Да,комплексарка съм.
- Публикувана: 26 май 2006, 08:24 ч.
- Последно мнение: 26 май 2006, 23:16 ч.
имате ли комплекси и как се справяте с тях
. С тоя целулит и с тия стрии на дупето съм оле мале 
Сигурно има доста неща от които да се комплексирам, ама не си давам зор нито да ги прикривам, нито да се комплексирам. Е само едно много ме гризе понякога - бюста. Вече има сутиени В/75, който са ми големи,ама то сигурно е от модела 
.А и като споделя с мъжа, той казва, че са му точно по мярка. Та тъй се справям
.А и като споделя с мъжа, той казва, че са му точно по мярка. Та тъй се справям .....Вече има сутиени В/75, който са ми големи,ама то сигурно е от модела .....
.....
Същата работа съм и аз Никога обаче не съм го възприемала като комплекс. Даже се радвам на малкия размер, защото изобщо не ми се промени формата след бременностите
Нямам комплекси. Което не си харесвам, не го гледам
Няма човек без комплекси. Важното е да не се вманиачаваш над тях, а да превръщаш дефекта в ефект...
Сега, ако и ми кажеш как - цена няма да имаш
Имало е моменти когато не съм се харесвала. Чак комплекси не бих казала. Дори с многото килограми след бремеността съм излизала със само4увствие на човек който се харесва. Но това трябва да си го направиш сам. Ако съм се гримирала , направила съм си косата, облякла съм подходящи дрехи.../Нали разбирате , 4е 60 кг, човек, 165см, с пола в която ти се виждат маточните тръби едва ли не , няма да изглежда добре/, и пр. грижи за себе си опредлено се 4увствам добре. Перфектни хора няма. А и ако ти се харесваш, и другите ще те харесват. 
Няма човек без комплекси. Важното е да не се вманиачаваш над тях, а да превръщаш дефекта в ефект...
Сега, ако и ми кажеш как - цена няма да имаш
Козметика, подходящи модели дрехи- за това се сещам на първо четене
И аз имам някакви комплекси-все някоя част от тялото не си харесвам 
като бях ученичка имах голям и стегнат бюст ,но като станах студентка свалих близо 10 кг. и .....познайте къде отидоха гърдите?!? И аз не ги намирам 
Но....какво да се прави-не всичко е идеално,важното е да се харесваш такъв какъвто си-като човек предимно,и наистина има нещо вярно в това,че когато се чувстваш в хармония със себе си,харесваш се,тогава и околните го забелязват!В дни,когато едва се гледам,съм забелязвала,че и хората около мен не ми обръщат внимание,сякаш аз самата искам да бъде незабележима,но..когато се чувствам добре,усмихната съм-е,тогава забелязвам заинтригувани погледи
като бях ученичка имах голям и стегнат бюст ,но като станах студентка свалих близо 10 кг. и .....познайте къде отидоха гърдите?!? И аз не ги намирам Но....какво да се прави-не всичко е идеално,важното е да се харесваш такъв какъвто си-като човек предимно,и наистина има нещо вярно в това,че когато се чувстваш в хармония със себе си,харесваш се,тогава и околните го забелязват!В дни,когато едва се гледам,съм забелязвала,че и хората около мен не ми обръщат внимание,сякаш аз самата искам да бъде незабележима,но..когато се чувствам добре,усмихната съм-е,тогава забелязвам заинтригувани погледи 
Слава богу, комплекси сега нямам. 
Ама като тийнейджърка нямах цици и това много ме тормозеше. 
Към осемнайстата ми година взе, че ми излезе един бюст (аз съм си бавноразвиваща се 
), леле, мале. 
Сега се харесвам. Носът ми е далеч от съвършенството, но аз съм привързана към него.
А иначе, за справянето с недостататъците - винаги съм харесвала атлетичните тела (не на професионалните спортисти), но моето не можеше да се нарече такова. След раждането, като зациклих на едни кила, реших да се впусна в спортни авантюри. Сега вече имам мечтаното тяло, макар и на по-дърти години. Е, по-добре късно, отколкото никога.
Ама като тийнейджърка нямах цици и това много ме тормозеше. Към осемнайстата ми година взе, че ми излезе един бюст (аз съм си бавноразвиваща се ), леле, мале. Сега се харесвам. Носът ми е далеч от съвършенството, но аз съм привързана към него.
А иначе, за справянето с недостататъците - винаги съм харесвала атлетичните тела (не на професионалните спортисти), но моето не можеше да се нарече такова. След раждането, като зациклих на едни кила, реших да се впусна в спортни авантюри. Сега вече имам мечтаното тяло, макар и на по-дърти години. Е, по-добре късно, отколкото никога.
всеки може да не е доволен от някоя част на тялото си,но такова вживяване 
до преди две години въобще не си харесвах краката,защото смятах че са прекалено развити от танците и гледах да не ги показвам много много..или когато ходех с пола гледах да си скривам бедрата с плика или чанатата която нося после изведнъж всички започнаха да ме обсипват с комплименти точно за тях и тогава се осъзнах..сега свободно мога да кажа че краката ми са моята гордост и не се раделям с късите поли:)има неща които не харесвам в себе си но гледам да акцентирам върху хубавите и така съумявам да изглеждам добре
после изведнъж всички започнаха да ме обсипват с комплименти точно за тях и тогава се осъзнах..сега свободно мога да кажа че краката ми са моята гордост и не се раделям с късите поли:)има неща които не харесвам в себе си но гледам да акцентирам върху хубавите и така съумявам да изглеждам добре 
сега се сетих в тази връзка колко се комплексирах от една съученичка в гимназията - като я видях на срещата на класа на 10-годишнината се убедих колко неуверена съм била в училище. егати тъпото парче - кво съм се комплексирала 
ужас - не само простее като красота ами и като човек. убедих се колко е вярно, че на 20 имаш лицето, което природата ти е дала, а на 30 и повече това което си си заслужил
ужас - не само простее като красота ами и като човек. убедих се колко е вярно, че на 20 имаш лицето, което природата ти е дала, а на 30 и повече това което си си заслужил