Отказах цигарите без абсолютно никакви проблеми. Не ми се пуши и дори хората, които пушат около мен не ме дразнят. Мисля, че всичко е въпрос на психическа нагласа. Смятам, че съм по-силна от цигарите и още на втория ден се оттървах от "никотиновия глад" (които между другото според мен е само в главите ни).
Аз съм астматик (който пушеше - да, знам глупаво е) и до сега никога не съм смятала, че астмата ми е достатъчна причина да спра цигарите. Сега обаче като забременях и знам, че детенцето ми има шанс да наследи моята болест, ми се вижда абсурдно да увеличавам този шанс пушейки! Не мога да си представя един ден да гледам детенцето си да страда от тази болест и да знам, че аз не съм направила дори и най-малкото - да откажа цигарите, за да намаля шансовете за заболяване.
Към всички майки, които им е трудно да откажат цигарите:
1. Не позволявайте на една хартийка да контролира живота ви. По-силни сте от нея.
2. Здравето на детенцето ви е по-важно, от каквато и да било зависимост. Всичко е във вашите ръце.
3. Да тровим себе си е едно, но да тровим една невинна душа е чисто престъпление.
Няма такова нещо като "не мога да ги откажа" - има липса на мотивация и желание.