Изпитвах ужас от болкато при нормалното раждане, но в същото време изпитвах ужас и от това, че трябва да бъда оперирана, скълцана и т.н. В крайна сметка избрах секциото-натежаха мед. причини. Имам усещането, че дълбоко съжалявам:
-възстановяването е по-трудно със сигурност-каквото и да ти разправят, че се става на първия-втория ден, да знаеш ,че това ставане е свързано с огромни болки.На мен лично в началото ми отнемаше по 15 мин да стана или легна в леглото. С всеки ден ставаш все по-добре за щастие.Според мен първите две -три седмици горе долу трае възстановяването.
-Дори след месец продължавам да усещам придърпване от разреза
-толкова съм сащисана от операцията и белега, че дори не искам да го пипам, не се оглаждам в огладалото
-въобще не е ясно дали и откога, и колко тежко можеш да вдигаш,кога може да почнеш коремни преси и друга по-интензивна гимнастика, ползването на ластичен колан-това е така защото мненията са противоположни.
-сега задължително следващото ми раждане трябва да е след 2-3 години и то най- вероятно пак ще е секцио, тй като в България малко са секарите,които след секцио няма да искат ресекцио.
-аз лично бях със спинална упойка, но може би не ми беше поставена хубаво или започна да ме пуска в края, защото накрая при шинето усещах ужасна болка и ми даваха да дишам нещо, от което ми си повдигаше още повече./Разбире се това с упойката е индивидуално, момичето след мен не беше усетило нищо/Болката продължава през първия ден.Така, че нещата стават горе долу както при норм. раждане, само дето моите приятелки се възстановиха за седмица, а аз за месец.
-сега си мисля, че не си струва да бъдеш насила рязана, ако няма някаква основателна причина
Тъй като се поотплеснах малко, искам да ти кажа, че най-важното е ти да бъдеш убедена, че точно това искаш-аз лично не бях сигурна за секциото и сега малко съжалявам.
Пожелавам ти лека бременност и раждане и едно слънчево бебче!