст. Че вие все едно на непознат от улицата го оставяте. Да не е някакво маймунче това дете - да го вземе, да го покаже за малко пред другите и да ви го върне. Това е несериозно.
Руми, благодаря ви много за подкрепата. Реално се разделихме и заради тези неща, които описах, и заради грубото му и неуважително отношение към мен. Сутрин на 8 март вместо да честити празника, се оригва демонстративно. Често ме е наричал "боклук", всяка втора реплика към мен беше "разкарай се". Делеше работата вкъщи на мъжка и женска. Непрекъснато ме нападаше с психологически похвати как Една работа не мога да свърша, Една манджа не мога да сготвя, че Нищо не става от мен и т.н. От година и няколко месеца съм подложена на това нещо и той до последно не искаше да си тръгне, даже записвал някакъв клип как аз крещя...Как няма да се развикам след толкова провокации. Тънко работи на психологическо ниво да изкара човек извън равновесие. По цял ден е на телефона си, лежи на дивана и записва.
А за въпросното куче - то скачаше върху мен и ме стряскаше още когато бях бременна и тогава правилно прецених да го дам на майка му да го гледа. Постоянно правеше резки движения, когато се опитвах да доближа бившия си мъж и ръмжеше. Ако това куче скочи върху детето ми и го нахапе и обезобрази какво правим? Как тогава ще върна времето назад. Те ако дойдат на проверка у тях и заварят това куче на вратата ще им стане достатъчно ясно. Много е агресивно, лае постоянно, скача. И аз съм против да се гласува прекалено доверие на едно животно, защото никога не знаеш какво му се върти в главата и как ще реагира. Колко нахапани деца има, включително и от котки има надрани...
И аз виждам доста често по улиците малки деца на по 7-8 години да се разхождат сами. Едно време може и да е било приемливо, но в света, в който живеем е много опасно. Помните ли случая на убитото и изнасилено 7-годишно момиченце в едно българско село. Отишло самичко до магазина, оня изверг го проследил и....
А за въпросното куче - то скачаше върху мен и ме стряскаше още когато бях бременна и тогава правилно прецених да го дам на майка му да го гледа. Постоянно правеше резки движения, когато се опитвах да доближа бившия си мъж и ръмжеше. Ако това куче скочи върху детето ми и го нахапе и обезобрази какво правим? Как тогава ще върна времето назад. Те ако дойдат на проверка у тях и заварят това куче на вратата ще им стане достатъчно ясно. Много е агресивно, лае постоянно, скача. И аз съм против да се гласува прекалено доверие на едно животно, защото никога не знаеш какво му се върти в главата и как ще реагира. Колко нахапани деца има, включително и от котки има надрани...
И аз виждам доста често по улиците малки деца на по 7-8 години да се разхождат сами. Едно време може и да е било приемливо, но в света, в който живеем е много опасно. Помните ли случая на убитото и изнасилено 7-годишно момиченце в едно българско село. Отишло самичко до магазина, оня изверг го проследил и....
Мария, казах го, но пак: според мен смесваш в едно неща, които не са нищо особено, такива, които са за теб повод да го разкараш, но не и да го лишиш от контакт с детето, и такива, които, да кажем, поставят под въпрос отговорността му за детето и на тях следва да им се обърне по-сериозно внимание.
Първите отвличат вниманието и създават впечатление, че се хващаш за глупости. И се навиваш, и трупаш още. Натрупаните подробности, колкото и зле да го представят откъм възпитание, едва ли всичките допринасят баш пък за образа му на безотговорен към детето човек. Съсредоточи се в наистина важното и опасното, като на първо място се опиташ да постигнеш, ако е възможно, взаимно приемливо решение по договаряне. Например това с хотела, или да се прежалиш, стискайки здраво зъби, и да стъпваш за по един ден в, хм, "къщата на ужасите", за да се видят бабата и дядото с внука си.
Много е яко, когато някоя мама заяви: "няма да му дам да доближи детето". Пък. Така ами, кой, ако не майката има право еднолично да ги решава тези неща...
Първите отвличат вниманието и създават впечатление, че се хващаш за глупости. И се навиваш, и трупаш още. Натрупаните подробности, колкото и зле да го представят откъм възпитание, едва ли всичките допринасят баш пък за образа му на безотговорен към детето човек. Съсредоточи се в наистина важното и опасното, като на първо място се опиташ да постигнеш, ако е възможно, взаимно приемливо решение по договаряне. Например това с хотела, или да се прежалиш, стискайки здраво зъби, и да стъпваш за по един ден в, хм, "къщата на ужасите", за да се видят бабата и дядото с внука си.
Много е яко, когато някоя мама заяви: "няма да му дам да доближи детето". Пък. Така ами, кой, ако не майката има право еднолично да ги решава тези неща...
ядели безпроблемно пясък и лайна навън децата, не чистили майките вкъщи, защото сигурно е чудесно бебетата да тънат в бактерии, вируси, гъбички../, не прибирали дребни и опасни предмети, които бебето няма как да знае, че не трябва да пипа, лапа, луда сте била… Нормален родител прибира всичко опасно, което може да достигне едно проходило дете. Принципно, и куче и дете на едно място не е от най-адекватните постъпки, животното си е животно и има достатъчно трагедии, именно заради гласувано на животното доверие.
Но малко изместихме темата де. Идеята на тези ни коментари беше да не се вторачва човек твърде много в по-незначителните неща, а в по-важните, които безспорно са на лице при авторката и с тях всички се съгласихме. Правилно го е разкарала бащата, просто не може да очаква поддръжката на къщата на свекърите да е точно такава, каквато е при нея. Или да нямат домашен любимец, защото е евентуална заплаха за детето. Разбирате ли, за тези неща става въпрос, не за наистина опасните предмети и вещества.
Аз се опитах да дам практичен съвет на жената, като я посъветвах, докато дойде време бащата да остава насаме с детето, да разговаря с него, да го "ограмотява" така да се каже за тези неща, а не всеки път да подхожда с озлобление и винаги на нож.
Опитах се да обясня спокойно, но той за всяко нещо реагира с присмех, че не е важно, че не е опасно, да не го занимавам с глупости. Брат ми, който смея да твърдя е доста образован човек, доктор, съвсем спокойно му обясни също някои рискове, но не вдява. Всяко мнение, което е различно от неговото собствено, се отхвърля със сарказъм.
Enter, тази ирония я запазете за себе си. Надявам се никога да не ви се налага да попадате в ситуация, от която да си блъскате главата защо не сте помислили по-рано. А епитети, които човек изрича по отношение на друг, много често са проекция на собствената му самооценка.
Enter, тази ирония я запазете за себе си. Надявам се никога да не ви се налага да попадате в ситуация, от която да си блъскате главата защо не сте помислили по-рано. А епитети, които човек изрича по отношение на друг, много често са проекция на собствената му самооценка.
И аз много се страхувам от батерии и стотинки . Напоследък и давам да играе с дребни предмети , за да видя дали ги пъха в устата си, не е както преди, но пак ги тика между зъбите. Аз немога да разбера какво му пречи като идва детето да ги прибере в друга стая, и защо прави напук. Тук не говорим за чистота и мании, а затова че бащата е крайно нехаен за здравето на детето.
Авторката може и да си има нейни паранои, но всичко, за което пише е напълно правилно. Тези отрови са опасни-държат се в шкаф-недостъпен за дете. Те са цветни,някои имат сладникава миризма. Дори и по -големи деца,гледайки клипове в тик ток за разни опити могат да си навредят. Миенето на ръцете след тоалетна няма да го коментирам. Относно стотинките-синът ми на пет си сложи стотинка в устата и тъй като го видях, докато го увещавах да я извади и да ми я даде, рязко си метна главата назад и стотинката се оказа в гърлото. Добре, че баща му беше у дома, надолу с краката и агония, защото не можеше да диша. Аз въобще не живея стерилно, но има неща, които човек може да направи. Ясно е, че няма как да ги предпазим, ама няма да му разхвърлям токсични, течащи батерии и да го оставя да си играе. Хайде стига.
значи поглъщането на стотинка е от "нормалните" неща щом ви се е случило, а антифриза е недопустим.
в моя кратък живот при близки и по-далечни познати никога не съм чул малките им деца да са опитвали някога антифриз. но пък по-често се случва децата да погълнат стотинка, топче, кремове от тубички, сенките на майката ....
в моя кратък живот при близки и по-далечни познати никога не съм чул малките им деца да са опитвали някога антифриз. но пък по-често се случва децата да погълнат стотинка, топче, кремове от тубички, сенките на майката ....
Авторката може и да си има нейни паранои, но всичко, за което пише е напълно правилно. Тези отрови са опасни-държат се в шкаф-недостъпен за дете. Те са цветни,някои имат сладникава миризма. Дори и по -големи деца,гледайки клипове в тик ток за разни опити могат да си навредят. Миенето на ръцете след тоалетна няма да го коментирам. Относно стотинките-синът ми на пет си сложи стотинка в устата и тъй като го видях, докато го увещавах да я извади и да ми я даде, рязко си метна главата назад и стотинката се оказа в гърлото. Добре, че баща му беше у дома, надолу с краката и агония, защото не можеше да диша. Аз въобще не живея стерилно, но има неща, които човек може да направи. Ясно е, че няма как да ги предпазим, ама няма да му разхвърлям токсични, течащи батерии и да го оставя да си играе. Хайде стига.
Скрит текст:
Ето пример за това как и стотинките могат да бъдат опасни. Други потребители в темата твърдяха колко е смешно да се вторачвам в такива дреболии. Ето живия пример колко опасни могат да бъдат при определени обстоятелства. Ето, че детето даже е било на 5, което потвърждава тезата ми, че на доста по-късна възраст от едно дете може да се очаква някаква осъзнатост. Авторката може и да си има нейни паранои, но всичко, за което пише е напълно правилно. Тези отрови са опасни-държат се в шкаф-недостъпен за дете. Те са цветни,някои имат сладникава миризма. Дори и по -големи деца,гледайки клипове в тик ток за разни опити могат да си навредят. Миенето на ръцете след тоалетна няма да го коментирам. Относно стотинките-синът ми на пет си сложи стотинка в устата и тъй като го видях, докато го увещавах да я извади и да ми я даде, рязко си метна главата назад и стотинката се оказа в гърлото. Добре, че баща му беше у дома, надолу с краката и агония, защото не можеше да диша. Аз въобще не живея стерилно, но има неща, които човек може да направи. Ясно е, че няма как да ги предпазим, ама няма да му разхвърлям токсични, течащи батерии и да го оставя да си играе. Хайде стига.
в този ред на мисли ти, като родител, също предоставяш опасност за детето.
Скрит текст:
Ето пример за това как и стотинките могат да бъдат опасни. Други потребители в темата твърдяха колко е смешно да се вторачвам в такива дреболии. Ето живия пример колко опасни могат да бъдат при определени обстоятелства. Ето, че детето даже е било на 5, което потвърждава тезата ми, че на доста по-късна възраст от едно дете може да се очаква някаква осъзнатост. Авторката може и да си има нейни паранои, но всичко, за което пише е напълно правилно. Тези отрови са опасни-държат се в шкаф-недостъпен за дете. Те са цветни,някои имат сладникава миризма. Дори и по -големи деца,гледайки клипове в тик ток за разни опити могат да си навредят. Миенето на ръцете след тоалетна няма да го коментирам. Относно стотинките-синът ми на пет си сложи стотинка в устата и тъй като го видях, докато го увещавах да я извади и да ми я даде, рязко си метна главата назад и стотинката се оказа в гърлото. Добре, че баща му беше у дома, надолу с краката и агония, защото не можеше да диша. Аз въобще не живея стерилно, но има неща, които човек може да направи. Ясно е, че няма как да ги предпазим, ама няма да му разхвърлям токсични, течащи батерии и да го оставя да си играе. Хайде стига.
в този ред на мисли ти, като родител, също предоставяш опасност за детето.
Бащата се изнесъл и то на другия край на страната. Понякога щял да идва да вижда детето... Единствената опасност, която виждам е да не превежда и една стотинка, и да не се сети за детето повече. Наистина авторката един ден ще му се моли да го вземе поне за час. Виждали сме такива случаи много.
Излезе ми темата случайно. Авторката да се замисли в каква посока се е засилила, защото не ми изглеждат съвсем наред нещата. Някои потребителки и потребители много ясно й го казаха.
Докато съм си гледала детето, съм имала своите страхове. Някои ситуации не съм допускала, че могат да се случат. На близка моя приятелка детето й се подпали, но успяха да оправят детето. Винаги ще има нещо, за което да се боим. Затова и трябва да се внимава.
Това с батериите ме накара да се сетя за нещо. Много деца разказват, че го правят и са го правили. И до ден днешен не ми е ясно - защо?
Докато съм си гледала детето, съм имала своите страхове. Някои ситуации не съм допускала, че могат да се случат. На близка моя приятелка детето й се подпали, но успяха да оправят детето. Винаги ще има нещо, за което да се боим. Затова и трябва да се внимава.
Това с батериите ме накара да се сетя за нещо. Много деца разказват, че го правят и са го правили. И до ден днешен не ми е ясно - защо?
Едно дете може да се задави със стотинка, с част от играчка, люспа от компот от праскова, твърде голяма хапка… Учудващо много и то нормални неща могат да създадат огромни проблеми.
Голямото ми се е давило с ябълка, аспирирал е храна… що нещо съм вадила от дихателните му пътища не е истина.
Децата се цапат, правят бели, боледуват. Ядат пясък. Бъркат си по носовете, че и по чуждите. Бягат, падат. Такъв им е модела.
Хигиена е едно нещо, да се опитваш да завреш дете в балон е съвсем друго.
Повярвайте ми, един ден на вашето момче ще му липсва здрава връзка с баща му. Ще му тежи. Тежи им много и никой не може да запълни тази липса. Какво ще му кажете: “Страх ме беше, че ще изядеш някоя батерия или 20 стотинки и затова е така” ?
Този баща ще ви потърпи година, две, три и после сама ще го отблъснете от себе си и детето му.
Вместо да спасявате детето от вероятни батерии и стотинки, които може да ги има след две години и половина, просто намерете начин да спрете да се страхувате. Няма да можете да контролирате всичко, а и не трябва. Детето ви ще пада, ще лепите колена и вежди. Ще уцели някоя люлка. Ще оближе някой боклук. Ще пие морска вода. Ще си защипе ръката с врата/шкаф… Децата ходят на ясла и градина. Дали някой ще джоби всички деца или ще им проверява всички играчи да не се отчупят? Не.
ПП: Стигнете ли до дело, бащата ще получи два уикенда и месец лятото. 100% съм убедена в това защото е минимума.
Затова не с рогата напред и не с черни размисли за след две години. Дотогава нещата може да са съвсем различни.
Голямото ми се е давило с ябълка, аспирирал е храна… що нещо съм вадила от дихателните му пътища не е истина.
Децата се цапат, правят бели, боледуват. Ядат пясък. Бъркат си по носовете, че и по чуждите. Бягат, падат. Такъв им е модела.
Хигиена е едно нещо, да се опитваш да завреш дете в балон е съвсем друго.
Повярвайте ми, един ден на вашето момче ще му липсва здрава връзка с баща му. Ще му тежи. Тежи им много и никой не може да запълни тази липса. Какво ще му кажете: “Страх ме беше, че ще изядеш някоя батерия или 20 стотинки и затова е така” ?
Този баща ще ви потърпи година, две, три и после сама ще го отблъснете от себе си и детето му.
Вместо да спасявате детето от вероятни батерии и стотинки, които може да ги има след две години и половина, просто намерете начин да спрете да се страхувате. Няма да можете да контролирате всичко, а и не трябва. Детето ви ще пада, ще лепите колена и вежди. Ще уцели някоя люлка. Ще оближе някой боклук. Ще пие морска вода. Ще си защипе ръката с врата/шкаф… Децата ходят на ясла и градина. Дали някой ще джоби всички деца или ще им проверява всички играчи да не се отчупят? Не.
ПП: Стигнете ли до дело, бащата ще получи два уикенда и месец лятото. 100% съм убедена в това защото е минимума.
Затова не с рогата напред и не с черни размисли за след две години. Дотогава нещата може да са съвсем различни.
Само за справка - два месеца след пускането на тази тема, въпросният "баща" нито веднъж не се е обадил да попита как е сина му, така че явно темата беше излишна. 
Аз бях тази, която го потърси да го пита иска ли да види сина си, предложих му да дойде насам за празниците, но той явно имаше по-важна работа. И повярвай ми, връзката ни приключи не заради стотинки и батерии, а заради тоталната му не*бателност и към мен, и към сина му. Батериите и стотинките просто бяха черешката на тортата. Проблемите ни датират поне от 8 години, в които той не ме е обичал. Липса на любов, липса на уважение. Останалото е повод, а не причина. Многократно в темата писах, че нямам намерение да го отделям от баща му и бих била съгласна на много по-чести срещи от два уикенда в месеца, но не и в условия като онези. Да заведе детето на екскурзия, на зоопарк, на плаж, на театър, да прекарва колкото иска време с него. Но ако иска преспиване у тях, да си създаде човешки условия. Но като гледам въобще е забравил, че има син, така че темата беше наистина излишна.
Аз бях тази, която го потърси да го пита иска ли да види сина си, предложих му да дойде насам за празниците, но той явно имаше по-важна работа. И повярвай ми, връзката ни приключи не заради стотинки и батерии, а заради тоталната му не*бателност и към мен, и към сина му. Батериите и стотинките просто бяха черешката на тортата. Проблемите ни датират поне от 8 години, в които той не ме е обичал. Липса на любов, липса на уважение. Останалото е повод, а не причина. Многократно в темата писах, че нямам намерение да го отделям от баща му и бих била съгласна на много по-чести срещи от два уикенда в месеца, но не и в условия като онези. Да заведе детето на екскурзия, на зоопарк, на плаж, на театър, да прекарва колкото иска време с него. Но ако иска преспиване у тях, да си създаде човешки условия. Но като гледам въобще е забравил, че има син, така че темата беше наистина излишна. Но ако иска преспиване у тях, да си създаде човешки условия. Но като гледам въобще е забравил, че има син, така че темата беше наистина излишна.
По принцип след раздяла има една дупка от време докато двете страни свикнат с идеята. Не казвам, че е нормално бащата да се дистанцира, казвам че се случва. Дай време на себе си и на него.
Прочетох сума мнения и ти сама в един момент си осъзнала, че имаш прекалени страхове свързани с детето ви. Т.е си на ясно, че на моменти се страхуваш много повече от нормалното, иначе нямаше да се чудиш по въпроса.
Ако, както си писала, си изгонила бащата и два дни не е имал де да спи, то е нормално и да ти е сърдит. Не очаквай, че тези неща се подреждат с магическа пръчка.
Колкото и лош партньор да е бил за теб, това не означава лош партньор по принцип или лош баща.
Не очаквай и, че някой ще се разхожда по хотели или за ден, защото ти така си решила. Не става така. Компромисите не свършват с раздялата, когато от връзката има дете.
С това твое отношение бащата ще продължи да има по - важна работа. Защото с безброй страхове и искания дори и най - простите отношения се задушават.
Не се учудвай ако настоява после, че не му даваш детето. Това е класика.
И в случая той ще е прав.
Защото като му кажат ела, направи челна стойка, изпразни джобовете от стотинки, кучето ще изяде детето, майка ти е мърла и т.н съдията ще види точно личното отношение на майката, която не спомага, а препятства. Сега не, но ако детето е на 3 да.
Виждам толкова изисквания към този баща и толкова критика, че човека трябва или да е пълен темерут да ги търпи или мазохист.
Сигурна съм, че написаното от мен няма да ти хареса. Но да отделиш дете от баща му заради собствени прекомерни страхове, изисквания и собствено усещане към бащата след раздяла не е правилно. Детето не е виновно за вашите отношения, бе то да отнася последствията от тях.
Няма нищо по - гадно от това да гледаш как едно голямо момче се валидира ежедневно пред баща си, защото бащата по една или друга причина е абдикирал. Няма нещо по - гадно от млад мъж, със страх от изоставяне поради липсващ или спорадично появяващ се баща. Затова преглътни и се опитай да не бъдеш причина за такива последици. Ще ти тежи хиляди пъти повече от праха и стотинките!
Знам защо го казвам. И знам как се тормози дете, чийто баща е в липса. Само, че в моя случай причината не съм аз. Затова винаги съм искала да кажа на майките, които съзнателно и несъзнателно задушават връзката на бащата и детето - недейте!
Прочетох сума мнения и ти сама в един момент си осъзнала, че имаш прекалени страхове свързани с детето ви. Т.е си на ясно, че на моменти се страхуваш много повече от нормалното, иначе нямаше да се чудиш по въпроса.
Ако, както си писала, си изгонила бащата и два дни не е имал де да спи, то е нормално и да ти е сърдит. Не очаквай, че тези неща се подреждат с магическа пръчка.
Колкото и лош партньор да е бил за теб, това не означава лош партньор по принцип или лош баща.
Не очаквай и, че някой ще се разхожда по хотели или за ден, защото ти така си решила. Не става така. Компромисите не свършват с раздялата, когато от връзката има дете.
С това твое отношение бащата ще продължи да има по - важна работа. Защото с безброй страхове и искания дори и най - простите отношения се задушават.
Но ако иска преспиване у тях, да си създаде човешки условия. Но като гледам въобще е забравил, че има син, така че темата беше наистина излишна.
Защото като му кажат ела, направи челна стойка, изпразни джобовете от стотинки, кучето ще изяде детето, майка ти е мърла и т.н съдията ще види точно личното отношение на майката, която не спомага, а препятства. Сега не, но ако детето е на 3 да.
Виждам толкова изисквания към този баща и толкова критика, че човека трябва или да е пълен темерут да ги търпи или мазохист.
Сигурна съм, че написаното от мен няма да ти хареса. Но да отделиш дете от баща му заради собствени прекомерни страхове, изисквания и собствено усещане към бащата след раздяла не е правилно. Детето не е виновно за вашите отношения, бе то да отнася последствията от тях.
Няма нищо по - гадно от това да гледаш как едно голямо момче се валидира ежедневно пред баща си, защото бащата по една или друга причина е абдикирал. Няма нещо по - гадно от млад мъж, със страх от изоставяне поради липсващ или спорадично появяващ се баща. Затова преглътни и се опитай да не бъдеш причина за такива последици. Ще ти тежи хиляди пъти повече от праха и стотинките!
Знам защо го казвам. И знам как се тормози дете, чийто баща е в липса. Само, че в моя случай причината не съм аз. Затова винаги съм искала да кажа на майките, които съзнателно и несъзнателно задушават връзката на бащата и детето - недейте!
Няма да е прав.
Когато баща иска контакти с детето, ще си поиска.
Когато баща иска контакти с детето, ще си поиска.
Ако превежда доброволно издръжката, точно това ще се случи.
Просто се изчаква детето да навърши две, следва дело и от там по канален ред.
В случай, че някой все още заема страната на бащата - когато детето беше с 20-дневна диария, отказа да му се направи проба за бактерии, отказваше да му се изследва хемоглобин на 6 месеца, не искаше детето да бъде ваксинирано със задължителните ваксини. Когато детето беше цялото на рани от тежък атопичен дерматит, ми забраняваше да го заведа на дерматолог и да бъде лекувано. Отказваше да се направи тест за алергии поради съмнение за АБКМ. Аз взех нещата в свои ръце, заведох го, всички пари за прегледи, тестове и лечение съм дала аз. Още ли го наричате "баща"? И още ли аз съм лошата? Когато живееше с нас и му давах да поема детето понякога, не му сменяше памперса веднага като се е наакал, каза "ще се сменя веднъж дневно, защото са скъпи". Когато трябваше да нахрани детето, забравяше кога е яло, за него пет часа са като "току-що е ял". За какви безкрайни изисквания от моя страна говориш, че не ми е ясно. Елементарни изисквания, свързани със здравето и безопасността. Детето като навърши две, дори няма да му честити рождения ден и да дойде да присъства, въпреки че ще бъде поканен, ти за дело ми говориш.
Проблема ви е “ако още някой е на страната на бащата”. Не виждам изобщо смисъл от каквито и да е мнения. На страната на детето сме. Не на вашата или на неговата!
Съди ли ви, бъдете сигурна, че детето ще е с нощувка при него и за месец лятото, когато навърши три. Затова ви посъветвах да не сте с рогата напред и да отложите съдилищата. Хем вие да сте спокойна, хем да не влизате в спиралата на заяжданките. Спокойствие му е майката.
Моето дете е с АБКМ, аз задвижих всичко по прегледите, но не защото баща му е лош, а защото както майката си усеща бебето, бащата не може.
Съди ли ви, бъдете сигурна, че детето ще е с нощувка при него и за месец лятото, когато навърши три. Затова ви посъветвах да не сте с рогата напред и да отложите съдилищата. Хем вие да сте спокойна, хем да не влизате в спиралата на заяжданките. Спокойствие му е майката.
Моето дете е с АБКМ, аз задвижих всичко по прегледите, но не защото баща му е лош, а защото както майката си усеща бебето, бащата не може.
Проблема ви е “ако още някой е на страната на бащата”. Не виждам изобщо смисъл от каквито и да е мнения. На страната на детето сме. Не на вашата или на неговата!
Детето е млaко, но ще порaсне. И кaто кaзвaх, че ще излезе, че не му го дaвaш, то нaистинa точно тaкa излизa. Може д е унизително, но човек нa дaден етaп опитвa всичко, дори дa се моли, дa кaни и тн. После вече aко не ствa крaй, но зaрди детето е хубaво дa се нaпрви всичко, з д го взимa бaщтa или поне дa го виждa. С толковa мaлко дете ще те обвинят в родителско отчуждвaне, зaщото нa тaзи върaст си е нaпълно възможно детето дa зaбрви всеки.
Никой от нас двамата с бащата не споменава за съдилища. Разбрали сме се помежду си, доколкото можем, като големи хора, поне на този етап, занапред ще видим. Нито аз, нито той имаме намерение "да храним адвокатите". Дори обмислям да се преместя с детето в града, в който живее той, за да го вижда по-често, но за преспиването у тях няма да коментирам повече. Аз съм тази, която няколко пъти за тези два месеца се свърза с него, да го набера, да си види детето поне по Вайбър. Като се чухме, се държа много добре, все едно нищо не е станало, но сам не се сеща да потърси сина си или да попита има ли нужда от нещо, здрав ли е.
Задвижила си всичко по прегледите относно АБКМ, но едва ли твоят мъж ти е казвал "Никъде няма да го водиш!". Беше решил на своя глава, че "тестът за алергии" е да му даде сирене и да види реакцията. Реакцията беше обриви и диария. Аз сама си заведох детето на тест, общо с прегледите беше около 300 лв, той не е дал и стотинка за тях.
Задвижила си всичко по прегледите относно АБКМ, но едва ли твоят мъж ти е казвал "Никъде няма да го водиш!". Беше решил на своя глава, че "тестът за алергии" е да му даде сирене и да види реакцията. Реакцията беше обриви и диария.
Аз сама си заведох детето на тест, общо с прегледите беше около 300 лв, той не е дал и стотинка за тях.
Виж, излез от мантрата колко е лош бащата. На всеки четящ, минал през това му е ясно как се чувстваш. Ти по - добра няма да станеш, ако той е по - лош. (Не казвам, че не си добра майка.). В тази ситуация няма лоши/добри. Събирайте си собствените чувства, прехапвайте си езиците и работете за детето си. Просто спри да се вторачваш във всяко негово действие различно от твоята гледна точка.
Очевидно детето ви не е с тежък АБКМ и даването на сирене не е довело до тежки последици. Валидирали сте реакция. Нищо повече. Но не. Нека е касова драма. Аз плащам сама прегледи от 11 години за голямото си дете и никога няма да се обърна и да се нервя, че и детето да ме усеща. И бал и следване ще плащам. Големия продължава да търси одобрение от баща си. Продължава да го боли всеки път когато не е оценен. Защото на децата им трябва здрава връзка. Ако имате най - малкия шанс да не прекъсвате тази връзка, то направете всичко да я съхраните. Душичките ги болят да знаете. И да знаете, че точно затова праха, стотинките и сиренето ми изглеждат в повече. Защото знам как ги боли децата.
Ако държи на детето и имате конфликт за контактите ще храни адвокати. Ако не му пука просто ще се дистанцира.
Очевидно детето ви не е с тежък АБКМ и даването на сирене не е довело до тежки последици. Валидирали сте реакция. Нищо повече. Но не. Нека е касова драма. Аз плащам сама прегледи от 11 години за голямото си дете и никога няма да се обърна и да се нервя, че и детето да ме усеща. И бал и следване ще плащам. Големия продължава да търси одобрение от баща си. Продължава да го боли всеки път когато не е оценен. Защото на децата им трябва здрава връзка. Ако имате най - малкия шанс да не прекъсвате тази връзка, то направете всичко да я съхраните. Душичките ги болят да знаете. И да знаете, че точно затова праха, стотинките и сиренето ми изглеждат в повече. Защото знам как ги боли децата.
Ако държи на детето и имате конфликт за контактите ще храни адвокати. Ако не му пука просто ще се дистанцира.
Откакто сме се разделили, в малкото разговори, които сме имали, не сме се заяждали един с друг и сме се държали съвсем цивилизовано. Искам така да е и занапред. Загърбила съм драмите помежду ни. Никъде в постовете си не съм писала, че искам да им огранича контактите или детето да чувства липсата на баща си. Боли ги децата, които гледат ежедневните драми на родители, които живеят под един покрив, но не се понасят. Ние сме избрали да се разделим и като имаме контакти, те да са в рамките на добрия тон. Повече нямам какво да кажа по темата.
В случай, че някой все още заема страната на бащата - когато детето беше с 20-дневна диария, отказа да му се направи проба за бактерии, отказваше да му се изследва хемоглобин на 6 месеца, не искаше детето да бъде ваксинирано със задължителните ваксини. Когато детето беше цялото на рани от тежък атопичен дерматит, ми забраняваше да го заведа на дерматолог и да бъде лекувано. Отказваше да се направи тест за алергии поради съмнение за АБКМ. Аз взех нещата в свои ръце, заведох го, всички пари за прегледи, тестове и лечение съм дала аз. Още ли го наричате "баща"? И още ли аз съм лошата? Когато живееше с нас и му давах да поема детето понякога, не му сменяше памперса веднага като се е наакал, каза "ще се сменя веднъж дневно, защото са скъпи". Когато трябваше да нахрани детето, забравяше кога е яло, за него пет часа са като "току-що е ял". За какви безкрайни изисквания от моя страна говориш, че не ми е ясно. Елементарни изисквания, свързани със здравето и безопасността. Детето като навърши две, дори няма да му честити рождения ден и да дойде да присъства, въпреки че ще бъде поканен, ти за дело ми говориш.
Даже и моя баща, който не струва като баща, ако пред него ми стане нещо, ще извика лекар.
Не само, че не е баща, но и е изключително вреден този човек за детето ти.
И се радвай, че не иска контакти.
Дори при развода тия неща е хубаво да се кажат, да се види какво му е родителското отношение.
Ако можеш да го докажеш някак си няма да е лошо. Говори с адвоката си.
Аз се обърках.
Нали памперсите сте ги купували с твоите пари, а той купувал храната? Какво му пука колко са скъпи?
За една година, в предните ти постове се сърдиш, че не гледа детето за повече от 2-3 часа, сега го държал гладно по 5.
И пак една година постове и нито един разказ за тези неща?
Пак ти казвам, не се хващай за неща, които в един момент ще са толкова незначителни пред това, което ще му сътворите на това дете.
Искаш да изглежда лош и да сме съгласни: ОК, лош е!
Нали памперсите сте ги купували с твоите пари, а той купувал храната? Какво му пука колко са скъпи?
За една година, в предните ти постове се сърдиш, че не гледа детето за повече от 2-3 часа, сега го държал гладно по 5.
И пак една година постове и нито един разказ за тези неща?
Пак ти казвам, не се хващай за неща, които в един момент ще са толкова незначителни пред това, което ще му сътворите на това дете.
Искаш да изглежда лош и да сме съгласни: ОК, лош е!
