Бихте ли напуснали половинката си,ако..

Какви 300 кг, нали се предполагам че заедно се храните. Т.е. или е болест, или и вие ще сте поне 150 кг.

Тези по 300 кг. са си дебели и от началото. В 99 са хора, жертви на изнасилване, малтретиране и др. проблеми, които изискват психологична помощ, дано се намерят близки около тях, които да ги спасят.

Въпросът е странен обаче - дали мъж би напуснал жена си при бременност. Дали бихте напуснали човека до себе си заради остаряване. Абсурдно звучи. Неизбежно е в крайна сметка.

Аз през бременността много внимавах и качих само 8кг, обаче с кърменето за 14м качих 20кг. Въпреки, че гладувах, не спях и не се спирах. Обаче както казах вече, сме минали през много по- драматични обстоятелства свързани с външния вид.
Не е зле човек да е повече на земята , защото си представете един грозен белег през лицето да ви съсипе живота. Заслужава ли някой да бъде изоставен поради подобна причина. Съвсем наскоро се запознах с такъв случай. 6 години и все още не е заличен, въпреки усилията, парите и т.н . Имам и много близък случай с белези от друго естество. Опаковката е толкова крехка и преходна, нетрайна и гадна к@чка, а държи цял един човешки живот.

В посочената тема се дискутираше секса, а не раздяла.
Хората могат да си останат добри приятели, да се обичат и уважават и без секс.

Моят мъж напоследък толкова ме нервира, че даже нямам време да забележа, че е понапълнял.😁

Дева, ти конкретно достатъчно пъти си коментирала, че сексът не ти е важен. За мен например е от първостепенно значене, но секс не правят само красивите и слабите. Дори често в двойка единият е с по-атрактивна външност от другия. 😉

Не мисля, че една връзка може да е пълноценна без секс..
За мен той е много важен - сближава двама души, премахва негативната енергия и лекува тялото и душата!

Как да го кажа - сексуалното ми желание не зависи толкова от външността ма другия, колкото дали на мен ми се прави нещо.

Нито бременността, нито остаряването, могат да направят човек грозен, отблъскващ и отвратителен. Това се постига с много мързел, мърлявщина, лакомия и подобни. Но твърде често оправданията за мързела, мърлявщината и лакомията са бременност и остаряване. Но са само оправдания, не причини.

Със заболяванията стои по друг начин въпроса, но да изоставиш партньора си, когато има нужда би те направило самия тебе толкова грозен, че би трябвало да се отвращаваш от себе си по принцип, камо ли да правиш секс с някой друг.

По-любопитен съм какво влияние ви оказват чужди решения/мнения? При личните си решения се съобразявате със статистическото мнозинство? Или просто пореден повод да се похвалим колко сме благородни и търпеливи?
Конкретно на въпроса: той съдържа условната форма "бихте ли"  Категоричен отговор да или не на такъв въпрос не е признак за особена интелигентност, меко казано.
Въпроса е приемлив за Клюкарника, там поне е ясно, че задаването му и отговорите са с основна цел чесане на езика. Нормално, макар и признак за някои липси. Комуникационни, не каквито си помислихте
В СО уж основната идея беше помощта? С какво този въпрос и отговорите помогнаха на някоя мама тук? Ако има такава, нека не се срамува да го каже.

На мен тази тема ми помогна да прочета другата тема, която е поредния бълвоч на едно ... същество, не знам как да го определя. За пръв път през живота си, виждам толкова пространна глупост, никога не съм вярвала, че е възможно.

Също и ми помогна да видя, как все още има жени, които за външния си вид обвиняват бременността и годините, което е доста странно.

НЕ!! Половинката ми е единственият мъж, когото някога съм обичала истински! Преживели сме заедно много кризи, много прекрасни моменти и не бих го оставила, особено пък когато има най-голяма нужда от мен. Не мога да предам най-близкия ми човек, дори си мисля, че ще бъда още по-отдадена към него. Това е любовта.

Не ми е важен самоцелно, да.
Но ми е важно да ме привлича партньорът, а ошишкани и запуснати мъже не ме привличат.
Разбираш ли?
Не очаквам и към себе си компромиси в това отношение.

Защото иска да заглуши звука от собствените си най-съкровени мисли.

Не съм от хората, които се заричат. Но, доколкото се познавам, мисля, че не бих. Ако бих, значи не съм го обичала достатъчно. И все пак нещата никога не са толкова еднозначни. Не можем да изолираме външния вид от останалите обстоятелства. Примерно една жена може да си мисли: "Той ми изневери или той ме напусна, защото напълнях." Но всъщност истината за него да е, че я е напуснал, защото е станала сприхава, заядлива и апатична. И килата в повече да са само част от цялостната картинка.

Или ако тя го напусне, той да си мисли, че е заради пуснатото шкембе или защото е започнал да прекалява с шкембе чорбата с чесън, а всъщност нейната истина да е, че е станал мързелив, немарлив и безразличен към семейството си.

 На въпросът за секса също ми е трудно да отговоря.  Не ми се е случвало несъвършенства на половинката ми да ми убият желанието. Но дали бъдещи неподозирани физически недостатъци биха ми сецнали либидото, не мога да преценя.
От друга страна, ако наистина лошата физическа форма е в следствие на здравословен проблем, точно в такъв случай разбираш дали имаш до себе си човек, който те обича или консуматор, на който вече си омръзнал, защото поради някаква причина си излязъл от строя.

От трета страна пък има и едно такова положение, че някои хора се запускат, именно защото са депресирани от пълната нее@ателност на съпружието. Може би се разсъждава по следния начин: "Той/тя не ми обръща внимание ( не ме желае), защо тогава да полагам усилия да изглеждам добре."