Не мога да забременея

  • 8 749
  • 60
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 5 061
И ние с мъжът се опитваме от точно 2 години.
След 4 дена си чакам поредния цикъл без резултат(от сега чувствам,че няма да е станало).
Знам колко е ужасно да не става месец след месец,година след година.
А още по-потискащо е когато мине не мине време и някой каже-бременна съм.Поредната приятелка,поредната позната,дори хора,които не са го искали.Чувстваш се неудачник,прецакан,тъжен,подтиснат човек.
Всеки дава съвети,гледа те със съжаление.Тези пък,които не знаят питат-хайде,няма ли да имате детенце вече,време е...
Истината е,че просто не винаги нещата стават толкова лесно,колкото ни се струва.
Масово хората споделят радостта,а когато има "проблем" се потулва.
Реално има МНОГО двойки,които чакат 2-3-4-5 години за чудото.
Хора без проблеми.Изключвам тежките състояния,които са доказани и пречат на забременяването.
Въпреки,че и такива има доста без проблеми.
Най-добрата ми приятелка има цикъл 2-3 пъти в годината и забременява от раз,2 пъти вече.
Така че наистина не се отчайвай,мисли си,че понякога трябва повече време.
Аз поне така се опитвам да мисля. Simple Smile

# 31
  • Мнения: 3 459
Елис, изследвали ли сте ВСИЧКИ хормони, на теб и на мъжът ти?
Инсулин изследван ли е за ИР?  Rolling Eyes

# 32
  • Мнения: 8 957
Момичета, напълно ви разбирам!  Hug

При мен забременяването с второто ми дете отне почти цели две години. И уж и аз нямах никакъв проблем, нито мъжа ми. Едни хормони само беше склонила докторката да ми пусне. Иначе все ме успокояваше с дежурните - "Нищо ти няма", "Трябва да се успокоиш", "Когато му дойде времето" и т.н.
А на мен ми идваше да убивам хора при тези думи....

НО за себе си се убедих, че често проблемът със забременяването е на психическа основа. Нямам думи да опиша през какви тежки емоционални моменти минах през тези безуспешни две години. Колко разочарования и болка с всеки отрицателен тест за бременност. Мисълта, че съм неспособна да забременея, че ми е написано на челото... Че всички ме притискат, подпитват, гледат под лупа...

Истината е, че на мен реално ми помогна НЕвлизането в подфорумите, свързани с бременност и раждане. По едно време имах чувството, че ще гръмна, ако още малко чета кой как забременял, какви симптоми имал, как при другите се получава, а при мен не. Взех решение да НЕ влизам в тези подфоруми известно време, защото да чета такива теми много ме натоварваше.

Колкото и да се възприема като клише - заангажирах мозъка си с други неща. Със семейството ми планирахме пътуване в чужбина. Опитах се напълно да се отдам на подготовката на това пътуване, да мисля само за него. И точно тогава забременях.

# 33
  • Мнения: 5 061
Момичета, напълно ви разбирам!  Hug

При мен забременяването с второто ми дете отне почти цели две години. И уж и аз нямах никакъв проблем, нито мъжа ми. Едни хормони само беше склонила докторката да ми пусне. Иначе все ме успокояваше с дежурните - "Нищо ти няма", "Трябва да се успокоиш", "Когато му дойде времето" и т.н.
А на мен ми идваше да убивам хора при тези думи....

НО за себе си се убедих, че често проблемът със забременяването е на психическа основа. Нямам думи да опиша през какви тежки емоционални моменти минах през тези безуспешни две години. Колко разочарования и болка с всеки отрицателен тест за бременност. Мисълта, че съм неспособна да забременея, че ми е написано на челото... Че всички ме притискат, подпитват, гледат под лупа...

Истината е, че на мен реално ми помогна НЕвлизането в подфорумите, свързани с бременност и раждане. По едно време имах чувството, че ще гръмна, ако още малко чета кой как забременял, какви симптоми имал, как при другите се получава, а при мен не. Взех решение да НЕ влизам в тези подфоруми известно време, защото да чета такива теми много ме натоварваше.

Колкото и да се възприема като клише - заангажирах мозъка си с други неща. Със семейството ми планирахме пътуване в чужбина. Опитах се напълно да се отдам на подготовката на това пътуване, да мисля само за него. И точно тогава забременях.

Как ,как става това?
И аз се опитвам,наистина има месеци,когато не се тръшкам,но винаги седмица преди очаквания цикъл едно звънче зазвънява в главата ми и трепетното очакване се заражда.
Иначе наистина всичкото това четене изтощава и напряга.
На мен ми е най-тежко когато ми закъснее 2-3 дена и надеждата изскочи с пълна сила.
Аз мисля,че има и някакъв наследствен фактор при жената.
Майка ми е чакала 4 години например.
Една позната има 2 деца,едното го прави 2 години,другото 4 и половина.Нейната майка също не е имала успех от раз.А сестра и пък вече се опитва над 5 години и не се получава(но тя е и на 43).
Наистина има много много примери и не е нужно винаги да има някакъв проблем.
Не знам за вас,но мен допълнително ме стресира определението "стерилитет" и "щом толкова време не е станало,значи има проблем,търси го".
Ами,да,може да има проблем,но масово,поне в моето обкръжение,двойките,които чакат с години,нямат проблеми.
И тъпото е,че неуспешните опити за бебче се крият като нещо срамно.Когато човек се поразрвои малко повече открива,че доста доста хора са в това положение.

# 34
  • Мнения: 8 957
Скрит текст:
Момичета, напълно ви разбирам!  Hug

При мен забременяването с второто ми дете отне почти цели две години. И уж и аз нямах никакъв проблем, нито мъжа ми. Едни хормони само беше склонила докторката да ми пусне. Иначе все ме успокояваше с дежурните - "Нищо ти няма", "Трябва да се успокоиш", "Когато му дойде времето" и т.н.
А на мен ми идваше да убивам хора при тези думи....

НО за себе си се убедих, че често проблемът със забременяването е на психическа основа. Нямам думи да опиша през какви тежки емоционални моменти минах през тези безуспешни две години. Колко разочарования и болка с всеки отрицателен тест за бременност. Мисълта, че съм неспособна да забременея, че ми е написано на челото... Че всички ме притискат, подпитват, гледат под лупа...

Истината е, че на мен реално ми помогна НЕвлизането в подфорумите, свързани с бременност и раждане. По едно време имах чувството, че ще гръмна, ако още малко чета кой как забременял, какви симптоми имал, как при другите се получава, а при мен не. Взех решение да НЕ влизам в тези подфоруми известно време, защото да чета такива теми много ме натоварваше.

Колкото и да се възприема като клише - заангажирах мозъка си с други неща. Със семейството ми планирахме пътуване в чужбина. Опитах се напълно да се отдам на подготовката на това пътуване, да мисля само за него. И точно тогава забременях.

Как ,как става това?
Скрит текст:
И аз се опитвам,наистина има месеци,когато не се тръшкам,но винаги седмица преди очаквания цикъл едно звънче зазвънява в главата ми и трепетното очакване се заражда.
Иначе наистина всичкото това четене изтощава и напряга.
На мен ми е най-тежко когато ми закъснее 2-3 дена и надеждата изскочи с пълна сила.
Аз мисля,че има и някакъв наследствен фактор при жената.
Майка ми е чакала 4 години например.
Една позната има 2 деца,едното го прави 2 години,другото 4 и половина.Нейната майка също не е имала успех от раз.А сестра и пък вече се опитва над 5 години и не се получава(но тя е и на 43).
Наистина има много много примери и не е нужно винаги да има някакъв проблем.
Не знам за вас,но мен допълнително ме стресира определението "стерилитет" и "щом толкова време не е станало,значи има проблем,търси го".
Ами,да,може да има проблем,но масово,поне в моето обкръжение,двойките,които чакат с години,нямат проблеми.
И тъпото е,че неуспешните опити за бебче се крият като нещо срамно.Когато човек се поразрвои малко повече открива,че доста доста хора са в това положение.

Много, много, много е трудно...
Почти непостижимо е...

Без да искаме, започвайки опитите за бебе, неусетно превръщаме мисълта за бебе във фикс-идея. Започваме да си търсим симптоми, гледаме се под лупа. А нещата още повече зациклят, сякаш нарочно...

Много е трудно да спреш да мислиш за това.

Мен това планирано пътуване успя по някакъв начин да ме разсее моментно.

Пожелавам ви от все сърце да постигнете своите мечти!  Hug Heart Eyes

# 35
  • Мнения: 5 061
Скрит текст:
Момичета, напълно ви разбирам!  Hug

При мен забременяването с второто ми дете отне почти цели две години. И уж и аз нямах никакъв проблем, нито мъжа ми. Едни хормони само беше склонила докторката да ми пусне. Иначе все ме успокояваше с дежурните - "Нищо ти няма", "Трябва да се успокоиш", "Когато му дойде времето" и т.н.
А на мен ми идваше да убивам хора при тези думи....

НО за себе си се убедих, че често проблемът със забременяването е на психическа основа. Нямам думи да опиша през какви тежки емоционални моменти минах през тези безуспешни две години. Колко разочарования и болка с всеки отрицателен тест за бременност. Мисълта, че съм неспособна да забременея, че ми е написано на челото... Че всички ме притискат, подпитват, гледат под лупа...

Истината е, че на мен реално ми помогна НЕвлизането в подфорумите, свързани с бременност и раждане. По едно време имах чувството, че ще гръмна, ако още малко чета кой как забременял, какви симптоми имал, как при другите се получава, а при мен не. Взех решение да НЕ влизам в тези подфоруми известно време, защото да чета такива теми много ме натоварваше.

Колкото и да се възприема като клише - заангажирах мозъка си с други неща. Със семейството ми планирахме пътуване в чужбина. Опитах се напълно да се отдам на подготовката на това пътуване, да мисля само за него. И точно тогава забременях.

Как ,как става това?
Скрит текст:
И аз се опитвам,наистина има месеци,когато не се тръшкам,но винаги седмица преди очаквания цикъл едно звънче зазвънява в главата ми и трепетното очакване се заражда.
Иначе наистина всичкото това четене изтощава и напряга.
На мен ми е най-тежко когато ми закъснее 2-3 дена и надеждата изскочи с пълна сила.
Аз мисля,че има и някакъв наследствен фактор при жената.
Майка ми е чакала 4 години например.
Една позната има 2 деца,едното го прави 2 години,другото 4 и половина.Нейната майка също не е имала успех от раз.А сестра и пък вече се опитва над 5 години и не се получава(но тя е и на 43).
Наистина има много много примери и не е нужно винаги да има някакъв проблем.
Не знам за вас,но мен допълнително ме стресира определението "стерилитет" и "щом толкова време не е станало,значи има проблем,търси го".
Ами,да,може да има проблем,но масово,поне в моето обкръжение,двойките,които чакат с години,нямат проблеми.
И тъпото е,че неуспешните опити за бебче се крият като нещо срамно.Когато човек се поразрвои малко повече открива,че доста доста хора са в това положение.

Много, много, много е трудно...
Почти непостижимо е...

Без да искаме, започвайки опитите за бебе, неусетно превръщаме мисълта за бебе във фикс-идея. Започваме да си търсим симптоми, гледаме се под лупа. А нещата още повече зациклят, сякаш нарочно...

Много е трудно да спреш да мислиш за това.

Мен това планирано пътуване успя по някакъв начин да ме разсее моментно.

Пожелавам ви от все сърце да постигнете своите мечти!  Hug Heart Eyes

При мен "параноята" започна още преди първите опити даже.
Не мога да го обясня,някак чувствах,че няма да стане лесно.
А по това време даже още не бях разбрала за майка ми,че е станало по-трудно при нея.
Ревнах още на първия месец,много познати ми се разсърдиха за какво правя циркове.Помня как тогава им казвах-ще видите,няма да стане,знам за какво рева.
И се оказах права Simple Smile
Наистина е много трудно.Благодаря за пожеланието!Вярвам,че все някой ден и нас ще ни споходи щастието.

# 36
  • Мнения: 90
Елис, изследвали ли сте ВСИЧКИ хормони, на теб и на мъжът ти?
Инсулин изследван ли е за ИР?  Rolling Eyes

Нищичко не ми изслиедваха,  2 години ходене на гинеколог и нищичко само една спермограма.. ... Смених си гинеколозите и сегашния пита същото дали имам изследвания .. и кота казах не човекът си вдигна ръцете и каза "как така нямаш изследвания" и снимка нямам на тръбите (цветна снимка) .. поне този гинеколог не ми каза само "Всичко ти е наред" а каза "Трябва незабавно да вземем мерки" което ме успокои и сега почвам с изследванията на 5-ти съм на цветна снимка! .. Hug И наистина съм щастлива, че най-накрая започваме с изследванията.

# 37
  • Мнения: 5 061
Елис, изследвали ли сте ВСИЧКИ хормони, на теб и на мъжът ти?
Инсулин изследван ли е за ИР?  Rolling Eyes

Нищичко не ми изслиедваха,  2 години ходене на гинеколог и нищичко само една спермограма.. ... Смених си гинеколозите и сегашния пита същото дали имам изследвания .. и кота казах не човекът си вдигна ръцете и каза "как така нямаш изследвания" и снимка нямам на тръбите (цветна снимка) .. поне този гинеколог не ми каза само "Всичко ти е наред" а каза "Трябва незабавно да вземем мерки" което ме успокои и сега почвам с изследванията на 5-ти съм на цветна снимка! .. Hug И наистина съм щастлива, че най-накрая започваме с изследванията.

Добре,как "незабавно да вземем мерки" те успокоява?
Мен ме кара да плача и да се депресирам това изказване.Все едно си на смъртен одър и ако не се направи нещо НЕЗАБАВНО ,КРАЙ!
Това,лично мен,ми убива всяка надежда.
"Всичко ти е наред" ме успокоява в пъти.А когато бебеправиш е важно да си спокоен.
Явно различни хора,различно мислене...

# 38
  • Мнения: 90
Елис, изследвали ли сте ВСИЧКИ хормони, на теб и на мъжът ти?
Инсулин изследван ли е за ИР?  Rolling Eyes

Нищичко не ми изслиедваха,  2 години ходене на гинеколог и нищичко само една спермограма.. ... Смених си гинеколозите и сегашния пита същото дали имам изследвания .. и кота казах не човекът си вдигна ръцете и каза "как така нямаш изследвания" и снимка нямам на тръбите (цветна снимка) .. поне този гинеколог не ми каза само "Всичко ти е наред" а каза "Трябва незабавно да вземем мерки" което ме успокои и сега почвам с изследванията на 5-ти съм на цветна снимка! .. Hug И наистина съм щастлива, че най-накрая започваме с изследванията.

Добре,как "незабавно да вземем мерки" те успокоява?
Мен ме кара да плача и да се депресирам това изказване.Все едно си на смъртен одър и ако не се направи нещо НЕЗАБАВНО ,КРАЙ!
Това,лично мен,ми убива всяка надежда.
"Всичко ти е наред" ме успокоява в пъти.А когато бебеправиш е важно да си спокоен.
Явно различни хора,различно мислене...
Не бе спокойно ... с "ще вземем мерки " иска да каже че почваме изследвания и лекуване а не , че умирам ... а и да теб може, да те успокои "нищо ти няма "  но мен не .. след 2 години без никакви резултати е очевидно, че определено нещо ми има .. матката и яйчниците ми  са добре.. или тръбите или хормонеите... и да по добре е да знам какво ми има отколкото да съм лъгана с години наред .. и да не се взимат никакви мерки ... Сега пак помисли кое е по-добре Simple Smile  Представи си отиваш с болки и ти казват , че всичко ти е наред и ева ли не че си супер имам и такъв случай с предишният гинеколог ... всичко ме беше наред ... ако имаш киста означава, че е така значи да наистина съм била супер .. приложих си дом. лечение и се махна ..

Последна редакция: ср, 21 мар 2018, 13:41 от Elisg

# 39
  • Мнения: 5 061
Елис, изследвали ли сте ВСИЧКИ хормони, на теб и на мъжът ти?
Инсулин изследван ли е за ИР?  Rolling Eyes

Нищичко не ми изслиедваха,  2 години ходене на гинеколог и нищичко само една спермограма.. ... Смених си гинеколозите и сегашния пита същото дали имам изследвания .. и кота казах не човекът си вдигна ръцете и каза "как така нямаш изследвания" и снимка нямам на тръбите (цветна снимка) .. поне този гинеколог не ми каза само "Всичко ти е наред" а каза "Трябва незабавно да вземем мерки" което ме успокои и сега почвам с изследванията на 5-ти съм на цветна снимка! .. Hug И наистина съм щастлива, че най-накрая започваме с изследванията.

Добре,как "незабавно да вземем мерки" те успокоява?
Мен ме кара да плача и да се депресирам това изказване.Все едно си на смъртен одър и ако не се направи нещо НЕЗАБАВНО ,КРАЙ!
Това,лично мен,ми убива всяка надежда.
"Всичко ти е наред" ме успокоява в пъти.А когато бебеправиш е важно да си спокоен.
Явно различни хора,различно мислене...
Не бе спокойно ... с "ще вземем мерки " иска да каже че почваме изследвания и лекуване а не , че умирам ... а и да теб може, да те успокои "нищо ти няма "  но мен не .. след 2 години без никакви резултати е очевидно, че определено нещо ми има .. матката и яйчниците ми  са добре.. или тръбите или хормонеите... и да по добре е да знам какво ми има отколкото да съм лъгана с години наред .. и да не се взимат никакви мерки ... Сега пак помисли кое е по-добре Simple Smile

Аз също се опитвам от 2 години.
Правила съм някои начални изследвания.
Ами,ще ти кажа,че не е задължително нещо да има.
Може би е по-добре да има,за да се отстрани и да действате,но много често причина няма,просто организъм,физиология,природа,божа работа...Примери да искаш.

# 40
  • Мнения: 90
Да, има и такива случаи.. нищо ти няма ама и бебе няма ..
Аз от сърце пожелавам на всяка жена искаща да има бебче.. да има .. Дано и ти и още др. да ни зарадват в най-скоро време с прекрасната новина .. Heart

# 41
  • Мнения: 3 459
За съжлание обикновените гинеколози не си дават особен нзор, трябва ти репродуктивен.

Следва се схема, първо спермограма, после евентуални инфекции, хормони и чак тогава цветна снимка.

Защо пък тоя лекар реши да почне първо с цветна снимка ей тва не разбрах, струва ми се супер нелогично при все че нямаш останалите. Тука май целят да се опънат едни бързи 300-400 лева.

Нито О ти е проследявана, нито нищо и хоп изведнъж цветна снимка!

Тя се прави след като се изключи всичко останало!

И съветът ми е отивай при репродуктивен специалист!!!

# 42
  • Мнения: 8 957
Мен също би ме успокоило изказването, че ще се вземат мерки.

Моята докторка изобщо не ме приемаше насериозно навремето. И много повече ме дразнеше като каже, че нищо ми няма без да предлага никакви изследвания и нищо. От нея чух, че бебето ще стане, когато му дойде времето и че много дълго сме се пазили и затова не става...  ooooh! #Cussing out

Elisg, аз ти пожелавам сега с този доктор наистина да успееш да намериш спокойствие у себе си, защото то е много важен фактор по пътя към заветната цел.
Успех!  

# 43
  • Мнения: 90
+ , че цветната снимка е HSG и се заплаща от здравната каса.
С направление за гинеколог от  джипито, и ке изпраща за хоспитализация в болницата за цветната снимка. А ако клиниката е частна .. тогава може да вземат 200лв

# 44
  • Мнения: 41
Момичета, да разбирам ли че цветната снимка е последното нещо коего се прави при старта на инвинтро процедурите? Питам защото ние правим опит от година насам и просто вече започвам да се интересувам как стоят нещата с този процес.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт