здравейте! интересно ми е как реагират децата ви когато видят непознат за тях човек? дали се крият зад вас, плачат или нещо подобно.... моят малечко на всички им се усмихва и въобще не се притеснява от непознати,отива директно при тях.... а ми казаха, че това не е много добре, защото децата трябвало да се научат да разпознават познати (най-вече мама и тати) от непознати и това бил важен етап от развитието им. дали трябва да се реагира по някакъв начин? малко съм объркана...
- Публикувана: 19 май 2006, 21:36 ч.
- Последно мнение: 22 май 2006, 11:29 ч.
как реагират децата ви при непознати?
Сигурна съм, че той знае кой е татко и коя е мама. В такава възраст е, че всичко и всички са интересни. Ще започне да се срамува, рано е. Васи беше такова общително бебе, после премина през един по-дълъг период на срамежливост и чак като тръгна на ясли се поотпусна.
Радвай се, детето ти опознава света и хората.
Радвай се, детето ти опознава света и хората.
И аз мисля, че е още рано. Кико беше много дружелюбен, но сега вече е доста резервиран към непознати (даже и към бабите и дядовците, защото ги вижда рядко). Най-напред поглежда към мене, за да ми види реакцията, и чак след това си позволява да се усмихне. А ако някой непознат го грабне да го гушка, направо си ревва.
Баткото беше по-сдържан, той и сега си е един такъв сериозен, но не се е криел или плакал. Сестра му обаче раздава усмивки под път и над път. Педиатърката ни номинира за най-усмихнато бебе. Дори когато я преглежда и и слага ваксини тя пак се смее, разплаква се само за малко , когато усети болка. Не ме притеснява приветливостта й, предпочитам да е все така ведра и лъчезарна, така печели много симпатии и всички искрено й се радват. Само ми е неприятно като започнат да я плюят, даже един съсед й се кара да не се смее така, че щяла да "урочаса" - пълни глупости, ама ходи му обяснявай.
здравейте! интересно ми е как реагират децата ви когато видят непознат за тях човек? дали се крият зад вас, плачат или нещо подобно.... моят малечко на всички им се усмихва и въобще не се притеснява от непознати,отива директно при тях.... а ми казаха, че това не е много добре, защото децата трябвало да се научат да разпознават познати (най-вече мама и тати) от непознати и това бил важен етап от развитието им. дали трябва да се реагира по някакъв начин? малко съм объркана...
Oooo, синът ти е доста малък за такова нещо. Ще има време когато не само, ще ви различава, но и ще изявява открито предпочитание към единия от вас, после към другия, а на непознати определено ще реагира по негов си начин, ноще показва, че не познава този човек
Моят син също е доста дружелюбен, но като цяло се спича първоначално като види непознат човек.С течение на времето се отпуска и започва малко по малко да говори и общува и с него
Мисля, че е достатъчно осъзнат твоя сладур в комуникацията си с околните 
И повярвай ми знае, кои сте вие,знае и, че другите са непознати, но все пак хора, на които той се радва по свой си начин!
Александра все още е нямала етап на срамуване от непознати хора, радва се, закача ги, дори очаква всички да й обърнат внимание, тъй като си се гледаме само тримата и бабите са надалеч, имаше момент, когато се кефеше на инкасаторката за водата
И повярвай ми знае, кои сте вие,знае и, че другите са непознати, но все пак хора, на които той се радва по свой си начин!Александра все още е нямала етап на срамуване от непознати хора, радва се, закача ги, дори очаква всички да й обърнат внимание, тъй като си се гледаме само тримата и бабите са надалеч, имаше момент, когато се кефеше на инкасаторката за водата
Различно, ето днес като видя брат ми така се уплаши и такъв рев, че чак се захласна и не можем да го успокоим, а обикновенно се радва или поне не реве. Друг случай - вижда вуйчото на мъжът ми (грамаден човек на възраст) и веднага протегна ръце да го гушка. Понякога плаче и от деца, друг път не можем да го удържим и той така налита да се закача с тях.
Но като цяло е малко срамежлив, като го закачат се крие.
Но като цяло е малко срамежлив, като го закачат се крие.
Ако е в мен се усмихва на всички, но реши ли някой да я вземе не признава- познат, непознат надува моментално гайдата 
Дори и с бабите си е така в началото , докато свикне с тях.... Надявам се, обаче да го преодолее.
Дори и с бабите си е така в началото , докато свикне с тях.... Надявам се, обаче да го преодолее.
И Алекс като Лоренцо се смее на всички, дори и понякога да не го гледа човек, той пак се закача и се усмихва, стига само да е близо до него. Също така мога без проблем да го оставя за час два на приятелка без да се притеснявам, че ще плаче за мен. Въпреки това знам, че много добре си ни разпознава, защото ако аз или баща му изчезнем от погледа му, после скача и пищи от кеф като се върнем.
е много спокоен и не му пука от чужд човек. Ноооооо щерката ме побъркваше. В автобус, в такси и т.н се спукваше от рев. Еле пък чуждия човек да е мъж с брада ил' мустак 
здравейте! интересно ми е как реагират децата ви когато видят непознат за тях човек? дали се крият зад вас, плачат или нещо подобно.... моят малечко на всички им се усмихва и въобще не се притеснява от непознати,отива директно при тях.... а ми казаха, че това не е много добре, защото децата трябвало да се научат да разпознават познати (най-вече мама и тати) от непознати и това бил важен етап от развитието им. дали трябва да се реагира по някакъв начин? малко съм объркана...
мирела от известно време плаче като не познава някой, а той се опитва да е гушне или да й се порадва направо ме побърква ма такъв жален плач. Чудя се дали е моментно или и като порастне ще е така незнам или другото което прави е докато някой й се радва от далече и й говори се усмихва а понечи ли да е гушне реееееев
Повечето деца като бебета (до 1,5г.) са усмихнати и дружелюбни 
, но не и моето 
. Още от начало си беше резервирана към непознати, та чак на съседите им правеше впечатление, че никога не им се била усмихвала. Майтапеха се даже с нея, подхвърляйки й: "Иве, ама много си сериозна!", при което тя съвсем отчетливо още повече сбърчваше вежди 
Странно, но никога не е ревала, ако я вземе непознат, просто го гледаше лошо . Иначе в къщи си се държеше съвсем нормално, в смисъл - не е била темерут. Сега вече започва повече да се отпуска пред хора, но винаги спазва една дистанция - не обича много да й се нарушава личното пространство, което не ме учудва - и аз съм така
, но не и моето . Още от начало си беше резервирана към непознати, та чак на съседите им правеше впечатление, че никога не им се била усмихвала. Майтапеха се даже с нея, подхвърляйки й: "Иве, ама много си сериозна!", при което тя съвсем отчетливо още повече сбърчваше вежди Странно, но никога не е ревала, ако я вземе непознат, просто го гледаше лошо . Иначе в къщи си се държеше съвсем нормално, в смисъл - не е била темерут. Сега вече започва повече да се отпуска пред хора, но винаги спазва една дистанция - не обича много да й се нарушава личното пространство, което не ме учудва - и аз съм така 
различно реагира. Първо зависи от настроението - дали му се спи, дали е гладен, дали е кисел. Второ зависи от самия човек. Има хора, които като види и веднага се завира в мен или започва да плаче. Но общо взето ходи сам да се закача с непознатите, не е особено от срамежливите.
До около 10-11 месеца, моето дете се държеше по същия начин - раздаваше усмивки навсякъде, е, на нас с баща му се радваше повече, но си беше склонна да иде при непознат. Към годинка започна да се променя и сега дори при бабите си не иска да ходи, на непознат, с който сме стояли 15 минути някъде не иска и чао да каже и изобщо отказва да общува с непознати. Не се притеснявай, всичко ще се проемни с времето! 
контактът е важен за развитието на децата 
До около година ходеше при всички, на всички се усмихваше.
После взе да гледа подозрително непознатите и да ги "класифицира" на някои се усмихва, на други направо реве като и заговорят (в тази група са и двамата дядовци
).
От около месец, ако някой я заговори първо тича да се скрие в краката ми и наднича от там. Това не пречи ако я оставя някъде сама изоообщо да не се сеща за мен.
От деца дори на 15-16 години няма никакви притеснения - тича да е по-близо до тях. Някои такива какички я мачкат и разнасят най-безцеремонно и тя не протестира Но ако собственика на някоя въртележка реши самоволно да я пипне и подкани да се качи следва яко тръшкане, защо са се осмелили да я докоснат
После взе да гледа подозрително непознатите и да ги "класифицира" на някои се усмихва, на други направо реве като и заговорят (в тази група са и двамата дядовци
). От около месец, ако някой я заговори първо тича да се скрие в краката ми и наднича от там. Това не пречи ако я оставя някъде сама изоообщо да не се сеща за мен.
От деца дори на 15-16 години няма никакви притеснения - тича да е по-близо до тях. Някои такива какички я мачкат и разнасят най-безцеремонно и тя не протестира Но ако собственика на някоя въртележка реши самоволно да я пипне и подкани да се качи следва яко тръшкане, защо са се осмелили да я докоснат
почва да се върти и протяга ръце към мен или баща си 
здравейте! интересно ми е как реагират децата ви когато видят непознат за тях човек? дали се крият зад вас, плачат или нещо подобно.... моят малечко на всички им се усмихва и въобще не се притеснява от непознати,отива директно при тях.... а ми казаха, че това не е много добре, защото децата трябвало да се научат да разпознават познати (най-вече мама и тати) от непознати и това бил важен етап от развитието им. дали трябва да се реагира по някакъв начин? малко съм объркана...
По пазара вече я знаят и я закачат да им понатцува - и като започне да врътка това дупе, падаш от смях Въобще не й пука от нищо и никой