Съмнения за умствена изостаналост на детето ми

Говорили ли сте с логопед или психолог?

В кой град живеете? Изненадата ми е голяма, че толкова специалисти нямат отговор на въпросите ви. Явно не ви е лесно, но за да оставите дете в дом не е ли нужна диагноза?

В София ли живеете или в друг град?

Е, как в София да не откривате специалисти? Не е сериозно това

Говорили ли сте с логопед отхвърлена ли е евентуално дислексия?Случило ли се е нещо, като малък,което да го е уплашило силно?

При какви специалисти е водено детето? Как така няма да има диагноза, ако са толкова "зле" нещата? Ако е на 10 години, предполага се, че е в 4 клас. Какво казват учителите, ползва ли ресурсно подпомагане?
Това за дома ще го подмина, подозирам, че сте в депресия и ви минават всякакви шантави идеи. Миналата година по това време ми идваше да скоча от 8мия етаж, защото детето ми се държеше като "зеленчук", днес споделих на баща му, че го виждам да стане душата на компанията като порасне, уникален напредък има.
Търсете професионалисти, за диагностика и за терапия, вие сте опората на детето си!

При какви точно специалисти сте водили детето си? Какво все пак са ви казвали тези специалисти? Обучителни трудности не означава непременно умствено изоставане. Едно от местата, където бихте могли да получите точна диагноза е Детска психиатрична клиника Св. Никола. Не се плашете от "психиатрична" в наименованието.  Там се прави подробно обследване с цел да се разбере откъде идват проблемите на детето ви. Разбирам, че ви е трудно и се чувствате безпомощна, но начинът, по който започвате въпроса си, а и подхвърлянето, че се замисляте да оставите детето си в дом са меко казано неуместни, особено в този раздел.  Тук пишат много родители на деца с тежки диагнози с много сериозни проблеми, които се борят за тях от първия им дъх и никога няма да се откажат. Бихме могли да помогнем със съвети за специалисти, но дайте малко повече информация.

Водила съм го при най-добрите специалисти, от Пловдив сме... Искат да го диагноцират със СОП, но аз отказвам, не мога да приема, че детето ми е с аномално развитие, не можело нищо повече да се направи, освен консултации с психолог. Продължавам да го водя при добър специалист, но не издържам повече, в момента е на домашно обучение, беше подложено на изтезание от съучениците си. Не издържам повече, разберете ме, понякога си мисля, какво съм направила, за да ме накаже Бог по този начин.

Детето усеща вашето състояние ,усеща вашата емоция ,пред него вие трябва да сте силни ,бих Ви препоръчала да се консултирате с добър детски психолог.

И да ви попитам кога детето е било подложено на изтезание от другите деца и от кога състоянието му е така?

Какво означава най-добри специалисти? Имена? Няма диагноза СОП.  Това е събирателно понятие, зад което могат да стоят куп тотално различни проблеми. Дете със СОП означава дете, което има определени трудности в обучението, които могат да се дължат на хиляди разнородни причини. За детето ви е най-важно да има подкрепата на родителите си. То по никакъв начин не е виновно за проблемите си.  Най-добре би било вие самата да се консултирате с детски психолог, който да помогне и на вас, и на детето. Мога да ви препоръчам Жулиета Темникова или Петя Атанасова за София.

Съгласна с предишния коментар добър детски психолог за детето и Вас.Трябва да се успокоите,защото както Ви казах децата усещат всичко.Причините може да са много ,но вярвам ,че всичко ще се оправи.Мислете положително ,подкрепяйте детенце.

Аз съм ресурсен учител на деца и ученици със СОП.Бих ви посъветвала да поискате за детето ви допълнителна подкрепа,нека бъде обследван, да се направи оценка на потребностите му.Това не е клеймо, не е чума.Когато се установят нуждите му и екипът работи с него, ще има резултат.Ако се диагностицира с умствена изостаналост или дислексия ще олесните живота му като различите наистина важните за него неща,а именно развитие на социални учения и успешна интеграция,а не таблично умножение и т.н.Насочете се към специалист, може детето да няма заболяване,а просто специфично разстройство на училищните умения,когато среща затруднения това го отдалечава от съучениците му

Майката продължава да не казва при какъв специалист, много добър го води. И защо я е страх от психолог, както са и казали, не разбирам. И майката има нужда от психолог. Не са страшни. С най- добри чувства го казвам. И аз съм ходила

Така, като отговор на съвета да си остави детето и да роди или осинови здраво. Аз осинових и двете си деца. Едното вече е първи клас. Вече е видно, че има обучителни трудности. Част от тях се дължат на изоставащото НПР, в резултата на което и в градината не получи добра подготовка. Други са обективни - силно нарушено математическо мислене - от там нарушения в координацията, преценките за време и разстояние, трудното ориентиране, има сериозни зрително-перцептивни дефицити, засегната е фината моторика.... Колкото и да ми е трудно на моменти и през ум не ми минава да я "върна". Коефициентът й на интелигентност, измерен тази есен в Александровска болница е 68, вербален - 79, невербален - 65. Нямам съпруг, сама съм. От утре тръгваме в Асоциация дислексия. 30 лв на посещение. Докато издържа финансово. Проблемите с математиката, ориентирането и т.н се наричат дискалкулия. Детето ти може и да е с граничен интелект, но си е нормално, просто има обучителни трудности. СОП означава, че ще получава помощ - ще се работи по друга методика, ще се съобразяват при изпитване и контролни със затрудненията, ще се редуцира обемът на домашните. Проблемът със социализацията не се решава с изолация и затваряне вкъщи. Премести го в друг клас, друго училище - някъде, където нивото не е много високо и са свикнали с различни деца. Ако се налага може и да е на качествени оценки по някои предмети, но за това ще преценят специалистите. На детски психиатър водила ли си го? Диагнозата се поставя след тестове и консултации от екип - детски психиатър, психолог и логопед. След това подаваш за ТЕЛК. С парите наемаш ресурсен, ако е нужно (някой с опит от помощно училище). И изискваш постижимото от детето. Записваш го на спорт, танци музика - накъдето го влече. Наблягаш на силните му страни - все има такива. Започни да даваш и Брейн бустер. Детето доносено ли е, има ли прекарано мозъчно заболяване - енцефалопатия, епилепсия, менингит? Да е оставало без кислород? Хормони на щитовидната изследвани ли са? Да имаш тиреоид на Хашимото? Да си пила по време на бременността или пък бащата да е бил пиян по време на бебеправенето? Приемала ли си лекарства по време на бременността? ЯМР правен ли е? Кога е проходило и проговорило детето? Работил ли е логопед с него?

За мен е повече идиотщина, отколкото цинизъм. В случаите с тежки увреждания и лоша прогноза, честно казано, и аз съм склонна да мисля, че най-добрият вариант за всички (да, именно - за родителите и останалите им деца най-напред) е институция. Това не значи пълно изоставяне без по-нататъшно заинтересуване от детето.
Но за 10-годишно дете като описаното наистина звучи като пълна идиотщина. Понеже не вярвам някой наистина да си зареже отгледаното дете само защото е по-глупавко, да речем.

А, и как бабата е била с умствено изоставане? Как е гледала деца тая жена - щом е баба, явно е нечия майка? Как е контактувала със съпруга си, какъвто в някакъв период най-вероятно е имала и за когото не пише да е умствено изостанал? Не че не са възможни и такива случаи, но са по-скоро изключения. Най-вероятно, ако темата не е пързалка, не става дума за кой знае колко забележимо изоставане нито при бабата, нито при детето, а може би, да речем, за интелект около долната граница на нормата или много леко под нея.


Послепис и леко офтопик. И като видя определения като "много по-страшна" в първия пост на авторката, все се сещам как след земетресението в Перник преди няколко години една баба от засегнатите квартали каза по телевизията за случилото се: "Страшна трагедия!".
Страшната трагедия се изразяваше в паднали стени и покриви на къщи и за щастие нито един загинал, а май и съществено пострадали физически нямаше. Представям си ако това е страшна трагедия, сто-двеста или повече загинали какво трябва да е, сигурно същата по страшност трагедия. Та, авторке, недей така със силата на думите, напълно разбирам, че ти е тежко, но "много по-страшна" е прекалено. Например аз лично мога само да мечтая 5-годишният ми неговорещ и почти неразбиращ реч син да беше като твоя, за съжаление ако мечтаех за това, бих си останала само с мечтите, а сигурно много други хора с по-тежко увредени деца мечтаят да са на мое място например. Дори не можеш да бъдеш сигурна, че проблем на тийнейджър с наркотиците е за предпочитане пред вашето положение (аз не съм сигурна).

Здравейте! Най- доброто, което може да направите за детето си е да отидете в психодиспансера и да заявите, че искате консултация с логопед и психолог, за да получи детето СОП. Това, че децата ни са различни не е наказание. Вие сте и тази, която трябва да му помогне в социума, а повярвайте ми институцията, поне за мен, е временно решение. Знам трудно е, но ако детето има СОП ще получи ресурсен учител и логопед.

Аз съм малко "Тома неверни". Прочетох няколко пъти първия пост и не мога да разбера - изреждат се много големи  проблеми за дете на 10 години и изведнъж
Та се чудя доколко това не е поредното проучване.
Моля, майката да ме извини,ако написаното е вярно.Просто, малко странно ми се струва как никой не е установил очевидни проблеми, които се описват.

Когато темата е просто вайкане, трудно е да повярваш заради липсата на каквато и да е конкретна информация...

Върнах се отново да изчета първият пост. Без да съм срециалист, това което авторката описва прилича на дислексия и дискалкулия. Нормално при това положение детето да е затворено в себе си, с ниско самочувствие и самооценка, съответно и проблеми с общуването. Ако още не сте ходили консултирай първо с логопед за дислексия. В миналото (не толкова далечното) децата с дислексия, особено в по-тежките форми са били обявявани погрешно за деца с умствена изостаналост и насочвани към помощните училища. А те може да са си с нормален и дори висок интелект. При тях начинът на възприемане и обработване на информацията е по-различен, но често са много артистични и талантливи.

       

http://dyslexia-center.eu/component/option,com_wrapper/Itemid,33/lang,bg/
Попълни първо този онлайн тест, той ще даде отговор на въпросите ти.

Ако съм права и наистина става въпрос за дислексия, то....


http://www.logopedia.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=117:какво-е-дислексията-и-как-да-я-разпознаем&catid=8&Itemid=114

Авторката не се включва да даде светлина. Или се обиди от нападките или темата е пързалка.
Въпреки това аз пак искам да кажа- детето може да има трудности, заради състояние, което няма общо с умствено изоставане. Например езиково разстройство, дефицит на вниманието...
Може да има нужда от конкретна терапия, може да се подобри от някакъв медикамент. Знам ли?! Може специалистите, при които сте ходили да са прехвалени светила.Търсете 2ро, 3то, 5то мнение и работите с детето, имайте вяра в него!

Авторката има общо три поста - два в тази тема и един от пролетта. В него говори за колебания при кандидатстване на седмокласник в Стара Загора, обсъжда се езиковата гимназия там. Та си помислих да не би автора на темата да е кака или батко на проблемното дете?

Определено на пързалка си прилича.

От скучаещ/ ревнуващ тийнейджър.

....на 2010 г.
Определено някой се забавлява.

Супер тъпо забавление .Ако е така разбира се.