Д-р Румяна Рачева е главен асистент в Катедра по алергология към Медицинска академия-София. Работи като педиатър-алерголог в Детски кабинет в Клиниката по алергология и астма към УМБАЛ „Александровска“. Завършва и двете специалности в Медицински университет-София: педиатрия през 1988 г. и алергология през 1993 г. Член е на  Българското дружество по алергология (БДА), Европейската академия по алергология и клинична имунология (EAACI), Европейското респираторно дружество (ERS ).

 




Какво заболяване е астмата? Какво е важно да се знае за нея?
Астмата е хронично заболяване. За разлика от другите хронични заболявания, то има хронично рецидивиращ ход, което означава, че се отчитат периоди, когато пациентът се чувства зле с различни по тежест изразени симптоми на астма – със задух, свирене на гърдите, стягане в гърдите, кашлица, но може да се наблюдават и безсимптомни периоди, когато той се чувства здрав.

Астмата се характеризира с повишена реактивност на дихателните пътища, реагиращи на различни стимули. Може да са инфекциозни стимули, каквито са вирусните, алергени – най-често акари от домашна прах, полени и  др., може да са някакви други неспецифични стимули, например студен въздух, физическо натоварване и др. Всъщност бронхиалната хиперактивност се отключва по различни механизми - може да бъде клинично изявена, когато пациентът е в пристъп, но може да бъде и латентна, когато пациентът е извън пристъп. Когато специалистите се опитваме да доказваме бронхиалната астма, ние търсим точно тази променена реактивност на дихателните пътища с различни методи на изследване, преди всичко с изследване функцията на дишането.


Какви са спецификите и разликите между основните видове астма - алергична и неалергична астма?
Различаването преди всичко е по отношение на стимулите. Алергичната астма се предизвиква от различни алергени, а неатопичната предимно от неспецифични стимули. Разбира се, разграничаването на двата типа астма е условно и рядко се среща в чист вид. Обикновено при даден пациент с астма може да действат различни стимули, но преобладават една част от тях. Например, при 80% от случаите на астма при децата преобладава атопичната, т.е. алергичната астма. В същото време голяма част от екзацербациите (обострянията) на астмата се провокират от вирусни инфекции. Това са два различни и основни стимули, които се припокриват до известна степен.

Астмата може да се среща във всяка една възраст. При децата до 3 години преобладават случаите, когато астматичните симптоми са свързани предимно с вирусни провокации. При по-големите деца и младите хора преобладават алергичните стимули, докато при възрастните вече се намесват много допълнителни фактори и алергичните стимули остават на заден план, т.е. става дума за неатопична астма.


Какви са симптомите на астмата и различават ли се те при различните видове астма?
Не, като цяло симптомите на астмата са едни и същи. Могат да настъпят бързо или малко по-бавно. Може да са различни по тежест, но симптомите са едни и същи. Основните са: пристъпният задух, свиренето на гърдите, стягане в гърдите и кашлица.

Кашлицата е много важен симптом при астмата. Тя обикновено е дразнеща и мъчителна. В началото е суха, а в края на пристъпа вече започва да се овлажнява и пациентът отделя храчки.


Как и кога се проявява астматичният пристъп?
По време на пристъп настъпва спазъм на гладката мускулатура на бронхите, оток на лигавицата и хиперсекреция на мукус. Резултатът е различна по тежест бронхиална обструкция. Тежестта на симптомите на астматичния пристъп е пряко свързан с тази бронхиална обструкция и нейните три компоненти.  

Астматичният пристъп може да настъпи съвсем внезапно. Често е предшестван от алергична хрема, която започва с водниста секреция и има различна продължителност. Обикновено след 2-3 дни започва и мъчителна кашлица и задух. Понякога нещата вървят успоредно, т.е. едновременно настъпват и симптомите на алергичния ринит, и на астмата. Значително по-рядко настъпва астматичен пристъп, без да бъде предшестван от хрема или без да има някакъв проблем с носа.

При младите и при възрастните хора пристъпите са типични. Те могат да започнат изведнъж, характерните симптоми са налице, докато при малките деца, и специално при тези до 3, дори до 5 години нещата изглеждат доста по-различно както на външен вид, така и при прегледа на самия пациент. При малките деца дихателните пътища са с много малък диаметър, по време на пристъп се увеличава количеството на бронхиалния секрет и освен характерното за астматичния пристъп затруднено издишване и „свиркащо”дишане, могат да се чуят и други разнообразни звуци, свързани с дишането. По същата причина влошаване на състоянието може да настъпи много бързо, настъпва дихателна недостатъчност. 

Астматичните симптоми често се проявяват нощем. По време на пристъп честотата на дишането се увеличава, затруднена е физическата активност в различна степен, при тежките пристъпи говорът е накъсан, пациентите не могат да изговорят цяла фраза наведнъж. В дишането се включват и допълнителни мускули, болният заема седнало положение - което облекчава донякъде дишането.


Какви са основните методи на диагностициране на астмата?
Когато има симптоми на пристъпна кашлица, на свирене в гърдите, повтарящи се във времето, първият въпрос на който трябва да се отговори е - има ли пациентът астма или не. За целта той трябва да се подложи на изследване на дишането. То се провежда със специални апарати, спирометри. Има и портативни апарати, подходящи за по-продължително проследяване на дишането в домашни условия – ВЕД-метри.

Бронхиалната астма се характеризира с различна по тежест бронхиална обструкция, която е обратима в различна степен.

Какво е характерно, когато се направи изследване на дишането при пациент с астма?! По време на  пристъп, спирометрията е с определена конфигурация на показателите, което категорично ни дава отговор на въпроса дали се касае за астматичен пристъп или не.  Установява се различна по тежест бронхиална обструкция.

Следващата стъпка е определяне обратимостта на бронхиалната обструкция с бронходилататорен тест. На пациента се дава лекарство, най-често салбутамол, във вид на инхалации, и след 15 минути отново се измерва дишането. Бронходилататорите са лекарства, разширяващи бронхиалните пътища на белите дробове, позволявайки на въздуха да проникне в тях. Ако пациентът отговаря добре на медикамента и подобрява вентилаторните показатели, означава, че бронхиалната обструкция, която се регистрира по време на пристъп, е обратима. Това е втората и важна характеристика на бронхиалната астма.

 

 

Втора част на интервюто: диагностициране на астмата и възможностите за лечение на заболяването.

 

Интервюто взе: Женя Величкова