Как се промениха отношенията с мъжа ви след раждането на детето?

Няма да се плашиш, ще се появи нова тръпка, която да почувстваш с нов мъж. Този за 11 години е нормално да не го "чувстваш" вече.

И ние с моя се отчуждихме доста , но това стана откакто спя с малкия. Станахме като съквартиранти , секс само по мое желани от него никакво такова , разговори почти никакви и пълен непукизъм от негова страна за семейните задължения.Проведохме много скандали ,разговарях с него за ситуацията между нас и за малко се оправяха,но временно .Според мен трябват искренни разговори , за да знае човека до вас , че има проблем иначе той никога няма да забележи това е в природата им.

Ами аз от него не мога да се оплача, нито да кажа, че ми е омръзнал или сме спрели да се обичаме, да правим секс и т.н.
По-скоро ме притеснява това, че започват да ме изнервят някакви неща в неговото поведение, които преди това не съм забелязвала или съм подминавала. От там постепенно и аз започвам да се затварям и отдалечавам, а сигурно и на него не му е най-приятно, когато получава критики.
Интересуваше ме дали е някакъв период свързан с раждането на детето или не знам и аз. Може би не съм си структурирала правилно въпроса
Благодаря на тези, които се включиха

Да, с бебе вкъщи човек може да полудее и да се дразни повече от всичко, вкл. от мъжа си Особено пък през зимата. Не се вторачвай в това. Като поотрасне детето, всичко се оправя.

Това не е норма, така че не го проповядвйте с лекота. Част от човечеството не работи в такъв режим.
Бракът не е парти, или посещение на лунапарк... за него се работи. Единствения човек когото обичате безрезервно е детето /децата. Съпругът не ви е дете, той е в разряда на други приятели (не казвам роднини, защото тях не ги избираме). На хората които избирате. Изберете ли правилноя, любимия-годините са само число. Понякога ви идва да го скалпирате, но свива ли ви се сърцето като го погледнете след малко като ти поотмине, значи всичко е наред. И това важи и след пет и след 25години.

Зависи кои са тия неща, защото с бебе у дома някои лоши навици иска- не иска ще трябва да ги прекрои, главно заради безопасността на детето.

Ако "дразненето" е заради оставена чаша или нещо хвърлено, замисли се дали теб не те държи още инстинкта за чистофайничество от бременността.

Бебето си е бебе, то ще си расте, не се вторачвайте толкова. Мъжът също е важен - да не кажа по-важен. Имам породени, общо взето мога да кажа, че доста ни заздравиха връзката, въпреки че има дреболии, които в кофти момент може да предизвикат гибелен гняв. Разбира се, с първия си мъж се разведох точно в най-кофти фазата с малко дете, но там имаше и други обстоятелства. Но сега не бих се фръцнала праведно заради "пречещия" татко, защото това си е част от средата.

Не го взимай много вътрешно. Но примерно ако геймърства или виси на компа, докато ти си на пета - докарай го в темата да му начукаме канчето.

Няма как с малко бебе вкъщи да очакваш всичко да ви е супер. Ти още си подвластна на хормоните, всичко ви е ново и се напасвате към новия си живот. Според мен, трябва време докато се наредят нещата. Ако мъжът ти ти помага колкото може с бебето и е съпричастен към неговото отглеждане, не виждам какъв е проблемът. В този период, за мен би било проблем, ако мъжа започне да се отдръпва, да не се интересува от бебето, да не се прибира и т.н.

Освен това, сега е зима и прекарвате повече време вкъщи, което често води до изнервяне. Като се затопли времето, ще имате повече занимания навън и няма да го мислиш толкова.

Относно това, че те дразнят някакави дребни неща, които преди не си забелязвала, ами добре дошла в семейния живот. Идеални хора няма. Както ти му се дразниш, така и той ти се дразни за нещо. Семейният живот понякога си е направо изкуство и се налага просто да приемеш недостатъците на другия. Но разни дреболии на битово ниво не са повод за големи драми, нито за раздяла.

Недей отсега да се настройваш, че охладнявате един към друг. Сама казваш, че се обичате. Планирайте си някакви занимания заедно, отидете на почивка и се опитайте да се сплотите, като семейство.

Много зависи какви точно неща те дразнят....
Ако обича да се прибере и да заседне пред тв/компа, докато ти "действаш на пета" около него с вечеря, бебе, пране, ще трябва преразглеждане на приоритети,.От двамата.
Ако предпочита след работа да виси в кафенето с колеги/приятели, също.
Ако "хвърля чорапите" насред хола, ще трябва да се примириш.Не е повод за развод.
Та така, зависи колко ГОЛЕМИ са недостатъците му.

И като имаш предвид, че бебето още е на 11 мес., не ходи и още не е тръгнало да изпразва всички шкафове по 8 пъти на ден и да вкара мама в режим седни-стани-седни-стани:)

При нас не настъпиха особени промени. Той от време на време ми казва, че имало мир, когато изпълнявал всичко, което му кажа, т.е. искала съм да го възпитавам нещо. А аз нямам никакви, такива намерения, може би нещо несъзнателно се случва. По отношение на секса, почти 10 месеца след появата на ситното ние го преоткрихме.

И при нас имаше период на охладняване, по различни причини, включително аз бях изпаднала в следродилна депресия, която си ме държа месеци наред. Към годинката на детето, когато тръгнах на работа, се освестих, но на него почна да му идва нанагорно, понеже си остана 2 месеца вкъщи с нея.
После имахме и други премеждия – болести и смърт в семейството, паралелно с това аз учех... Отношенията ни многократно бяха пред късане, направо не знам как не се разведохме. Когато детето навърши 3 години, нещата полека-лека почнаха да се стабилизират. И в момента знам, че проблемите на 50% са идвали от моето възприемане на нещата.
Както са ти казали и други, ако не се интересува от детето, не поема част от грижите по него и не си мърда пръста за нищо, е нормално да му се дразниш. Ако не е така, то не се навивай, още известно време ще мине докато на теб ти се наместят хормоните, докато си изградите ритъм тримата – а този ритъм през първите година-две на детето се променя многократно и тъкмо си го напаснал, той вече не върши работа.
Сега мога да кажа, че сме споени много повече, отколкото преди детето. Но отне време. Сега и двамата имаме много повече ухо и търпение за другия.

Благодаря, момичета, това имах нужда да чуя. Той е много добър и грижовен баща, може би понякога се дразня на това, че моят живот, ежедневие и всичко се преобърна на 180 градуса, а при него някои неща останаха по старо му, но то при мъжете май си е така. Няма как да преживеят така раждането на детето.
И не се притеснявам от развод-наивно, но знам, че и двамата бихме се борили докрай. Най-лошото за мен е по-скоро да бъдем нещастни заедно.
Явно наистина още ме тресат следродилните хормони

Ами така си е, животът на жената се променя доста повече. Трудно се намира баланс. Може би трябва да се разберете как в някой период ти ще се поставиш на първо място, дали за хоби, здраве или кариера.

Разбира се, дразнещо е, че мъжът не забелязва нещата по твоя начин. Може би е задал и Забранения Въпрос, който не трябва да се задава на майка с малко дете (Ама ти какво прави цял ден?). Може би се чуди кое точно е трудно, защо вкарваш толкова емоци...

Нормално е, нещата ще се наредят, но няма да е от днес за утре. И ти ще си вземеш своето, разбира се.

И кои са тези неща, които са си останлаи по старо му на него? Че ходи на работа и се вижда с приятели, докато ти си вкъщи с детето?

Ами то това не е малко, да се чувстваш свободен да отидеш някъде без да се налага да предупреждаваш и да търсиш някой на който да оставиш детето. Мъжете со карат както и преди, решават да отидат някъде и отиват, жените почват да търсят начини как да отидат.

Мъжът има нещо, което жената не може да има: остава си детето спокоен на най-отговорния възможен пазител, майка му. А жената, на който и да си остави детето, все е огромен компромис и има усещане за вина. Кой баща някога се е чувствал виновен, че "оставя детето", след като го оставя в любящи обятия, не при някой непохватен, ненаучен, кисел, компромисен...

Ха - Ха, много точно казано

И сега за да не се захванете за непохватните татковци - да, таткото се справя. Но го има пък чувството за вина, че го товарите с повече, отколкото трябва и не може да си изпълнява мъжката роля.

Да и при мен се промениха нещата, мъжът ми стана някак по-сериозен и студен, все  е мълчалив. При нас има проблем, че той не иска да оставяме бебето даже на  най-близките ни роднини да я гледат за да си почина малко или поне да се наспя. Казва аз ще я гледам, като съм почивка и ти излизай, но някак не ми е спокойно и се чувствам виновна все едно бягам от отговорност. Веднъж я оставихме с приспиване при сестра ми за първи път,  а той грам не му хареса и каза, че повече не иска да я оставя никъде😕. Направо незнам какво да правя, някой път се чувствам като затворничка на самата себе си! 😮 Май не трябва много да го слушам много.🤔

При нас не е имало охладняване, но определено и мен започнаха да ме дразнят някои неща в мъжът ми, но това се дължи главно на моите разклатени нерви от вече 2.5 години висене вкъщи с детето. Даже става по - зле. Като беше бебе не усещах умората толкова, но с времето тя се натрупва, стоенето вкъщи ми се отразява зле и си признавам, че понякога толкова ми е дошло до гуша, че съм готова да избухна за най - малкото, което каже или направи мъжът ми без да е виновен. Той е страхотен баща обаче, когато е вкъщи гледа детето основно той, става сутрин рано с нея за да мога да спя, докато се будеше нощем е ставал наравно с мен и т.н. т.е. не ме дразни нещо свързано с поведението му към детето, а някакви дреболии, дължащи се основно на моето настроение.
Наистина сега зимата е доста депресиращо вкъщи с малко дете, скоро като започнете да излизате повече може и да се почувстваш по - добре.
Иначе е нормално след появата на детето лъсват много недостатъци на партньора и може да се появят разочарования, както и трудности да се нагодите към новия начин на живот...но обикновено не е фатално.

Violeta Velinova, не знам какви са доводите на мъжът ти да не иска да оставя детето на никого, но щом е съгласен да я гледа той, значи най - вероятно просто го е страх да я повери на друг човек, особено с приспиване. Понеже и аз имам такива страхове за моето дете защо не го попиташ дали е склонен роднини да идват да гледат детето у вас, а не то да ходи някъде другаде докато вие излезете? Няма да можеш да се наспиш вкъщи, но поне е някакво разнообразие да отидете някъде. Имам предвид за няколко часа като за начало, не за дни. Така постепенно може да види, че не е толкова страшно. Или пък с детегледачка, ако няма доверие на роднините. Според мен е важно да се намери някакъв вариант детето да се оставя на някого поне за 2 часа на седмица, иначе аз лично бих луднала съвсем...

Никакво чувство на вина не изпитвам. Бащата дава нещо, което майката не може да даде. Игрите, къпането , висенето по площадки с таткото, дават съвсем различни емоции на детето. Изгражда се връзка между баща и дете, колкото и тя да е подценявана от много майки.
Пък която си е взела калпав и неспособен татко, та се налага да изпитва вина, оставяйки го със собственото му дете, не знам... как да се изразя деликатно и има ли смисъл да го правя.

Не си разбрала правилно. Не става въпрос, че изпитвам вина, защото таткото не се справя или няма връзка с детето. Изпитвам вина, защото някои татковци имат по-ценни неща да правят с времето си от това да висят по площадки.

И понеже жената до голяма степен се води отговорна и за успехите на мъжа (обратното обаче не важи), то го има усещането "като му давам задачи, не го ли дърпам назад?". И чувство за вина, че за моите глезотии страда нечия кариера, примерно.

Проблемът тук е в очакванията - явно си си създала някакви нереалистични, хармонични и "завършени" представи как е с малко дете. Не разбирам какво имаш предвид със "завършени", но това няма значение, както и образът на майчинството като безкраен fun, налаган от рекламите и филмите. Естествено, че всичко в живота на жената се променя като роди и докато детето е съвсем малко и зависи изцяло от родителите си. Също така е естествено животът на мъжа да се промени в много по-малка степен. А да имаш перфектен дом и живот с малко бебе и мисия невъзможна. То не е и нужно. Много малко време е минало от раждането и още не сте нагодили към новото в живота ви - и ти, и той. Дайте си малко време, има намесени и хормони, недоспиване, 24-часов ритъм - не е лесно, но ще мине. Единственият съвет, който ще дам, е: Гледай да го включиш активно в грижите по детето.

С малко бебе може и да имаш перфектен дом, защото то още не излиза от кошарата да цапа и да размества, а и яде само едно нещо - мляко. И ако възрастните не са пълни мундари, може да изглеждат добре нещата. Е, малко вероятно е като по рекламите, 50 квадрата стая с пастелна светлина, бял килим, бял диван, бели завеси, мама в бяло се търкаля по пода и се смее с бебето (което не огладнява, не ака, не се вкисва, не повръща). Таткото се връща вечер свеж, мята една престилка и за 15 минути прави пенне ригатоне, налива виното, а детенцето спи сладко. Мда, в някоя друга Вселена:)

Вижте, никъде не съм казала, че имам очаквания за перфектен живот, такъв като по филми или реклами. Не съм и толкова наивна да си мисля, че с бебе е лесно. Приемам нещата такива, каквито са.
Относно “завършените” отношения, смятам че след идването на детето, те би следвало да станат много по-дълбоки, имайки предвид какво създавате заедно. А по повод на това, някак си не ми се връзват раздразнения, породени от някакви битовизми, които до сега не са били чак такъв проблем. Никъде не обвинявам мъжа си, че ходи на работа, че се вижда с приятели и че не е добър баща! Поста беше по скоро за да сверя дали проблема си е само в мен или е нещо нормално, което се поражда от разбърканите хормони.

Енджой 😆
http://m.bg-mamma.com/?topic=994619
Случва се и в най-добрите английски семейства. При нас нещата се понагласиха към 1,5 на детето, но мен все още ме дразни всичко и всички. Е, не както преди месеци, но си се дразня. 😂

При мен се случи следното: Представях си гледането на деца толкова страшно, нещо като края на света, че реалността ме изненада приятно Никога, никога не съм имала розови мечти и очаквания, виждаше ми се като най-голямата хамалогия, скука и забатачване за всяка жена. Е, след моите представи се оказа, че чак толкова страшно не е Но първата годинка е винаги трудна, а аз в момента имам бебе на година и три месеца, и според мен периода докъм 2 и половина също е един малък ад. Но всичко минава и се забравя

А защо да стават по-дълбоки? За мен това е мит, някаква утопия.
Раздразнения, както и битовизми, ще има винаги и навсякъде, защо в семейство с дете да няма? Въпросът е да не се вторачваме в тях и толкоз.
Представяла си го романтично и сега факта, че не е като в представите ти, те тормози. Просто се откажи от тези представи и изчакай, нещата ще се наредят.

Раздразненията и битовизмите са по-големи първите месеци и въобще в началото. Просто хората се настройват към новия човек вкъщи, към това че все по-разхвърляно и трудно може да е на моменти.

За дълбоки отношения с мъжа трябва време. Аз се изненадах реално колко ми липсва време с мъжа ми - и колко много отнемат децата от интимността. В някои дни се разминаваме и сме само по задачи, ужасно е.

Иначе за мен първата година е сравнително лесна, между 2 и 4 е неприятно, защото са хем активни, хем напълно нелогични. Даже и до над 5 продължава този абсурден период. И ако детето е от по-драматичните, може да е много неприятно. Буквално майката е с изпилени нерви за едното нищо и няма сили за интимност.

То и аз имах някакви представи, че след като си народя децата, ще ме гледат като някаква богиня, но всъщност реалността в повечето случаи е, че ме поглеждат и питат - какво ще се яде. И аз като благ и човеколюбец почвам да готвя:)

Надявам се да се пребориш с тези мисли, защото нито една дума в този пост не е вярна. С най-добро чувство го казвам.

Иначе за битовизмите, да, абсолютно започнаха и при мен дразнения, най-вече от това, че бях по цял ден у дома. Ще мине, не се тревожи!

Знам, че не е вярна и знам, че става въпрос за мисловни модели. Но при мен и до голяма степен ставаше въпрос и за реалности - буквално му спъвах някои задачи в развитието. Просто беше такъв период.

Ами период е, да, нормално е, никой не живее в идеални условия - нито за кариера, нито за детегледане.

Според мен, това дали е лесно или трудно да гледаш дете и кой период е по-лесен зависи изцяло от психическата нагласа на майката. Ако погледна обективно, до 6тия месец ми е било много лесно, защото бебето си седи където го оставиш, кара го само на мляко(в моя случай само кърма, та не съм се занимавала с миене и стерилизиране на шишета), не се цапа особено(освен, като повърне), седи що годе мирно, като му сменяш памперса и т.н. Но въпреки това, за мен беше труден период, защото фактът, че в живота ми имаше нов човек, за когото трябваше да се грижа и да се напасвам, ме затрудняваше. Сега имам ходещо дете, което отваря и бърка навсякъде, разхвърля постоянно, катери се по каквото намери и често пада, опитва се да яде с ръце, в резултат на което сменям дрехи постоянно, нащрек съм да не глътне нещо, защото слага всичко в устата, смяната на памперса е истинско приключение, защото тя просто не може да стои на едно място и пр. Понякога имам чувството, че е минало торнадо през дома ми и колкото и да ми се иска да е чисто и подредено, просто не става. Въпреки това, сега ми е много по-лесно, защото с мъжа ми сме напаснали и подредили живота си, като семейство от трима, а не от двама човека, организирали сме си, колкото е възможно, деня и сме намерили и занимания само за себе си (спортуваме заедно). В този смисъл, е съвсем нормално при първо дете, дори и да е най-кроткото бебе на света, на родителите да им е трудно в началото, докато свикнат с новия човек у дома. От там идват и проблеми на битово ниво. Предполагам, че с второ и следващо дете е малко по-лесно, защото човек вече е свикнал да се грижи за дете и има опит.

Не казваш много ясно, какъв точно ти е проблема. Охладняваш към мъжа ти, но защо? Какво е започнало да те дразни, нещо дай насочваща информация, защото прекалено общи приказки стават.
Ето почнаха да пишат за лесно и трудно гледане на деца, а темата не е за това.

Отношенията между партньорите в този период, силно зависят и се влияят от корената промяна на живота и ежедневието покрай детето.
Аз лично поисках развод в първите месеци след раждането след 10 години съвместно съжителство и брак. Толкова не можех да свикна с положението, изпитвах толкова силен гняв, такава ненавист към нсичко. И това при положение, че мъжът ми е от отдадените и грижовни бащи и съпрузи. Без мъжки компании и излизания, без к@рвенски номера, без скатавки и прочее, а детето си го създадохме в един от най-добрите ни периоди във всеки един аспект. Но появата на детето едва не разби брака ни. Така, че темата е за това и още как. 😉

Може би няма точен проблем, ами просто я дразни. Просто така. Като диша дори
Или като си стои спокойно. Без да му се налага да не спи. Да има лохии. Да чете за захранване и какво ли не. Да следи, кога е следващата ваксина. И т.н.
Ако е нервна и само той е наоколо, нормално е той да го отнася без вина особена.

Всъщност дори и без да съм прекалено конкретна, останалите са ме разбрали.
Понякога дразненето е за напълно абсурдни неща, да речем за това, че той има възможност да си взима дълъг душ, а аз се налага да използвам банята с отворена врата. Тъпо е, със сигурност и той смята така, а аз изпадам в състояние, че не получавам разбиране...за това се отдръпвам, охладнявам, но това си е по-скоро в моята глава. За него нещата си стоят по начина, по който са, а аз се задълбочавам в размисли, защо така, ами не иначе. За това и питам, как са се променили отношенията с мъжа. Но това, че другите споделят, за това какво им се е случило през различните периоди от гледането на детето, може само да ми е от полза и не виждам какво лошо има да го кажат.

Или казано с няколко думи-обичам си мъжа, но  понякога ме дразни и тогава си мисля, че го обичам по-малко. 

Извинявай за нахалния въпрос, но би ли споделила защо е бил този гняв? Какво се случи, отдаваш ли го на някаква следродилна депресия или си беше напълно обмислено решение, съжаляваш ли, обявиха ли те за луда роднините и приятелите ти, как закрепихте положението (доколкото разбрах, все още сте заедно)?
Мисля, че отговорите могат да бъдат от полза на авторката.

Добре де, какъв е проблема да му кажеш:
"Ето ти дребоса, гледай го 1 час, искам да си взема вана на спокойствие!"
"Искам да си изям вечерята спокойно, тихо, дълго, затова не ме занимавайте с бебока поне час!"
"Имам нужда да глътна въздух, излизам за час по магазините!"
или подобни?
Ако имаш подобни терзания, не ги "сритвай под килима".Те няма да изчезнат, само ще се натрупват, натрупват, докато в даден момент мъжа ти каже нещо по-остро, ще избухнат като лавина и ще ви "пометат".Така най-лесно се разпадат бракове именно след раждането на детето.И детето се обвинява за това, макар да не носи никаква вина за НЕкомуникацията между родителите си.

Ясна работата, прихиатър трябва. Къпела се на отворена врата, а мъж и можело да си позволява дълъг душ. И аз бих му вдигнал мерника, ако ще ми се къпе много време.

DonJon, само една жена, която е раждала, може да разбере авторката. Търсиш някакви задълбочени проблеми, защото не си наясно и няма и да разбереш никога, какви мисли и проблеми възникват в главата на една жена, която е родила скоро първото си дете и е претърпяла най-голямата промяна в живота си. Разбира се, и на мъжете живота се променя, но както споменаха другите, техният живот се променя в по-малка степен. Всички майки тук донякъде сме наясно защо авторката се чувства така. Едно семейство има нужда от определен период за да се нагоди към новия си живот с дете.

И понеже ме обвини, че се отклонявам от темата, да ти кажа, че нещата са взаимосвързани-грижите за бебе и отношенията между съпрузите. Затова, както казах, психическата нагласа на майката е от голямо значение относно новосъздалата се ситуация. Понякога може да се получи отдалечаване на партньорите в чисто интимен план, тъй като време един за друг невинаги остава. Някои трудно приемат по-рядкото правене на секс или, пък, липсата на достатъчно време за разговори един с друг. Когато на майката й поолекне, свикне с новия член на семейството и я "пуснат" хормоните след раждането, тогава е много вероятно нещатс да се подредят. Трябва време партньорите да успеят да намерят баланса между грижите за детето и времето за себе си.

Говори с него, говори, сякаш говориш с приятелка или де да знам, с майка си (не знам какви са ти отношенията с нея). Той не се сеща сам, че теб тези неща те дразнят, понеже не попада в същите ситуации, не го изпитва на собствен гръб. От опит знам, че дори да са много грижовни, няма как да ти влязат в кожата, за тях също всичко е ново и няма как да "усетят" твоето дразнене, твоята реакция на определени дразнители. Това по принцип е трудно за много хора.
Затова говори с него. Но не с обвиняващ тон, а просто споделяй как се чувстваш в еди-кой си момент, защо толкова си се издразнила на нещо и т.н. Той ще започне да те разбира по-добре, а и ти ще свикнеш да се поглеждаш отстрани, вместо да задълбаваш в самата емоция.

Относно задълбочаването на отношенията – според мен то може да се случи само на базата на неща, които сте преодолели заедно, а не единствено поради наличието на дете. Има си цена, която се плаща, за да се стигне до това задълбочаване и тя е точно тези усилия да разбереш другия, да му помогнеш и той да те разбере.

Приятелю, пробвай да седиш в къщи месеци, без някакво сериозно общуване, освен по цял ден с едно бебе, и вечер за някой час с половинката си, и тогава може и да разбереш за какво точно става дума. И как се чувстваш изолиран, затъпял, прецакан и всичко останало.
Ти си за психиатър, щом нямаш способността да реагираш със съчувствие към проблем, който не разбираш.

Сама казваш кое е най-важното в едно семейство с малко дете.
Не си мисли че и неговият живот не се е преобърнал,напротив.
Бъдете щастливи,радвайте се на детето,поговорете си двамата когато има нужда да си кажете нещо или ако има напрежение между вас.
Нещата винаги са поправими когато има желание и у двамата родители.

Абсолютно съм съгласна

Никой не я е затворил вкъщи насила. Дори и да е зима, бебето може да го разхождаш навън в парка, в мола и т.н.
А психиатър наистина помага, защото това точно, не е обичаен случай.
Не е нормално да се къпеш на отворена врата, при наличието на явно грижовен и отговорен баща. Както и да му се сърдиш, за това, че си взима продължителне душ. Ето тук един психиатър би помогнал

Ти колко бебета точно разходи?

Прост пример. Таткото е грижовен, но не прекарва цял ден с бебето. То почва нещо да се фръцка и аха-аха да заплаче. Майката, понеже знае кога и как да го пипне, може да го успокои за 3 секунди. При същата ситуация с татко обаче може да се стигне до рев от девета степен, което да наложо изхвърчането на мама по хавлия. Просто татковците пипат по друг начин, а някои бебета си искат мама и това е.

Ами, сори, ама тук мама си е виновна....понеже, нали, тати не може като нея.
Ако не са се заклали един друг междувременно, няма сила, която да ме измъкне от банята, щом съм ги оставила да се оправят сами.
Тактиката към таткото "Ти не можеш, дай на мен!" винаги води до лоши резултати.За всички:1.мама винаги е на разположение, 2.таткото е ритнат по самочувствието, че не става за нищо, 3.а бебока няма никаква връзка с баща си.

Точно така е, Амур!

Не мислех да се оправдавам, но понеже се хванахте за отворената врата на банята. Питам ви, как сама с бебето през деня бих могла да вляза спокойно, за да взема душ и измия цялото повръщано от себе си?
Никъде не съм казала, че това се случва в присъствието на мъжа ми. А някак си не ми харесва идеята цял ден да си ходя така. Освен това, не виждам как на база някакъв прост пример, взеха и диагнози да ми се поставят, че имам нужда от специалист....нямам думи просто.

В този случай, каква вина има таткото, че да те кара да се отчуждаваш от него?

Колко е голямо бебето? Докато още не ходеше съм я оставяла в кошарата да си взема душ - 5 - 10 минути, играеше си с нещо, а хич не беше от кротките деца. А и да мрънка малко не е края на света. Също така можеш да го правиш и докато спи. Щом си в повръщано предполагам е малко още детето, спи 2 пъти поне през деня?
Иначе се къпя сутрин и вечер когато баща й си е вкъщи по колкото време си искам. На отворена врата броени пъти съм го правила.
Изобщо не те критикувам и не го казвам с лошо, само ти давам идеи
Не си за специалист спокойно, то тук в тоя форум всеки е "специалист" и е лека ръка се раздават диагнози!

Когато имаш и по-големи деца, ставаш особено изобретателен Влизала съм си спокойно за час в банята, големите наглеждат бебето, то се търкаля, гука си и нямам проблеми.

Хайде усмихни се,не ги приемай толкова навътре нещата.
Няма идеални хора,ако има нещо да си казвате с мъжа си,поговорете,споделете си.
Убеден съм,че повечето от хората приемат историята ви,през собствените си очи и опит.Едва ли някой е искал да ви засегне лично.
И се радвайте на детето.

За да си запазиш разсъдъка, мисли за часовете с бебето като за работен ден. Реално в офиса понякога си по-стресиран и мръсен дори. След това като почне да приключва денят, релакс. Все пак сте само с едно, при това бебе.

Мерси много за съвета, пробвала съм този вариант по склонен е да я оставим за няколко часа, но явно само на него ще остана за сега. То и на мен ми е малко мъчно да я оставя за цяла вечер, но понякога незнам за мен или за нея да ми е по-жал.🙂
А по твоя въпрос ти предлагам да започнеш работа или да си измислиш някакво развлечение за теб, за да не се изнервяш на всичко. Но аз все се успокоявам, че това е временно и нещата ще се оправят.😊

Annabelle* , писах, писах накрая ми падна батерията и се затри.
Всички отговори на въпросите ти към мен са в темата, към която дадох линк.
Мога само да допълня -да, съжалявам че не можах да се зарадвам нито на бременността, нито на майчинството. Не мога да го променя. Дали съм имала депресия-силно вероятно, но не съм имала време да нея. Баща ми и мъжът ми бяха моята опора и моите боксови круши. Това е положението и това, което ще съхрани брака на авторката е любовта, взаимната любов, въпреки всичко.

Напротив, Сирен . Татковците не си дават вманиачено зор и лесно гледат децата. Не им пречат на кариерата. Точно таткото би трябвало да изпитва вина, че дърпа жената надолу в развитието й като я товари с досадни домаински задължения и постоянно висене от детето. Свестните мъже издърпват жената нагоре, да може и тя да се развива.

На мен не ми се е случвало такова нещо,но имам приятелка със същия проблем.Моят съвет към теб е да се успокоиш и да имаш търпение,за да видиш как ще се развият нещата.Каквото и решение да вземеш гледай да не се отрази по никакъв начин на детето.

Разбирам авторката, защото минах през този период в чужбина, когато през деня бях сама с бебето. Нямаше на кой да го оставя, бях в пълна социална изолация, зимата, при температури, които излизат извън представите ни за студено.
Единственото, което мога да кажа, е: период е, дръж се, минава. Използвай всеки миг, в който можеш да връчиш на някого бебето, дори за да отидеш в съседната стая да поспиш.
Аз се къпех, поставяйки бебето на шезлонг в банята, а като започна да сяда - на столче за хранене. Така ми беше пред очите и си позволявах да се измия като хората.
Първата година буквално се крепях на границите на разума, още повече, че ми се падна безкрайно неспокойно бебе. Важното е да съхраниш себе си и да се опиташ да не изпиеш мозъка на бащата, ако не заслужава. За мен този период в никакъв случай не заздравява връзката между двамата, напротив - обтяга я до краен предел.

В моята ставаше.
Само където бащата не правеше пенне ригатони ( това са повече мой стил ястия), а пълнен заек и крем карамел с червено вино


Отношенията ни се промениха след детето. Пораснахме и станахме родители.
Не винаги е било лесно, но се напаснахме.

Минах през абсолютно същото,сякаш аз разказвам моята история....при мен беше моментно може би в рамките на година...постепенно нещато се нормализират,когато детето офръкне малко ти ще се успокоиш и така ще отмине този момент...не се вдълбавай много в тази мисъл защото сама ще навредиш на брака си,ще откриеш и несъществуващи проблеми ако много мислиш..остави се на времето,ще се наредят и нещата от самосебе си..успех !

Мислех да не пиша по темата, за да не повтарям неща, които съм казвал в доста други теми, но Вие вероятно не сте чели други сходни теми, така че ето няколко коментара
1. Имайте предвид, че в този форум част от забавлението на някои от по-редовните потребители е да бъде разнищен авторът на подобни теми. Понеже сте с малко дете, чувствителна, а и по принцип Ви е трудно - не се връзвайте на подобни коментари, а ако стане нетърпимо, има опцията да помолите модератор темата да бъде заключена, за да спрат да Ви ядат.
2. За да станат по-дълбоки отношенията не е достатъчно да "създадете заедно" малката машинка за повръщане, акита и рев. Трябва и таткото да се пооклепа и то не инцидентно като жест на величествено благоволение, а да си има някакви системни отговорности. Дали ще е баня (тя е обикновено вечер), дали ще е да гледа цяла събота само той детето, докато Вие пиете кафе с приятелки или ходите на козметик, масаж, маникюр, фризура или каквото Ви скимне (ако искате вкъщи си стойте, но си почивайте, да не стане така, че пак Вие да гледате плътно дететоо) - няма значение. Докато не е ангажиран и той адекватно с нещо, няма да разбере какво точно е това, което е създал. Това е малко като да си купите луксозно издание на блиблиографията на Достоевски в 30 тома, но само единият от Вас да я чете, докато другият да се радва вечер колко добре изглежда на библиотеката и чат пат да разлиства по някоя страница ахкайки колко е луксозна хартията и красив шрифтът. Ами няма как да Ви сближи Достоевски така... Докато Вие отдадено минавате през Идиот, Бесове, Записки от подземието и Душ след оповръщане при отворена врата (опс, последното май е по Буковски или Милър по-скоро), той си чете същото, което е чел досега.

Имате основание да сте недоволна! Потърсете начин да го заинтригувате и организирайте така нещата, че да хване едно томче, което и да е, и колкото и бавно да става - да го прочете цялото. И да си знае, че е отговорен за това нещо. Когато детето тръгне на ясла/градина би трябвало да се нормализират нещата, но отново той трябва да има някакви отговорности и да си ги знае. Дали ще е той плътно да кара и взима детето от яслата/градината, дали нещо друго - впишете го по-активно в живота си и най-вече живота на бебето, друг начин няма. Ако се опъва да сменя памперси и да къпе детенце, му кажете да изпълни "мъжките" задължения по обучението на детето - да го научи да ходи, да подрежда куличка от кубчета и да строи неща с легото, да кара тротинетка и баланс колело в парка и всякакви неща, които биха го амбицирали и би приел като истински провал да не ги свърши успешно.

Няма нищо по-ценно и по-важно от "висенето" ми с децата на площадката. Нищо.

Ние станахме по-сплотени  когато се роди бебето,което беше много дълго чакано.Но съпруга ми участваше с голямо желание в грижите за него.Не съм го спирала.
И сега е от тези татковци,които след работа висят на площадката...

Моят съвет е да включиш таткото по някакъв начин в ежедневието на бебето,а не ти да правиш всичко и той да се чувства изолиран и пренебрегнат.

Контеса, бял диван, ама кожен. Що не пробва с ленен:)

И сори, но едва ли си имала неогладняващо и неакащо бебе:) то е само в рекламите. Още малко ще кажеш, че месечният ти цикъл е в тюркоазено синьо.

Важното е че всичко беше в бяло и бебето ми се сменяше на повивалник, не на дивана
 И се хранеше на бяло столче над бял теракот и бял килим от естествена кравешка кожа.

Сега ако кажеш, че се е хранила сама по системата на педагогическото захранване и е оставала чистичка:)

Повивалник ползвах общо взето...има-няма 10 пъти за всичките 3 деца. От първото нагоре преповивам където ми падне.

https://twitter.com/LikeTheyKnowUs/status/569353728286978048

Моята дъщеря е в началото на 12 м. Откакто имаме дете се дразня много повече на мъжа си,много повече спорим за дребни неща. Както казахте дразня се,че може да си седне на компа,може да прави каквото иска без да се съобразява толкова, за най-дребни и малки неща, като например, че тази нощ е спал а аз не съм. И при това имам много кротко бебе и перфектен мъж(почти). Помага ми за всичко, и за бебето и готви и чисти. Но промяната е огромна и за него и за мен,нормално е отношенията ни да се променят. Вечер имам желание единствено да си легна и да си гледам сериалчета. Близостта бе почти изчезнала до скоро. И не само той-в първите 6.м всичко живо ме дразнеше. И приятелки споделят същите неща. А моето дете е супер кротко. Аз си спя по цяла нощ, броени пъти е било да не спя. Имам голяма помощ от баби. И по цял ден съм с беба,и това си изнервя. Ядосвам се,че не мога да правя нищо. Тъкмо подхвана нещо и трябва да спра. А имам други интереси, много интереси. И аз си представях майчинството като нещо много трудно, но също се изненадах приятно. Но пак казвам-детето ми е кротушана. И въпреки всичко ми избиват бушоните често. Има много неща за правене. Постоянно нещо трябва да се прави. Човек се изтощава и от еднообразието, сега си стоим само в къщи тези дни, зима е, депресивно е.
 Аз първите месеци от яд, че мъжа ми си спи го бутах с лакът в 5 сутринта да става за мляко. 🤣Ама с истински яд. А той понякога ми отвръща"ти си майката/главната". И много ме е яд на тази приказка. Истината е, че майката си е майка. Но съвета, който и аз мога да дам е задължително включвайте И мъжете в грижите за бебето още от самото начало. Някои жени правят грешката( а и може така да са научени не е изключено) че жената е за всичко и трябва да прави всичко-от грижи за бебе до трапезата. Има такива грешни модели от преди десетилетия създадени, които наблюдавам и за които споря с баба си и майка си. Мъжа и жената са равни в семейството. Според мен това е период като всичко останало.
Моето дете е като шило в торба откакто почна да лази и да се изправя и не се спира. Не стои мирна никога(само като спи). По цял ден е седни стани, падане ,лазене, отваряне на шкафове, не може да се облече сутрин, не мога да й сменя памперса. И така е по цял ден едно и също...е как да не откачи човек. Според мен говори с мъжа си,с говорене се изяснявят нещата. Ако нещо те дразни кажи,поговорете.

Наистина е добре татковците да се включват в отглеждането на бебето колкото е възможно, но истината е, че бебетата имат нужда най-вече от майка си. Татковците могат да помагат в много неща, но има ситуации, в които бебето си търси майка си, особено ако е кърмено. Дъщеря ми, като беше новородена, се е случвало да плаче заради колики или някакво друго неразположение и често само кърменето я успокояваше. Мъжът ми в този период все казваше "Каквото и да правя, не мога да й дам това." На моменти ми завиждаше дори, че я кърмя, защото му се струваше много сладко и мило. Помагал ми е много, не мога да се оплача, дори и през нощта, за да мога горе долу да се наспя, често когато малката се събуди за хранене(будеше се през 3 часа), той й сменяше памперса и ми я даваше да я кърмя. Но, според мен, татковците стават много по-необходими на малко по-късен етап, когато децата вече комуникират и са по-самостоятелни. Тогава вече има дейности, които децата обикновено правят с бащите си. По този начин може да се изгради здрава връзка между баща и дете.

Те хубаво да се включват, но все пак майката прекарва дългите часове с бебето.

И аз предупреждавам, че татковците стават супер ценни с минаването на годините, когато децата вече комуникират.

А смяната на памперсите е толкова тривиално нещо, че е бездънно тъпо да се съди колко е добър таткото по това колко памперса е сменил. Мъжът ми е добър баща, но в новородения период е сменил нула памперса и не само, имаше нула желание да го прави и нула желание дори да пипа толкова малко бебе.

Точно така е - децата, когато са много малки, имат нужда най-вече от майките си, но... майките имат нужда от татковците в този момент. Майките. Да се почувстват отменени за малко, да си вземат дълъг душ и прочие баналности, за да няма хър-мър и мисли за развод.

Затова, часовете вечер, като се върне от работа могат да са изцяло за тати и бебе.Докато бебето заспи.
Та, вместо тати да засяда пред компа/тв, може да "даде" това време на детето си.Малките деца обикновено заспиват към 21 часа най-късно, та като си приспи детето, таткото пак ще има достатъчно време за губене пред тв.

И не, когато си изтървал първите 1-2 годинки на детето си, после по никакъв начин не можеш да изградиш тази връзка с "парчето месо", което си създал.

Който отнамало не помага и после не го прави. Така смятам. Мама си е мама, разбира се основно майката се занимава. Но помощта на бащата е ценна. Ако ще за час два да я гледа за да се изкъпеш и да си починеш.

Добре де, не го разбирам това с татко влиза от вратата и със събуването на обувките му се връчва бебето. Не е ли нормално примерно човек да се изкъпе и да хапне и после евентуално бебето.

Реално с новородено няма какво толкова да се прави обаче. Какво точно ще го прави - ще го разнася на ръце ли?

Смея да твърдя, че това с пропуснатата връзка са глупости. И какво да направя, когато просто мъжът НЕ иска да пипа новородено, а е абсурд да го изкъпе - чувства се непохватен. А аз къпя на автопилот за минути без замисляне. Е сори, но в такава ситуация какво да го занимавам изобщо с великото къпане. Макар че някои хора явно обичат тоя ритуал, особено с пренасяне на води до стаята, подаване на сапунче, хавлия и изобщо къпането на едно бебе става мега събитието на деня.

И какво става примерно, ако в тия 2 часа таткото наистина не се справи и се наложи да те повика? Ще откажеш ли? тапи в ушите? няма ме? пак мама си е на повикване.

Ами не е нормално мъжът да продължава да си живее все едно няма бебе вкъщи. Аз не искам ли да се изкъпя и да хапна? Или да отида до тоалетна на затворена врата поне 1 път в денонощието?

Аз пък намирам за абсолютно нормално веднага да му се връчи бебето. След като заспи ще има време да си почива. Майката кога трябва да си почине?

И не, не разбирам и не оправдавам "страха" да пипаш собственото си новородено! Ако и мен ме е страх, кого да повикаме да го изкъпе? Съседката, бабата?
Щото то и мен ме беше страх да къпя новородено ама се оправихме ДВАМАТА!

Абсолютно съм съгласна! След като детето заспи си почиваме и двамата! Дотогава все има какво да се прави. Невъзможно е да съм била 13 часа цял ден с бебето и вечер мъжът ми да се прибере, да седне пред ТВ - то и да не го интересува, че има дете вкъщи, а аз да продължавам да се занимавам с бебешки работи!
Неговите задължения какви са - да направи детето (колко трудно!) и да носи пари? ОК, ама вкъщи не се изчерпват само с това. Която жена сама се насади на това положение после да не се оплаква.

На няколко пъти чета постове, че майката цяла нощ не била спала, а бащата спал. Защо? Единственото възможно обяснение е ако бебето е 100 % на кърма, иначе не виждам логична причина. Дори и тогава бих помислила за вариант изцедена кърма за да може таткото да ме замести поне на едното нощно хранене.

Горките бащи, направихте ги на нищо. Моят съпруг не ми е помагал много в бебешките периоди , че и след това в ранните детски. Той винаги е казвал че не може да се занимава с много малки деца, не му идва отвътре. Иначе подрусай, оригни, заведи, отведи -  без  проблем - но да се втурне сам, нещо по самоинициатива -не. Сега какво разпъна на кръст ли? Аз пък мразя да давам задачи и така основно сама , малко докато поотраснат 6-7г. След това нещата се смениха. Не винаги да си добър родител означава детето да е изпрано и нахранено. Това Или ги приемам или не, от оплакване няма смисъл. Или го искам такъв или търся друг.

Пък и всички ние не сме расли в барокамера, виждаме хиляди различни ситуации наоколо. Всички сме расли с родители които не са били извадени от наръчник - ту кавги ту мляскане - такива трябва и да са очакванията, хубаво съчетано с не чак толкова хубаво - като всичко в живота.

Абе то и аз съм виждала случаи, в които майката буквално държи бебето с наакан памперс и чака таткото да дойде от работа, за да хукне от вратата да къпе и сменя, но и това си е гадно, имайки предвид, че задачите около новороденото са тривиални и памперс с миене на дупе отнема 3 минути, има-няма, ако майката не е бездънно туткава.

Много добре разбирам нежеланието да се гледа и пипа бебе. Усещане за непохватност например, или дори истинска такава. За мен е съвсем нормално, че някои татковци не могат и не искат да обслужват новородено.

И мога да призная, че това НЕ пречи на връзката после. Човек все пак има визия и интелект, няма нужда всичко да му е минало през ръцете, за да усети, че има дете. Мисля, че някои татковци са достатъчно осъзнати, за да разберат какво става и да намерят начин да се включат адекватно, ако и да не е по предписание от ССФ.

Но имам усещане, че някои жени са взели наистина несъзнателни мъже и трябва по трудния начин да се стигне дотам, че бебето да им влезе под кожата и да спрат да витаят.

Отговорих вече на това, в примера с банята.След като съм ги оставила да се оправят сами, да се оправят както си знаят и могат.Не държа на перфектно изпълнение от таткото, нито да копира моята грижа.Достатъчно ми е било, че си се занимават двамата, без да имат нужда от мен.Пък какво правят, как се къпят, дали се къпят или плискат вода навсякъде, хич не ме интересуваше...после таткото си почистваше водата и разхвърляното.
Не говоря за новородено, а за бебе на няколок месеца вече, то не спи постоянно, иска си внимание, някакви игри, закачки, все някой трябва да се занимава по час-два вечер с него.А да не говорим за прохождащо...ако цял ден съм търчала след него, за да не си строши главата (моите и двамата падаха като талпи назад, на главата си, и не обичаха проходилките), вечер вече не си чувствах кръста.Разбира се, че ще го връча на баща му, да се оправят, ако щат и под леглото да се завират, за да не ходят, не е мой проблем.

Обикновено със "страх" се оправдават татковци, на които не им се занимава и искат да изклинчат, докато им минава номера с "Аа, не, страх ме е да не му направя нещо!".

Не обичам деца. Никога не съм обичала. Никога не съм се прехласвала по бебета. А трябва вече да раждам, защото съм на 35 и закъснявам ужасно много. Но ми става лошо като я чета тази тема (и не само)... Колко жертви изисква отглеждането на едно дете. Да не можеш да се изкъпеш като хората?! Нещо толкова елементарно...Ужасена съм. И ме е страх. Борбата вътре в мен е огромна. И всичко в мен крещи, защото не иска да настъпва тази промяна в живота ми. Освен това, съм убенеда, че мъжът ми ще остане на втори план, а не искам да съм от майките, за които детето е по-по-най-най-най-най от всичко и от всички. Не искам разлигавено дете. Не искам при всеки плач да тичам да видя какво става, не искам да си прекъсвам банята. Просто... не мога да опиша с думи. Но вътре в мен има много гняв, че трябва да стана роб... на едно дете

Звучиш разумно. Мисля, че ще се справиш.

Глупости, не може да се изкъпеш. Някои жени се вманиачават. С едно новородено може да си устроиш хамам и спа у дома, ако искаш.

Между другото, оставяла съм деца на "татково гледане", без да намирам кусури. И сега стените на хола са изрисувани. Ако някой влезе у дома, всички ще кажат ау, каква лоша мама и никой няма да се замисли, че това е плод на "да отменим мама за малко". Така че татковото гледане е хубаво, но наистина е добре да си затваряте очите, защото ще има грешки, при това големи.

Анонимната потребителка с Неродения Петко и гнева ме кефи яко:)

А кой те задължава да си го причиняваш?
Има хора, които просто не са родени за родители и съответно остават без деца.Не виждам никакъв проблем.
Няма закон срещу нераждането.Това е личен избор.

Сирен, хич не ми е дремело какво ще си помисли някой си за мен, за дома ми, за детето ми, за мъжа ми...нито ми живеят в къщата, нито ми дават парите, нито ми гледат децата, че да ми дреме за тяхното мнение.ВАжното беше семейния климат да е о.к. за членовете на фемилито.

Да де, но зависи какво значи "затвори си очите за кусурите на татковото гледане". Понякога не е много възможно това. И не говоря за "провали" от това как един път сложил памперса наобратно, а фалове, след които къщата е за основно почистване.

Споко, не се спичай.
Не е толкова гадно, само в някои моменти.
А и ако не харесваш бебета, защо трябва да раждаш.
И аз съм от мамите дето бащата го беше страх да пипа и ме ръчкаше нощем аз да ставам щото нали той може да счупи бебето. Нищо, че съм спала 2 часа за 24. И така 3 месеца. Този баща вече не е с нас, а ние с голямото "бебе" сме си екстра.
И, не, детето не е всичко в живота. Жената е човекът, който съпровожда едно дете, помага му да се превърне в самостоятелна личност, която да се чувства добре и удовлетворен от живота си човек. А не живее, съществува чрез него – това за мен е лудо. Макар да има и такива жени.

Не знам, но АГ хич не пита в операционната мъжа ми иска или не иска, направо му връчи бебето, тамън родено. Мисля, че това яко го шамароса 😂 и насетне той  участва в отглеждането на детето си много активно. Ние не сме имали и никаква друга помощ. Само двамата сме били и той се грижи за нас двете, наистина отдадено. Разбира се, че ще сменя памперси, ще къпе, бърше повръщано, каквото трябва и ще яде, след като бебето и аз сме яли. Но за тези неща дори не съм го молила. Той просто си ги върши така, както и аз. Разходките и игрите са си тяхна територия. Всъщност мъжът ми е единствения човек, който може да ме замени напълно. Не, че не греши, но и аз греша. Всеки си знае семейството, но ако на цялата история през която минахме лежеше на дивана/пред компа/или гледаше са се наспи/наяде първи, нямаше да го бъде. Мъжете са на работа, имат цял ден да се погледнат, включително и да хапнат нещо набързо, преди да се приберат, че като влязат пак да гледат себе си първо.

Ами, оставяш го да направи основното почистване, може следващия път да се замисли, преди да опустоши къщата.

И аз не съм детишар. И никога не съм била. Но не съм си представяла да остана без дете и съм го искала. Какво значи роб? Ти се грижиш за детето ти. На мен ми са досадни много неща признавам, не ми идва от вътре да се занимавам с дете, но го правя за моето си дете. Трудно е разбира се. Няма лесно.

Няма да почисти, ще го остави така, за него е ОК и задачата е изпълнена. Просто така разсъждава. И затова съм го оставила да носи парите, където се справя доста добре. Толкова добре, че чак ме е срам да му набивам канчето да прибира след себе си.

Едното не изключва другото. И моите стени са изрисувани, но на мен ми харесват. 😂

Защо си го причинявам? Защото вече съм на 35. Защото мъжът ми иска деца. Защото знам, че ще съжалявам един ден, както днес съжалявам, че не родих по-рано. Защото знам, че има и други майки, които са се чувствали като мен преди да родят и после не са съжалявали за избора си.

Но също така знам, че ще съм от майките-орлици, които ненавиждам, от майките, които стават роб на децата си. Защото знам, че ще се къпя за минута. Защото знам, че светът ми ще се върти само и единствено около детето. Защото знам, че то ще измести мъжа ми от сърцето ми. Просто се познавам и ми е ясно какво ще последва. А то не ми харесва. Искам мъжът ми да си ми е първи в сърцето и не искам да го пренебрегвам заради детето.

Не ви ли се е случвало да правите такъв избор? Не искате, но ТРЯБВА?

Абе как реши каква майка ще си, преди да си заченала? Я прочети малко книги и блогове, има и други начини и методи.

И аз съм си родила децата защото трябва, и аз не изпипвам до подробности дейностите при ранното детство и общо взето чакам периодът да премине, не го смятам за нещо невероятно, от което не се изпуска и секунда, а детето е някаква звезда.

Та така, раждаш го и го гледаш. Да, детето иска внимание, но не чак маниакално внимание. Всъщност има дни, в които иска много малко намеса.

Не, никога не съм имала такива дилеми. Освен това не степенувам хората кой на първо място в сърцето ми, кой на второ. Жени, които боготворят мъжа си и постоянно са вторачени в него, са ми напълно непонятни обаче.

Между другото имам една позната, която се побърка на тема как детето им развалило хармонията с мъжа им. От малко бебе го оставяха да се дере в съседната стая, докато те вечерят някакви специални храни и това според тях било начина да се възпита. Когато детето беше на около годинка и половина, претърпя гаден инцидент, затворено само в стаята си, без тях. Както знаете и до него да си, инциденти стават . Но след този случай майката доста се промени - претърпяха операция, но детето е добре в дългосрочен план. Тя съжаляваше много за цялото им поведение и буквално игнориране на детето и почнаха най-сетне да го държат при себе си по-често и да внимават много. Но трябваше ли да се стигне дотам? Не знам. Малките деца изискват много грижи, и който не му се занимава, хич да не започва.

И аз не обичам деца, не умея да общувам с тях, което не ми пречи да обичам собственото си отроче. И не съм майка орлица. Къпех се с него в банята, но вече си е индивид, говори, задава въпроси и комуникацията е на друго ниво. Не съм натирила баща му в килера, нито пък вися залепена като ваденка с детето. Човек не знае как ще реагира, докато не му дойде до главата.