Коя е най-висшата степен на разсеяност...

Да посрещна гостенка,да и кажа Здравей,да се върна за чехли и пак да кажа Здравей!

имам няколко "разсеяни бисера"...
напоследък по няколко пъти питам за едно и също нещо, все едно не е било... почти като склероза

но малко след раждането носех чаша кафе към компа и забравих, че я нося - резултатът е, че тя просто падна (какво й се пада) и ... ремонт на компютъра.

Докато стерилизирах шишенцата, редовно слагах стерилизатора в хладилника, вместо в микровълновата 

Забравих си бебето на един панаир.   Просто изключих, че имам дете и добре, че си беше там, където го бях зарязала с количката  

вчера тръгнах до магазина за хляб- върнах се с яйца,бира и фъстъци и без хляб.Отидох  до магазина отново и ужас - купих тоалетна хартия и вафла за малката. Хляб пак забравих Та ходих трети път. ЕГН-то май си казва думата вече

Ивелинче, аз точно като теб в състояние на дълбок размисъл почиствайки си лицето напоих памучния тампон с лакочистителя вместо с лосиона за лице и се мазах, мазах ...когато изведнъж миризмата ми се стори хем силна, хем странно познатаааа и в следващия момент с писък към банята, изхабих половин сапун да се търкам и нямаше последствия слава богу...

Мъжът ми е по тази част. Взимам си душ в банята онзи ден и ми мирише на горена захар. Викам си: "Ха, някой прави крем-карамел от съседите". След малко захарта съвсем прегоря, а аз си мисля: "Айде-е-е, отиде кекса на някого!"
Излизам от банята, то цялата къща смърди, не се трае. А то какво, сложил да си прави турско кафе моят благоверен, забравил и хукнал по работа. Джезвето беше полегнало на една страна, полустопено, а вътре - въглени.
В хладилника пък намирам най-редовно дистанционни, джойпад, документи, дискове и пр. 

Разсеяна съм и то доста
За най-най сега не се сещам но ето част от редовните ми разсейки:
Редовно вземам домашният телефон вместо GSM-а, най редовно забравям пред вратата чувала с боклук и го хвърлям чак като се върна от работа, забравяла съм изпраните дрехи в пералнята... за ден-два , тръгвала съм по домашни пантофки от вкъщи , а на детето раницата - колко пъти съм се връщала от у/ще за нея  ....
....срам и позор...

Аз не съм много разсеяна, но ми се е случвало два пъти да излизам по пантофи от в къщи миналото лято....

като казахте излизане по пантофи и се сетих още един мой гаф....
Зима, студ,сняг,сутрин отиваме на градина и на работа-опаковала съм детето с дебел гащеризон,грейка,шапка,шал ръкавици. Аз също съм се опаковала порядъчно.Излизаме от къщи заключвам двете врати ,викам асансьора,отварям вратата и подканям малката да се качва.........детето се дърпа, аз му се карам, че ще изтървем автобуса.Натиквам го вътре и слизаме долу. Отварям входната врата и то горкото пак се дърпа и ми вика "Мамо аз така ли ще ходя ?" Поглеждам я............ тя по домашни чехлички

А аз се сетих, че редовно като легна вечер и се сещам нещо, което тряба да направя и обикновено си го записвам в телефона, ама скоро една вечер се сетих, че имам едни документи в джоба на дънките и то закопчан заден джоб, в който няма как да ги видя и вечерта лягам и се сещам и си викам трябва да ги извадя отттам и да си ги сложа в чантата, че ще ги забравя и като ми потрябват ще се озова в небрано лозе...ама телефона далеч, и имам навика да си махам един пръстен понякога, за да може на другия ден като го видя да се сетя и така махам го аз....сутринта се събуждам, виждам пръстена да ама какво беше....ей не могаи не мога да се сетя, обикалям из нас, оглеждам се за жокери и не мога да се сетя какво е трябвало да направя....и цял ден ми беше некомфортно, защото само знам, че има нещо гнило, но не мога да се сетя какво...чак когато претършувах вечерта дънките и то щото ги слагах в пералнята намерих документите в джоба и направих връзката кво съм трябвало да се сетя....та това с пръстените вече не ми помага .....

Дааа, ето и моят номер - Гери беше на месец и нещо и отваме на консултация. Влизам и заставам пред вратата на кабинета да изчакам. След малко излиза сестрата и ме пита за какво съм. Казвам, за консултация. И тя - Как се казва детето. И аз с особена физиономия не проронвам и дума - просто изключих! Не можах да си спомня името на собственото си дете!     Жената се позасмя. Какво ли си помисли! Сетих се след 5 секунди де. Но умората си беше казала думата при мен май.

Малко ме е срам, но ще кажа:
вчера отидох до 00 уж по голяма нужда и след няколко минути вече бях изключила и не помнех дали съм свършила работата или не- оказа се, че не съм...

Уф, изкарвах си задграничен паспорт и ме питат имам ли деца... Преди месец и половина беше, отрекох като един комунист на разпит. Жената ме погледна особено и ми светна, но до там, после ме нахока, че не му знам ЕГНто. Ей това е, отделих се от детето и забравям .... 

Хи-хи, аз пък тъкмо си бях пробила пъпа, и вместо със спирт го промих с лакочистител  , не е истина какъв ужас изпитах

Blondi, май ти водиш класацията...засега   

Аз се разсейвам от време на време, но моята зълва е страшна в това отношение! Като живеехме заедно със свекървата една сутрин ставам аз, измивам си зъбите и се оправям пред огледалото в коридора! Влиза тя (зълвата) след мен в банята и оставя вратата отворена та я виждам аз хубаво! Взима моята четка за зъби и почва да си мие зъбите, а аз щях да прирадна! И й казвам: "Ама това е моята четка", а тя: "ами моята къде е? аз с тая си измих и вчера зъбите!". При което щях да откача и отивам да се жалвам на мъжа а той ми вика с най-голямото си спокойствие: "остави  тя си е шматка! Ти си купи нова четка"! Добре, че живее в друг град, та не я гледах постоянно!

Ми ... Аз редовно отварям страницата на Гугъл, за да търся нещо. Обаче за тази 1 секунда, докато страницата се зарежда, аз забравям какво имам да търся.
Това успях да измисля Другите неща вече съм ги забравила.

И при мен, както при Естер този номер с пръстена вече не действа.

Иначе старателно си правя списък, преди да отида в магазина, но си забравям листчето.

Редовно забравям къде паркирам МПС-то и започнах да се опитвам да запомням името на улицата.Не става и това...

Гесемето ми е претъпкано с всякакви напомняния.Но ако не е подробно написано нищо не ми говори.

 Днес отивам у една колежка. На 4 етаж живее. Тя ме видя още отдолу пред входа и естествено ме очаква да се кача и отива да ми отваря вратата. Аз обаче прескачам 4-я етаж и отивам по-нагоре
И добре, че точно тогава тя ми отвори вратата и я видях,че можех и до последния етаж да се кача

В 27 г.с. ми случи да се запитам: "Какво толкова ядох, че така ми се е подул корема?"

Дишай спокойно,историята познава и по-тежки случаи... Като да отидеш да пишкаш  ида забравиш да събеуш бикините си.

моят гинеколог казва-НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАИ ТУИ БРЕМЕННАТА НЕ Е 4ОВЕК А И ПОСЛЕ ЗА ОКОЛО 2-3 ГОДИНИ,това във връзка с това че забравих да отида на преглед в седмия месец,а се занесох 4ак на края на осмия

Момичета,аз си мислех,че само бабите забравяме,а то......Да се успокоя

Ох, успокоих се, че не съм единствената.Божее, постоянно забравям.като тръгна да пиша списъка с продуктите, които ми трябват, забравям какво точно ми трябва.Редовно взимам дистанционното вместо телефона и се чудя, що няма сигнал.а т`ва за тоалетната ми е редовен номер.Понякога забравям да ходя до вецето.Случва ми се по 2-3 дни да забравя, че имам дрехи в сушилнята.Понякога към 4-5 следобед се сещам, че аз днес не съм яла нищо.Уф, ква съм кукувица, забравих какво още имаше

Зима е. От вън вие вук. Бързам и съм с бебето. Тя, в количката, приготвена, ме чака. Аз, в бързината, слагам си блузка, обувам си чорапогащник, боти, шал, палто и бегом. Излизаме на входната врата и изведнъж се оказва подозрително студено. Чак пък толкова. Поглеждам се - ами аз съм по нощница.  Една такава сатенена, тип рокличка. Ужас! Бегом обратно. 

А последно време, докато готвя, забравям да сложа някои от важните съставки - олио на лещата, яйца на кюфтетата. А да кажеш, че е нещо особено, а то са все елементарни неща. 

BTW, темата много ме забавлява.  

 - Опитвам се да отключа входната врата с дистанционното на колата и се чудя що не превърта ключалката.
 - Казват ми "Довиждане", аз им викам "Благодаря".
 - Бързам за някъде, прекарвам половин час в истерично търсене на слънчевите очила - те ми на главата.
 - Извадени от очите лещи, след 10 минути се дзверя пред огледалото и си ги търся притеснена из очите.
 - Цял ден си повтарям, че трябва да гледам еди кой си филм вечерта, даже си записвам и съответно правя нещо друго в часа на филма, като се сещам след два три дни, че съм го изпуснала.
 - Тук паркингите са огромни. Има моменти (преумора), когато не само че забравям къде ми е колата, но и не помня поне в кой ъгъл долу горе съм я оставила; трябва да й свирна и тя да ми отвърне от някъде, за да се намерим щастливи... и тaкa нататък ADD проблеми. 

течен прах за пране вместо в пералнята-в тенджерата

вместо на такси махам на учебна кола и тя ме води докъдето казах

най, най-големия срам брах една сутрин на път за училище в едни локви от пороен дъжд...влачех си чорапогащника, който излязал от крачола и се пропил с вода. бе викам, ко ми тежи толкоз на краката, разбрах де
и другите разбраха....

 То моя забравен портофел направо бледнее...
 Редовно вземам пюре на малчо като излизаме,в случай че закъснеем,но пък винаги забравям я шишето с вода,я лъжичката.
 Жесемето все по-често стои като паметник на модерното изкуство.
 Излизам за памперси,купувам всичко друго излишно,но не и тях(хляба няма да го споменавам).
 А случая с портофела,отидох да пращам колет,ама Габи нещо се изнерви в пощата аз грабнах колета и зарязах портофела.Следващата спирка беше банката,отивам и като идиот търся в цялата количка,а зад мен една опашка.........
 Отивам да пазарувам разбира се,че съм забравила да изтегля пари...айде и там срам.

да тръгна да пресичам шосето,да се огледам и да не видя кола на 2 метра от мен,щот съм се умислила
два пъти досега ми се е случвало

Забравям редовно чанти на мястото за личен багаж в магазина. Раницата на Ники веднъж стоя до другия ден. Всичко си й беше вътре.

  Снощи слагам дрехите в пералнята и доволна си излизам от кухнята. След като се изкъпвам отивам за нещо и виждам, че не съм сложила прах за пране и не съм я включила. Слагам прах, включвам я и доволна си лягам. Утре ще простирам преди работа. По едно време идва мъжа ми и казва - "Ти хубаво си мислиш, че си пуснала пералнята, ама да я беше включила и в тока".
 А иначе по-стари случки - тръгваме за работа и извеждаме детето по чорапи, а то ни гледа супер учудено и се чуди какво става.

Боже, как се смях!

Имало и по-зле от мен... Аз съм редова склероза, нищо особено... важни документи, несвършена работа...

Но първите дни след раждането явно от повечко умора бях направо зле.
- Будя се посред нощ да кърмя детето (което ми се е сторило, че плаче), сядам в леглото, нагласям възглавницата, вадя гърдата... седя 10-15 секунди... и виждам, че бебето си спи в кошарата и пет пари не дава за заблудената си майка.

- Пак сред нощ, сядам, нагласям се да кърмя (по горния сценарий), седя, седя... Абе, празно ми е такова в ръцете... Гледам - няма бебе! Въх! Ми сега? Бутам и ръчкам мъжО до разбуждане и питам - "Къде е бебето?" А той сънен - ами ти би трябвало да знаеш... Бебето, разбира се, си спеше в леглото.

Ей такива нерационални ги правих бая нощи (и по няколко пъти на нощ даже), добре, че към 30-40 ден след раждането ми мина.

На прясна глава се сетих за още една тъпотия. В тоалетната, май там е основното място за разсеяност  Нагласих се, сядам, и .. дупето ми среща опора, постоях секунда-две кто гърмян заек и се оглеждах докато разбрах, че не съм вдигнала капака на тоалетната чиния 

Аз съм доста отвеяна, все пъхам нещо някъде и после не мога да го намеря. Най-обичам да си търся ключовете от колата, а да вали пороен дъжд(както снощи примерно).
Редовно излизам с празно протмоне, просто забравям да сложа пари в него. Умирам от срам в магазина после
А мъжа ми все си зарязва някъде работния тефтер и го търси с часове. Звъни на всичките си колеги да ги пита дали не му е по бюрата някъде. Постоянно и двамата забравяме разни неща, когато излизаме, това е закон просто. Я боклука, я на детето якето, я храната му
Аман вече, Гинко билоба ли да пия за събиране на сивото в-во

Добре, че не си си свършила работата, че трябваше да чистиш

 
Калинааааааа, добре че ни си пуснала, каквото си щяла да пускаш в тоалетната

Онзи ден взех аванс, пазарувам си в магазина, минавам през касата - тръгвам си ........
След малко някой се развика от охраната - обръщам се, онзи ме следва, аз се зачудих и взех да се оглеждам, а човека ми донесе  портмонето - забравила съм го била .......
Ключовете в чантата ги търся с часове, докъто не си бръкна в джоба .....
А като забутам нещо у нас ... няма намиране, а все мъжът ми обвинявам, че забутва

Много съм зле в това отношение ! Забравям всичко ... 

Преди няколко дни взех един чадър на заем от колежка и го загубих, броя на чадърите загубени от мен е умопомрачаващ ! 

Вчера слизам с асансиора от 6-ти етаж, на 4-ти се качва едно момиче, асансиора пристига на партера момичето слиза а аз блея и продължавам да се стоя вътре... след 10-тина сек. се усетих ... 

Това са ми най пресните изцепки... 

  Един виц по повод твоята опора - Двама приятели си говорят и единия се хвали, че си купил нови гащи. Другият учуден  пита- Какво е това гащи? Е, как какво е, ти не носиш ли гащи? Ми,не. Ааа, купи си обезателно, с тях е хем хигиченично, хем топло. Купил си нашия човек гащи, обул си ги, ама на другата сутрин му се присрало. Отива той в кенефа, сваля панталона, ама не и гащите. Никой не му обяснил. Сяда, свършва си работата и става. Поглежда в кенефа - нищо и си казал - Брей, верно хигиенично. Браво. Вдигнал панталона и си лепнал на гъзо съдържанието и казал - Ау, верно..и топло 

Вече два пъти си забравям ключовете, на вратата на блока. Последния път, след 2 часа разходка се прибираме с детето, гледам, че някакви ключове висят на бравата и си викам, я още един малоумник, който си зарязва ключовете на външната врата, уви, оказаха се моите

  Два пъти ми се е случвало да седнем да пием кафе с мъжо и като се отвлечем в приказка, ставаме и си тръгваме без да платим. Ходи обяснявай като те подгонят от заведението за парите, че си разсеян.
  А, най - обичам да си мия лицето с пяна за бръснене вместо с моя гел.

При нас е семейна черта, не мога да изброя всичките ми случки свързани с разсеяност, но се сещам най-прясната от вчера вечерта на курса ми по английски... Свършва ни първия час и аз си бъркам в чантата да си взема телефона да звънна на любимото   Обаче, телефонът го няма и почва едно при теснение, шашкам цялата група, даже двама колеги тръгнаха да излизат на не съм го посяла пред сградата или в градинката...   Ужас ! Вадя си служебния тел. и звъня на личния и : " Телефонният номер е неточен или непълен !" е сега вече го втасах, да си загубя тел-а   Откачам направо... Една колежка от курса обаче, вика : "чакайи аз ще ти звънна" и познайте - телефонът ми звъни ОТ ДЖОБА   Е, такъв смях падна и те ме подиграват, че съм блонди   Ама то си ни е в кръвта. Баща ми е същия. Мъжо пък откача направо с тази моя разсеяност  
Веднъж си излезнах с чехлите от къщи,   стигнах до спирката на рейса и преди да се кача на рейса се усещам,че нещо не е в ред и си гледам в краката и се оглеждам цялата спирка ме гледа  и се подхилва, е върнах се и се проубух  

Някоя от мамите беше писала по-напред,че забравила името на детето си.При мен се е случвало и то не само името,ами и за рождената дата .
Сега откакто съм бременна отново,положението е още по-сериозно.Миналата седмица забравих едни много важни документи в един магазин,вчера си забравих торбата с покупки за 100лв.от МЕТРО в количката.Уж отидох с количката до колата,за да не нося тежко,качих се в колата и си тръгнах,а покупките си останаха на паркинга .Намерих си ги след 15 минути.Добре че детето ми е в малко досадна възраст,защото и нея ще забравя някъде.

Чета и се успокоявам Имало и други заплеси !
И аз редовно изпадам в такива ситуации.Пускала съм пералнята без прах за пране , прибирала съм мръсна чиния в хладилника вместо в мивката , понеже ползвам основно 2 автобуса като транспот съм чакала на неправилна спирка автобус който въобще не минава по този маршрут , мъчила съм се да отключа чужда кола на паркинг с модел и цвят като моята  , ставала съм от кафе и не съм си плащала сметките-2 пъти , излизала съм от къщи с блуза облечена наопъки и още и още ....

преди няколко месеца пътуваме с мъж ми до турция и понеже нямаше места в хотела тои остана в колата да спи, а аз чаках в хотела да се освободи някоя стая.По едно време чувам ,че алармата на колата се включила и доста време си пищи отивам да видя какво става и гледам мъжа ми как се опитва отвътре сънен да я спре с телефона и  то нещо не става,но той продължава да натиска Ц и ЙЕС
-иначе пак там търся си телефона -нямаго и започвам да се чудя в кой магазин съм го забравила,обиколих половината и накрая се примирих че съм го загубила-качвам се в колата и го гледам как си стои на седалката

Много забавна тема 
Аз една неделя съм сама у нас и решавам да изчистя хладилника. Изключвам го, чакам, лъсвам го и затварям. В понеделник вечерта, вече съм почти заспала, мъжът ми идва в стаята и ме пита - бе, жена, да не си чистила хладилника?
Аз в тоя момент решавам, че тооооолкова хубаво съм го лъснала, че е забелязал и идва да ме хвали  и направо сядам сияеща в леглото - дааааа, нали е много хубав?
Пък той - ми да го беше включила след това, всичко се е развалило и размирисало (аз съм адски зле с обонянието и нищо не съм усетила) 

Знаех си аз,че ще намеря сродни души в този форум .Доволно ще покажа на мъжо, че и други като мене има!

Действието се развива през нощта, когато всички сладко спим - Йоана се събужда и казва, че й си чишка. Святкам нощната лампа. Бутам татито и му казвам да донесе гърнето. Почвам да събличам пижама, памперс и чакаме с малката. След малко повече от друг път татито влиза в стаята ляга на леглото, завива се и просто се наглася да спи. А ние седим с Йоана по голо дупе и чакаме гърне. Е, този път го сръчках по силно и му обясних, че съм му казала да донесе гърнето да пикае Йоана, а не той да се изпикае и да си легне. Милия го донесе де, но на другия ден се посмяхме.

Ха-ха Много често ми се е случвало да забравя къде съм паркирала.Мъжо ми казваше,че ще ми купи карта да си отбелязвам
Няма да забравя един работен ден-бяхме се скапали от работа.Влизат майка с дъщеря си.Аз ще подстригвам малката, а систъра майката.Подстригах я и ще и чистя вратлето от космите и вместо четката вземам помпичката с вода и почвам да пръскам.Пръскам,пръскам пък косите що не падат...В същото време чувам систъра да казва на майката,че ще и намокри косата и вкючва сешоара и започва да я издухва...и аз и викам -Кога я подстрига ,че почна да я сушиш???
Не искам да си спомням и как след поредни 16-часови работни дни  сме затваряли салона и на другия ден се оказва ,че капаците си стоят отворени...
Доста пъти сме тръгвали с малкия за градина по пантофи

Не си единтсвена, и аз все забравям. Единият път обаче толкова се бях отнесла, че се обаждах да проверят дали не е вдигната от паяк, след това щях да звъня и в полицията да я обявявам за открадната...  А всъщност я бях паркирала за първи път на платения паркинг до офиса.

Скоро пробвах да отворя апартамента на съседите под нас (входните врати в блока са еднакви на всички апартаменти)- не знам как не съм забелязала, че асансьорът е спрял на долния етаж.

Преди няколко години  организирахме купон у една моя добра приятелка, и аз обърках блока им - а ходя там поне 1-2пъти седмично ... И с едни торби с пиене и кашон с колони се раззвънях на грешния блок(апартамент). Няма да забравя изцъкления поглед на някакъв баща, който отвори вратата и припкащото край него 3-4 годишно детенце. Успях само да смотолевя, че май съм сгрешила адреса... А човека толкова любезно ми обясни, че блока който търся, е следващия.

И аз се движа с карта на София в колата. От собствен опит ти казвам - става по-страшно. Така, че карай по памет - тя е по-ясна засега.

Тръгнах си към България от командировка в Сърбия с чужд паспорт, осъзнах фала чак след като минахме сръбската граница (с кола). В резултат на това висях цяла нощ между двете граници, за да не ме арестуват
На всичкото отгоре пътувах с една видна особа от компютърния бранш, т.е. излагацията беше на ниво  Човекът вися 2 часа с мен, докато се домъкне мъжът ми... абе ужас, срам, позор 

Ами влизам под душа и запо4вам да си бръсна краката,да ама се отплесвам в едни мисли и хоп така се порязах на единия крак на свивката,4е ще си нося голямия белег цял живот Готвя картофи и решавам да сложа сол,да ама вместо сол слагам сода и се 4удя защо ми се пеняват картошките така
Пуснах онзи ден пералнята без да врътна градусите
май-напоследък съм станала голям заплес

Всяка сутрин вземам торбичката с боклука да го изхвърля и влизам в махленския магазин заедно с него. Оставям го някъде, пазарувам си и после си тръгвам без да си го взема. Сещам се чак когато вече съм на километър разстояние, ама винаги се връщам.

Това с чадъри оставени в хладилника, и тЯм подобни размествания - въобще не го броя. Като казах чадъри - не ми се е случвало да изляза с чадър и да се върна с него у дома - изгубила съм н'ам си колко такива уреди.
 Блонди, за теб незнам , ама аз си тръгнах от парка с чужда количка - розова, че и с бебе в нея - девойка.  Моят син тичаше щастливо на 300 метра от мен с татко си, който от своя страна цвилеше и се валяше по земята от кикот. Добре, че бързо вденах какво правя и не изскочиха купища разярени роднини на бебето.

Малко ме е срам да кажа  Една сутрин ми се спеше много. След като стигнах до работа, се сетих, че вероятно не съм изключила печката в банята. Върнах се до вкъщи, за да проверя, но установих, че съм си забравила ключа за вкъщи на работа. Отново се върнах за ключа и после - пак до вкъщи. Просто нямам идея как успях да свърша всичко това.
Иначе наскоро си измих зъбите с четката на мъжа ми   

Много веселя тема. умирам от смях 

Сега и аз да споделя интересни случки освен миенето на зъбите с крем за бръснене (много неприятно изживяване в 6 сутринта)

Влизам с мъжо в един магазин и почвам да гледам обувки. Чувам зад мен, че ми казват "Добър ден" аз много вежливо се обърнах към продавачките и аз им казах "Добър ден".Те ме погледнаха някак изцъклено и нищо.А мъжо почна да се кикоти. Като излязохме ми каза, че друга клиентка е влязла след нас и казала "Добър ден " на продавачките  А аз мислех че те мен са поздравили 

Друг случай - свеки ни беше на гости една седмица.Няколко дни след като си беше заминала, аз се събуждам през нощта, поглеждам мъжо и му викам "Къде е майка ти?" и той "Ми замина си " и аз "Е кога?" и той "Ми още в петък" 

А една нощ на морето леля ми скача, взима си детето (тогава на около 3 години) и го води в тоалетната, слага го на тоалетната чиния и вика "Айде пишкай маме" и малката пишка кво да прави.Като се върнаха установихме, че никой не си е направил труда да й смъкне гащите 

и последния ми хит-понеже кърмя и през нощта, та ставам, взимам бебка, слагам я на плотчето, махам памперса и взимам една КЛЕЧКА ЗА УШИ да й почистя дупето - малее добре че се усетих навреме

Ами това е за сега 

Аз се сетих как веднъж се качвам в автобус, ама сутринта рано и ми се спи, автобуса пълен, няма места, и един мъж седнал на седалка така си държи сгънати пари явно чакайки кондуктора (в Пловдив сме с кондуктори, не си дупчим билетите) и аз поради това, че държеше пари реших, че той е кондуктора и отивам към него и му бутам парите, той не реагира, аз още по настойчиво му бутам и тогава той се засмя и ми вика - не, не съм кондуктора...а на мен ми идеше да потъна в земята 

И на мен ми се е случвало подобно нещо и май не само веднъж 

В най-близкия магазин до нас обикновено ходя като излезем с детето на разходка.Онзи ден,обаче оставям Алекс на автопилот и на бегом се набирам да купя хляб докато спи. Купувам хляба,излизам ”летейки” през вратата и понеже винаги оставям количката в дясно от входа без да се замислям и да погледна хубаво грабвам количката и хуквам към нас.След точно 3 стъпки се усещам,че нещо и има на тази количка.Светкавично ми минава през плиткия мозък:”Баси, за 3 месеца и се скапа.Сега и нова количка ли трябва да купувам на целия зор.Ама сума ти пари дадохме за нея по дяволите” и чак тогава поглеждам хууууубавичко количката и какво виждам??? Ама това не е мойта количка.Съответно не е мойто бебе.Умрях от ужас и срам.Оставаше само да ме изтипосат в Нощен труд под заглавие”Разсеяна жена краде бебе пред магазин” Ужас!

Отскоро сме без памперс и излизаме със слипчета...да, ама аз като съм се отплеснала, детето казва Пиш, аз свалям панталона, пишкаме...е, гащите нямаше кой да ги свали  ...съответно ефекта нулев.

Др. пример, свекърът  ни е на гости и влиза да си вземе душ, излиза и нещо почва да мърмори : абе какви са тия шампоани, водата ли е мека, нещо не можах да си изплакна косата както трябва....след което се е оказа, че си е измил главата с автър шейв балсама на мъжа ми...

Скорошна изцепка-влизам в едно малко магазинче и обявявам, че търся потник с къс ръкав.

аз се сетих за майка ми, има на кой да приличам

колега й носи кафе в службата да я черпи и й подава и една цигара. тя, не че пуши, ама припалва от време на време. решила жената да се възползва изцяло и запалила фаса...
по едно време щедрия и бъбрив колега тактично напомня на майка ми, че цигарата се пуши - не служи за разбъркване на захарта в кафето, за това си има друго

Ставам една сутрин преди 5-6 години ама ми се спи не е истина. Влизам в банята на автопилот пускам душа и почвам да си сапунисвам главата. Да ама да му се невиди, нещо не усещам пяна аз в ръцете и по главата си. Опипвам взимам отново шишето и този път внимателно изисвам количество от съдържанието отново на главата си. След усилено търкане почвавам да загрявам, че нито миризмата е като шампона нито пък това че кожата ми почва леко да пари е в реда на нещата. плакна се обилно и поглеждам. Ми то шишето е със Шуър Чойс препарат за третиране на венци.
Друг случай - някакъв празник беше, но аз се събуждам с мисълта как днес имам да свърша много работа. Обличам се занасям се до офиса, а там мъртвило - даже кафе машината не е заредена от чистачката и няма кафе. Брех мисля си кво им стана на тея хора, но нищо сядам да работя минава се половин час а от съседните стаи и от колежката ми по стая все още няма ни вест ни кост. Решавам докатро е рано да звънна на майка ми, че после ще забравя. Звъня а тя пита ми що си на работа и аз чак тогава се светнах че е празник. Е работих още малко после се върнах да си доспивам.

В първи-втори-трети клас (не помня) се събуждам рано-рано за училище ,тъмно, нашите спят.... и аз решавам :"Днес ще ги изненадам- ще си направя САМА закуска и те като станат много ще ми се радват!" И ставам, тихичко си правя закуска, стоплям си мляко и сядам да закусвам.... закусих, ама те не стават! И на мен ми е скучно и в един момент решавам да, че не честно и почвам да шумя за да се събудят... Е, татенцето искочи от стаята с освирепял поглед и с нож в ръка - мислел, че са влезли крадци... Оказа се , че било 1.30 сутринта
Друг случай от ученическите години- ставам в 6.00ч за училище- абсолютно несъбудена, пускам котлона да си правя кафе и влизам в банята. Като излязох се оказа, че на котлона не е кафеварката, а бурканче с кисели краставички Някъде в този период си намерих изчезналия учебник по физика в камерата на хладилника.....

Съвсем пресен, пресен случай.
От два дена мрънкам на мъж ми ода вземе да просне дрехите, и пи пиля на главата, и му пиля. Отива той преди малко и след малко пита
- Таз пералня прала ли е?
- Да!
- Ама тук един чорапогащник е мръсен.

А аз да забравя да пусна оня ден пералнята. Заредих миялнаи  пералня, и само миялната съм пуснала 
Добре, че непраните стъпала на Диянините чорапогащници на личат отдалче... иначе туко виж моя мъж окачи на простора мръсно пране 

Докато си миех косата след боядисване съвсем небрежно си отворих останалото ми пакетче с окислител с идеята, че това е балсамче. И тъкмо да си го намацам на главата взех, че се позачудих "Откога на балсамите пише вече, че са опасни за очите и при попадане трябва да се плакне"
 ...Та усетих се навреме де.

Тъкмо му викам на моя,че не съм само аз такава разсеяна....
Иначе толкова съм разсеяна,че приятелките ми се обаждат на рожденните си дни и малко съркастично ми казват:"може да ми го честитиш" и то хем си настроивам алармата и си викам:"айде след малко и ......"и то всяка година на всичките им поводи....
Днес например доидоха тези от кабелната или да платя или да я кръцнат и момчето щтателно ми обясни кои са и за какво са дошли,а аз им викам:"а ми аз мислех,че вече сте ни изключили,защото от 3 дни нямаме интернет и като ви платя веднага ли ще ми го пусните?" И момчето наново обяснява ,че са от кабелната.....
А онзи ден пък вместо кремчето за дупето съм взела Калгела и така без да щта изтръпнах дупето на бебо....

На мен одеве ми се случи пак случка...Искам да кажа нещо на моя приятел по кю-то и пиша "мило" за да проверя дали е там за да продължа...и започвам да си разглеждам тука теички и да чакам....чакам 5, 10, 15 минути (прозореца на кю-то стои минимизиран) и викам - бре, къде се дяна тоя човек, трябва да си е на компа....и отварям така случайно прозореца на кю-то и кво да вида - въпросното "мило" си седи в полето неизпратено....само съм го написала без да натисна ентера и си чакам....

Аз пък супер редовно си шашкам хората на кюто, защото реплики предназначени за един юзър, ги меткам на съвсем друг. Голям купон става понякога  и то без да искам, а понякога пък съвсем не искам.Кога ли ще се издъня много здраво...

Обаче някои си ми знаят номерата  и добре ме познават и добре, че използвам обръщения.Започнаха вече да ми препращат репликите на правилните места, ако юзърите от моята листа са и в техните. Така всъщност нЕма и скрито-покрито.После аз съм била клюкарката.

Сакри, скица си ти.... това ми е редовен номер и на мен ...на моя приятел така му съобщих веднъж без да искам как смятам да се казва първородния му син, когато човека изобщо не подозираше, че аз кроя и такива планове (всъщност съобщението беше предвидено за наша Еовин), съвсем наскоро пък пратих целувка  на един колега по погрешка и когато се заобяснявах той вика "късно е " 
Абе....то това при мен не става толкоа от разсеяност, ами от бързане като пиша със сто човека едновременно...

Инфаркт

Дам, почти прединфакртна ситуация за него...дето децата са му в много далечните планове....и все пак не одобри името, което беше Матео за протокола 

И при мен е така. Но освен тях съм отворила и счетоводна програма, уинампа задължително на ушите, някой и друг ексел или документ и форума ИстествинУ  и не зная кво още  Компа издъхва направо, а аз как да следя всичко това? Абе...да се оправят поне кютаджиите ми - ай лав дем, еврибари !

Хм, пък в Италия е много вървежно.

А ти случайно да не си от тези... Като се загаджиш с ново гадже и мислено пробваш дали фамилията на гаджето ти си отива с името ти, за като се ожените
Шегув-шегув

Бързам за работа и се качвам в такси и казвам местоработата и като стигнахме се оказа,че колата просто е жълта,а човека от неудобство ме закарал,че и пари не ми взе.
Отвинтвам капачката на шишето и вместо да храня бебето изсипвам млякото.Това сънена го направих.Намокрих си детето и в 3ч го преобличах.

Един колега беше направил следното:

Акал, пишел смс, пратил го, но продължил да държи телефона в ръката си. Избърсал се, но вместо да хвърли хартийката във водата, хвърлил телефона ...

Ха ха ха, два пъти го прочетох, за да разбера кое не е наред

Преди няколко дни бяхме в провинцията и оставихме морските прасенца със съответните указания за гледането им, на майка. Към края на престоя ни, една вечер питам майка как са свинчоците. Тя отговяря, че са добре, но в момента много квичат. Аз съответно й казвам, че им е време за ядене и така си просят храната. От отсрещната страна настава гузно мълчание...последвано от коментара "Ама те, милите, по два пъти на ден ли ядели!? Аз ги храня само сутрин"

Шега, не шега, факт е, че така обичам мислено да си фантазирам....сериозно, и въпреки това в случая тея фантазии ги бях преминала отдавна, а в случая си бяхме от доста време заедно, но просто той не предполага, че чак и конкретни имена съм подготвила за децата...

Матео на мен много ми харесва, ама...като е такъв...на настоящия етап вече си гооврим за имена, но на всички, които ми харесват на мен той се мръщи и обратно...

Направо ми потекоха сълзи от смях!!! Невероятно смешна тема! Тези са ми любимите - качват ми настроението с няколко градуса.
Аз също съм доста разсеяна, мъжа ми също. Но знам един случай за един човек в Самоков, който отишъл с служебната си кола да пазарува стока в София, като свършил работа, се качил на автобуса за Самоков и си заминал.

Една сутрин, бързам преди разходка и едновременно говоря по телефона. Хвърлих си сутиена в кофата, а памперса на детето в коша за мръсното пране. Добре, че се усетих навреме.
Една приятелка цял месец си ми главата с балсам за коса- мислела си, че си купила шампоан. Че и се чудеше, че толкова скъп шампоан, а косата и по-лоша от преди. 
Ама туй като Калина, дето отричала като партизанин- малей!!! Още в пубертета не е влязъл и тя вече се отрече от него! 

  Скорошна моя изцепка, правя меню с едни латино коктейли, прегледах го внимателно, разпечатах  сумати бройки и ги свалих на бара... По едно време барманката вика "Какъв е този коктейл Бананова мета", той трябваше да бъде Бананова мечта, ама нали съм заплес съм го изтървала ч-то . Набързо инструктирах сервитьорки да казват, че мета е аржентински храст, знам ли след време може и да стане популярен, тоз коктейл 

Е на това се хилих много, то не е за смях, ама много смешно си го описала.

Днешната ми изцепка не е от най-висшите, но пък е най прясна-забравих си чантата в ХИТ.Добре, че нещо трябваше да взема и се сетих иначе щях да  забележа, че я няма в понеделник сутрин

Всяка сутрин се чудя какво да закуси нащо бебе???То не че имаме много избор на 6 м., нооо...От 3 дни се каня да въведа попарата, и не съм я въвела /до днес, де/, защото ...все забравям! А съм купила всичко и сиренцето съм изкиснала. Та я дадох на обед!
Вчера сложих да преваря вода, котлонът на 9 и ... излязох два часа на разходка. Мъжът ми като се върнал - изхвърлил тенджерата директно. Каква щеше да стане ..., а той е ... пожарникар! Срам!!!

Голям смях.

Аз пък веднъж си бях купила една пола, такава, дето си има отвън "вграден" колан. Та обувам си я, излизам навън, пък майка ми ме среща и вика "Що ти е наопаки полата??" Поглеждам аз, отстрани по шевовете стърчат по два пръста плат след тигелите, верно наопаки! Казвам на майка ми - "Божеее, а аз се чудя що толкова трудно го закопчах тоя колан!!!"

Един път си изпуснах спирката точно 6 пъти. Броих ги. Значи представлява нещо такова - качвам се от спирка А, трябва да сляза на спирка В, обаче я пропускам и слизам на спирка С. Нищо, казвам си, ще хвана автобуса наопаки и ще сляза на спирка В. Качвам се пак, но в момента в който преминаваме покрай спирка В пак се разсейвам и я пропускам. Слизам на спирка А - о! - мисля си - е... случва се - и айде автобуса наобратно, пак към спирка В. "Все пак, трети път едва ли ще я изпусна", си мисля. Е, изпуснах я. Айде пак обратно. Изпускам я 4-ти път. Не е възможно това, си мисля, докато я изпускам за 5-ти път. След като я изпуснах за 6-ти път, изобщо не слязох на спирка А, ами си продължих обратно към къщи и злополучно се прибрах, че то малко ли време мина, закъдето и да съм отивала, изпуснала съм го. Изобщо не помня какви бръмбари съм имала в главата по това време, че да ми се случи такова нещо, ама то аз съм си разсеяна по начало.

А една зима, след училище наобяд съм си легнала да поспя, страшно уморена бях. По едно време чувам шум от зарчета по табла. Ставам, гледам навън тъмница, часовника показва 5 часа. Отивам в хола, майка ми играе табла с гаджето си. "Леле - викам - вие не сте добре!", "Защо?" - питат хората, и с право. "В 5 часа табла да играете!" - "Е какво като е 5?!?!?" - недоумяват те... то било 5 следобяд.

Веднъж се припознах в трима човека накуп. Гледам аз от далече вървят една приятелка, мъж й и майка му. Че като завиках след тях имената и на тримата.... онези хора се обръщат гледат ме странно, а аз все по-убедена че са те, вече видяла и лицата им. Продължавам да викам, тичам да ги настигна, те пак се обръщат и се блещят и си продължават напред, а аз не - упорита - викам и тичам след тях. Като ги настигнах - срам! Трима съвсем други! Извинете - казвам - припознах се....

Ааааа и едно страшно смешно - имахме една приятелка с котка, като бяхме малки. Тая котка редовно бягаше от тях, само да види пролука на външната врата и веднага е изтичала надолу по стълбите. Та някой от тайфата току я намери и я върне у тях. Веднъж я намерих аз, качих се до тях и изобщо не си направих труда да звъня на звънеца, ами просто отворих външната им врата и я метнах вътре със засилка, та да мога да затворя бързо вратата преди котката да се промуши обратно навън. След като захлопнах вратата изведнъж загравям, че мятайки котката съм видяла един облещен и съвсем НЕПОЗНАТ човек насреща си. Объркала съм етажа.  Представям си какъв шок е някой да ти отвори изведнъж вратата и да ти метне котка насреща  После пак отворих и си я взех обратно де 

Мале, на това съм се смяла със сълзи. Медузке, как те пускат да излизаш от къщи след тия случки просто не знам!

Ами аз и сестра ми отидохме на почивка с наши приятели в Приморско, втория ден решихме да обиколим след плажа сергиите наоколо, обикаляхме около 30-40 мин и накрая аз си харесох едни сребърни обици и викам на сестра ми да ги плати, но тя ми казва, че портомонето трябва да е у мен, а аз пък нямам никакъв спомен някога да съм взимала портомонето от плажа, и така на втория ден от почивката си загубигме около 60% от парите си и добре, че спането си го бяхме  предплатили иначе трябваше да хващаме пътя и обратно в къщи.
 

Вчера решавам да простра дрехи на терасата.....излизам и в един момент се усещам, че вместо сушилника аз разпъвам и намествам на терасата масата за гладене ....голям смях падна...мъжа ми ей така

а случките на medusa  ....много забавно ..особено с котката