Написах развод за да не повтарям раздяла. Пожелавам ти да не се стига до там 
Благодаря ти още веднъж! Дано всичко се оправи, вече съм малко по оптимистична!!!
- Публикувана: 23 май 2006, 08:10 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2006, 13:33 ч.
помощ!!! семейството се разпада
Благодаря ти още веднъж! Дано всичко се оправи, вече съм малко по оптимистична!!!
Ще съм малко крайна, но аз бих го попитам директно иска ли развод или не. Това да отива да живее при майка си ме кара да мисля, че си пада малко "мамино синче". Не знам дали съм права, но ако му поставиш въпроса директно ще му дадеш шанс и на него да реши какво точно иска. Ако наистина няма никакви чувства към теб не виждам смисъла ти да си стоиш и да го чакаш, така само ще си погубиш младините. Като го поставиш и него в екстремна ситуация при един по-открит разговор ще разберете истината един за друг. Едва ли живеейки при мама ще осъзнае, че ти си жената на живота му. А и някак си не ми се вижда честно ти да чакаш в семейното жилище, да се опитваш да си спасяваш семейството, а той да идва и си отива и да знае, че винаги има как да се върне при теб.
Личи си, че ти наистина го обичаш, затова ти пожелавам успех и благоприятна развръзка. Но ако не получиш това, което искаш от отсрещната страна - по-добре търси щастието някъде по-надалече.
Личи си, че ти наистина го обичаш, затова ти пожелавам успех и благоприятна развръзка. Но ако не получиш това, което искаш от отсрещната страна - по-добре търси щастието някъде по-надалече.
Детенце нямаме. Аз веднага щом усетих това отдръпване правя всичко възможно за да му покажа колко държа на него и колко го обичам, и той това ми го каза сутринта, че не е в мен причината, защото аз го питах ако аз съм виновна с какво съм сгрешила и как да се поправя, но той пак повтори че не е в мен причината, показвам му всяка една минута колко го обичам.
Същото се получи с едни мои приятели скоро.След почти 9г връзка,той и подари пръстен да се женят.И точно 2м след това станал една сутрин и й казал абсолютно същите неща,както мъж ти.Разделиха се.Но след 3м той отново я потърси,преосмислил нещата.Сега юни ще им ходим на сватба.Може мъжът ти да е в дупка и просто да иска малко време за себе си.Опитай да го разпиташ.Успех и дано всичко се оправи.
[/quote]
Дълбоко в душата си се надявам да си много права. Дано осмисли нещата. Аз ще се боря до край, колкото и каквото зависи от мен ще го направя.
дано има надежда и за мен 
[/quote]
Дълбоко в душата си се надявам да си много права. Дано осмисли нещата. Аз ще се боря до край, колкото и каквото зависи от мен ще го направя.
дано има надежда и за мен 
На нас една раздяла (от 2 седмици) много ни помогна. Така усетихме липсата и осъзнахме и двамата, че не искаме повече да сме далече един от друг. И не е имало "иди ми, дойди ми".
Анонимна, нима имаш нужда от съжалението му ? Нима искаш да споделиш живота си с човек, който недвусмисленно ти заявява, че не те обича ? Нима искаш да живееш с терзанието, че дори и сега да остане при теб, дали някой ден няма да си тръгне от теб окончателно? Не мисля ....
Раздялата, била тя и временна, не е решение. Там, където нишката е изтъняла, макар и не напълно скъсана - винаги ще има напрежение, кога ще се протрие и окончателно ще се скъса е въпрос на време. Изключения винаги и във всичко има, аз не разчитам на тях.
....Раздялата, била тя и временна, не е решение. Там, където нишката е изтъняла, макар и не напълно скъсана - винаги ще има напрежение, кога ще се протрие и окончателно ще се скъса е въпрос на време. Изключения винаги и във всичко има, аз не разчитам на тях.
Анонимна, нима имаш нужда от съжалението му ? Нима искаш да споделиш живота си с човек, който недвусмисленно ти заявява, че не те обича ? Нима искаш да живееш с терзанието, че дори и сега да остане при теб, дали някой ден няма да си тръгне от теб окончателно? Не мисля
Права си, така е, но аз го обичам, и след като му го повторих хиляди пъти сутринта, той се зимисли и каза, хайде тогава довечера да си поговорим - и това ме кара да си мисля, че той не е сигурен че вече не ме обича.
Не го спирай. Бъди мила и не го спирай.
Това мисля да направя, ако е решил за известно време да се разделим, ок, една, две седмици ок, дано премисли и осъзнае ситуацията, но ако е ришил окончателно да се разделим, едва ли бих могла да го спра.
Смятам,че има друга жена, самият той ти е отговорил, а за да ти обясни, че го обмисля от два месеца как да ти го каже, значи нещата с другата са сериозни. Съжалявам, когато много обичаш някого, трябва да си готов да го пуснеш да търси щастието си другаде. Когато в едно семейство няма физически и психически тормоз в 90% от случаите причината за раздяла е третият човек. Вдигни глава, времето лекува всичко, никой от нас не застрахован от такава ситуация. Желая ти много късмет, но според мен нагласата ти: " ще го чакам вечно" е много, много грешна.
днес за трети път пиша, все нещо се случва...
Съжалявам много, че ти се случва това.
Съжалявам много, че не мога да ти предложа успокояващо мнение. Просто моето не е такова.
Казваш, че имате връзка от 8 години. Ти си била на 15, а той на 18. Е, това е съвсем друга възраст спрямо сегашната. С други очаквания от живота, с други представи за семейство. Не са много връзките, устояли на предизвикателството на съзрявянето. Онзи много деликатен преход към съзнателния живот на възрастен човек, способен да поема отговорност. Нещо повече, в такива случаи се получава едно разочарование, че нещо от живота е пропуснато. Изпуснати са моментите на волното препускане по заведения нощем. Изпуснати са моментите на неангажиращите задявки с момичета - когато вече е разрешено и достъпно. И много такива неща. И идва един момент, в който се получава разочарованието за пропуск. Мисля, че жените са по - малко склонни на такова нещо. А мъжете повече. И си представям нещата така - излязъл е с приятели някоя вечер (най-вероятно още неженени), погледнал е млади свободни момичета, може някой от компанията за нещо да го е подкачил и се е загнездил един пагубен за семейството ви копнеж за нещо различно. При тази хипотеза, не мисля, че има начин всичко да се нареди, както желаеш.
Още веднъж много съжалявам, че не произнасям нищо успокоително.
Все пак се надявам, че някак нещата се наредят.
Но на твое място бих се замислила, какво да правя от тук нататък по своя самостоятелен път. Колкото и да е тежко.
Съжалявам много, че ти се случва това.
Съжалявам много, че не мога да ти предложа успокояващо мнение. Просто моето не е такова.
Казваш, че имате връзка от 8 години. Ти си била на 15, а той на 18. Е, това е съвсем друга възраст спрямо сегашната. С други очаквания от живота, с други представи за семейство. Не са много връзките, устояли на предизвикателството на съзрявянето. Онзи много деликатен преход към съзнателния живот на възрастен човек, способен да поема отговорност. Нещо повече, в такива случаи се получава едно разочарование, че нещо от живота е пропуснато. Изпуснати са моментите на волното препускане по заведения нощем. Изпуснати са моментите на неангажиращите задявки с момичета - когато вече е разрешено и достъпно. И много такива неща. И идва един момент, в който се получава разочарованието за пропуск. Мисля, че жените са по - малко склонни на такова нещо. А мъжете повече. И си представям нещата така - излязъл е с приятели някоя вечер (най-вероятно още неженени), погледнал е млади свободни момичета, може някой от компанията за нещо да го е подкачил и се е загнездил един пагубен за семейството ви копнеж за нещо различно. При тази хипотеза, не мисля, че има начин всичко да се нареди, както желаеш.
Още веднъж много съжалявам, че не произнасям нищо успокоително.
Все пак се надявам, че някак нещата се наредят.
Но на твое място бих се замислила, какво да правя от тук нататък по своя самостоятелен път. Колкото и да е тежко.
Дано не съм права, но според мен има друга жена.
Не мога да ти давам съвети, но ако бях на твое място бих се съгласила на раздяла колкото и да ми е трудно...
Каквото и да стане - съдбата си знае работата. Може просто да ти изпразва ръката, за да ти я напълни с нещо много по-добро след време.
Не мога да ти давам съвети, но ако бях на твое място бих се съгласила на раздяла колкото и да ми е трудно...
Каквото и да стане - съдбата си знае работата. Може просто да ти изпразва ръката, за да ти я напълни с нещо много по-добро след време.
И аз си мисля, че има някоя фръцла, замесена в историята.
Тя даже може да не знае, че е женен
Ако имаш силата да не показваш емоциите си, направи го.
Дай му време, което може би ще помогне да осъзнае, че иска да е с теб.
И аз смятам, че има смисъл да се бориш за любовта си.
Преди 7 години го направих - и спечелих битката
Ако не става, ще трябва да се стегнеш, и да продължиш напред...
Но мисля, че има надежда.
Изискай от него откровен разговор довечера.
Съчувствам ти, и си представям какво ти е - през 1999 г. , след 3 годишна връзка с настоящия ми съпруг, прекарах една кошмарна седмица, в която не знаех на кой свят съм. И въпреки, че съм един адски ревнив Скорпион, успях да простя в сърцето си, и по стечение на обстоятелствата (тук може яко да ме оплюете
), след известно време се сприятелихме със съответното момиче, и на 15 юли даже сме на сватба 
Искам да кажа, че много сложни и заплетени ситуации често имат добър изход.
Ще стискам палци, и пиши какво става.
Тя даже може да не знае, че е женен
Ако имаш силата да не показваш емоциите си, направи го.
Дай му време, което може би ще помогне да осъзнае, че иска да е с теб.
И аз смятам, че има смисъл да се бориш за любовта си.
Преди 7 години го направих - и спечелих битката
Ако не става, ще трябва да се стегнеш, и да продължиш напред...
Но мисля, че има надежда.
Изискай от него откровен разговор довечера.
Съчувствам ти, и си представям какво ти е - през 1999 г. , след 3 годишна връзка с настоящия ми съпруг, прекарах една кошмарна седмица, в която не знаех на кой свят съм. И въпреки, че съм един адски ревнив Скорпион, успях да простя в сърцето си, и по стечение на обстоятелствата (тук може яко да ме оплюете
), след известно време се сприятелихме със съответното момиче, и на 15 юли даже сме на сватба Искам да кажа, че много сложни и заплетени ситуации често имат добър изход.
Ще стискам палци, и пиши какво става.
Ще стискам палци, и пиши какво става.
Ще пиша задължително каква е ситуацията.
Много се радвам, че има хора на които в такива моменти мога да разчитам, дори и виртуално. благодаря ви от сърце
