И аз не съм детишар. И никога не съм била. Но не съм си представяла да остана без дете и съм го искала. Какво значи роб? Ти се грижиш за детето ти. На мен ми са досадни много неща признавам, не ми идва от вътре да се занимавам с дете, но го правя за моето си дете. Трудно е разбира се. Няма лесно.
- Публикувана: 25 фев. 2018, 22:26 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2022, 17:43 ч.
Как се промениха отношенията с мъжа ви след раждането на детето?
А кой те задължава да си го причиняваш?
Защо си го причинявам? Защото вече съм на 35. Защото мъжът ми иска деца. Защото знам, че ще съжалявам един ден, както днес съжалявам, че не родих по-рано. Защото знам, че има и други майки, които са се чувствали като мен преди да родят и после не са съжалявали за избора си.
Но също така знам, че ще съм от майките-орлици, които ненавиждам, от майките, които стават роб на децата си. Защото знам, че ще се къпя за минута. Защото знам, че светът ми ще се върти само и единствено около детето. Защото знам, че то ще измести мъжа ми от сърцето ми. Просто се познавам и ми е ясно какво ще последва. А то не ми харесва. Искам мъжът ми да си ми е първи в сърцето и не искам да го пренебрегвам заради детето.
Не ви ли се е случвало да правите такъв избор? Не искате, но ТРЯБВА?
Абе как реши каква майка ще си, преди да си заченала? Я прочети малко книги и блогове, има и други начини и методи.
И аз съм си родила децата защото трябва, и аз не изпипвам до подробности дейностите при ранното детство и общо взето чакам периодът да премине, не го смятам за нещо невероятно, от което не се изпуска и секунда, а детето е някаква звезда.
Та така, раждаш го и го гледаш. Да, детето иска внимание, но не чак маниакално внимание. Всъщност има дни, в които иска много малко намеса.
И аз съм си родила децата защото трябва, и аз не изпипвам до подробности дейностите при ранното детство и общо взето чакам периодът да премине, не го смятам за нещо невероятно, от което не се изпуска и секунда, а детето е някаква звезда.
Та така, раждаш го и го гледаш. Да, детето иска внимание, но не чак маниакално внимание. Всъщност има дни, в които иска много малко намеса.
Не, никога не съм имала такива дилеми. Освен това не степенувам хората кой на първо място в сърцето ми, кой на второ. Жени, които боготворят мъжа си и постоянно са вторачени в него, са ми напълно непонятни обаче.
Между другото имам една позната, която се побърка на тема как детето им развалило хармонията с мъжа им. От малко бебе го оставяха да се дере в съседната стая, докато те вечерят някакви специални храни и това според тях било начина да се възпита. Когато детето беше на около годинка и половина, претърпя гаден инцидент, затворено само в стаята си, без тях. Както знаете и до него да си, инциденти стават . Но след този случай майката доста се промени - претърпяха операция, но детето е добре в дългосрочен план. Тя съжаляваше много за цялото им поведение и буквално игнориране на детето и почнаха най-сетне да го държат при себе си по-често и да внимават много. Но трябваше ли да се стигне дотам? Не знам. Малките деца изискват много грижи, и който не му се занимава, хич да не започва.
Между другото имам една позната, която се побърка на тема как детето им развалило хармонията с мъжа им. От малко бебе го оставяха да се дере в съседната стая, докато те вечерят някакви специални храни и това според тях било начина да се възпита. Когато детето беше на около годинка и половина, претърпя гаден инцидент, затворено само в стаята си, без тях. Както знаете и до него да си, инциденти стават . Но след този случай майката доста се промени - претърпяха операция, но детето е добре в дългосрочен план. Тя съжаляваше много за цялото им поведение и буквално игнориране на детето и почнаха най-сетне да го държат при себе си по-често и да внимават много. Но трябваше ли да се стигне дотам? Не знам. Малките деца изискват много грижи, и който не му се занимава, хич да не започва.
И аз не обичам деца, не умея да общувам с тях, което не ми пречи да обичам собственото си отроче. И не съм майка орлица. Къпех се с него в банята, но вече си е индивид, говори, задава въпроси и комуникацията е на друго ниво. Не съм натирила баща му в килера, нито пък вися залепена като ваденка с детето. Човек не знае как ще реагира, докато не му дойде до главата.
Анонимна, аз съм от тези, които не искаха деца. С мъжа ми бяхме заедно и се оженихме 10 години преди да имаме. Той беше наясно, че не искам и имахме съгласие по този въпрос, а и на него това му даде времето, в което да учи, да се развива, да пътува, да работи каквото иска и при всякакви условия, да прави пари и изобщо каквото си поиска. Не бяхме планирали дете. Детето ни е планирано, но не в този смисъл. Просто в един много определен момент 😆, ме попита дали все пак не искам повече, защото той иска. И така. И да, като си говорим за гнева, аз в крайна сметка не бях готова и никога нямаше да съм. И сега не съм готова и второ дете не желая. Нито втора бременност, нито втори път да минавам през това. Първата година на детето, буквално я карах ден за ден.
Но не съм роб, не ми пука за общественото мнение и не съм родила защото трябва/времето минава и прочее, и си гледам детето, както мога и намирам за добре. Да, все още не разполагам със себе си и не знам докога така.
Няма нищо задължително на този свят и ако не родиш дете заради себе си и защото И ти го искаш, по-добре въобще не се хващай на това хоро.
Но не съм роб, не ми пука за общественото мнение и не съм родила защото трябва/времето минава и прочее, и си гледам детето, както мога и намирам за добре. Да, все още не разполагам със себе си и не знам докога така.
Няма нищо задължително на този свят и ако не родиш дете заради себе си и защото И ти го искаш, по-добре въобще не се хващай на това хоро.
А кой те задължава да си го причиняваш?
Защо си го причинявам? Защото вече съм на 35. Защото мъжът ми иска деца. Защото знам, че ще съжалявам един ден, както днес съжалявам, че не родих по-рано. Защото знам, че има и други майки, които са се чувствали като мен преди да родят и после не са съжалявали за избора си.
Но също така знам, че ще съм от майките-орлици, които ненавиждам, от майките, които стават роб на децата си. Защото знам, че ще се къпя за минута. Защото знам, че светът ми ще се върти само и единствено около детето. Защото знам, че то ще измести мъжа ми от сърцето ми. Просто се познавам и ми е ясно какво ще последва. А то не ми харесва. Искам мъжът ми да си ми е първи в сърцето и не искам да го пренебрегвам заради детето.
Не ви ли се е случвало да правите такъв избор? Не искате, но ТРЯБВА?
Няма как да знаеш каква майка ще си. На теория когато си го представяш е едно, на практика - съвсем друго. Не виждам как детето може да измести мъжът от сърцето ти, те все пак се обичат по различен начин и не си пречат...
Но за другото си много права. Едно дете изисква адски много саможертви. Хич не слушай тук колко било лесно. За някои може и да е - въпрос на нагласа, на обстоятелства, на характер на детето, на късмет и какво ли още не, но категорично детето изисква да преглътнеш егоизма си и да поставяш някой друг пред себе си ежедневно години на ред...Изморително е и много трудно и не е за всеки.
И аз съм егоист и именно това допринася да ми е толкова трудно. И ако беше само това да не мога да се изкъпя на затворена врата хич нямаше да мрънкам. Жертвите са мнооого по - големи и сериозни. И тежат. Въпреки всичко не бих останала без деца, но и да се лъжем, че е лесно и приятно, няма смисъл.
Няма да почисти, ще го остави така, за него е ОК и задачата е изпълнена. Просто така разсъждава. И затова съм го оставила да носи парите, където се справя доста добре. Толкова добре, че чак ме е срам да му набивам канчето да прибира след себе си.
Благодаря ви за мненията. Помагат ми да се успокоя малко. Скоро започваме с опитите, започнах и с прием на фолиева киселина. Просто ме е страх от промяната, която ще настъпи. Освен това се надявам да стане и бързо, защото на тази възраст май се води рискова за първа бременност.
А откъде знам каква майка ще съм? Знам, че за повечето от вас, ако не и за всички, няма място за сравнение, но видях демо версията си на майка като си взехме коте
))
Извинявам се на авторката, че малко се отклонихме от нейната тема, но просто си представих какво ме очаква в бъдеще и че най-вероятно ще се чувствам по същия начин
А откъде знам каква майка ще съм? Знам, че за повечето от вас, ако не и за всички, няма място за сравнение, но видях демо версията си на майка като си взехме коте
))Извинявам се на авторката, че малко се отклонихме от нейната тема, но просто си представих какво ме очаква в бъдеще и че най-вероятно ще се чувствам по същия начин
А кой те задължава да си го причиняваш?
Защо си го причинявам? Защото вече съм на 35. Защото мъжът ми иска деца. Защото знам, че ще съжалявам един ден, както днес съжалявам, че не родих по-рано. Защото знам, че има и други майки, които са се чувствали като мен преди да родят и после не са съжалявали за избора си.
Не ви ли се е случвало да правите такъв избор? Не искате, но ТРЯБВА?
Аз пък ще бъда крайна и ще кажа "Не раждай". Имам майка като теб - не обича деца, родила само, защото баща ми искал - ми от 30 години се боря с гнева си срещу нея. По-добре да не беше ме раждала.
След като родиш е друго. С коте няма как да знаеш. Мога обаче да те открехна, че след като родиш дете, ще си готова да удушиш котето с голи ръце, ако това ще означава още 20 минути сън за детето:)
Ако щете го наричайте сделка и проституция -аз го наричам оптимизиране. Ако може да печели пари в пъти по-добре, отколкото чисти, е напълно безсмислено да го спъна в тая област, само и само да прави нещата както аз искам. Защото да, ще е изчистено, но също така доста солено ще ми излезе. Та така, все пак семейството е от двама и идеята е да се върви напред, а не да се цака другият, защото сме напушени и ядосани.
Ако щете го наричайте сделка и проституция -аз го наричам оптимизиране. Ако може да печели пари в пъти по-добре, отколкото чисти, е напълно безсмислено да го спъна в тая област, само и само да прави нещата както аз искам. Защото да, ще е изчистено, но също така доста солено ще ми излезе. Та така, все пак семейството е от двама и идеята е да се върви напред, а не да се цака другият, защото сме напушени и ядосани.