По план...смотана работа.

Аз вече от 1 година правя планове, но очевидно не са съгласувани, с когото трябва  , иначе досега трябваше да съм родила.

все някой ден ще стане, сигурна съм, и вече ще си пишем за пелени, зъбки, прохождане и т.н., а не за тестове и температури

Бу, едва ли е голяма утеха за теб сега, но да знаеш, че имаш дар слово Добре си описала част от чувствата и мислите, които съпътстват чакането. Ще стане, не се притеснявай. И определено вторичният стерилитет на майка ти няма връзка с твоето чакане.

П.П. Само да не ме линчуваш, ама не си ли мислила да спреш кърменето в името на заветната цел?

за бу не знам, ама на мен ми минават такива еретични мисли. първо спрях кърменето на поискване, после започнах захранване по-рано отколкото си мислих, след това замених 3 кърмения с твърда храна. дори спрях нощните кърмения. и цикъл още нямам. нито овулация. а да спра изцяло кърменето ми се вижда вече хипер налудничаво. така че, планирм си разни неща и чакам този от горе да ми разпише плановете, че иначе нищо няма да стане.

а за всички чакащи от доста време майчета да кажа, че и аз така доста време икарах, чакайки. после 1-2 пъти бая ревах, защото все нещо се объркваше. но на финала, след като си мислех, че цялото чакане ми се е изчакало, все пак се роди здраво и хубаво бебе. сега пак планирам, но вече второто. дано по-бързо се сбъднат вашите планове.

Честно казано, не. Защото си помислих - ако спра, а пак не става бебето...за какъв дявол... Знам, че много малък процент жени, които кърмят (след 6-месечния период на изключително кърмене, т.е. като е въведена и твърда храна) не успяват да забременеят... Проценти, к'во да правиш. Или съм в тези минимални проценти, или съм карък, или Господ си има друга граматика

За нероден Петко не се жали...

Бу, горе главата и смело напред, с ако може освободено чувство за непременно забременяване.

Ще се получи един ден, много неочаквано за теб самата - убедена съм

Бу, според мен причинита е кърменето. Обаче не го спирай. Изчакай още малко. Ще стане.

Много благодаря на всички ви

Цял живот съм си планирала дългосрочно нещата. Нямам мечти, а планове, които осъществявам. И така, докато дойде моментът за бебе - трябваше да го имам за 30-тия си рожден ден. Да, де ама не! В началото все питах мъж ми "Къде ми е бебето?". После постепенно се отчаях, знаете как е. По едно време имаше бебе, но трябваше по план да започнем нов бизнес, като успоредно с това работя високо стресиращата си офисна работа. Честно казано, изнемогвах. Може би не успях да си изясня, изпълнението на кой план ми е приоритет. В резултат се получи авария ( не знам защо точно) и пак нямаше бебе, но другия план го изпълних перфектно. За първи път ми удряха такъв шамар - представата ми за мен самата, за нещата които мога да контролирам, за вярата в собствените ми сили и воля, се срина. Дотогава си мислех, че аз движа света, а се оказа не съвсем така.
След време ме осени мисълта "Просто не е бил момента!".
Скоро след това забременях. Е, преди това направих така, че да се почувствам щастлива. Сведох стреса до минимум, смених работата, жилището, започнах да се занимавам с неща, които винаги съм искала.  Но не съм го правила нарочно с цел забременяване, но точно това било необходимо! Така след 3 години и половина най-после забременях. (А може би причината е, че след секс започнах да стоя с вдигнати крака по 20 минути  ).
Влязох в този форум, защото и аз се замислям за второ. Но няма да стане скоро, защото още съм без менструация и няма да спра да кърмя поне до годинка.

Е, Бу..., кой не е минал през тези "планове"?
Аз още от годежа си, тръгнах да се напъвам да забременявам. Беше 1999 г. . Зор, та зор... И зодии планирах. И всяка вечер дърпах мъжа ми да правим бебето... на сила работа. Нито на мен ми се прави вече, нито на него, ама там да хвърли семката .
Ама нищо не ставаше. Като се закучи работата . И така 4 години. Накрая казаха, че е на психична основа, там е пречката. И наистина - така си беше. Всеки месец търчах за тест - една черта. А, виках си, тоя е изветрял някой! Търчах за друг. И той една черта. И всеки месец говорех на мъжа ми - Казвам ти, че съм бременна, чувствам го бе, чувствам го!... Почна да ме бъзика вече.
Много се разочаровах. И така 4 години - абонат за тестовете...
Писна ми. Омръзна ми отвсякъде да чакам това забременяване... И казах - Не ща бебета, за какво са ми? На мъжа ми му викам - Ходи си търси някоя да ти роди дете, аз не мога...
Изобщо - отчаях се и спрях да мисля. Три месеца по-късно ми направи впечатление, че мензис доста отдавна не съм имала . Даже бях спряла да си отбелязвам, кога ми е дошъл. Добре че се сетих, че когато бяхме на рампата да разпространяваме едно списание, тогава ми дойде. Звъннах на сестра ми, да я питам, на коя дата бяхме на рампа, защото тя си води такива сметки. Тя каза - на 29 юли! Ха! А днес беше 10 септември вече. Купих си един тест, но учудващо не си го направих вечерта. Изчаках сутринта на 11 септември 2003 г. и го направих. Две чертички... лелееее... Седя и гледам като чук .
И се развънях по телефоните на майки, бащи, сестри... само на мъжа ми не казах. Изчаках го да се прибере, за да видя реакцията му. Дойде си той и му показах теста. Той гледа, гледа и вика - А! Бременна?... викам му - Ми да.
Той дори не успя да се зарадва...

Сега моята приятелка така тръгна по моя път. Дано не е всъщност като мен де. Ама от няколко месеца е решила да има дете. Ама щото тя е зодия Водолей и приятеля й също, та решили да е и детето им Водолей. И ще го правят май месец. Абе, викам й, пробвайте и април бе, какво му е на Козирога?! Не! Водолей ще е...
Днес й звъня да я питам, кво е станало... Тя намусена, вика - Нищо. Викам й - Вече можеш да си направиш тест. А тя вика - Няма смисъл, не съм бременна.
Е, изтърваха Водолея. Ама то не става по поръчка... Когато Господ реши да станеш майка, сам ти праща бебе. Сигурна съм вече в това.

Бу, успокоих ли те)))))?

мила Бу, ела да те повозя в колата си едно майче се повози и тази седмица ни съобщи страхотната новина, че за четвърти път ще става мама!
А иначе желая ти много лятна страст, от тази дето ще забравиш и термини и всички др планове и ще получиш бебе ... е не за лятото, но пък едно здраво и хубаво бебе!
п.п. аз пък нямах планове за кога го искам /освен че сега ми е рано с второ/, просто исках и искам да е здраво! когато и каквато ще зодия да е - само да е живо и здраво!

Този месец много се напъвах да сексим, но съвсем не по план съм настинала. Не ми се мисли, че следващия месец пак ще има напъни за бебе, защото от планирания секс ми се доповръща вече.
Въпреки това не вярвам много ,че можеш да не го мислиш. Тези, които го умеят това нещо сигурно медитират

Здравейте, момичета!
И аз планирам ли планирам и накрая . . . нищо! Както споменах в една друга тема сутринта си направих тест и за съжаление - отрицателен!!!
Незная какво да правя вече, уж всичко изчисляваме с мъжа ми и пак нестава! От три месеца работим за бебче (знам, че не е много), но така ми се иска вече да забременея !!!
успех на всички!!!

Здравейте, здравей Бу...
Аз имам кратък опит с правенето на бебета с мъжо... Но резултата е следния - 6-7 месеца.. "айде, сега е време" ... и "ох, пак ми дойде, че и пак ме боли ужасно".
И през март - се бях ошашкала по други теми - годишно приключване, ходене на ски в чужбина, паспорти, билети .... абе не ми беше до бебета.. Просто изключих, и се случи.
А покрай мен има много бременни - роднини, приятели, дори колежка (във фирма с 6 жени, 2 сме бременни)... Тази година много бременни, направо порой... хайде и вие в капчиците.

От момента на раждането на сина ми кроим планове за второ.Още сме си с тях
Та сякаш ми мина мерака за малка разлика при децата.Исках да е най-много две години.Явно ще почакам и този път.
Забременях през Високосна година,сигорно пак през Високосна ще да хвана.Все ми е тая.
Бу,не се тревожи,имаш много съмишленички.Може да се озовем в отчетните за чакащи бебета скоро...

И аз я минах тая одисея с чакането и с чертичките, с календарите и с температурите. Колкото повече ги броях, толкова повече ми бяха излишни. Сега след като се случи 8-то чудо на света - моите момчета - ето тук съм разказала, да не се повтарям http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=52029.80, в един момент се сетих нещо. Момичета, ами всяка една от нас от деня на последната си менструация се брои бременна поне за още 28 дни. Хем е просто, хем е тъпо, но е вярно. Бременността започва да се брои от датата на ПМ, значи до следващата менструация теоретично се водим бременни и ако сме, броенето продължава, а пък ако не сме започва отначало. След като осъзнах тази проста истина изпитах облекчение и гняв към себе си. Гняв, че не сетих по-рано затова и облекчение, защото си казах: Ами ето сега 4 седмици ще си мисля, че съм бременна. Не знам как е с вас, но понякога изтерзаната ни психика се нуждае от нещо толкова безмислено като глътка въздух за отмора от терзанията, за да не сме под непрестанния стрес, че бременеенето не се получава. Вярно е също, че когато се откаже човек и махне с ръка, демек ами като не става, не става, какво да се прави и психиката си почива и бебето вземе, че стане.  Прегръщам ви всички и ви пожелавам секунда почивка, защото в следващата може да се случи чудотооооо.