Започвам нова тема, за да разкажа изживяванията си във въпросната клиника и защото не открих тема, посветена на тази болница.
Сагата е много дълга, но ще се постарая да съм максимално кратка.
Премеждията започнаха след като детето ми беше прието за лечение в друга болница за лечение на бронхиолит. След 5 дни престой там, в деня на изписването детето беше със силно разстройство, но лекарите ме увериха, че това било реакция на антибиотика (която се появи след 5 дни прием). Изписаха ни с препоръка за прахчета и диета. Няколко часа след като се прибрахме, детето се влоши рязко - повръщане, диария, отказ да се храни. Звъннах на педиатърката и тя ме насочи към Педиатрията на Гешов. Досега не знаех за тази болница, но реших че щом е специализирана за детски болести, сигурно съм за там. Всичко това се развива в събота , т.е. разчитах на дежурни лекари.
Отидохме с малкия, където ни посрещна една сърдита сестра, но все пак викна лекар. Прегледаха го и заключението беше, че вероятно е ротавирус, но понеже малкия не иска да пие нищо през устата (на годинка е и убежденията, че е за негово добро не помагат), ще го оставят защото вече е дехидратиран. Приеха ни набързо, в единична стая, с категоричното предупреждение да не се разхождаме по коридорите, защото "ще пламне отделението". Ако някой попита защо не ни пратиха директно в Инфекциозна, която е на 200 м надолу, нямам отговор. Аз самата бях толкова уплашена, че се сетих за това чак след 2 дни.
Условията - както и да е - малка, мрачна стая, с детска кошарка и легло, поне имаше мивка, но топлата вода не работеше. Взеха го да му слагат абокад, която процедура продължи 45 мин. Детето е силно стресирано от лекари, дереше се през цялото време, беше с вече спукани няколко вени, благодарение на "професионалното" слагане на абокад в предната болница. Изнесоха го след 45 минути, целият червен , мокър, по боди и подут от плач. Сестрата дори не ми даде да го заметна с блузка, за да не изстине, за да не сме се мотаели по коридорите. Докараха модерна банка (което се оказа в минус в последствие), с апарат, който отчита как тече системата. Включиха я и ни зарязаха. И така до вечерта, никой не дойде да го види. Детето беше зле - с температура, обезводнен, с изхождания през 30 мин. буквално. Вечерта му дадоха ентерол - през устата, макар че изрично посочих, че той не приема лекарства през устата, но ми обясниха че не може да оставя едно дете на 1 година да ми се налага. Естествено го повърна. Както и да е - неделята продължи в същия дух - прегледите от лекарите - 2 пъти дневно, на вратата, без да го пипнат, аз събирам памперси и записвам колко вода е изпил, сестрите идват, дават инхалатор да му правя инхалации (забравих да спомена, че по епикриза от предната болница трябваше да му се дава антибитоик още 5 дни и да се правят инхалации с пулмикорт и вентолин. Тук му ги спряха веднага и инхалациите бяха само с физиологичен разтвор). Абокада беше на крачето, т.е. не можех да му преобуя панталончето, когато се изцапа и стоя ден и половина по памперс, защото отказаха да дойдат да спрат за минутка системата и да махна мръсния панталон. Навикаха ме, че: детето е повърнало и чаршафа е изцапан и съм го махнала, това да не било казарма; подсякло се е , но майстора ще е на работа в понеделник, да го мия със студена вода дотогава; защо пищи като види бяла престилка, какви са бил тези глезотии, абокадите се вадели защото били от 0,80 лв., а хубавите били от 1,10 лв. (попитах ако трябва да отида да купя един от аптеката , не можело) и т.н. , и т.н. В понеделник сутрин, лабораторията най-сетне отвори, взеха му проба сутринта и зачакахме. Детето цял ден нямаше сили да стане, изхождания на всеки час, не яде нищо, но никой не дойде да го види. След като цял ден никой не се весна, към 5 часа попитах поредната сестра какво става с резултатите и няма ли някой да ми каже какво му е на детето ми. Лекаря бил зает да чакам. След още час и половина отидох до сестринската стая, където въпросният лекар в коридора ми се разкрещя, че детето е с доказана ротавирусна инфекция, но той не можел да дава обяснения на всяка бг мама (цитирам), защото бил лекар и си имал приоритети, а детето не било такъв в момента. Казах, че детето е без глас и вече е боледувал от ларингит с опасения за оток. Отговорът беше "и да направи оток, вече няма кой да ви приеме , тук ще го оправяме". Как се прибрах в стаята, аз си знам. Вечерта, друга лекарка чу оплакванията (от вратата) и каза, че тези симптоми въобще не я тревожат.
Същата нощ се наложи да викам сестрата, защото банката на детето изтече. Сложи му нова банка, но апарата се разпищя. След като 3 пъти се опита да го оправи безуспешно, тя просто изключи банката, с аргумента, че е сама на нощно и няма време да се разправя с апарата, ще му включат банката от другата смяна, нищо няма да му стане.
На сутринта - вторник , след 3 нощи, след като цяла сутрин никой не мина на визитация, след като 3 пъти виках сестрата да питам няма ли да включат банката на детето (което не стана, защото никой не им бил наредил) към 2 часа на обяд ме посети лично шефа на отделението , за да ми каже че ме изписват. Детето не било излекувано, но било стабилизирано, те нямало какво повече да правят. Изписаха ни по неизвестна пътека (гастропроблеми), като буквално ни изхвърлиха за 15 минути, без епикриза , без нищо, но взех номера на джипи-то, за да я уведомят, че детето е с ротавирусна инфекция и тя да се обадела на ХЕИ.
Прибрахме се. Само ще кажа че в 3 през нощта след поредното изхождане и повръщане, вече викнах бърза помощ. Лекарката, която дойде направо се стресира и отказа да остави детето у дома. в 5 часа бяхме в инфекциозна, където го приеха със силна дехидратация. Само ще кажа, че на другата сутрин веднага му направиха проби, които се оказаха отрицателни за ротавирус и всякакви други карантинни заболявания. Беше чист стомашен вирус, но много усложнено състояние поради дехидратирането на детето. Слава богу, след 4 дни, детето беше добре, изписано здраво и сега преодоляваме вкъщи стреса от 3 поредни престоя в болници, в продължение на 15 дни.
Цялата тази тема, не е за да покажа, че лекарите в Педиатрията са некомпетентни - това не знам, аз не съм лекар. Исках само да разкажа за отношението там. Не мога и не искам да приема, че е възможно някой да се отнася по такъв начин с едно едногодишно дете. Когато то цял ден лежи и не може да стане, очевидно в лошо състояние, да ми се каже, че то не е приоритет или че това въобще не ги тревожело. Да го изпишат, защото пътеката е свършила или им трябва стаята или защото не знаят какво да ни правят, като дори не си направят труда да ни насочат към правилната болница. Затова, че една сестра си позволява да прекъсва лечение , назначено от лекар, защото била сама на дежурство и не можела да се занимава с нас. И още , и още ...
Аз също имам вина - за това че не съм достатъчно компетентна, за да разпознавам симптомите и да преценя в коя болница да заведа детето си. Затова че не вдигнах скандал и не поисках да си тръгна като видях отношението. Затова, че все не вярвах на историите за бездушни лекари.
Разказвам тази история не като поредното оплакване, а като предупреждение към другите майки - ако ви се наложи да търсите помощ, пробвайте да се ориентирате към най-подходящото заведение. Не разчитайте, че в някоя болница ще ви препратят към правилната, когато могат да ви мотаят 4 дни, за да ви вземат пътеката, без значение дали могат да ви помогнат или не.
А най-добре е на никое детенце да не се налага да лежи по болници.
Сагата е много дълга, но ще се постарая да съм максимално кратка.
Премеждията започнаха след като детето ми беше прието за лечение в друга болница за лечение на бронхиолит. След 5 дни престой там, в деня на изписването детето беше със силно разстройство, но лекарите ме увериха, че това било реакция на антибиотика (която се появи след 5 дни прием). Изписаха ни с препоръка за прахчета и диета. Няколко часа след като се прибрахме, детето се влоши рязко - повръщане, диария, отказ да се храни. Звъннах на педиатърката и тя ме насочи към Педиатрията на Гешов. Досега не знаех за тази болница, но реших че щом е специализирана за детски болести, сигурно съм за там. Всичко това се развива в събота , т.е. разчитах на дежурни лекари.
Отидохме с малкия, където ни посрещна една сърдита сестра, но все пак викна лекар. Прегледаха го и заключението беше, че вероятно е ротавирус, но понеже малкия не иска да пие нищо през устата (на годинка е и убежденията, че е за негово добро не помагат), ще го оставят защото вече е дехидратиран. Приеха ни набързо, в единична стая, с категоричното предупреждение да не се разхождаме по коридорите, защото "ще пламне отделението". Ако някой попита защо не ни пратиха директно в Инфекциозна, която е на 200 м надолу, нямам отговор. Аз самата бях толкова уплашена, че се сетих за това чак след 2 дни.
Условията - както и да е - малка, мрачна стая, с детска кошарка и легло, поне имаше мивка, но топлата вода не работеше. Взеха го да му слагат абокад, която процедура продължи 45 мин. Детето е силно стресирано от лекари, дереше се през цялото време, беше с вече спукани няколко вени, благодарение на "професионалното" слагане на абокад в предната болница. Изнесоха го след 45 минути, целият червен , мокър, по боди и подут от плач. Сестрата дори не ми даде да го заметна с блузка, за да не изстине, за да не сме се мотаели по коридорите. Докараха модерна банка (което се оказа в минус в последствие), с апарат, който отчита как тече системата. Включиха я и ни зарязаха. И така до вечерта, никой не дойде да го види. Детето беше зле - с температура, обезводнен, с изхождания през 30 мин. буквално. Вечерта му дадоха ентерол - през устата, макар че изрично посочих, че той не приема лекарства през устата, но ми обясниха че не може да оставя едно дете на 1 година да ми се налага. Естествено го повърна. Както и да е - неделята продължи в същия дух - прегледите от лекарите - 2 пъти дневно, на вратата, без да го пипнат, аз събирам памперси и записвам колко вода е изпил, сестрите идват, дават инхалатор да му правя инхалации (забравих да спомена, че по епикриза от предната болница трябваше да му се дава антибитоик още 5 дни и да се правят инхалации с пулмикорт и вентолин. Тук му ги спряха веднага и инхалациите бяха само с физиологичен разтвор). Абокада беше на крачето, т.е. не можех да му преобуя панталончето, когато се изцапа и стоя ден и половина по памперс, защото отказаха да дойдат да спрат за минутка системата и да махна мръсния панталон. Навикаха ме, че: детето е повърнало и чаршафа е изцапан и съм го махнала, това да не било казарма; подсякло се е , но майстора ще е на работа в понеделник, да го мия със студена вода дотогава; защо пищи като види бяла престилка, какви са бил тези глезотии, абокадите се вадели защото били от 0,80 лв., а хубавите били от 1,10 лв. (попитах ако трябва да отида да купя един от аптеката , не можело) и т.н. , и т.н. В понеделник сутрин, лабораторията най-сетне отвори, взеха му проба сутринта и зачакахме. Детето цял ден нямаше сили да стане, изхождания на всеки час, не яде нищо, но никой не дойде да го види. След като цял ден никой не се весна, към 5 часа попитах поредната сестра какво става с резултатите и няма ли някой да ми каже какво му е на детето ми. Лекаря бил зает да чакам. След още час и половина отидох до сестринската стая, където въпросният лекар в коридора ми се разкрещя, че детето е с доказана ротавирусна инфекция, но той не можел да дава обяснения на всяка бг мама (цитирам), защото бил лекар и си имал приоритети, а детето не било такъв в момента. Казах, че детето е без глас и вече е боледувал от ларингит с опасения за оток. Отговорът беше "и да направи оток, вече няма кой да ви приеме , тук ще го оправяме". Как се прибрах в стаята, аз си знам. Вечерта, друга лекарка чу оплакванията (от вратата) и каза, че тези симптоми въобще не я тревожат.
Същата нощ се наложи да викам сестрата, защото банката на детето изтече. Сложи му нова банка, но апарата се разпищя. След като 3 пъти се опита да го оправи безуспешно, тя просто изключи банката, с аргумента, че е сама на нощно и няма време да се разправя с апарата, ще му включат банката от другата смяна, нищо няма да му стане.
На сутринта - вторник , след 3 нощи, след като цяла сутрин никой не мина на визитация, след като 3 пъти виках сестрата да питам няма ли да включат банката на детето (което не стана, защото никой не им бил наредил) към 2 часа на обяд ме посети лично шефа на отделението , за да ми каже че ме изписват. Детето не било излекувано, но било стабилизирано, те нямало какво повече да правят. Изписаха ни по неизвестна пътека (гастропроблеми), като буквално ни изхвърлиха за 15 минути, без епикриза , без нищо, но взех номера на джипи-то, за да я уведомят, че детето е с ротавирусна инфекция и тя да се обадела на ХЕИ.
Прибрахме се. Само ще кажа че в 3 през нощта след поредното изхождане и повръщане, вече викнах бърза помощ. Лекарката, която дойде направо се стресира и отказа да остави детето у дома. в 5 часа бяхме в инфекциозна, където го приеха със силна дехидратация. Само ще кажа, че на другата сутрин веднага му направиха проби, които се оказаха отрицателни за ротавирус и всякакви други карантинни заболявания. Беше чист стомашен вирус, но много усложнено състояние поради дехидратирането на детето. Слава богу, след 4 дни, детето беше добре, изписано здраво и сега преодоляваме вкъщи стреса от 3 поредни престоя в болници, в продължение на 15 дни.
Цялата тази тема, не е за да покажа, че лекарите в Педиатрията са некомпетентни - това не знам, аз не съм лекар. Исках само да разкажа за отношението там. Не мога и не искам да приема, че е възможно някой да се отнася по такъв начин с едно едногодишно дете. Когато то цял ден лежи и не може да стане, очевидно в лошо състояние, да ми се каже, че то не е приоритет или че това въобще не ги тревожело. Да го изпишат, защото пътеката е свършила или им трябва стаята или защото не знаят какво да ни правят, като дори не си направят труда да ни насочат към правилната болница. Затова, че една сестра си позволява да прекъсва лечение , назначено от лекар, защото била сама на дежурство и не можела да се занимава с нас. И още , и още ...
Аз също имам вина - за това че не съм достатъчно компетентна, за да разпознавам симптомите и да преценя в коя болница да заведа детето си. Затова че не вдигнах скандал и не поисках да си тръгна като видях отношението. Затова, че все не вярвах на историите за бездушни лекари.
Разказвам тази история не като поредното оплакване, а като предупреждение към другите майки - ако ви се наложи да търсите помощ, пробвайте да се ориентирате към най-подходящото заведение. Не разчитайте, че в някоя болница ще ви препратят към правилната, когато могат да ви мотаят 4 дни, за да ви вземат пътеката, без значение дали могат да ви помогнат или не.
А най-добре е на никое детенце да не се налага да лежи по болници.