Как да убедя мъжа ми да си купим жилище?

  • 7 058
  • 173
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 559
Силно подкрепям съвета за кредитен консултант. Подозирам, че съпругът ти се притеснява от финансовата страна, а не че не може да хареса жилище. Явно сегашното ви жилище задоволява нуждите ви без наемът да ви затруднява. Очаквате ли да наследите нещо, така че на стари години да не ви се налага да сте под наем? При търсенето на жилище има ли баланс между желания и възможности?
И двете ми дъщери в момента изплащат ипотеки /заедно с мъжете си/. Имаха значително самоучастие и се постараха месечните им вноски  да са близки до наемите, които плащаха. Кредитът на едната е за 15 години и вече е презполовен. Кредитът на другата е за 25 години, с фиксирана ниска лихва за първите 15, като могат да изплащат ежегодно без "наказание" допълнителни суми. Ако няма сериозни катаклизми се надяват до 15 г да са го изплатили. За да могат да запазят стандарта си на живот и относителната си финансова сигурност предпочетоха да не се ангажира с по-краткосрочен заем.

Така че, преди да разглеждате жилища, сядате и говорите - с цифри.

# 76
  • Мнения: 2 563
Тя ако беше тази работа само цифри... жилище се купува и емоционално. Със сумата за самоучастие (немалка при сегашните цени) може човек да иска да си купи къща на село или в малък град и някой ден да си иде там, вместо да плаща кредит 20-30 години.
Много зависи какъв начин на живот иска да води, и какви навици има. Примерно ако водиш децата на училище пеша, няма да искаш да идеш в друг квартал и да губиш по 1 час сутрин и вечер.
Въобще, трудно е да накараш човек насила. Но тези работи е хубаво да се говорят още като създавате семейство - ще купувате ли жилище, къде, кога и т.н. А не след 10 години на едно място единият да се сети, че не иска вече там пък на другия да му е комфортно и да не му се мести. Единият трябва да се наложи над другия и може да има недоволство и неприятности.

# 77
  • Мнения: 7 429
Не гледате в една посока със съпруга ти, а това не е добре. На твое място бих си купила сама жилище в условия на разделена семейна собственост, или както там се казва. Това да се унижавам и да му се моля години наред няма как да си го причиня.

# 78
  • Мнения: 559
Насила не става, но с правилните доводи /и от двете страни/ би трябвало да могат да достигнат до единомислие по такъв важен въпрос. Няма лошо да се говори и по тази тема преди брака, но  желанията и възможностите на хората се променят, обстоятелствата се променят...Добре е да бъдеш гъвкав.

А колкото до съвета "да си купи сама" - не знам как си го представяте. Все пак не става дума за чифт обувки. Освен ако не спечели от лотарията или получи сериозно наследство. Или пък има толкова голям доход, че може да изплаща ипотека от "джобните" си. Иначе, какво, заявява, че престава да участва в семейните харчове и....?

Последна редакция: пт, 22 мар 2024, 12:12 от pipelot

# 79
  • Мнения: 505
Говори сериозно с него какво го притеснява, финансите ли са или нещо друго.

При нас с мъжа ми беше обратното - той искаше да купуваме, а аз не. Живеем под наем в много хубаво жилище, в скъп централен квартал. Наемът можем да си позволим, но ако тръгнем да купуваме подобно жилище с подобна локация, ще се забием с такъв кредит, че ще си го плащаме до живот. За чужбина става въпрос.
Един ден ще наследим имоти от родителите ни, така че дотогава ще си живеем под наем на места, които ни харесват и задоволяват нуждите ни към този момент.

# 80
  • Мнения: 44
Много добре го разбирам. Жилището за лично ползване, особено за което ще се плаща кредит Х години, е пасив. Който постоянно точи още и още от бюджета. Освен цената около придобиването само има безкрайно оскъпяващи такси, след това идват ремонти и майстори, които в момента могат да достигнат и 50% от стойността на самото жилище. Данъци и най-вече - сериозно обвързване с банка Ако ап. струва 200 000, ще им наброите с лихвите доста над 300 000. А има две деца, които тепърва ще изискват все повече разходи. Тоест край на буферни пари, спестявания и някакво финансово спокойствие. От друга страна в момента да намериш свестно жилище в нормален квартал, с добър размер и да не живееш като Скот в него е много трудно. Строи се ужасно, грехота е да си дадеш парите, а хубавите имоти са малко и са много скъпи + често са по-далече от градската част. Съвсем пък от друга страна, българското мислене, че жилището, което реално ще е твое когато си изплатиш ипотеката, ти е най-важното нещо в живота, ми е много странно. Толкова много хора дават последните си пари за това, живеят в стрес, лишават се от всичко, ходят за чуда, както се казва, не могат да се оправят дори зъбите защото всичко им е само за жилището. Не конкретно вие, но с такъв живот един ден като се обърнеш назад какво ще видиш - пропиля си времето и цял живот само изплаща. Това са предположения, може да мисли до някаква степен и той като мен.

# 81
  • Мнения: 7 429
Купуването на жилище е добро решение според мен. Като мине периодът на стрес от цялата административна дейност, просто всеки месец банката си тегли парите за кредита и това е. Това да чакаш да умрат родителите ти и да ги наследиш не ми е ОК.

# 82
  • Мнения: 505
Не ги чакаме да умрат, но ако всеки върви по реда си то неизбежно ще се случи.

# 83
  • Мнения: 406
Съвсем пък от друга страна, българското мислене, че жилището, което реално ще е твое когато си изплатиш ипотеката, ти е най-важното нещо в живота, ми е много странно. Толкова много хора дават последните си пари за това, живеят в стрес, лишават се от всичко, ходят за чуда, както се казва, не могат да се оправят дори зъбите защото всичко им е само за жилището. Не конкретно вие, но с такъв живот един ден като се обърнеш назад какво ще видиш - пропиля си времето и цял живот само изплаща. Това са предположения, може да мисли до някаква степен и той като мен.
Освен че при покупка жилището остава за теб накрая, каква е разликата между това да блъскаш, за да плащаш наем, и да блъскаш, за да плащаш ипотека? Реално все плащаш. В последно време наемите се изравниха с вноските по ипотеките. Ако ще си под наем 2-3 години - да, няма смисъл, ама ако до края на живота си ще плащаш наем за тоя дето духа - еми по-добре ги внасяй в свой имот, вместо в чужд (на хазяина). Освен това, като се пенсионират какво правят? Пенсиите са мизерни, ако въобще се стигне до вземане на пенсия след 20 или 30 години - това ще ги изхвърли буквално на улицата, освен ако децата им дотогава не направят чудо и не завъртят месечен приход, който да изхранва не само тях и семействата им, но и родителите пенсионери...

# 84
  • Мнения: 15 004
Личното имущество нито е актив, нито обект на търговска дейност в смисъла, в който е пакет ориз на рафта в Кауфланд. Т.е.няма как да е пасив и постоянното натъртване на тема пасиви не е уместно.
Сега, ако някой гледа на себе си като на търговец на личното си имущество и търси не просто добра сделка, а как да генерира и печалба - не знам.

# 85
  • Мнения: 44
Наемите хич не са =ипотеките. Поне все още. Плюс имаш допълнителни разходи за собствено жилище. Както и да е финансово всеки си прави сметката. Това с пенсионирането също не е много така - човекът може да иска да заживее на друго място след пенсия и да инвестира там спестяванията си или просто вече да има къде да отиде и да не му е проблем. Всъщност най-логично ми се струва веднъж щом работата  не те държи в София да спреш да живееш като затворник и да се преселиш. Не е казано, че всеки е бездомен. На много хора им се налага до живеят в друг град заради работата си, но си имат жилище “по лична карта” Simple Smile Както казаха и преди мен за децата да осигури образование или занаят, ако и те искат. Жилищно един ден и те ще се оправят.

Последна редакция: пт, 22 мар 2024, 15:11 от FukIa

# 86
  • Мнения: 6 642
Какво иска мъжът на авторката си знае само той. Затова е важно авторката да разбере какви са му намеренията и защо се колебае.

# 87
  • Мнения: 46 573
Не ги чакаме да умрат, но ако всеки върви по реда си то неизбежно ще се случи.
Ще се случи, но може да са ги продали преди това.
Попадала съм на не един случай, в който наследниците остават изненадани.

# 88
  • Мнения: 4 756
Абе какви такси и ремонти на 50% от стойността на жилището? Не е казано, че всичко ще ремонтират постоянно до основи и в лукс.

Чакайте да наследите, пък тогава да си решавате жилищните проблеми...

# 89
  • Мнения: 44
50к евро сметка получи за измазване, боя и плочки на 80- квадратно жилище колега миналия месец и това не е прецедент сред познатите ми. Аз също знам колко дадохме за обновяване на баня миналата година и как се гонихме и надлъгвахме с господата докато им се доработи 🤣 Всеки правил ремонт и комуникирал с майстори знае, че не е песен, за съжаление.
Както и да е, целта на темата е авторката да и се избистри защо мъжът и се дърпа, а не да се убеждаваме в “единствената истина”. В този случай повече и различни гледни точки ще са и от полза, току-виж мъжа и споделя някоя от тях. Друг е въпросът колко е хуманно да го буташ да прави и плаща нещо, което не иска.

Общи условия

Активация на акаунт