Здравейте. Четох доста неща свързани с депресията и паническото разтройство тук и реших да пусна и аз една тема защото вече не издържам!!!
Историята ми е доста дълга и се надявам да я прочетете и разберете наистина!
Аз съм МОМЧЕ на 19 години(тази ще направя 20) и се случи нещо една вечер след като всичко в живота ми беше перфектно. Със моята приятелка с която сме заедно вече година и 2 месеца и наистина много се обичаме, ди правехме доооста голи снимки плез цялата ни връзка. След секс, по време на секс, след като дори еякулирах на лицето и аз направих две снимки, като разбира се и обещах че ще са само за мен и няма да ги покажа на никой друг. Ние доста се обичаме и разбира се тя се съгласи без проблеми...Но тогава аз направих най-голямата си грешка в живота. Между октомври и ноември аз качих на 3пъти нейни снимки в един български порнографски сайт в който си направих регистрация с целта да коментират снимките ѝ, и мен това ме "радваше", ако ме разбирате какво имам предвид.
Като цяло тогава си обещах да изрежа лицето ѝ от всички снимки, а то като цяло лицето и се виждаше на доста малко снимки. Но тогава аз поисках "още" ! И реших да кача снимките с лицето ѝ (тези след "свършването" ми там). Но бързо триех всичките снимки от там, но за съжаление един от тези три пъти в, които качих снимките не е било достатъчно бързо. Един потребител каза, че вече е изтеглил 5-6 снимки от тях, но аз не му повярвах защото МАМКА МУ за какво биха му били? Но все пак реших да изтрия профила си и да спра да го ползвам по този начин.
И така минаха ноември,декември,януари и започна февруари. 4ти февруари, аз и приятелката ми имахме първата си годишнина, отидохме на Боровец и това беше най-хубавият ми момент в живота. След това тя отпразнува и рожденият си ден около 9-ти февруари и това бе последният ми спокоен ден досега в живота ми.
10-ти Февруари аз влязох в сайта просто да си направя кефа и да разгледам снимки, повтарям не да качвам, А да гледам. И тогава както си скролвах по екрана и сайта видях позната снимка. Тогава умрях вътрешно, това бе приятелката ми, това бе една от онези снимки които бях качил аз преди толкова много време. Буквално мозъка ми прегря и не знаех какво ще правя сега.
Отново си направих регистрация, писах на админа да я премахне, писах и на онзи човек който я беше качил като не се издадох кой съм, а просто тактично попитах дали има още снимки на това момиче(приятелката ми). Админа изтри снимката доста бързо, а този се правеше на "луд".Каза ми, че нямал повече нищо на нея, а аз знаех че преди месеци беше казал обратното. Тогава измислих нещо доста глупаво само и само да го накарам да изтрие снимките и от компютъра си. Казах му, че момичето е починало, а той каза уж се съгласи да не качва нейни снимки повече. Но как мога да му повярвам, ами ако е изтеглил и онези със спермата по лицето и?? Ами ако ги разпространи?? Тези мисли отключиха паник атаките и депресията в мен. Реших се и споделих на приятелката ми като тя ми се изсмя, че се тормозя за такива глупости и, че не и пука. За съжаление не ме успокои изобщо. След няколко дни казах на родителите ми като и те казаха, че това е пълна глупост и няма смисъл да се измъчвам. Тогава леко се успокоих, но само за ден. Почнах да плача, звъняхме на една жена (ясновидка) която без да знае нищо за мен и само по телефона тя каза дори какво правя в момента в стаята и т.н.
Тя предложи "лечение". Каза да ходя до Рилския Манастир и да се помоля пред мощите на Иван Рилски. Направих го и това...не помогна. Каза ми да пия чай от чубрица 5 дни. Изпих го и честно казано това ми помогна или поне така си мислех. Пооправих се за около 2 седмици, и една вечер сънувах ужасен кошмар който ми припомни всичко и всичко започна на ново!
Това стана на 21 март - 1 месец след като бях споделил на всички, дори и на 5-6 приятеля. Вече седмица съм така и дори и не мога да спя. Мисля в това 24/7, а когато си легна става още по зле. В момента в който заспивам и се унасям, сърцето ми рязко почва да бие адски учестено и се събуждам с ужасните мисли( както дори и в този момент).
Не знам какво да правя. Чувствам се ужасно, истинска агония. Умирам бавно отвътре, а скоро и приятелката ми ще скъса с мен защото тя много се измъчва и не може да ме гледа така - почна да плаче за мен което е ужасно. Искам съвет мили хора...искам помощ. Не знам какво да сторя.
Притеснението ми е снимките да не "лъснат" някъде и да съсипя живота с тях на това добро същество което не го заслужава
Ходих на психиатър днес като ми предписа доооста лекарства, дори и ксанакс който изпих преди час и половина и изобщо не ме приспа.
Чудя се дали психолог няма да помогне. Всички около мен се притесняват и ги е страх за мен, а лично аз самият не знам дали ще се оправя някога колкото и да го искам!!!
Помогнете ми!
Историята ми е доста дълга и се надявам да я прочетете и разберете наистина!
Аз съм МОМЧЕ на 19 години(тази ще направя 20) и се случи нещо една вечер след като всичко в живота ми беше перфектно. Със моята приятелка с която сме заедно вече година и 2 месеца и наистина много се обичаме, ди правехме доооста голи снимки плез цялата ни връзка. След секс, по време на секс, след като дори еякулирах на лицето и аз направих две снимки, като разбира се и обещах че ще са само за мен и няма да ги покажа на никой друг. Ние доста се обичаме и разбира се тя се съгласи без проблеми...Но тогава аз направих най-голямата си грешка в живота. Между октомври и ноември аз качих на 3пъти нейни снимки в един български порнографски сайт в който си направих регистрация с целта да коментират снимките ѝ, и мен това ме "радваше", ако ме разбирате какво имам предвид.
Като цяло тогава си обещах да изрежа лицето ѝ от всички снимки, а то като цяло лицето и се виждаше на доста малко снимки. Но тогава аз поисках "още" ! И реших да кача снимките с лицето ѝ (тези след "свършването" ми там). Но бързо триех всичките снимки от там, но за съжаление един от тези три пъти в, които качих снимките не е било достатъчно бързо. Един потребител каза, че вече е изтеглил 5-6 снимки от тях, но аз не му повярвах защото МАМКА МУ за какво биха му били? Но все пак реших да изтрия профила си и да спра да го ползвам по този начин.
И така минаха ноември,декември,януари и започна февруари. 4ти февруари, аз и приятелката ми имахме първата си годишнина, отидохме на Боровец и това беше най-хубавият ми момент в живота. След това тя отпразнува и рожденият си ден около 9-ти февруари и това бе последният ми спокоен ден досега в живота ми.
10-ти Февруари аз влязох в сайта просто да си направя кефа и да разгледам снимки, повтарям не да качвам, А да гледам. И тогава както си скролвах по екрана и сайта видях позната снимка. Тогава умрях вътрешно, това бе приятелката ми, това бе една от онези снимки които бях качил аз преди толкова много време. Буквално мозъка ми прегря и не знаех какво ще правя сега.
Отново си направих регистрация, писах на админа да я премахне, писах и на онзи човек който я беше качил като не се издадох кой съм, а просто тактично попитах дали има още снимки на това момиче(приятелката ми). Админа изтри снимката доста бързо, а този се правеше на "луд".Каза ми, че нямал повече нищо на нея, а аз знаех че преди месеци беше казал обратното. Тогава измислих нещо доста глупаво само и само да го накарам да изтрие снимките и от компютъра си. Казах му, че момичето е починало, а той каза уж се съгласи да не качва нейни снимки повече. Но как мога да му повярвам, ами ако е изтеглил и онези със спермата по лицето и?? Ами ако ги разпространи?? Тези мисли отключиха паник атаките и депресията в мен. Реших се и споделих на приятелката ми като тя ми се изсмя, че се тормозя за такива глупости и, че не и пука. За съжаление не ме успокои изобщо. След няколко дни казах на родителите ми като и те казаха, че това е пълна глупост и няма смисъл да се измъчвам. Тогава леко се успокоих, но само за ден. Почнах да плача, звъняхме на една жена (ясновидка) която без да знае нищо за мен и само по телефона тя каза дори какво правя в момента в стаята и т.н.
Тя предложи "лечение". Каза да ходя до Рилския Манастир и да се помоля пред мощите на Иван Рилски. Направих го и това...не помогна. Каза ми да пия чай от чубрица 5 дни. Изпих го и честно казано това ми помогна или поне така си мислех. Пооправих се за около 2 седмици, и една вечер сънувах ужасен кошмар който ми припомни всичко и всичко започна на ново!
Това стана на 21 март - 1 месец след като бях споделил на всички, дори и на 5-6 приятеля. Вече седмица съм така и дори и не мога да спя. Мисля в това 24/7, а когато си легна става още по зле. В момента в който заспивам и се унасям, сърцето ми рязко почва да бие адски учестено и се събуждам с ужасните мисли( както дори и в този момент).
Не знам какво да правя. Чувствам се ужасно, истинска агония. Умирам бавно отвътре, а скоро и приятелката ми ще скъса с мен защото тя много се измъчва и не може да ме гледа така - почна да плаче за мен което е ужасно. Искам съвет мили хора...искам помощ. Не знам какво да сторя.
Притеснението ми е снимките да не "лъснат" някъде и да съсипя живота с тях на това добро същество което не го заслужава
Ходих на психиатър днес като ми предписа доооста лекарства, дори и ксанакс който изпих преди час и половина и изобщо не ме приспа.
Чудя се дали психолог няма да помогне. Всички около мен се притесняват и ги е страх за мен, а лично аз самият не знам дали ще се оправя някога колкото и да го искам!!!
Помогнете ми!
