ЗОВ ЗА ПОМОЩ! В тежка депресия съм и не знам какво да направя.

  • 7 549
  • 33
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 32
Здравейте. Четох доста неща свързани с депресията и паническото разтройство тук и реших да пусна и аз една тема защото вече не издържам!!!

 Историята ми е доста дълга и се надявам да я прочетете и разберете наистина!

Аз съм МОМЧЕ на 19 години(тази ще направя 20) и се случи нещо една вечер след като всичко в живота ми беше перфектно. Със моята приятелка с която сме заедно вече година и 2 месеца и наистина много се обичаме, ди правехме доооста голи снимки плез цялата ни връзка. След секс, по време на секс, след като дори еякулирах на лицето и аз направих две снимки, като разбира се и обещах че ще са само за мен и няма да ги покажа на никой друг. Ние доста се обичаме и разбира се тя се съгласи без проблеми...Но тогава аз направих най-голямата си грешка в живота. Между октомври и ноември  аз качих на 3пъти нейни снимки в един български порнографски сайт в който си направих регистрация с целта да  коментират снимките ѝ, и мен това ме "радваше", ако ме разбирате какво имам предвид.
Като цяло тогава си обещах да изрежа лицето ѝ от всички снимки, а то като цяло лицето и се виждаше на доста малко снимки. Но тогава аз поисках "още" ! И реших да кача снимките с лицето ѝ (тези след "свършването" ми там). Но бързо триех всичките снимки от там, но за съжаление един от тези три пъти в, които качих снимките не е било достатъчно бързо. Един потребител каза, че вече е изтеглил 5-6 снимки от тях, но аз не му повярвах защото МАМКА МУ за какво биха му били? Но все пак реших да изтрия профила си и да спра да го ползвам по този начин.
И така минаха ноември,декември,януари и започна февруари. 4ти февруари, аз и приятелката ми имахме първата си годишнина, отидохме на Боровец и това беше най-хубавият ми момент в живота. След това тя отпразнува и рожденият си ден около 9-ти февруари и това бе последният ми спокоен ден досега в живота ми.

10-ти Февруари аз влязох в сайта просто да си направя кефа и да разгледам снимки, повтарям не да качвам, А да гледам. И тогава както си скролвах по екрана и сайта видях позната снимка. Тогава умрях вътрешно, това бе приятелката ми, това бе една от онези снимки които бях качил аз преди толкова много време. Буквално мозъка ми прегря и не знаех какво ще правя сега.
Отново си направих регистрация, писах на админа да я премахне, писах и на онзи човек който я беше качил като не се издадох кой съм, а просто тактично попитах дали има още снимки на това момиче(приятелката ми). Админа изтри снимката доста бързо, а този се правеше на "луд".Каза ми, че нямал повече нищо на нея, а аз знаех че преди месеци беше казал обратното. Тогава измислих нещо доста глупаво само и само да го накарам да изтрие снимките и от компютъра си. Казах му, че момичето е починало, а той каза уж се съгласи да не качва нейни снимки повече. Но как мога да му повярвам, ами ако е изтеглил и онези със спермата по лицето и?? Ами ако ги разпространи?? Тези мисли отключиха паник атаките и депресията в мен. Реших се и споделих на приятелката ми като тя ми се изсмя, че се тормозя за такива глупости и, че не и пука. За съжаление не ме успокои изобщо. След няколко дни казах на родителите ми като и те казаха, че това е пълна глупост и няма смисъл да се измъчвам. Тогава леко се успокоих, но само за ден. Почнах да плача, звъняхме на една жена (ясновидка) която без да знае нищо за мен и само по телефона тя каза дори какво правя в момента в стаята и т.н.
Тя предложи "лечение". Каза да ходя до Рилския Манастир и да се помоля пред мощите на Иван Рилски. Направих го и това...не помогна. Каза ми да пия чай от чубрица 5 дни. Изпих го и честно казано това ми помогна или поне така си мислех. Пооправих се за около 2 седмици, и една вечер сънувах ужасен кошмар който ми припомни всичко и всичко започна на ново!
Това стана на 21 март - 1 месец след като бях споделил на всички, дори и на 5-6 приятеля. Вече седмица съм така и дори и не мога да спя. Мисля в това 24/7, а когато си легна става още по зле. В момента в който заспивам и се унасям, сърцето ми рязко почва да бие адски учестено и се събуждам с ужасните мисли( както дори и в този момент).

Не знам какво да правя. Чувствам се ужасно, истинска агония. Умирам бавно отвътре, а скоро и приятелката ми ще скъса с мен защото тя много се измъчва и не може да ме гледа така - почна да плаче за мен което е ужасно. Искам съвет мили хора...искам помощ. Не знам какво да сторя.
Притеснението ми е снимките да не "лъснат" някъде и да съсипя живота с тях на това добро същество което не го заслужава Sad

Ходих на психиатър днес като ми предписа доооста лекарства, дори и ксанакс който изпих преди час и половина и изобщо не ме приспа.

Чудя се дали психолог няма да помогне. Всички около мен се притесняват и ги е страх за мен, а лично аз самият не знам дали ще се оправя някога колкото и да го искам!!!

Помогнете ми!

Последна редакция: чт, 29 мар 2018, 06:28 от axzzey

# 1
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 3 187
E такава идиотия не бях чела скоро. То не че е станало нещо кой знае какво, но има една приказка - Каквото сам си направиш, друг не може да направи.
Вземи се стегни и си живей живота, а другия път като свършваш си имай едно на ум.

# 2
  • Мнения: 32
E такава идиотия не бях чела скоро. То не че е станало нещо кой знае какво, но има една приказка - Каквото сам си направиш, друг не може да направи.
Вземи се стегни и си живей живота, а другия път като свършваш си имай едно на ум.


Съзнателно знам, че е пълна глупост, подсъзнателно - ме мъчи адски много. Искам просто някакъв съвет, дали психолог ще ми помогне или каквото и да е!?

# 3
  • Мнения: 32
Очаквах някакъв съвет. Например има ли смисъл да се тормозя заради това, кано тя ми е простила? Онзи човек няма нито името и, нито адреса и, а се надявам и лицето и. Ти все пак ми даде някакъв съвет колкото и странен да е. Умирам вътрешно и ми е нужна помощ.

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 2 495

Към lechugitka също се обръщам - и на Монк поведението някой да обикаля шахта 50 пъти е "идиотия", която той осъзнава, ама страда от това. Като не ви е на главата, лесно е да се изсмеете. Преди някой да каже, че онова е друго и е ОКР, анатомичните и биохимични структури на депресията и ОКР са много близки.

axzzey, не обръщай внимание на изписаните глупости, лекувай се, това се лекува от комбинация психиатър и психотерапевт. Успех! В момента не мислиш трезво и не е сега моментът да се главоблъскаш, изчакай да се успокоиш, за да можеш да погледнеш на ситуацията отстрани обективно. В момента си прегрял емоционално.

Последна редакция: ср, 09 май 2018, 11:23 от Tatti

# 5
  • Мнения: 32

Благодаря ти много за думите, наистина мисля, че ти повярвах защото виждам, че ти си наясно  с тази "болест". Психиатърката ми каза да пия 15 дни хапчетата като ме предписа доста. Надявам се да помогнат.

Последна редакция: ср, 09 май 2018, 11:24 от Tatti

# 6
  • София
  • Мнения: 971
Момче, изпрати на този порно сайт твои снимки със сперма по лицето и мирясай най-накрая!
Така поне срамът ще е лично твой и съвестта ти ще се изчисти!

# 7
  • Мнения: 32
Момче, изпрати на този порно сайт твои снимки със сперма по лицето и мирясай най-накрая!
Така поне срамът ще е лично твой и съвестта ти ще се изчисти!

Вече не е това проблема явно или по-точно не знам. Минаха 2 месеца а момчето тогава ми обеща че няма да качва нейни снимки повече. Както казах минаха 2 месеца и няма нищо. Тогава какво ме мъчи?? Защо съсипвам живота си и този на близките ми??

# 8
  • Мнения: 6
Здравейте, аз имам група във Фейсбук, за тревожните разстройства. Не съм психолог, нито какъвто и да е специалист. Просто създадох място, в което всеки може да си споделя състоянието, проблемите, да поиска помощ, съвети, мнение, подкрепа, идеи, да обсъждаме всичко свързано и полезно в темата. Може да намерите и приятели. Всичко, което смятате, че ще е в полза. Групата е - “Тревожни разстройства“.Blue Heart

# 9
  • Мнения: 5 061
Аз съм момиче и мои снимки също са попадали не където трябва.
Преди повече от десет години(да съм била на 18),един познат ми писа,че докато е ровил в порно сайтовете е видял моя снимка.Лице не се вижда,само профил,но човек,който ме познава няма как да сбърка,че съм аз.Снимките ги бях качвала аз самата в друг сайт за по-разкрепостени запознанства(така да се каже).Бяха ми в личната галерия и не бяха общодостъпни.
Те и не бяха кой знае какво,нито нещо голо ,нито актове и тн.Просто снимка по секси бельо.Но явно някой е решил,че стават.
Пиша ти това за да ти кажа,че нищо не стана,не ми съсипа живота или нещо такова.Чудо голямо,няколко снимки в чикиджийски сайт.И тогава не се впечатлих,писах на сайта,изтриха ги и това е.
Няма как да стане нещо лошо.Какво си мислиш,че може да се случи?Важното е,че тя е ок с това и не ти се сърди. Simple Smile

# 10
  • Мнения: 32
Аз съм момиче и мои снимки също са попадали не където трябва.
Преди повече от десет години(да съм била на 18),един познат ми писа,че докато е ровил в порно сайтовете е видял моя снимка.Лице не се вижда,само профил,но човек,който ме познава няма как да сбърка,че съм аз.Снимките ги бях качвала аз самата в друг сайт за по-разкрепостени запознанства(така да се каже).Бяха ми в личната галерия и не бяха общодостъпни.
Те и не бяха кой знае какво,нито нещо голо ,нито актове и тн.Просто снимка по секси бельо.Но явно някой е решил,че стават.
Пиша ти това за да ти кажа,че нищо не стана,не ми съсипа живота или нещо такова.Чудо голямо,няколко снимки в чикиджийски сайт.И тогава не се впечатлих,писах на сайта,изтриха ги и това е.
Няма как да стане нещо лошо.Какво си мислиш,че може да се случи?Важното е,че тя е ок с това и не ти се сърди. Simple Smile

Благодаря ти за мнението! Помогна ми.

# 11
  • Мнения: X
Имаш нужда от лечение, не се оставяй, със сигурност това е единствения начин по който може да ти бъде оказана компетентна помощ. Както в горния пост са ти казали няма какво толкова да стане. Как ще и съсипят живота едни снимки. Като бях ученичка се въртяха едни клипчета със звездата на класа из целия град и какво, говориха я един два месеца и до там, повече не се е споменавало.
В твоя случай имай на предвид, че въпросното момче, което си е свалило снимките  дори не знае как се казва момичето ти и от къде е. А пък и гледай "известните личности" какво правят, лоша реклама няма, това в кръга на шегата разбира се, младо момче си, трябва да се стегнеш. Успех ти пожелавам!

# 12
  • Мнения: 691
Нещата обикновено изглеждат много по-зле отколокото всъщност са. А и ние се вкарваме във филми сами и си ги режисираме по невероятно гаден начин. Казва ти го човек, които доста години се бори с проблемите, които скоро са почнали при теб.
Погледни малко по -широко по отношение на тази ситуация. Всяко чудо за 3 дни...я я види някой тая снимка я не, и да я види какво толкова...кой не прави секс и не се снима....не е толкова страшно и то в днешно време. След 2-3 години всичко това няма да има никакво значиние, само твоето здраве ще е разклатено.
Лекувай се още сега. Аз ти препоръчвам добър психотерапевт и ако трябва да попиеш малко лекарства.

Последна редакция: вт, 03 апр 2018, 11:15 от Куковиц

# 13
  • Мнения: 32
Нещата обикновено изглеждат много по-зле отколокото всъщност са. А и ние се вкарваме във филми сами и си ги режисираме по невероятно гаден начин. Казва ти го човек, които доста години се бори с проблемите, които скоро са почнали при теб.
Погледни малко по -широко по отношение на тази ситуация. Всяко чудо за 3 дни...я я види някой тая снимка я не, и да я види какво толкова...кой не прави секс и не се снима....не е толкова страшно и то в днешно време. След 2-3 години всичко това няма да има никакво значиние, само твоето здраве ще е разклатено.
Лекувай се още сега. Аз ти препоръчвам добър психотерапевт и ако трябва да попиеш малко лекарства.

Определено започвам да осмислям глупостта на тревогите ми, особено с вашата помощ тук, за което ви благодаря мнооого! Определено след година-две няма да ми пука за това нещо, но сега се измъчих душевно - постоянни мисли в това, безсъние, липса на апетит, страх от самоубийство. Последните няколко дни съм много по-добре, дори почнах да ям и спя доста повече. С времето всичко ще заглъхне предполагам и ще се смея на това когато отмине. Защото осъзнавам реално, че е пълна глупост, но явно съвестта ми не мисли така.

# 14
  • Мнения: 36
Здравей!
Според мен прекалено много си се вглабил в това,което си направил със снимките. Да, гадно е, но в никакъв случай не е краят на света. Пък и смятам,че не сте на чак толкова крехка възраст,че да Ви притеснява мнението на околните. В конкретния случай при теб, смятам,че тази твоя постъпка просто е отключила тревожността у теб. Опитай да се замислиш какъв човек си-позитивен, негативиен? Винаги ли си се впрягал толкова много за най-различни неща? В никакъв случай не се забивай в това,  което си направил с приятелката ти и снимките и ... И за Бога, спри да разказваш на приятелите си...смяташ,че ти олеква, но всеки би реагирал по различен начин, което може да бъде в твой ущърб. Не се вманиячавай на тема лекарства-те не винаги помагат, понякога имат обратен ефект, особено,ако не са изписани по предназначение. Не казваш нищо за сегашния ти живот, или поне аз не видях? Спортуваш ли, работиш ли, имаш ли някакви странични занимания? Хубаво е да отделяш по извество време през деня за себе си. Но, както и други тук са ти писали-не се обвинявай за подобно нещо! Ще пораснеш, ще разбереш, а по думите ти вече се усеща,че си осъзнал грешката си! Още повече,че си признал на приятелката си,малко мъже в кавички имат смелостта да го направят!

Поздрави и по-позитивно Simple Smile
Здравейте. Четох доста неща свързани с депресията и паническото разтройство тук и реших да пусна и аз една тема защото вече не издържам!!!

 Историята ми е доста дълга и се надявам да я прочетете и разберете наистина!

Аз съм МОМЧЕ на 19 години(тази ще направя 20) и се случи нещо една вечер след като всичко в живота ми беше перфектно. Със моята приятелка с която сме заедно вече година и 2 месеца и наистина много се обичаме, ди правехме доооста голи снимки плез цялата ни връзка. След секс, по време на секс, след като дори еякулирах на лицето и аз направих две снимки, като разбира се и обещах че ще са само за мен и няма да ги покажа на никой друг. Ние доста се обичаме и разбира се тя се съгласи без проблеми...Но тогава аз направих най-голямата си грешка в живота. Между октомври и ноември  аз качих на 3пъти нейни снимки в един български порнографски сайт в който си направих регистрация с целта да  коментират снимките ѝ, и мен това ме "радваше", ако ме разбирате какво имам предвид.
Като цяло тогава си обещах да изрежа лицето ѝ от всички снимки, а то като цяло лицето и се виждаше на доста малко снимки. Но тогава аз поисках "още" ! И реших да кача снимките с лицето ѝ (тези след "свършването" ми там). Но бързо триех всичките снимки от там, но за съжаление един от тези три пъти в, които качих снимките не е било достатъчно бързо. Един потребител каза, че вече е изтеглил 5-6 снимки от тях, но аз не му повярвах защото МАМКА МУ за какво биха му били? Но все пак реших да изтрия профила си и да спра да го ползвам по този начин.
И така минаха ноември,декември,януари и започна февруари. 4ти февруари, аз и приятелката ми имахме първата си годишнина, отидохме на Боровец и това беше най-хубавият ми момент в живота. След това тя отпразнува и рожденият си ден около 9-ти февруари и това бе последният ми спокоен ден досега в живота ми.

10-ти Февруари аз влязох в сайта просто да си направя кефа и да разгледам снимки, повтарям не да качвам, А да гледам. И тогава както си скролвах по екрана и сайта видях позната снимка. Тогава умрях вътрешно, това бе приятелката ми, това бе една от онези снимки които бях качил аз преди толкова много време. Буквално мозъка ми прегря и не знаех какво ще правя сега.
Отново си направих регистрация, писах на админа да я премахне, писах и на онзи човек който я беше качил като не се издадох кой съм, а просто тактично попитах дали има още снимки на това момиче(приятелката ми). Админа изтри снимката доста бързо, а този се правеше на "луд".Каза ми, че нямал повече нищо на нея, а аз знаех че преди месеци беше казал обратното. Тогава измислих нещо доста глупаво само и само да го накарам да изтрие снимките и от компютъра си. Казах му, че момичето е починало, а той каза уж се съгласи да не качва нейни снимки повече. Но как мога да му повярвам, ами ако е изтеглил и онези със спермата по лицето и?? Ами ако ги разпространи?? Тези мисли отключиха паник атаките и депресията в мен. Реших се и споделих на приятелката ми като тя ми се изсмя, че се тормозя за такива глупости и, че не и пука. За съжаление не ме успокои изобщо. След няколко дни казах на родителите ми като и те казаха, че това е пълна глупост и няма смисъл да се измъчвам. Тогава леко се успокоих, но само за ден. Почнах да плача, звъняхме на една жена (ясновидка) която без да знае нищо за мен и само по телефона тя каза дори какво правя в момента в стаята и т.н.
Тя предложи "лечение". Каза да ходя до Рилския Манастир и да се помоля пред мощите на Иван Рилски. Направих го и това...не помогна. Каза ми да пия чай от чубрица 5 дни. Изпих го и честно казано това ми помогна или поне така си мислех. Пооправих се за около 2 седмици, и една вечер сънувах ужасен кошмар който ми припомни всичко и всичко започна на ново!
Това стана на 21 март - 1 месец след като бях споделил на всички, дори и на 5-6 приятеля. Вече седмица съм така и дори и не мога да спя. Мисля в това 24/7, а когато си легна става още по зле. В момента в който заспивам и се унасям, сърцето ми рязко почва да бие адски учестено и се събуждам с ужасните мисли( както дори и в този момент).

Не знам какво да правя. Чувствам се ужасно, истинска агония. Умирам бавно отвътре, а скоро и приятелката ми ще скъса с мен защото тя много се измъчва и не може да ме гледа така - почна да плаче за мен което е ужасно. Искам съвет мили хора...искам помощ. Не знам какво да сторя.
Притеснението ми е снимките да не "лъснат" някъде и да съсипя живота с тях на това добро същество което не го заслужава Sad

Ходих на психиатър днес като ми предписа доооста лекарства, дори и ксанакс който изпих преди час и половина и изобщо не ме приспа.

Чудя се дали психолог няма да помогне. Всички около мен се притесняват и ги е страх за мен, а лично аз самият не знам дали ще се оправя някога колкото и да го искам!!!

Помогнете ми!

# 15
  • Мнения: 32
Здравей!
Според мен прекалено много си се вглабил в това,което си направил със снимките. Да, гадно е, но в никакъв случай не е краят на света. Пък и смятам,че не сте на чак толкова крехка възраст,че да Ви притеснява мнението на околните. В конкретния случай при теб, смятам,че тази твоя постъпка просто е отключила тревожността у теб. Опитай да се замислиш какъв човек си-позитивен, негативиен? Винаги ли си се впрягал толкова много за най-различни неща? В никакъв случай не се забивай в това,  което си направил с приятелката ти и снимките и ... И за Бога, спри да разказваш на приятелите си...смяташ,че ти олеква, но всеки би реагирал по различен начин, което може да бъде в твой ущърб. Не се вманиячавай на тема лекарства-те не винаги помагат, понякога имат обратен ефект, особено,ако не са изписани по предназначение. Не казваш нищо за сегашния ти живот, или поне аз не видях? Спортуваш ли, работиш ли, имаш ли някакви странични занимания? Хубаво е да отделяш по извество време през деня за себе си. Но, както и други тук са ти писали-не се обвинявай за подобно нещо! Ще пораснеш, ще разбереш, а по думите ти вече се усеща,че си осъзнал грешката си! Още повече,че си признал на приятелката си,малко мъже в кавички имат смелостта да го направят!

Поздрави и по-позитивно Simple Smile
Здравейте. Четох доста неща свързани с депресията и паническото разтройство тук и реших да пусна и аз една тема защото вече не издържам!!!

 Историята ми е доста дълга и се надявам да я прочетете и разберете наистина!

Аз съм МОМЧЕ на 19 години(тази ще направя 20) и се случи нещо една вечер след като всичко в живота ми беше перфектно. Със моята приятелка с която сме заедно вече година и 2 месеца и наистина много се обичаме, ди правехме доооста голи снимки плез цялата ни връзка. След секс, по време на секс, след като дори еякулирах на лицето и аз направих две снимки, като разбира се и обещах че ще са само за мен и няма да ги покажа на никой друг. Ние доста се обичаме и разбира се тя се съгласи без проблеми...Но тогава аз направих най-голямата си грешка в живота. Между октомври и ноември  аз качих на 3пъти нейни снимки в един български порнографски сайт в който си направих регистрация с целта да  коментират снимките ѝ, и мен това ме "радваше", ако ме разбирате какво имам предвид.
Като цяло тогава си обещах да изрежа лицето ѝ от всички снимки, а то като цяло лицето и се виждаше на доста малко снимки. Но тогава аз поисках "още" ! И реших да кача снимките с лицето ѝ (тези след "свършването" ми там). Но бързо триех всичките снимки от там, но за съжаление един от тези три пъти в, които качих снимките не е било достатъчно бързо. Един потребител каза, че вече е изтеглил 5-6 снимки от тях, но аз не му повярвах защото МАМКА МУ за какво биха му били? Но все пак реших да изтрия профила си и да спра да го ползвам по този начин.
И така минаха ноември,декември,януари и започна февруари. 4ти февруари, аз и приятелката ми имахме първата си годишнина, отидохме на Боровец и това беше най-хубавият ми момент в живота. След това тя отпразнува и рожденият си ден около 9-ти февруари и това бе последният ми спокоен ден досега в живота ми.

10-ти Февруари аз влязох в сайта просто да си направя кефа и да разгледам снимки, повтарям не да качвам, А да гледам. И тогава както си скролвах по екрана и сайта видях позната снимка. Тогава умрях вътрешно, това бе приятелката ми, това бе една от онези снимки които бях качил аз преди толкова много време. Буквално мозъка ми прегря и не знаех какво ще правя сега.
Отново си направих регистрация, писах на админа да я премахне, писах и на онзи човек който я беше качил като не се издадох кой съм, а просто тактично попитах дали има още снимки на това момиче(приятелката ми). Админа изтри снимката доста бързо, а този се правеше на "луд".Каза ми, че нямал повече нищо на нея, а аз знаех че преди месеци беше казал обратното. Тогава измислих нещо доста глупаво само и само да го накарам да изтрие снимките и от компютъра си. Казах му, че момичето е починало, а той каза уж се съгласи да не качва нейни снимки повече. Но как мога да му повярвам, ами ако е изтеглил и онези със спермата по лицето и?? Ами ако ги разпространи?? Тези мисли отключиха паник атаките и депресията в мен. Реших се и споделих на приятелката ми като тя ми се изсмя, че се тормозя за такива глупости и, че не и пука. За съжаление не ме успокои изобщо. След няколко дни казах на родителите ми като и те казаха, че това е пълна глупост и няма смисъл да се измъчвам. Тогава леко се успокоих, но само за ден. Почнах да плача, звъняхме на една жена (ясновидка) която без да знае нищо за мен и само по телефона тя каза дори какво правя в момента в стаята и т.н.
Тя предложи "лечение". Каза да ходя до Рилския Манастир и да се помоля пред мощите на Иван Рилски. Направих го и това...не помогна. Каза ми да пия чай от чубрица 5 дни. Изпих го и честно казано това ми помогна или поне така си мислех. Пооправих се за около 2 седмици, и една вечер сънувах ужасен кошмар който ми припомни всичко и всичко започна на ново!
Това стана на 21 март - 1 месец след като бях споделил на всички, дори и на 5-6 приятеля. Вече седмица съм така и дори и не мога да спя. Мисля в това 24/7, а когато си легна става още по зле. В момента в който заспивам и се унасям, сърцето ми рязко почва да бие адски учестено и се събуждам с ужасните мисли( както дори и в този момент).

Не знам какво да правя. Чувствам се ужасно, истинска агония. Умирам бавно отвътре, а скоро и приятелката ми ще скъса с мен защото тя много се измъчва и не може да ме гледа така - почна да плаче за мен което е ужасно. Искам съвет мили хора...искам помощ. Не знам какво да сторя.
Притеснението ми е снимките да не "лъснат" някъде и да съсипя живота с тях на това добро същество което не го заслужава Sad

Ходих на психиатър днес като ми предписа доооста лекарства, дори и ксанакс който изпих преди час и половина и изобщо не ме приспа.

Чудя се дали психолог няма да помогне. Всички около мен се притесняват и ги е страх за мен, а лично аз самият не знам дали ще се оправя някога колкото и да го искам!!!

Помогнете ми!
Sunny, значи в момента гледам да се разсейвам постоянно със спорт, с разходки, с излизания. Определено разбрах грешката си и никога ама НИКОГА повече не бих я повторил. Като цяло може би съм леко негативен човек, все си мисля, че всичко е срещу мен.
А това за признанието, приятелката ми ми каза същото. Каза, че по добре от мен да го разбере отколкото от някой друг евентуално.

# 16
  • Мнения: 36
Ако ти се отдава спорта, защо не се присъединиш към някоя група? Така ще се разсеяш много по-лесно. Ще се запознаеш с нови хора и на 100% ано или късно ще се разсеяш от всички негативни мисли, които са те обхванали. Занимавай тялото си до максимално физическо истощение, така че нощем да спиш от умора. Така ще си влезеш в един ритъм и ще се отпуснеш, ще видиш. Аз самата имах ужасни периоди на кошмари,провокиране от не приятно детство,но всичко е до нагласа. Мотивиран ли си,вярваш ли си-всичко ще се нареди!!!

Здравей!
Според мен прекалено много си се вглабил в това,което си направил със снимките. Да, гадно е, но в никакъв случай не е краят на света. Пък и смятам,че не сте на чак толкова крехка възраст,че да Ви притеснява мнението на околните. В конкретния случай при теб, смятам,че тази твоя постъпка просто е отключила тревожността у теб. Опитай да се замислиш какъв човек си-позитивен, негативиен? Винаги ли си се впрягал толкова много за най-различни неща? В никакъв случай не се забивай в това,  което си направил с приятелката ти и снимките и ... И за Бога, спри да разказваш на приятелите си...смяташ,че ти олеква, но всеки би реагирал по различен начин, което може да бъде в твой ущърб. Не се вманиячавай на тема лекарства-те не винаги помагат, понякога имат обратен ефект, особено,ако не са изписани по предназначение. Не казваш нищо за сегашния ти живот, или поне аз не видях? Спортуваш ли, работиш ли, имаш ли някакви странични занимания? Хубаво е да отделяш по извество време през деня за себе си. Но, както и други тук са ти писали-не се обвинявай за подобно нещо! Ще пораснеш, ще разбереш, а по думите ти вече се усеща,че си осъзнал грешката си! Още повече,че си признал на приятелката си,малко мъже в кавички имат смелостта да го направят!

Поздрави и по-позитивно Simple Smile
Здравейте. Четох доста неща свързани с депресията и паническото разтройство тук и реших да пусна и аз една тема защото вече не издържам!!!

 Историята ми е доста дълга и се надявам да я прочетете и разберете наистина!

Аз съм МОМЧЕ на 19 години(тази ще направя 20) и се случи нещо една вечер след като всичко в живота ми беше перфектно. Със моята приятелка с която сме заедно вече година и 2 месеца и наистина много се обичаме, ди правехме доооста голи снимки плез цялата ни връзка. След секс, по време на секс, след като дори еякулирах на лицето и аз направих две снимки, като разбира се и обещах че ще са само за мен и няма да ги покажа на никой друг. Ние доста се обичаме и разбира се тя се съгласи без проблеми...Но тогава аз направих най-голямата си грешка в живота. Между октомври и ноември  аз качих на 3пъти нейни снимки в един български порнографски сайт в който си направих регистрация с целта да  коментират снимките ѝ, и мен това ме "радваше", ако ме разбирате какво имам предвид.
Като цяло тогава си обещах да изрежа лицето ѝ от всички снимки, а то като цяло лицето и се виждаше на доста малко снимки. Но тогава аз поисках "още" ! И реших да кача снимките с лицето ѝ (тези след "свършването" ми там). Но бързо триех всичките снимки от там, но за съжаление един от тези три пъти в, които качих снимките не е било достатъчно бързо. Един потребител каза, че вече е изтеглил 5-6 снимки от тях, но аз не му повярвах защото МАМКА МУ за какво биха му били? Но все пак реших да изтрия профила си и да спра да го ползвам по този начин.
И така минаха ноември,декември,януари и започна февруари. 4ти февруари, аз и приятелката ми имахме първата си годишнина, отидохме на Боровец и това беше най-хубавият ми момент в живота. След това тя отпразнува и рожденият си ден около 9-ти февруари и това бе последният ми спокоен ден досега в живота ми.

10-ти Февруари аз влязох в сайта просто да си направя кефа и да разгледам снимки, повтарям не да качвам, А да гледам. И тогава както си скролвах по екрана и сайта видях позната снимка. Тогава умрях вътрешно, това бе приятелката ми, това бе една от онези снимки които бях качил аз преди толкова много време. Буквално мозъка ми прегря и не знаех какво ще правя сега.
Отново си направих регистрация, писах на админа да я премахне, писах и на онзи човек който я беше качил като не се издадох кой съм, а просто тактично попитах дали има още снимки на това момиче(приятелката ми). Админа изтри снимката доста бързо, а този се правеше на "луд".Каза ми, че нямал повече нищо на нея, а аз знаех че преди месеци беше казал обратното. Тогава измислих нещо доста глупаво само и само да го накарам да изтрие снимките и от компютъра си. Казах му, че момичето е починало, а той каза уж се съгласи да не качва нейни снимки повече. Но как мога да му повярвам, ами ако е изтеглил и онези със спермата по лицето и?? Ами ако ги разпространи?? Тези мисли отключиха паник атаките и депресията в мен. Реших се и споделих на приятелката ми като тя ми се изсмя, че се тормозя за такива глупости и, че не и пука. За съжаление не ме успокои изобщо. След няколко дни казах на родителите ми като и те казаха, че това е пълна глупост и няма смисъл да се измъчвам. Тогава леко се успокоих, но само за ден. Почнах да плача, звъняхме на една жена (ясновидка) която без да знае нищо за мен и само по телефона тя каза дори какво правя в момента в стаята и т.н.
Тя предложи "лечение". Каза да ходя до Рилския Манастир и да се помоля пред мощите на Иван Рилски. Направих го и това...не помогна. Каза ми да пия чай от чубрица 5 дни. Изпих го и честно казано това ми помогна или поне така си мислех. Пооправих се за около 2 седмици, и една вечер сънувах ужасен кошмар който ми припомни всичко и всичко започна на ново!
Това стана на 21 март - 1 месец след като бях споделил на всички, дори и на 5-6 приятеля. Вече седмица съм така и дори и не мога да спя. Мисля в това 24/7, а когато си легна става още по зле. В момента в който заспивам и се унасям, сърцето ми рязко почва да бие адски учестено и се събуждам с ужасните мисли( както дори и в този момент).

Не знам какво да правя. Чувствам се ужасно, истинска агония. Умирам бавно отвътре, а скоро и приятелката ми ще скъса с мен защото тя много се измъчва и не може да ме гледа така - почна да плаче за мен което е ужасно. Искам съвет мили хора...искам помощ. Не знам какво да сторя.
Притеснението ми е снимките да не "лъснат" някъде и да съсипя живота с тях на това добро същество което не го заслужава Sad

Ходих на психиатър днес като ми предписа доооста лекарства, дори и ксанакс който изпих преди час и половина и изобщо не ме приспа.

Чудя се дали психолог няма да помогне. Всички около мен се притесняват и ги е страх за мен, а лично аз самият не знам дали ще се оправя някога колкото и да го искам!!!

Помогнете ми!
Sunny, значи в момента гледам да се разсейвам постоянно със спорт, с разходки, с излизания. Определено разбрах грешката си и никога ама НИКОГА повече не бих я повторил. Като цяло може би съм леко негативен човек, все си мисля, че всичко е срещу мен.
А това за признанието, приятелката ми ми каза същото. Каза, че по добре от мен да го разбере отколкото от някой друг евентуално.

# 17
  • Мнения: 32
Ако ти се отдава спорта, защо не се присъединиш към някоя група? Така ще се разсеяш много по-лесно. Ще се запознаеш с нови хора и на 100% ано или късно ще се разсеяш от всички негативни мисли, които са те обхванали. Занимавай тялото си до максимално физическо истощение, така че нощем да спиш от умора. Така ще си влезеш в един ритъм и ще се отпуснеш, ще видиш. Аз самата имах ужасни периоди на кошмари,провокиране от не приятно детство,но всичко е до нагласа. Мотивиран ли си,вярваш ли си-всичко ще се нареди!!!

Здравей!
Според мен прекалено много си се вглабил в това,което си направил със снимките. Да, гадно е, но в никакъв случай не е краят на света. Пък и смятам,че не сте на чак толкова крехка възраст,че да Ви притеснява мнението на околните. В конкретния случай при теб, смятам,че тази твоя постъпка просто е отключила тревожността у теб. Опитай да се замислиш какъв човек си-позитивен, негативиен? Винаги ли си се впрягал толкова много за най-различни неща? В никакъв случай не се забивай в това,  което си направил с приятелката ти и снимките и ... И за Бога, спри да разказваш на приятелите си...смяташ,че ти олеква, но всеки би реагирал по различен начин, което може да бъде в твой ущърб. Не се вманиячавай на тема лекарства-те не винаги помагат, понякога имат обратен ефект, особено,ако не са изписани по предназначение. Не казваш нищо за сегашния ти живот, или поне аз не видях? Спортуваш ли, работиш ли, имаш ли някакви странични занимания? Хубаво е да отделяш по извество време през деня за себе си. Но, както и други тук са ти писали-не се обвинявай за подобно нещо! Ще пораснеш, ще разбереш, а по думите ти вече се усеща,че си осъзнал грешката си! Още повече,че си признал на приятелката си,малко мъже в кавички имат смелостта да го направят!

Поздрави и по-позитивно Simple Smile
Здравейте. Четох доста неща свързани с депресията и паническото разтройство тук и реших да пусна и аз една тема защото вече не издържам!!!

 Историята ми е доста дълга и се надявам да я прочетете и разберете наистина!

Аз съм МОМЧЕ на 19 години(тази ще направя 20) и се случи нещо една вечер след като всичко в живота ми беше перфектно. Със моята приятелка с която сме заедно вече година и 2 месеца и наистина много се обичаме, ди правехме доооста голи снимки плез цялата ни връзка. След секс, по време на секс, след като дори еякулирах на лицето и аз направих две снимки, като разбира се и обещах че ще са само за мен и няма да ги покажа на никой друг. Ние доста се обичаме и разбира се тя се съгласи без проблеми...Но тогава аз направих най-голямата си грешка в живота. Между октомври и ноември  аз качих на 3пъти нейни снимки в един български порнографски сайт в който си направих регистрация с целта да  коментират снимките ѝ, и мен това ме "радваше", ако ме разбирате какво имам предвид.
Като цяло тогава си обещах да изрежа лицето ѝ от всички снимки, а то като цяло лицето и се виждаше на доста малко снимки. Но тогава аз поисках "още" ! И реших да кача снимките с лицето ѝ (тези след "свършването" ми там). Но бързо триех всичките снимки от там, но за съжаление един от тези три пъти в, които качих снимките не е било достатъчно бързо. Един потребител каза, че вече е изтеглил 5-6 снимки от тях, но аз не му повярвах защото МАМКА МУ за какво биха му били? Но все пак реших да изтрия профила си и да спра да го ползвам по този начин.
И така минаха ноември,декември,януари и започна февруари. 4ти февруари, аз и приятелката ми имахме първата си годишнина, отидохме на Боровец и това беше най-хубавият ми момент в живота. След това тя отпразнува и рожденият си ден около 9-ти февруари и това бе последният ми спокоен ден досега в живота ми.

10-ти Февруари аз влязох в сайта просто да си направя кефа и да разгледам снимки, повтарям не да качвам, А да гледам. И тогава както си скролвах по екрана и сайта видях позната снимка. Тогава умрях вътрешно, това бе приятелката ми, това бе една от онези снимки които бях качил аз преди толкова много време. Буквално мозъка ми прегря и не знаех какво ще правя сега.
Отново си направих регистрация, писах на админа да я премахне, писах и на онзи човек който я беше качил като не се издадох кой съм, а просто тактично попитах дали има още снимки на това момиче(приятелката ми). Админа изтри снимката доста бързо, а този се правеше на "луд".Каза ми, че нямал повече нищо на нея, а аз знаех че преди месеци беше казал обратното. Тогава измислих нещо доста глупаво само и само да го накарам да изтрие снимките и от компютъра си. Казах му, че момичето е починало, а той каза уж се съгласи да не качва нейни снимки повече. Но как мога да му повярвам, ами ако е изтеглил и онези със спермата по лицето и?? Ами ако ги разпространи?? Тези мисли отключиха паник атаките и депресията в мен. Реших се и споделих на приятелката ми като тя ми се изсмя, че се тормозя за такива глупости и, че не и пука. За съжаление не ме успокои изобщо. След няколко дни казах на родителите ми като и те казаха, че това е пълна глупост и няма смисъл да се измъчвам. Тогава леко се успокоих, но само за ден. Почнах да плача, звъняхме на една жена (ясновидка) която без да знае нищо за мен и само по телефона тя каза дори какво правя в момента в стаята и т.н.
Тя предложи "лечение". Каза да ходя до Рилския Манастир и да се помоля пред мощите на Иван Рилски. Направих го и това...не помогна. Каза ми да пия чай от чубрица 5 дни. Изпих го и честно казано това ми помогна или поне така си мислех. Пооправих се за около 2 седмици, и една вечер сънувах ужасен кошмар който ми припомни всичко и всичко започна на ново!
Това стана на 21 март - 1 месец след като бях споделил на всички, дори и на 5-6 приятеля. Вече седмица съм така и дори и не мога да спя. Мисля в това 24/7, а когато си легна става още по зле. В момента в който заспивам и се унасям, сърцето ми рязко почва да бие адски учестено и се събуждам с ужасните мисли( както дори и в този момент).

Не знам какво да правя. Чувствам се ужасно, истинска агония. Умирам бавно отвътре, а скоро и приятелката ми ще скъса с мен защото тя много се измъчва и не може да ме гледа така - почна да плаче за мен което е ужасно. Искам съвет мили хора...искам помощ. Не знам какво да сторя.
Притеснението ми е снимките да не "лъснат" някъде и да съсипя живота с тях на това добро същество което не го заслужава Sad

Ходих на психиатър днес като ми предписа доооста лекарства, дори и ксанакс който изпих преди час и половина и изобщо не ме приспа.

Чудя се дали психолог няма да помогне. Всички около мен се притесняват и ги е страх за мен, а лично аз самият не знам дали ще се оправя някога колкото и да го искам!!!

Помогнете ми!
Sunny, значи в момента гледам да се разсейвам постоянно със спорт, с разходки, с излизания. Определено разбрах грешката си и никога ама НИКОГА повече не бих я повторил. Като цяло може би съм леко негативен човек, все си мисля, че всичко е срещу мен.
А това за признанието, приятелката ми ми каза същото. Каза, че по добре от мен да го разбере отколкото от някой друг евентуално.
Ходя на бокс и фитнес, от малък град съм честно казано и всички се познаваме. Но вече определено спирам с тъпите мисли и тъпите постъпки. Никога повече не бих споделил снимка на приятелката ми или което и да е друго момиче в интернет. Това е от онези грешки, които те учат.

# 18
  • Мнения: 8 827
Момче, ще ти обясня какво се е случило с теб и защо така се чувстваш.
В следствие на стреса, който си получил, когато онзи е качил снимките на приятелката ти в сайта, нивата на серотонин в мозъка ти рязко са спаднали. Не ти достига хормона на щастието(серотонина) и това е чисто физиологическо състояние като всички други болести. Оправя се с лекарства. Прозак е едно от тях, има и други, но се изписват от психиатър и се дават със зелена рецепта, тоест не можеш да си ги купиш от аптеката сам.
Затова имаш 2 варианта:
Да отидеш веднага при ДОБЪР психиатър, който да ти изпише адекватно лечение или да си купиш сам природния му еквивалент:
 Това е Жълтия кантарион. Купуваш, вариш чай и пиеш. В билковата аптека ще ти обяснят как да го приготвите у дома.
Освен това си купуваш храни- допаминови бомби -тава са натурален шоколад, банани, ядки, свежи плодове и салати и ядеш на корем.
Разходки навън, щом видиш слънцето излизаш, то ще те зареди с липсващия ти серотонин.
Нещата ще се оправят, но вече само твоето желание и разбиране, че не си струва да се тровиш, не стига. Нужните ти  дози Серотонин не достигат до мозъка ти и той изпитва глад. Дай му го по изкуствен начин.
Айде успех! Peace

# 19
  • Мнения: 32
Момче, ще ти обясня какво се е случило с теб и защо така се чувстваш.
В следствие на стреса, който си получил, когато онзи е качил снимките на приятелката ти в сайта, нивата на серотонин в мозъка ти рязко са спаднали. Не ти достига хормона на щастието(серотонина) и това е чисто физиологическо състояние като всички други болести. Оправя се с лекарства. Прозак е едно от тях, има и други, но се изписват от психиатър и се дават със зелена рецепта, тоест не можеш да си ги купиш от аптеката сам.
Затова имаш 2 варианта:
Да отидеш веднага при ДОБЪР психиатър, който да ти изпише адекватно лечение или да си купиш сам природния му еквивалент:
 Това е Жълтия кантарион. Купуваш, вариш чай и пиеш. В билковата аптека ще ти обяснят как да го приготвите у дома.
Освен това си купуваш храни- допаминови бомби -тава са натурален шоколад, банани, ядки, свежи плодове и салати и ядеш на корем.
Разходки навън, щом видиш слънцето излизаш, то ще те зареди с липсващия ти серотонин.
Нещата ще се оправят, но вече само твоето желание и разбиране, че не си струва да се тровиш, не стига. Нужните ти  дози Серотонин не достигат до мозъка ти и той изпитва глад. Дай му го по изкуствен начин.
Айде успех! Peace
Психиатърът ми ми изписа серопрам, но определено не се чувствам добре от него: заспало ми е, като на филм такова. Пия и още два медикамента като единия се казва Прагиола, а другия забравих..нещо с Ф-буквичката беше. Мисля, че си прав/а и трябва да го доставя серотонина по изкуствен начин. А за да не изпадам в такива дупки занапред, съм си взел бележка и никога вече не бих направил такава простотия.

# 20
  • Мнения: 8 827
Жена съм Simple Smile
Значи трябва да кажеш на лекаря си как се чувстваш от лекарствата, за да ти смени с по-добри. И при хапчетата стои въпросът с проба-грешка, докато се напасне вярното лечение.
Другите храни и нещата, които правиш ще помогнат на лекарствата да започнат да действат по-бързо.
Имай предвид, че тези лекарства не са като антибиотика, с моментален ефект. При тях е необходим период на натрупване, докато започне ефективно действие. Затова си помагай на тялото, колкото можеш, за да се държиш. Хубаво е, че имаш подкрепа от близките, ще се справиш! Simple Smile

# 21
  • Мнения: 32
Жена съм Simple Smile
Значи трябва да кажеш на лекаря си как се чувстваш от лекарствата, за да ти смени с по-добри. И при хапчетата стои въпросът с проба-грешка, докато се напасне вярното лечение.
Другите храни и нещата, които правиш ще помогнат на лекарствата да започнат да действат по-бързо.
Имай предвид, че тези лекарства не са като антибиотика, с моментален ефект. При тях е необходим период на натрупване, докато започне ефективно действие. Затова си помагай на тялото, колкото можеш, за да се държиш. Хубаво е, че имаш подкрепа от близките, ще се справиш! Simple Smile

Определено всички роднини, близки и приятели ме подкрепят и се притесняват за мен много! Всички ми казват, че това е пълна глупост за което се съсипах, но явно както казах съвестта ми не мисли така. Все пак напоследък ( последните 4 дни ) съм много по-добре и сега просто с времето всичко ще отмине или поне се надявам!

# 22
  • Мнения: 888
Серопрам съм пил преди няколко години в комбинация с транквилант, много добре действа, но в листовката си пише за трайно действие се пие по-дълго време, не ден или седмица. И не се нарушава схемата на прием. Както е предписана. Той запълва нивата на серотонин, хормона на щастието в моменти, когато спира да се произвежда по някаква причина.

Иначе е неверояно, че има чак толкова съвестни хора.
След като потърпевшата не се приема за пострадала от постъпката ти, не виждам за какво се измъчваш.
Плеймейтки, чалгарки всички си пускат такива клипове в името на славата.
Дори и само да държиш на тел. или комп. такива снимки, без да ги качваш, ако го изгубиш или като е в мрежата,  пак няма гаранция, че няма да изтечат от някъде.
Не се халосвай за глупости, фокусирай се върху важните неща, близки, приятелка, спорт - той дава по-правилен фокус и усещане и скоро ще видиш колко глупаво е било всичко.
Когато човек е зает физически или психически с нещо няма време да мисли за глупости, постъпката ти не е непоправима, би станала ако продължиш да се измъчваш, няма смисъл.

# 23
  • Мнения: 32
Серопрам съм пил преди няколко години в комбинация с транквилант, много добре действа, но в листовката си пише за трайно действие се пие по-дълго време, не ден или седмица. И не се нарушава схемата на прием. Както е предписана. Той запълва нивата на серотонин, хормона на щастието в моменти, когато спира да се произвежда по някаква причина.

Иначе е неверояно, че има чак толкова съвестни хора.
След като потърпевшата не се приема за пострадала от постъпката ти, не виждам за какво се измъчваш.
Плеймейтки, чалгарки всички си пускат такива клипове в името на славата.
Дори и само да държиш на тел. или комп. такива снимки, без да ги качваш, ако го изгубиш или като е в мрежата,  пак няма гаранция, че няма да изтечат от някъде.
Не се халосвай за глупости, фокусирай се върху важните неща, близки, приятелка, спорт - той дава по-правилен фокус и усещане и скоро ще видиш колко глупаво е било всичко.
Когато човек е зает физически или психически с нещо няма време да мисли за глупости, постъпката ти не е непоправима, би станала ако продължиш да се измъчваш, няма смисъл.
Благодаря ти, аз спрях серопрама, но май ще трябва пак да го почна щом казваш. А иначе...като цяло винаги съм бил гаден човек, подигравчия и не знам защо това така ми съсипа психиката. Може би я обичам твърде много и не искам нещо да и се случи, да я злепоставя. За първи път в моя живот съм виновен за нещо и това ми се отрази меко казано отвратително.

# 24
  • Мнения: 12 857
Серопрам съм пил преди няколко години в комбинация с транквилант, много добре действа, но в листовката си пише за трайно действие се пие по-дълго време, не ден или седмица. И не се нарушава схемата на прием. Както е предписана. Той запълва нивата на серотонин, хормона на щастието в моменти, когато спира да се произвежда по някаква причина.


Благодаря ти, аз спрях серопрама, но май ще трябва пак да го почна щом казваш. А иначе...като цяло винаги съм бил гаден човек, подигравчия и не знам защо това така ми съсипа психиката. Може би я обичам твърде много и не искам нещо да и се случи, да я злепоставя. За първи път в моя живот съм виновен за нещо и това ми се отрази меко казано отвратително.

Младежо, не слушай съвети по форуми и сайтове, не изменяй на своя глава предписано ти лечение.
Ако имаш нужда от изменение на лечението, посъветвай се с лекар - психиатър, а не с някакви всякакви хора.
Определено ще имаш полза и, ако си намериш свестен психотерапевт.
Депресията не е игра, не е превземка, а заболяване като всяко друго.
Все едно да счупиш крак или да имаш криза на жлъчката и да питаш по форумите.
Вземи се на сериозно, моля те,  но и без да драматизираш излишно.
Просто един епизод, който ще отмине, ако подходиш с грижа към себе си.

# 25
  • Мнения: 888
Любовта ни прави по-добри, колкото и да е клиширано.
Пък и е достойно, че си признал грешката си.

Мисли (то е така реално), че нещата са се развили по-възможно най-благоприятния за всички начин, можеше да има лош за теб развой с връзката ви.
Реакцията и, отношенията ви, всичко се е запазило, което е доказателство, че държи на теб.
 А снимките, един ден волно или неволно ще бъдат затрити от този, който ги държи, с времето ще губят всякакво значение.
Освен това търсят клипове с такъв "екшън" , не някакви си снимки...

За серопрама, щом си започнал да се чустваш по-добре и  си прекъснал приема, ако мислиш, че няма да имаш нужда от него го забрави.
Звучат по-оптимистично последните постове.
Като пиеш такива хапове, приемаш стриктно както са ти го предписали, поне няколко месеца, иначе няма ефект.

# 26
  • Мнения: 32
Любовта ни прави по-добри, колкото и да е клиширано.
Пък и е достойно, че си признал грешката си.

Мисли (то е така реално), че нещата са се развили по-възможно най-благоприятния за всички начин, можеше да има лош за теб развой с връзката ви.
Реакцията и, отношенията ви, всичко се е запазило, което е доказателство, че държи на теб.
 А снимките, един ден волно или неволно ще бъдат затрити от този, който ги държи, с времето ще губят всякакво значение.
Освен това търсят клипове с такъв "екшън" , не някакви си снимки...

За серопрама, щом си започнал да се чустваш по-добре и  си прекъснал приема, ако мислиш, че няма да имаш нужда от него го забрави.
Звучат по-оптимистично последните постове.
Като пиеш такива хапове, приемаш стриктно както са ти го предписали, поне няколко месеца, иначе няма ефект.
   
Звъня на психиатъра от 3 дни и не ми вдига, следователно от толкова време не пия серопрама. Иначе вече съм по оптимистично настроен защото вече съм сигурен, че снимките ги няма(хубаво е да имаш приятели и познати от всякакъв тип и занимаващи се с различни неща). Сега само трябве да мине време и да се успокоя и да го забравя това нещо. Преди постоянно мислех и свързвах всичко с него, а сега е много по-добре и горе долу рядко се сещам за това, но все още има остатъчни мисли :/ Но! Знам, че всичко ще се оправи!!!

# 27
  • Пловдив
  • Мнения: 2 495
... аз спрях серопрама, но май ще трябва пак да го почна щом казваш...

Антидепресант никога не се спира без лекар и особено внезапно! Грешката, която много хора, наистина много хора, правят е, като се почувстват по-добре да спират лекарствата. Обикновено след това пак им става зле и после пишат по форумите, че хапчетата не помагали.

# 28
  • Мнения: 32
... аз спрях серопрама, но май ще трябва пак да го почна щом казваш...

Антидепресант никога не се спира без лекар и особено внезапно! Грешката, която много хора, наистина много хора, правят е, като се почувстват по-добре да спират лекарствата. Обикновено след това пак им става зле и после пишат по форумите, че хапчетата не помагали.

Ясно, аз го пих 3 дни, а след това вече не го пия 4ти ден. С всики ден се чувствам все по добре и вече дори спя нощем! Не знам пак ли да почвам серопрама...

# 29
  • Мнения: 988
Момче живота е пред вас,опитай да не се тревожиш за глупости,близките ти знаят,приятелите и най-важното казал си на момичето,няма никаква причина да се тревожиш,то вече всеки е разбрал и те подкрепя,хубавото е,че си си взел поука.Може би вътрешно те тревожи приятелката ти в един момент да не ти се разсърди,поговори с нея,щом първоначалната и реакция е бира такава,Няма да го направи,но е добре да го чуеш и от нея,за да се успокоиш.В тежки моменти на мен ми помага,като споделям в този сайт,дано и при теб е така,тук ще намериш хора минали през подобно нещо и ще ти дадат съвет и подкрепа,виждаш и реакцията на непознати и няма за какво да се притесняваш,всеки си е правил подобни снимки.Аз бях изгубила телефон с цяла фотосесия,притеснявах се седмица и после казах м...ата му, да се радват хората.Та моя съвет е поговори с момичето и продължете живота си,защото всички страдат като те гледат така,а доколкото разбирам момичето държи на теб,дръж се за нея.

# 30
  • Мнения: 6
Щом тя ти е простила защо се терзаеше? Имал толкова по лоши работи ти за това се терзаеш, успокой се и др път не прави така!Пробвай да отидеш на психолог.

# 31
  • Мнения: 32
Вече съм много по-добре благодарение на вас, на близките ми и на самият себе си може би. Благодаря ви за подкрепата приятели, наистина ме спасихте!

# 32
  • Мнения: 2 673
Всеки, който се нуждае от помощ и е имал смелостта да сподели нещо толкова интимно, РАЗКАЙВА се, осмисля глупостта си заслужава и ще получи изцеление.
Това е първата крачка към успешния изход.
Ти вече си я направил, пък остави се да те водят обстоятелствата.
Изцелението е комбиниран процес - на тяло, дух и душа. Ако го направиш с лекарства, молитви и промяна в начина на живот - успял си.
Късмет
Може да получиш безвъзмездна подкрепа в Център, който моят Мастер по Рейки създаде. Пиши на лични, ако решиш, за да не е реклама според админите Simple Smile

# 33
  • Мнения: 5 825
   Не прочетох всички коментари. Вбесих се как може да има такива идиоти, които да злоупотребяват доверието с жената, която имат връзка! Затова всички жени да внимават какви снимки правят с партньора си! Може да попаднат на такъв идиот като този! Правенето на такива еротични снимки са нож с две остриета! 

    Прочетох, че това са глупости, за които този индивид се тревожи. Не са изобщо глупости! Не подкрепям изобщо такива индивиди.

    Каквото посееш, това ще пожънеш!

    Казах каквото имах да кажа. Спирам да следвам тази тема. За мене такива индивиди са болни мозъци. Един път го е направил, ще го направи и друг път!

Последна редакция: чт, 12 апр 2018, 17:43 от Jennifer_w

Общи условия

Активация на акаунт