Моя син като беше по-мъничък се радваше почти на всеки, а сега е срамежлив и си подбира с кой да контактува и с кой не 
- Публикувана: 19 май 2006, 21:36 ч.
- Последно мнение: 22 май 2006, 11:29 ч.
как реагират децата ви при непознати?
Ако е в мен се усмихва на всички, но реши ли някой да я вземе не признава- познат, непознат надува моментално гайдата 
Дори и с бабите си е така в началото , докато свикне с тях.... Надявам се, обаче да го преодолее.
Дори и с бабите си е така в началото , докато свикне с тях.... Надявам се, обаче да го преодолее.
И Алекс като Лоренцо се смее на всички, дори и понякога да не го гледа човек, той пак се закача и се усмихва, стига само да е близо до него. Също така мога без проблем да го оставя за час два на приятелка без да се притеснявам, че ще плаче за мен. Въпреки това знам, че много добре си ни разпознава, защото ако аз или баща му изчезнем от погледа му, после скача и пищи от кеф като се върнем.
е много спокоен и не му пука от чужд човек. Ноооооо щерката ме побъркваше. В автобус, в такси и т.н се спукваше от рев. Еле пък чуждия човек да е мъж с брада ил' мустак 
здравейте! интересно ми е как реагират децата ви когато видят непознат за тях човек? дали се крият зад вас, плачат или нещо подобно.... моят малечко на всички им се усмихва и въобще не се притеснява от непознати,отива директно при тях.... а ми казаха, че това не е много добре, защото децата трябвало да се научат да разпознават познати (най-вече мама и тати) от непознати и това бил важен етап от развитието им. дали трябва да се реагира по някакъв начин? малко съм объркана...
мирела от известно време плаче като не познава някой, а той се опитва да е гушне или да й се порадва направо ме побърква ма такъв жален плач. Чудя се дали е моментно или и като порастне ще е така незнам или другото което прави е докато някой й се радва от далече и й говори се усмихва а понечи ли да е гушне реееееев
Повечето деца като бебета (до 1,5г.) са усмихнати и дружелюбни 
, но не и моето 
. Още от начало си беше резервирана към непознати, та чак на съседите им правеше впечатление, че никога не им се била усмихвала. Майтапеха се даже с нея, подхвърляйки й: "Иве, ама много си сериозна!", при което тя съвсем отчетливо още повече сбърчваше вежди 
Странно, но никога не е ревала, ако я вземе непознат, просто го гледаше лошо . Иначе в къщи си се държеше съвсем нормално, в смисъл - не е била темерут. Сега вече започва повече да се отпуска пред хора, но винаги спазва една дистанция - не обича много да й се нарушава личното пространство, което не ме учудва - и аз съм така
, но не и моето . Още от начало си беше резервирана към непознати, та чак на съседите им правеше впечатление, че никога не им се била усмихвала. Майтапеха се даже с нея, подхвърляйки й: "Иве, ама много си сериозна!", при което тя съвсем отчетливо още повече сбърчваше вежди Странно, но никога не е ревала, ако я вземе непознат, просто го гледаше лошо . Иначе в къщи си се държеше съвсем нормално, в смисъл - не е била темерут. Сега вече започва повече да се отпуска пред хора, но винаги спазва една дистанция - не обича много да й се нарушава личното пространство, което не ме учудва - и аз съм така 
различно реагира. Първо зависи от настроението - дали му се спи, дали е гладен, дали е кисел. Второ зависи от самия човек. Има хора, които като види и веднага се завира в мен или започва да плаче. Но общо взето ходи сам да се закача с непознатите, не е особено от срамежливите.