Той и моят баща имаше някакви утопични представи, че съпругът ми ще падне от небето и че освен всичко друго трябва да се оженя чиста и недокосната като сълзица. За съвместно съжителство и дума не можеше да става. Той е роден на изток, възпитан в друго общество, но живее от 35 години в България и пак не можа да се пречупи. А в нашето общество това просто няма как да се случи.
- Публикувана: 18 дек. 2017, 15:55 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2018, 14:39 ч.
Избор - семейство или партньор ?
А какъв е по-добрият вариант - да подпише, да се разведе и да се върне при тях, после да подпише пак, ако си покаже и той рогцата под един покрив - пак развод? И за какво са всичките тези разправии и пари? За да видят дали ще си паснат. Аз имам дъщеря и никога не съм ѝ давала подобен съвет. Нито съм крила от нея, че сме живели 4 г. без подпис. То пък чудо голямо този подпис. Кумовете ни имат връзка, колкото нашата - 20 г., деца, всичко, но нямат брак. Други се развеждаха и жениха по няколко пъти за същите години. Които са си добре заедно са си ок и с подпис, и без, при които не се получава, и 5 подписа да ударят, все тая.
Но най-важното в случая е, че всичко това е породено от някакви стари схващания, а не от желанието на тези, които ги засяга пряко. Ако тя или той смяташе за много страшно съжителството на семейни начала, тогава бих дала съвет да не се съгласява. Но в тяхната ситуация е точно на млади хора без проблеми, да им се създават такива...
Но най-важното в случая е, че всичко това е породено от някакви стари схващания, а не от желанието на тези, които ги засяга пряко. Ако тя или той смяташе за много страшно съжителството на семейни начала, тогава бих дала съвет да не се съгласява. Но в тяхната ситуация е точно на млади хора без проблеми, да им се създават такива...
Здравейте,
Скрит текст:
Чета ви от доста време, но никога не съм предполагала, че ще дойде време и аз да споделям тук.
Накратко - на 24 съм и имам приятел (28) от близо година. В началото не беше нищо сериозно, но с времето и двамата решихме, че е време да заживеем под един покрив (неговия) и ако всичко е наред, както до сега - да създадем семейство и всички онези нормални неща, които неминуемо съпътстват един млад човек в житейският му път. Да, но моето семейство не мисли така, те никога не са харесвали нито един човек, който е заставал до мен досега. Запознах ги с въпросния господин, всичко беше наред до момента, в който не споделих какво сме решили. Започнаха се едни лекции как без годеж или брак това не може да се случи, аз къща нямам ли си, че ще се влача по хорските, те за какво го градили това жилище като сами ще си живеят в него и всякакви такива безумни реакции и изказвания, които аз честно казано не разбирам. Образована съм, работя, не завися по никакъв начин от тях, но мнението им наистина беше важно за мен, а те ме огорчиха доста с изказванията си.
Чудя се до колко е добре да се вслушваме в мнението на най - близките ни, не са ли те прекалено пристрастни и как да реагирам аз в тази ситуация? Все пак няма да се местя в Кавказ, а на 15 мин. с кола от вкъщи. Пиша тук, за да разбера аз ли не ги разбирам правилно нещата или трябва да седя до полата на мама докато не стана на 60?!
Накратко - на 24 съм и имам приятел (28) от близо година. В началото не беше нищо сериозно, но с времето и двамата решихме, че е време да заживеем под един покрив (неговия) и ако всичко е наред, както до сега - да създадем семейство и всички онези нормални неща, които неминуемо съпътстват един млад човек в житейският му път. Да, но моето семейство не мисли така, те никога не са харесвали нито един човек, който е заставал до мен досега. Запознах ги с въпросния господин, всичко беше наред до момента, в който не споделих какво сме решили. Започнаха се едни лекции как без годеж или брак това не може да се случи, аз къща нямам ли си, че ще се влача по хорските, те за какво го градили това жилище като сами ще си живеят в него и всякакви такива безумни реакции и изказвания, които аз честно казано не разбирам. Образована съм, работя, не завися по никакъв начин от тях, но мнението им наистина беше важно за мен, а те ме огорчиха доста с изказванията си.
Чудя се до колко е добре да се вслушваме в мнението на най - близките ни, не са ли те прекалено пристрастни и как да реагирам аз в тази ситуация? Все пак няма да се местя в Кавказ, а на 15 мин. с кола от вкъщи. Пиша тук, за да разбера аз ли не ги разбирам правилно нещата или трябва да седя до полата на мама докато не стана на 60?!
Най-вероятно се притесняват от следното:сега си влюбена в този мъж, отиваш да живееш с него.Минават година-две, не си пасвате, следва раздяла.Прибираш се при тях.Срещаш друг, пак отиваш да живееш с него, пак не се получава, пак се връщаш при тях.....Честно казано, ако имах дъщери, и на мен подобен сценарий би ми бил доста притеснителен.
На днешните мъже им е супер удобно да не се обвързват сериозно и окончателно (имам синове), но пък да имат подръка жената у дома, за всичко, което им потрябва.
Ако приятелят ти е сериозен, а и най-вече:ако ти държиш непременно да се ожените, не отивай при него, поне докато не се сгодите.Да, и годеж се разваля, но такава заявка пред роднини, приятели поне е знак, че той гледа сериозно на теб и връзката ви, а не те кани само за да си му на линия по всяко време.
Да не споменавам и най-често срещания вариант:събират се, живеят заедно, обикновено мъжа решава, че няма смисъл от брак, правят дете/деца, и до брака така и никога не се стига.Ако и двамата не го искат, проблем няма. Обаче, в повечето случаи жената иска "да се види в бяло", но си трае, защото мъжа не ще.
Та, разбирам защо родителите ти се притесняват да не се превърнеш в номадка по мъжки жилища.И да останеш неомъжена, или по-лошо самотна майка.
А какъв е по-добрият вариант - да подпише, да се разведе и да се върне при тях, после да подпише пак, ако си покаже и той рогцата под един покрив - пак развод?
Скрит текст:
И за какво са всичките тези разправии и пари? За да видят дали ще си паснат. Аз имам дъщеря и никога не съм ѝ давала подобен съвет. Нито съм крила от нея, че сме живели 4 г. без подпис. То пък чудо голямо този подпис. Кумовете ни имат връзка, колкото нашата - 20 г., деца, всичко, но нямат брак. Други се развеждаха и жениха по няколко пъти за същите години. Които са си добре заедно са си ок и с подпис, и без, при които не се получава, и 5 подписа да ударят, все тая.
Но най-важното в случая е, че всичко това е породено от някакви стари схващания, а не от желанието на тези, които ги засяга пряко. Ако тя или той смяташе за много страшно съжителството на семейни начала, тогава бих дала съвет да не се съгласява. Но в тяхната ситуация е точно на млади хора без проблеми, да им се създават такива...
Но най-важното в случая е, че всичко това е породено от някакви стари схващания, а не от желанието на тези, които ги засяга пряко. Ако тя или той смяташе за много страшно съжителството на семейни начала, тогава бих дала съвет да не се съгласява. Но в тяхната ситуация е точно на млади хора без проблеми, да им се създават такива...
Не знам за авторката кой е по-добрия вариант, не я познавам, нито нея, нито мъжа.
Казвам какво според мен притеснява родителите й.
И че ако аз имах дъщеря, също щях да се притеснявам от същото-да не обиколи N-мъжки домове, преди да създаде семейство.
Като цяло, изобщо не е задължително да живееш с някого, за да го опознаеш.Какъв точно е човек, си личи само след 3-4 месеца връзка.Стига да имаш очи да го "видиш"....
Да. Едно време се е считало, че веднъж подпишат ли, край. Тогава хората не са имали мнение нито за брак, нито за развод. Бият се, карат се, всеки си има отделен живот, но за пред хората са семейство.
Сега обаче нещата, слава богу не са такива.
А за родителите от темата съм сигурна, че най-големият им проблем е какво ще кажат хората, не друго.
Именно. Рано е за брак. Но за съжителство са си готови.
Сега обаче нещата, слава богу не са такива.
А за родителите от темата съм сигурна, че най-големият им проблем е какво ще кажат хората, не друго.
Ако толкова лесно се навива на брак и развод, значи емоционално не е готова за това.
А какъв е по-добрият вариант - да подпише, да се разведе и да се върне при тях, после да подпише пак, ако си покаже и той рогцата под един покрив - пак развод? И за какво са всичките тези разправии и пари? За да видят дали ще си паснат. Аз имам дъщеря и никога не съм ѝ давала подобен съвет. Нито съм крила от нея, че сме живели 4 г. без подпис. То пък чудо голямо този подпис. Кумовете ни имат връзка, колкото нашата - 20 г., деца, всичко, но нямат брак. Други се развеждаха и жениха по няколко пъти за същите години. Които са си добре заедно са си ок и с подпис, и без, при които не се получава, и 5 подписа да ударят, все тая.
Но най-важното в случая е, че всичко това е породено от някакви стари схващания, а не от желанието на тези, които ги засяга пряко. Ако тя или той смяташе за много страшно съжителството на семейни начала, тогава бих дала съвет да не се съгласява. Но в тяхната ситуация е точно на млади хора без проблеми, да им се създават такива...
Но най-важното в случая е, че всичко това е породено от някакви стари схващания, а не от желанието на тези, които ги засяга пряко. Ако тя или той смяташе за много страшно съжителството на семейни начала, тогава бих дала съвет да не се съгласява. Но в тяхната ситуация е точно на млади хора без проблеми, да им се създават такива...
НСЧ, не че нещо, ама ти си живяла 4 години без брак като студентка, а после както си му е реда, си се омъжила и родила, нали?
Не виждам защо трябва да се дават за пример хора, които живеят на семейни начала сполучливо и да се омаловажава брака, при положение, че ти самата си го избрала като начин на живот?
Аз не съм срещала до днес майка, на която да не ѝ пука, че дъщеря ѝ бременее на честна дума от някого, за когото брака е отживелица и подписа не е важен, но усилено се стиска да го сложи под нищо незначещата хартийка.
Цитат
Да. Едно време се е считало, че веднъж подпишат ли, край. Тогава хората не са имали мнение нито за брак, нито за развод. Бият се, карат се, всеки си има отделен живот, но за пред хората са семейство.
Сега обаче нещата, слава богу не са такива.
Сега обаче нещата, слава богу не са такива.
Да, но това е било преди 100 години, много отдавна не е така!
Затова не виждам причина да се изкарват родителите толкова изостанали.
По- скоро, е нормално да са загрижени на какъв безхаберник може да е попаднала и дали няма да си бие камшика, а тя да се прибере с дете с " баща неизвестен".
Не схващам какво имаш предвид. Бяхме пълнолетни работещи, това че сме и учили в същото време не виждам какво значение има.
Бракът е въпрос на избор. Ние сме искали, направили сме го. Въобще обаче не го смятам за нещо основно във връзката. Нито пък съм подписала, заради дете. След брака също не исках бременност няколко години.
С брак или без, няма никакъв проблем за доказване на бащинство, ако това е проблемът. А това, че има подпис, въобще не е гаранция, че след раздяла бащата ще е баща, нито че ще си плаща мижавата издръжка. Те някои в брак се правят, че нямат деца, та какво остава извън него.
Мисълта ми е, че подписът не прави един човек баща. Нито го прави отговорен.
А те даже не са на етап да мислят за децата. Искат просто да заживеят заедно, за да видят дали си пасват.
Бракът е въпрос на избор. Ние сме искали, направили сме го. Въобще обаче не го смятам за нещо основно във връзката. Нито пък съм подписала, заради дете. След брака също не исках бременност няколко години.
С брак или без, няма никакъв проблем за доказване на бащинство, ако това е проблемът. А това, че има подпис, въобще не е гаранция, че след раздяла бащата ще е баща, нито че ще си плаща мижавата издръжка. Те някои в брак се правят, че нямат деца, та какво остава извън него.
Мисълта ми е, че подписът не прави един човек баща. Нито го прави отговорен.
А те даже не са на етап да мислят за децата. Искат просто да заживеят заедно, за да видят дали си пасват.
Аз само се опитвах да разбера защо родителите толкова настояват да е узаконено съжителството.
Има някои неща, които няма как да ги разбереш, докато не заживееш с човека. Едно е да сте постоянно заедно, да въртите едно общо домакинство, да разполагате с общ бюджет. Друго е всеки да си се прибира у тях си, да се виждат когато им кефне и когато са в настроение. При първия вариант човека можеш да го наблюдаваш в повече ситуации и настроения, да видиш как се държи, когато е под напрежение и изнервен, включва ли се в домакинските дейности или чака на теб, ей такива неща, които ако не сте живели заедно и после се ожените, тепърва ще станат ясни и може донякъде да те изненадат. Може би авторката е добре нещо такова да обясни на родителите си, за да ги убеди, че още е рано чак за подпис.
А, забравих колко е важно какво щели да кажат хората. Но дали ще цъкат с език, че живее без брак или че после се е развела, все ще се намери за какво всъщност. Те хората са за това, да казват разни работи. Пък вече на кой колко му пука е друг въпрос.
Има някои неща, които няма как да ги разбереш, докато не заживееш с човека. Едно е да сте постоянно заедно, да въртите едно общо домакинство, да разполагате с общ бюджет. Друго е всеки да си се прибира у тях си, да се виждат когато им кефне и когато са в настроение. При първия вариант човека можеш да го наблюдаваш в повече ситуации и настроения, да видиш как се държи, когато е под напрежение и изнервен, включва ли се в домакинските дейности или чака на теб, ей такива неща, които ако не сте живели заедно и после се ожените, тепърва ще станат ясни и може донякъде да те изненадат. Може би авторката е добре нещо такова да обясни на родителите си, за да ги убеди, че още е рано чак за подпис.
А, забравих колко е важно какво щели да кажат хората. Но дали ще цъкат с език, че живее без брак или че после се е развела, все ще се намери за какво всъщност. Те хората са за това, да казват разни работи. Пък вече на кой колко му пука е друг въпрос.
Мда, аз съм се нагледала на кофти кейсове на мои приятелки, родили деца само с "честната дума" и сега се чудат къде да се дянат, защото келешът е решил, че му е "омръзнала" майката на детето му. И аз съм, консерва, не се изнесох окончателно от моето жилище, преди да сключа брак.
На мен не би ми било приятно дъщеря ми да живее без брак с някой, но аз съм страшна консерва в това отношение.
Не им се лесно на децата, всеки родител с различна инструкция