Коя е най-висшата степен на разсеяност...

И при мен е така. Но освен тях съм отворила и счетоводна програма, уинампа задължително на ушите, някой и друг ексел или документ и форума ИстествинУ  и не зная кво още  Компа издъхва направо, а аз как да следя всичко това? Абе...да се оправят поне кютаджиите ми - ай лав дем, еврибари !

Хм, пък в Италия е много вървежно.

А ти случайно да не си от тези... Като се загаджиш с ново гадже и мислено пробваш дали фамилията на гаджето ти си отива с името ти, за като се ожените
Шегув-шегув

Бързам за работа и се качвам в такси и казвам местоработата и като стигнахме се оказа,че колата просто е жълта,а човека от неудобство ме закарал,че и пари не ми взе.
Отвинтвам капачката на шишето и вместо да храня бебето изсипвам млякото.Това сънена го направих.Намокрих си детето и в 3ч го преобличах.

Един колега беше направил следното:

Акал, пишел смс, пратил го, но продължил да държи телефона в ръката си. Избърсал се, но вместо да хвърли хартийката във водата, хвърлил телефона ...

Ха ха ха, два пъти го прочетох, за да разбера кое не е наред

Преди няколко дни бяхме в провинцията и оставихме морските прасенца със съответните указания за гледането им, на майка. Към края на престоя ни, една вечер питам майка как са свинчоците. Тя отговяря, че са добре, но в момента много квичат. Аз съответно й казвам, че им е време за ядене и така си просят храната. От отсрещната страна настава гузно мълчание...последвано от коментара "Ама те, милите, по два пъти на ден ли ядели!? Аз ги храня само сутрин"

Шега, не шега, факт е, че така обичам мислено да си фантазирам....сериозно, и въпреки това в случая тея фантазии ги бях преминала отдавна, а в случая си бяхме от доста време заедно, но просто той не предполага, че чак и конкретни имена съм подготвила за децата...

Матео на мен много ми харесва, ама...като е такъв...на настоящия етап вече си гооврим за имена, но на всички, които ми харесват на мен той се мръщи и обратно...

Направо ми потекоха сълзи от смях!!! Невероятно смешна тема! Тези са ми любимите - качват ми настроението с няколко градуса.
Аз също съм доста разсеяна, мъжа ми също. Но знам един случай за един човек в Самоков, който отишъл с служебната си кола да пазарува стока в София, като свършил работа, се качил на автобуса за Самоков и си заминал.

Една сутрин, бързам преди разходка и едновременно говоря по телефона. Хвърлих си сутиена в кофата, а памперса на детето в коша за мръсното пране. Добре, че се усетих навреме.
Една приятелка цял месец си ми главата с балсам за коса- мислела си, че си купила шампоан. Че и се чудеше, че толкова скъп шампоан, а косата и по-лоша от преди. 
Ама туй като Калина, дето отричала като партизанин- малей!!! Още в пубертета не е влязъл и тя вече се отрече от него! 

  Скорошна моя изцепка, правя меню с едни латино коктейли, прегледах го внимателно, разпечатах  сумати бройки и ги свалих на бара... По едно време барманката вика "Какъв е този коктейл Бананова мета", той трябваше да бъде Бананова мечта, ама нали съм заплес съм го изтървала ч-то . Набързо инструктирах сервитьорки да казват, че мета е аржентински храст, знам ли след време може и да стане популярен, тоз коктейл 

Е на това се хилих много, то не е за смях, ама много смешно си го описала.

Днешната ми изцепка не е от най-висшите, но пък е най прясна-забравих си чантата в ХИТ.Добре, че нещо трябваше да взема и се сетих иначе щях да  забележа, че я няма в понеделник сутрин

Всяка сутрин се чудя какво да закуси нащо бебе???То не че имаме много избор на 6 м., нооо...От 3 дни се каня да въведа попарата, и не съм я въвела /до днес, де/, защото ...все забравям! А съм купила всичко и сиренцето съм изкиснала. Та я дадох на обед!
Вчера сложих да преваря вода, котлонът на 9 и ... излязох два часа на разходка. Мъжът ми като се върнал - изхвърлил тенджерата директно. Каква щеше да стане ..., а той е ... пожарникар! Срам!!!

Голям смях.

Аз пък веднъж си бях купила една пола, такава, дето си има отвън "вграден" колан. Та обувам си я, излизам навън, пък майка ми ме среща и вика "Що ти е наопаки полата??" Поглеждам аз, отстрани по шевовете стърчат по два пръста плат след тигелите, верно наопаки! Казвам на майка ми - "Божеее, а аз се чудя що толкова трудно го закопчах тоя колан!!!"

Един път си изпуснах спирката точно 6 пъти. Броих ги. Значи представлява нещо такова - качвам се от спирка А, трябва да сляза на спирка В, обаче я пропускам и слизам на спирка С. Нищо, казвам си, ще хвана автобуса наопаки и ще сляза на спирка В. Качвам се пак, но в момента в който преминаваме покрай спирка В пак се разсейвам и я пропускам. Слизам на спирка А - о! - мисля си - е... случва се - и айде автобуса наобратно, пак към спирка В. "Все пак, трети път едва ли ще я изпусна", си мисля. Е, изпуснах я. Айде пак обратно. Изпускам я 4-ти път. Не е възможно това, си мисля, докато я изпускам за 5-ти път. След като я изпуснах за 6-ти път, изобщо не слязох на спирка А, ами си продължих обратно към къщи и злополучно се прибрах, че то малко ли време мина, закъдето и да съм отивала, изпуснала съм го. Изобщо не помня какви бръмбари съм имала в главата по това време, че да ми се случи такова нещо, ама то аз съм си разсеяна по начало.

А една зима, след училище наобяд съм си легнала да поспя, страшно уморена бях. По едно време чувам шум от зарчета по табла. Ставам, гледам навън тъмница, часовника показва 5 часа. Отивам в хола, майка ми играе табла с гаджето си. "Леле - викам - вие не сте добре!", "Защо?" - питат хората, и с право. "В 5 часа табла да играете!" - "Е какво като е 5?!?!?" - недоумяват те... то било 5 следобяд.

Веднъж се припознах в трима човека накуп. Гледам аз от далече вървят една приятелка, мъж й и майка му. Че като завиках след тях имената и на тримата.... онези хора се обръщат гледат ме странно, а аз все по-убедена че са те, вече видяла и лицата им. Продължавам да викам, тичам да ги настигна, те пак се обръщат и се блещят и си продължават напред, а аз не - упорита - викам и тичам след тях. Като ги настигнах - срам! Трима съвсем други! Извинете - казвам - припознах се....

Ааааа и едно страшно смешно - имахме една приятелка с котка, като бяхме малки. Тая котка редовно бягаше от тях, само да види пролука на външната врата и веднага е изтичала надолу по стълбите. Та някой от тайфата току я намери и я върне у тях. Веднъж я намерих аз, качих се до тях и изобщо не си направих труда да звъня на звънеца, ами просто отворих външната им врата и я метнах вътре със засилка, та да мога да затворя бързо вратата преди котката да се промуши обратно навън. След като захлопнах вратата изведнъж загравям, че мятайки котката съм видяла един облещен и съвсем НЕПОЗНАТ човек насреща си. Объркала съм етажа.  Представям си какъв шок е някой да ти отвори изведнъж вратата и да ти метне котка насреща  После пак отворих и си я взех обратно де 

Мале, на това съм се смяла със сълзи. Медузке, как те пускат да излизаш от къщи след тия случки просто не знам!