Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Много благодаря за новата тема

Аз си ходя на всичко, дето организират в училище. Още в яслата стана ясно че моето не е като другите. Но никога не знае човек, може един ден да реши да влезе в залата и да седне до мене, не държа и да участва...

Много благодаря за подкрепата, момичета!
Благодаря и за Новата тема!

След злополучното първо тържество реших, че повече няма да участва в никакви подобни прояви. Това беше първосигналната ми реакция. Разбира се, много плаках. Много се обвинявах, че въобще съм го пуснала да ходи. Дори обмислях да го преместя в друга детска и започнах проучване на евентуални варианти... Наистина го изживях тежко.
Но впоследствие реших, че за детето вероятно ще е по-добре да не го лишавам  от такива мероприятия. Прецених, че колкото повече се опитва да живее живота на децата в норма, колкото повече присъства в  средностатистическото ежедневие на такива деца, толкова по-голям е шансът му да се доближи в развитието си до тях. В онзи момент си мислех, че ще навакса изоставането. Към днешна дата това ми изглежда невъзможно.
Особено много ме притеснява, че се засилиха стереотипиите напоследък. Чудя се на какво може да се дължи. За дълго бяха изчезнали. Продължаваше да ходи на пръсти, но това беше единствената му видима странност. И прекалено бавните му и нескопосани движения.
А сега почти постоянно се придвижва подскачайки, ходи развълнувано напред-назад. Завива ми се свят, докато го гледам. Пърха за всяко нещо и най-новото - започна с чупещи движения на пръстите. Това продължава от около седмица. Може би покрай празниците много впечатления се натрупаха и не успява да преработи всичко...

Благодаря за новата тема.
За много години момичета! Нека новата година донесе здраве, успехи и малко повече спокойствие. Нека децата ви правят своите малки крачки напред, подкрепени от вашата безрезервна обич.

Катрал, хиляди извинения, не знам защо съм те изпратила чак в Испания, нещо съм се объркала явно.

Аз съм преминала по целият път - от  най-ужасните тържества на които ми е идвало да потъна вдън земя, до тези, в които детето ми в участвало с думички или в сценка и с танц. За мен беше и ценно че госпожата каза в 3 група - той си научи думите за тържеството без проблем и си ги каза, макар и с малко запъване. Тя  никога не беше обръщала снимание че той няма проблем да ги научи, аз знаех добре че той може, просто трябваше да мине малко време за да могат всички наоколо да видят че е странен но това не значи напълно неспособен.

Най-големият проблем на децата ни не е това че не могат да научат думичките а реакцията на сензорното претоварване, затова трябва да се работи именно върху него. Ненапразно казвам за сетен път че именно сензорната дезинтеграция кара децата ни да изглеждат странни. Защото ако я нямаше, те макар и да не разбират какво се случва щяха да изглеждат като всички. А те постоянно използват случаите когато не са в "час със ситуацията" да се самостимулират или успокояват.


Лили, това е сензорен начин за справяне с емоциите (тревожност или приповдигнатост) . Обмисли накъде могат да бъдат пренасочени ( разбора се паралелно с работата по разбиране какво се случва в ситуацията). Примерно приповдигнатите емоции могат да бъдат изразявани с пляскане с ръце , междуметия като "еха уха иха и-еее", дори подскачане. Това ще изглежда малко детински, но пък ще е в контекста на ситуацията. По-нататък може реакцията да се "прибие" до усмивка, махване с ръка. Тревожните и притеснени състояние пък трябва да се пренасочват към - забавено дишане, броене на ум, стискане на някакви предмети. Но отново всичко това може да помага ако (!) паралелно се повишава разбирането и приемането на ситуацията. КАто общо мога да кажа че детето е с Хипо и всичко това води до самостимулиране. Извод - трябва активно в свободното време тези сензорни нужди да бъдат запълвани за да може детето да не е в постоянен сензорен глад.

Момичета някой пробвал ли е това нещо да даде отзиви. Планирам курс да направим, още търсим напасване като време/ваканция и тн. През това време ще се радвам да чуя, ако някой има опит да разкаже.
https://veselata.com/%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%ba%d1%80% … 0%b0%d1%86%d1%8f/

Катрал би ли споделила моля те ако не е неудобно какво целиш с тази процедура? Аз четох доста противоречиви изследвания.

Освен това се чудя как този център е получил разрешение за този дип дейност. В Русия примерно тези процедури са изцяло под шапка на Минздрав тъй като са все още недостатъчно изследвани и не се прилагат при малки деца. Дори в изследването на англ от 2015  което четох възрастта беше 12+

В София има един, който прави същото, аз отказах, неясни са ми страничните ефекти.

Мисля, че вече писах за това и се извинявам, ако се повторя.
Във връзка с опорно двигателните дефиците на детето и липсата на конкретна и адекватна медицинска насока решихме да пробваме с миопунктура. При тази процедура се вкарват дълги, тънки игли до най-вътрешния слой мускули в случая на детето и се пуска мед. ток. Това ми обясниха. Определено имаше ефект по отношение на физиологичните проблеми. Не ги решихме с тази процедура, но настъпи подобрение в определени аспекти на състоянието на детето. Но аз забелязах и промяна в поведението на детето. Понеже се случи по време на процедурите смятам, че е страничен благоприятен ефект. Но когато човекът, който в нашия град прилага тази терапия поска да бучи игли и пуска ток в основата на черепа и врата категорично отказах и даже се скарахме. По-късно когато отидохме при първоизточника на тези процедури в София и обясних защо не желаем да работим с обучения от тях терапевт казаха, че правилно съм отказала намерението му да бучи с игли и пуска ток в зоната на главата. В случая при тази терапия игли няма, но пише силен ток, което мен лично категорично би ме спряло. Тогава когато се карахме с терапевта цялото ми същество и всички видове инстинкти крещяха НЕ на процедурите с ток и игли в зоната на главата. Проблемите, с които живеем са сериозни, но не приемам детето да се ползва като опитно зайче на принципа - да, има еди какъв си риск, но дайте да видим какво ще стане. Това че има вероятност да се подобри или оправи, но е по-скоро като надежда отколкото медицински обосновано очакване ме кара да избирам да не поема риска, който касае живота на детето или евентуално влошаване на сегашното състояние.
В Москва в държавната детската болница ползват различни методи от типа на тези, които в БГ се наричат нетрадиционни, но са и много грижовни и внимателни към децата по всички възможни начини които можете да си представите. И на тях може и да се доверя за нещо такова, но не и на някой в БГ например, който прилага такава процедура в не болнична обстановка и без контрол от множество квалифицирани в различни области специалисти.

Добър ден, прекрасни дами!
Аз съм баща, но се надявам това да не е проблем. С моята чудесна съпруга имаме момченце на годинка и два месеца и половина. Ако трябва да съм честен, от известно време се  побъркваме, самоизяждайки се от притеснения за малкия юнак. Ще се опитам да споделя "болката" си. Накратко казано - момчеценто ни проходи на 13 месеца без чужда помощ, преди това дълго време лази.
Филмите ни започнаха от няколко седмици, в които забелязваме, че синът ни прави едни движения с ръчичките, а именно - гледа ги, свива и пуска юмрука. Може да е за няколко секунди, но си гледа ръчичката и "изпомпва". Понякога го прави без причина, но най-често се случва, когато е легнал в майка си и суче и вечерта, когато го къпем във ваничката. Подобни ситуации ги има по 5-6 пъти на ден понякога дори и за 2-3 секунди.
Нещата се наслагват предвид останалите "непостигнати" неща за възрастта
- не сочи с пръст далечен обект/човек
- не пляска с ръце
- използва показалеца, но по-скоро да "пипне" нещо в книжка или детайл на играчка
- уж се упражняваме, но не маха с ръчичка за здравей и чао
- говорът се свежда до срички (баба, мама, дада, нана и прочие) и звуци без да имат смислова насоченост.
- когато иска нещо мънка, понякога и с ръмващи звуци
- играе си с всички играчки по предназначение, но афинитет има все още да обръща колички/коли и да бута колелата с пръстче или ако е по-голяма гумата - с цяла ръка

Направихме една неформална консултация в Карин дом, които зададоха следните въпроси и на практика отхръвлиха нещата, които ни притесняват като незначителни.
- Дали е лазил преди да проходи (Да, дори и понякога прибягва до лазене, докато си играе с кученцето ни или с топка)
- Дали се катери (Да, буквално навсякъде се опитва и го прави)
- Дали поддържа очен контакт (Да, налице е)
- Дали има емоционална комуникация (Да, ако се удари мъничко търси някого от нас, ако се забавляваме и се смеем и той се смее)
  В понеделник имаме записан час при детски невролог д-р Щилиянов, за гореописаните проблеми с движенията и т.н
Простете за дългия пост, просто имаме нуждата да вентилираме с жена ми, тъй като идва в повече всичко. Бабите, с които понякога прекарва време, отхвърлят всичко буквално иии да.
Благодаря Ви и ще се радвам да получа мнение
Бъдете здрави!

Един въпрос имам за сега , за да започнем отдалеко - каква е причината за това втренчване, от къде идва, какво ви кара да мислите толкова концентрирано и целенасочено  в тази насока.

За Щилянов - можете да очаквате всичко, аз от него до сега един доволен не видях. Ръси диагнози при условия че не е психиатър и така да се каже не му влиза в кръга на правомощия да поставя диагнози с различен от неговия кръг профили на заболяване.

Редакция: Конкретно на въпроса защо се втренчваме... Не знам как да го опиша. Всичко започна с четене и от снежна топка стана лавина.
Благодаря за бързия отговор! Със сигурност не се отсява причина/повод да започне да го прави. Вицдайки отстрани какви са движенията, ми бие точно на finger/hand posturing. Някакъв вид стимване.
Днес бях самичък при джипито, с оглед грипния сезон, а и знам, че пред нея няма да го направи. Бях обаче подготвен с клипове. Думите ѝ бяха: усмихва ли се? има ли очен контакт с вас, значи всичко е наред.
Обяснението ѝ е, че се изследвал, с което вътрешно не се съгласих. Да си гледа ръчичките и пръстчетата пред очичките, не ми бие на излседване на тялото. Ще се побъркаме...

Стиймингите ги има при всички хора. Да кажем - наместване на очила, приглаждане на коса, оправяне на яка, "Нали или Значи" в думите, клатенето на крака  и много други. Въпросът е какво цели този стийминг. При децата на вашата възраст е сензорно и емоционално, прилагат го за опознаване на себе си и/или света. Гледането на пръстите е едновременно сензорна и вестибуларна стимулация, подготовка за координация ръка око.
Усмихването и очния контакт го имат много от децата от Спектъра така че за съжаление това че ги има не значи нищо.
За едно дете на вашата възраст симптомите които намекват че нещо би могло да бъде притеснително ( но може и да не се окаже такова) биха били -  липсата на интерес към всичко наоколо ( прекалена апатия, вглъбеност, замисленост) ,  липса на реакция към контакт (който се опитват да осъществят с детето околните) и аз бих сложила раздразнителност, лош сън, лошо хранене.

Мисля че в момента сте в шок и трябва да се успокоите. Аз не мога да дам 100% гаранция  дали имате или нямате проблеми но така бих казала на всеки родител на дете на година и два месеца. Прекалено рано е за да могат да правят изводи за което и да е било дете. Прекарвайте максимално време с детето и ограничавайте устройствата, сякаш това са общовалидни съвети за тази възраст.

Бих добавила и активна съпротива за влизане в контакт със околните.

Децата ми, и в норма и извън, са го правили това гледане на ръцете/краката. Опознаване на себе си и възможностите си.

Разбирам, просто е адски странно, че реално от скоро започна да го прави активно, за да е забележимо. В комбинация с несочене с пръст на обект/човек, непляскане с ръце и немахане за здрасти и чао, както казват хората - идва ту мъч.

Може просто да го пресирате детето и затова да не иска