Някой чел ли е "Мостовете на Медисън" да каже дали книгата е интересна в сравнение със скучния и протяжен филм по същата книга?
- Публикувана: 5 апр. 2024, 10:02 ч.
- Последно мнение: 6 май 2024, 10:35 ч.
В момента чета ... 89
Да. Това е една от малките книги, която е в пъти по-слаба от филма. Не я препоръчвам, особено пък щом и филмът ти се е сторил скучен.
Прочетох и "Черен мрак". Книгата е малко по-добра от първата част, но има още много какво да се желае(слагам в скрит текст, че има много спойлери):
Признавам си, че ми е интересно дали може да станат по-нелепи някои неща. Продължавам с "Ледена Тишина".
Същевременно чета и "С обич и шафран", но и тя ми е доста скучна.
Скрит текст:
Една такава недостоверна ми е цялата история. Хубавото е, че книгите са кратки и се четат бързо. Надявам се да успея да ги приключа тези месец и да започна нещо по-добро. - във втора поредна книга имаме убийство по непредпазливост- вече вземат да стават банални
-3/4 от книгата ни занимават с някакъв тефтер, който УЖ е изгорял и няма никаква връзка с повествованието
- униформено лице зарязва професионалните си задължения (да тръгне към къща, където се предполага, че има отвлечена жена), защото решава, че бившата му приятелка е в опасност ( без да има никакви индикации за такова нещо). Решава да нападне мъжа, с който тя вечеря, ей така, просто от ревност, при положение, че в предната книга самият той едва не си легна с друга.
- престъплението на практика го разкрива една журналистка и книгата можеше да мине изцяло без полицаитие.
-3/4 от книгата ни занимават с някакъв тефтер, който УЖ е изгорял и няма никаква връзка с повествованието
- униформено лице зарязва професионалните си задължения (да тръгне към къща, където се предполага, че има отвлечена жена), защото решава, че бившата му приятелка е в опасност ( без да има никакви индикации за такова нещо). Решава да нападне мъжа, с който тя вечеря, ей така, просто от ревност, при положение, че в предната книга самият той едва не си легна с друга.
- престъплението на практика го разкрива една журналистка и книгата можеше да мине изцяло без полицаитие.
Признавам си, че ми е интересно дали може да станат по-нелепи някои неща. Продължавам с "Ледена Тишина".Същевременно чета и "С обич и шафран", но и тя ми е доста скучна.
Прочетох “Вдовицата..” и не мога да кажа, че е лоша или нещо подобна.
Свикнала съм все трилъри, психотрилъри и т.н да чета, та липсата на много действия малко ме накара да бързам да я чета, особено в началото.
За мен Даян пише много хубаво, с добро описание на чувствата и емоциите, или поне аз успявам да ги усетя, не знам.
Хареса ми, леко я прочетох, и доста се изненадах от финала наистина. През цялото време мислих, че “вдовицата” е за друг герой, но се изненадах накрая.
Общо взето ми хареса и ще видя и втората част дали ще ми допадне.
Свикнала съм все трилъри, психотрилъри и т.н да чета, та липсата на много действия малко ме накара да бързам да я чета, особено в началото.
За мен Даян пише много хубаво, с добро описание на чувствата и емоциите, или поне аз успявам да ги усетя, не знам.
Хареса ми, леко я прочетох, и доста се изненадах от финала наистина. През цялото време мислих, че “вдовицата” е за друг герой, но се изненадах накрая.
Общо взето ми хареса и ще видя и втората част дали ще ми допадне.
Започнах книжката за Трес, не съм много напреднала - прочетох към 50-60 страници. За сега наистина ми изглежда като за по-млади читатели, но е приятна, увлекателна. Харесвам оформлението, но тази жълтеникава хартия, която са използвали за страниците с текст, не ми е любима.
Ако някой се интересува - сега по Дарик има представяне на сборника с разкази “Възкресения”, Марин Трошанов, един от авторите е гост там.
П.п. Представи накратко идеята на неговия разказ и първото за което се сетих беше Гробище за домашни любимци, а след това - Орфей и Евридика 😀.
П.п. Представи накратко идеята на неговия разказ и първото за което се сетих беше Гробище за домашни любимци, а след това - Орфей и Евридика 😀.
Завърших "Vertige" на Франк Тилие, май не е превеждана. Първа среща ми е с автора и останах със смесени чувства. Интересно започна, по едно време леко ми досади, а финалът си беше направо разочароващ. Някой от феновете на Тилие може ли да ми каже
Скрит текст:
Започвам с големи очаквания "Годината на потопа (ЛуддАддам 2)" на Маргарет Атууд. "Орикс и Крейк" много ми беше харесала, дано и втората да е така. как разбира края? Главният герой откачалка ли е или всичко беше постановка?
За “Vertige“ - може би в ГР има отзиви, тук само две книги на автора са издавали. Видях, че е самостоятелен роман, от 2011, не е от серията за Шарко или Траскман.
Намерих едно клипче - не го гледах, защото не съм чела книгата, с анализ на финала е, ако може да бъде от полза, е в скрития текст:
Намерих едно клипче - не го гледах, защото не съм чела книгата, с анализ на финала е, ако може да бъде от полза, е в скрития текст:
"Тайният живот на пчелите" - затрогваща, красива и много приятна за четене история за прошката, която трябва да дадем първо на себе си, за да простим на другите, да се освободим от гнева и да продължим живота си като едни по-осъзнати и смислени хора, които знаят кои са и къде биха искали да бъдат утре. Малко тийн ми идваше обаче. Оценявам с 4 звезди.
"Рана" от Захари Карабашлиев е наистина забележителен роман, много ми хареса! Не съм от почитателите на творчеството му, даже напротив, но с тази книга ме спечели - освен историческия епизод, който отразява достоверно, авторът демонстрира и задълбочено познание за културния живот в България по това време, а цитатите от "Тъй рече Заратустра", които героят му Сава записва в бележника си, са вплетени в идеята на романа за най-доброто от човека и най-лошото от света, за отдавна мървтия ни Бог и най-опасните врагове, които сме самите ние за себе си.
Още с първите страници започва много увлекателно, сюжетът е внимателно построен, така че четенето да бъде интересно през цялото време, а краят е наистина много силен и въздействащ. Имаше едни моменти по средата, когато се поотегчих, но в крайна сметка всичко си дойде на мястото, щом затворих и последната страница, вече прочела историческите извори и бележките на автора за написването на книгата му, които освен исторически справки, съдържат и информация за идеята да напише такъв роман и първообразите на героите му. 5 звезди.
"Рана" от Захари Карабашлиев е наистина забележителен роман, много ми хареса! Не съм от почитателите на творчеството му, даже напротив, но с тази книга ме спечели - освен историческия епизод, който отразява достоверно, авторът демонстрира и задълбочено познание за културния живот в България по това време, а цитатите от "Тъй рече Заратустра", които героят му Сава записва в бележника си, са вплетени в идеята на романа за най-доброто от човека и най-лошото от света, за отдавна мървтия ни Бог и най-опасните врагове, които сме самите ние за себе си.
Още с първите страници започва много увлекателно, сюжетът е внимателно построен, така че четенето да бъде интересно през цялото време, а краят е наистина много силен и въздействащ. Имаше едни моменти по средата, когато се поотегчих, но в крайна сметка всичко си дойде на мястото, щом затворих и последната страница, вече прочела историческите извори и бележките на автора за написването на книгата му, които освен исторически справки, съдържат и информация за идеята да напише такъв роман и първообразите на героите му. 5 звезди.
Здравейте, четящи хора 
Дъщеря ми, която е на 14 изчете всички възможни поредици на Касандра Клеър и е в екстаз от книгите, но в момента супер нещастна, че ги е свършила и нямала какво да чете. Имате ли препоръка за друго подобно четиво за тази възраст, някоя интересна поредица в този жанр?
Дъщеря ми, която е на 14 изчете всички възможни поредици на Касандра Клеър и е в екстаз от книгите, но в момента супер нещастна, че ги е свършила и нямала какво да чете. Имате ли препоръка за друго подобно четиво за тази възраст, някоя интересна поредица в този жанр?
Филип Пулман "Тъмните му материи". Три книги са.
Трилогията за Бартимеус. Не се сещам за името на автора. Ужасно забавни са, особено гледната точка на Бартимеус, който е хилядолетен джин или дух.
Имаше една поредица 39 ключа от 12 книжки май.
Ако още не е прочела поредицата "Магистериум" на Касандра Клеър и Холи Блек.
На Наоми Новик може да пробва "Сребърна приказка", "Изтръгнати от корен".
Повечето от книгите ги има в Читанка.
Поредицата "Детективи с машината на времето" също е много приятна.
Трилогията за Бартимеус. Не се сещам за името на автора. Ужасно забавни са, особено гледната точка на Бартимеус, който е хилядолетен джин или дух.
Имаше една поредица 39 ключа от 12 книжки май.
Ако още не е прочела поредицата "Магистериум" на Касандра Клеър и Холи Блек.
На Наоми Новик може да пробва "Сребърна приказка", "Изтръгнати от корен".
Повечето от книгите ги има в Читанка.
Поредицата "Детективи с машината на времето" също е много приятна.
Някой чел ли е "Мостовете на Медисън" да каже дали книгата е интересна в сравнение със скучния и протяжен филм по същата книга?
Първо гледах филма, който много ми хареса. Може би затова книгата, която по-късно прочетох, не ме впечатли.