Тормоз в училище – от страната на агресивното поведение

вместо на психолог запиши детето на още нещо, което му харесва, а треньорът... нямам думи, представям си какво му е отношението. Положителните преживявания и успехи извън училище ще повлияят положително върху поведението в училище.

За втори път - няма такова нещо като изключване. Вероятно ще се опитат да те убедят сама да преместиш детето.
Чл. 199. (1) За неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците може да се налагат следните санкции:
1. забележка;
2. преместване в друга паралелка в същото училище;
3. предупреждение за преместване в друго училище;
4. преместване в друго училище;
5. преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение.
(3) Мерките по чл. 199, ал. 2 и 3, както и санкциите "предупреждение за преместване в друго училище" и "преместване в друго училище" не се налагат на учениците в класовете от началния етап.

Ясно..Дано да има промяна.
Да си кажа честно,при нас разговорите,откритите и честни разговори,това помогна най-много..
Детето трябва да осъзнае,че дразнители и несправедливости винаги ще има,защото те са най-вече продукт на субективността ни,но и ,че е наше задължение да се научим как да реагираме в такива ситуации..
С две думи,трябва да осъзнаят,че на крива ракета космоса все ще и пречи,и да му се обясни,че навиците се превръщат в характер,и ако сега просто е свикнал да се държи като една крива ракета,то е просто вреден навик,но ако не работи върху това,този навик,ще се превърне в характер.
Поне при нас,обяснението сработи добре.  



Андариел е права.

Какво? Не е нужно детето да трупа отнякъде негативен модел. Достатъчно е ситемно да бъде тормозено. Тормозът не е само да бъде удряно. Тормоз е:
- ако детето бъде обиждано, подигравано, заплашвано
- ако му се вземат вещите или се повреждат
- ако бъде бутано, ритано, щипано
- ако бъде игнорирано, изключвано от общите игри, ако бъде винаги избирано последно при делене на отбори или елиминирано първо
- ако е обект на "шеги", които то не възприема като такива и които го нараняват или му причиняват дискомфорт
...
Тормозеното дете или се затваря вътре в себе си, изживява тормоза и се смачква самочувствието и себеуважението или избухва и отвръща. Възможно е дори да започне да тормози от своя страна по-слабите.
Целият клас едва ли го тормози, но са свидетели на това какво се случва, т.е са наблюдатели и то не невинни, защото с мълчанието си толерират насилниците / тези, които прилагат тормоза.
За съжаление е по-лесно да бъде наказано и обвинено дете, което се защитава, а се пропуска да се стигне до същината на проблема и да се прекрати тормоза като се работи с тези, които го прилагат. Провокирането на детето е осъзнато деяние и е тормоз, защото целта на провокацията е тормозеното дете да бъде обвинено и наказано. Това доставя удоволствие на тормозещите. Те са истинските агресори. И нищо чудно да са подклаждани и подучвани от семействата си.
Макурела, в никакъв случай не се съгласявай, че детето ти създава проблем! В никакъв. Така им даваш оръжие - ето и майката признава, че детето й е " лошо", ние какво да направим? Защити детето си! Обърни нещата - твоето дете реагира агресивно на тормоза, на който ежедневно е подлагано от ..... Твоето дете не намира закрила и помощ от учителката и другите отговорни възрастни... Ти същоси подложена на тормоз от страна на Х., родител на детето Y. И накрая ги попитай, те като институция какво предлагат да се направи, за да спре този тормоз срещу детето ти, защото ти като родител за негово добро ще си принудена да го преместиш, при което те ще загубят един отличен ученик, но по-важното е, че ще бъдеш принудена, ако тормозът не бъде прекратен да сигнализираш ОЗД (отдел Закрила на детето). А детето ти ходи на психолог, не заради агресията, а заради тормоза, на който е подложен в училище! (Ще твърдиш това, защото то е истината. Детето ти няма проблем с агресията, а с това, че го тормозят.)

Мама Ру, с почти всичко съм съгласна с теб, но не и за Закрила на детето. В нашия почти идетичен случай подадох молба там и в прав текст ми казаха, че те нищо не могат да направят - не могат да предприемат никави санкции или проверки в училище, сигурни са, че у дома всичко е наред - това проверяват. Дойдоха на проверка у дома, заедно с психолог и представители от общината, за да проверят НАС по сигнал от училището и родителите - те пуснаха писмо до директорката, до общината и до Закрила на детето. Единствено срещнах разбиране в Комисия по защита от дискриминация, те ме посъветваха само писмено да комуникирам с директорката, защото с разговора си с нея, нарочиха детето и всичко ескалира. Дори и частният психолог не може да помогне - той ще се включи при евентуално заведено дело в съда.
Не признавайте, че детето има проблем. Потърсете псменно помощта на училището, като използвате доводите за дискриминация и тормоз. Поискайте писменно и проверка на случая. Може би ще е добра идея да има копие и до общината. Това със сигурност ще свърши работа. Не е необходимо да обвинявате в несправяне с проблема двете учителки, но това ще се случи. Не е проблем, с който те могат да се справят.
След подобно писмо, може да очаквате сформиране на комисия за деца със СОП и антисоциално поведение. Това да не ви притеснява. Трябва да има външен Медиатор - психолог. Това ще укроти и стратсите на другите родители. Стъпките след това са - разписване на правила за поведение за целият клас, подписване на договор с вашето дете, класната ръководителка и вие, като родител - основно правила  за трите страни за поведение и мерки за наказание, ако не се спазват. С това нещата трябва да се кротнат. В устна или писмена форма намекнете за Комисията по дискриминация и на родителите. Успех!

Селена6, написах за ОЗД, защото това предполагам ще ги стресне дори и само намек да е. Иначе съм съгласна с всичко останало. + жалба и до РУО. Това пък още повече ще ги стресне, защото никой директор не иска да му се изсипят на проверка от инспектората. + медии - как се торомози и нарочва дете. Детето на авторката не е със СОП, защото се справя повече от добре с материала, по думите й дори често пръв е готов. Ако, това е проблем, нека учителката намира начин да го ангажира с допълнителни задачи, това е нейно задължение. Детето най-вероятно е провокирано, за да реагира агресивно. И аз съм получавала оплаквания от нашата учителка че дъщеря ми ударила дете, че не знаела вече с кого да я сложи да седне... Питам детето удряла ли е? Отговаря:"Да.". Следващ въпрос - защо? Отговор: "Защото М. и Р. ми се присмяха на рисунката". Разчепквам случая по-нататък - присмели й се, че нарисувала баба си с бастун. (Баба й е много възрастна и действително ползва бастун-патерица, детето дори с правилния цвят го беше нарисувала). Не твърдя, че е реагирала правилно като е ударила, но учителката удобно премълча факта, че е била провокирана по някакъв начин. И при всеки подобен инцидент чувам:" Аз не бях там. Бях дежурна в коридора, но децата ми се оплакаха и всички твърдят, че Лъчи е ударила Х. без причина". Да, но причина - основателна или не, винаги има. Да не говорим, че детето ми е изключително дребно, едно от най-дребните и слаби в цялото училище - 118 см, 15кг, та едва ли първо и без повод ще тръгне да налита на бой. Но тя винаги ще бъде виновната, защото е различна и сама. Тези, които я провокират и тези, които са свидетели няма да си признаят, те ще търсят оправдания, защото учителката явно е на тяхна страна и те го виждат и усещат, а това им дава чувство на безнаказаност. И родителите вкъки чуват само едната версия, но не пълната, а удобната част. Онзи ден, едно дете ми каза следобед на занималнята:"Г-жа Б. ми каза да Ви кажа, че Лъчи ме ритна и обиди." Да не говорим с какво удоволствие всеки ден същото дете бърза да докладва какво е направила моята дъщеря, ехидно, очаквайки реакция. И не е само тя. Счупила случайно шише за вода на дете от съседен клас (паднало от чина шишето), но ме пресрещат в коридора с радостната новина:"Да знайте Лъчезара счупи шишето на Х., сега ще трябва да купувате ново". Версията на учителката от занималнята обаче е съвсем друга - моето дете минавайки между тясното пространство на две маси и струпани деца, случайно закача шишето, то пада и се чупи. Майката на детето отказа да й възстановявам шишето, защото "това са деца, случва се". Та и родителите, и децата, и учителите са различни - едни си избират жертва, обикновено най-слабия и беззащитен или някой, който се отличава по друг признак - ръст, тегло, очила, слухов апарат, цвят на кожата, социален произход. А учителят започва да приглася и да защитава виновните, защото така е по-лесно - да запази децата на " спонсорите", и да се отърве по възможност от дете, което "създава проблеми", защото не се вписва в масата или дърпа класа назад по успех и изисква повече усилия от страна на учителя.

Не всички учители. Виждала съм как работи професионалист, виждала съм и обратното. Разликата е от небето до земята. Затова в момента поне за второто дете до колкото мога избирам учител, поне класен, а не училище. Има огромна ама огромна разлика

Сега ясно ли ти е?
Написано е още в първото изречение на темата.

Моят син също се справяще отлично с материала, но комисията се нарича така. Друг е въпросът, че в нашия случай, точно това, че класната беше признала пред въпросната нарочила ни майка, че моят син е най-умното дете в класа я подпали за подписки с идеята да махнем детето -"Щом училището не може да го изгони, аз ще го изгоня за 2 седмици". Бяха си наумили и тя и директорите, че ще го обяват за СОП, защото има проблеми с общуването и да му назначат ресурсен учител.... Препоръчваха ни да го заведем при психолог, който се занимава с антисоциални деца, сигурно са визирали Детска педагогическа стая. Изпратиха ни вкъщи Закрила на детето и от общината на проверка, защото "сме го биели". Изобщо мръсотията беше огромна, ако направят филм по историята ще изглежда невероятно , дори за сапунен сериал, ама индийски. При положение, че аз напуснах работа, за да съм близо до детето и да общуваме, както и го готвех за кандидатстване след 4-ти клас, ни притискаха да тръгне на занималня.... Да похваля училището - 39 СУ "Петър Динеков" . Там практиката е неудобните деца да се гонят от недоволни, но добре информирани родители, после ми кажете, че тук няма отношение и класната.
Адвокатката, която накрая повикахме, ни разказа как е присъствала на педагогически съвет в у-щето за поредните изгонени набедени деца.
Картинката беше пълна...

Selena6, сподели дали за директор и учител е имало някакви последствия (нещо от страна на РУО имам предвид) във връзка със създалата се ситуация и приносът им да ескалира. Не трябва ли да са подготвени. Майките може да са всякакви, но те с действията си трябва да минимизират последствията, а не да разпалват конфликтите и да гледат сеир.

Значи правят мероприятия за борба с насилието и бла-бла, отчита се дейност, а трябва да започнат със запълване на пропуски от първите 7 години на учители и директори.
И аз се сблъсках с реакции на учител, които мен ме изненадаха че са възможни за зрял възрастен.... а за педагог са си направо да го накараш да си изяде дипломата.

macurella, като препатила, момичетата са те посъветвали, но ти попитай какво училището ще направи за твоето дете да бъде приобщено към колектива. Не се свивай, а изисквай! У дома ти нямаш проблем с поведението на твоето още малко дете. Те имат проблем в училище, как те ще разрешат този проблем?!
Изискай план с точно време за което да се справят. Ти не искаш твоето дете да бъде подложено на натиск и погрешно поведение да му се заложи (на агресор, аутсайдер и тн) на 7г възраст. Как ще се измерва дали те се справят? Да се съгласува това, водиш записки по време на срещата, след това емайл, със съгласуваните действия и време за изпълнение. Всичко писмено. Това ако ти се занимава, детето ти е психически държеливо, а и ти също. Ако не просто го мести, не се занимавай!

С три деца съм, в начални и основни училища са. Два пъти съм се сблъсквала с това, един път като жертва дете и един като по-агресивно дете. Първият път след 2 месеца разправии го премеситих и всичко беше добре, но по. Вторият път, с друго от децата ми тогава на 6г, случихме на опитна учителка, добър предагог, тя разреши проблема с разместване на двете деца в различни класове. Просто и лесно е да се разрешат конфликти в началното училище, просто учителя/директора трябва да са на място.

За директорките /директорка и две заместнички, от които едната е и училищният психолог/  и  класната нямаше последствия, защото оттеглихме жалбата си от КЗД. Така решихме, защото нещата се поуспокоиха след създаването на Комисия за деца със СОП и антисоциално поведение, а стреса за детето беше доста голям. От РУО не очаквайте подкрепа, освен ако няма писмо с важните думички "тормоз" и / или "дискриминация", които много трудно могат да се докажат по нашият закон без адвокат. Единствен вариант е КЗД с поименно посочени "виновници" - процедурата е дълга и е необходим адвокат, за да се състави молбата. Нашата я върнаха за доуточнение един месец след подаването, когато нещата вече се бяха поуспокоили. Но към молбата трябва да се приложат и колкото може доказателства - писма, жалби и др., всичките с дата и евентуално вх./изх. номер.
Много ги стрестна появата ни на срещата за Комисията с адвокат. Директорката извика охраната за да я изведат - изобщо , беше весело.

Не подбрах думата "последствия". Зачудих се, някой интересува ли се при възникнала ситуация, какво е направил учителя, когато е регистрирал зараждане на проблем, за да го избегне или смекчи. След това директора. Как са комуникирали с родителите и т.н. (нещата, за които пише GI).

Ако детето наистина се държи агресивно,а родителите виждат проблема,но го отричат,то това е във вреда на детето.Защото то трябва да разбере,че не е нормално да удряш.

Ако нападате учителите и другите родители ,това няма да помогне с нищо на вашето дете да промени държанието си.

Аз бих опитала с някакъв боен спорт,като например карате или айкидо,защото там се изискват ред и дисциплина,а един добър треньор знае как да подходи.