Бременна съм, а незнам какво искам

Не е етично да се пита за доходи, но би ли споменала какви са все пак вашите ориентировъчно ? Явно в тях лежи проблемът и колебанието ти.

 Ще се справиш, нека ти кажат мамите с повече деца.Успех и поздравления

Бих ти препоръчала, да прочетеш по някоя тема от "Искам бебе" и "Проблемно забременяване" и съм сигурна, че след това и през ум няма да ти мине мисъл за никакво махане! А иначе където има за едно има и за две  

Понеже не си логната и не мога да ти изпратя лично съобщение - та по подобен много личен въпрос аз не мога да ти дам никакъв съвет! всеки е на различен хал!
някои ще ти кажат, че детето е приоритет и трябва да го задържиш, други - точно обратното! и двете различни мнения ще са верни, за този, който ги дава...

обсъдете го с мъж ти и най-близките... успех!!!

 Кажи на мъжа си и заедно вземете решение.А каквото и да решите, купувайте си презервативи.

 

Ще се справите, можеш щом родиш да се върнеш на работа и да си наемеш детегледачка, за да изкарваш парички!
Не го махай, Господ те е дарил с дете, не ходи срещу съдбата си!
Аз съм едно дете и цял живот ми е било едно такова самотнооооооооооо, сега също, няма нито с кой да споделям, нито за кой да мисля .....
Бе я си го остави 600 - 600! Ще се справите
Все някак си, а и сега събираме подписка за увеличаване на майчинството и детските надбавки - аз съм твърд оптимист, ще ни чуят исканията и ще ги увеличат!
Успех и говори с мъжът си, като се върне в града ........

 

Аз пък искам бебе и пари имам, пък вече три изгубих, така че си запази и детето и си го гледай и му се радвай, че ако го махнеш после като решиш, че искаш второ, не се знае съдбата няма ли да те изненада.

ще се оправите, щом има и кой да помага. 600 лв. вярно че е недостатъчно, но чак толкова не е. Пък и второ дете се гледало по-лесно, казват.   Дишай дълбоко и се радвай, божа работа е това- щом е станало, значи трябва. Бих те посъветвала да родиш бебето. Естествено, ти си знаеш най-добре.

Сигурно ти е трудно да вземеш решение, но щом ще има кой да ти помага все пак и ако мъжът ти няма против - ще ги изгледате наведнъж. Все пак тез с близнаци, тризнаци и т.н. го правят не по-лошо от тези като нас с повечко разлика между децата.
Но ако чувстваш несигурност и нежелание да го задържиш това бебе - все пак има и друга алтернатива.
Важното е, ако решиш да го оставиш, един ден да не се обвиняваш и да си го изкарваш на детенце.
Успех в трудното решение каквото и да е то  

Съвети няма да ти давам, ще ти кажа аз как бих разсъждавала на твое място.
За детето до 2 години му е все едно какво носи -на баткото, на каката - няма значение, да не говорим, че едно дете не може да износи дрешките - твърде бързо се сменят в този период.
Когато второто дете стане две и има нужда от повече разходи, ще е вече голямо и ще можеш да се върнеш на работа.
Да ти кажа честно, и аз имам дете на 2 години и му пазя дрешките за живот и здраве второ дете един ден , като мотивът ми не е липсата на доходи(разполагаме с добри доходи), а просто ми се струва безмислено да се пръскат много пари за дрешки и обувки, които се носят максимум 2-3 месеца.

Успех в решението!!!!!!!

Замисляш се да го махнеш, но не и да износва дрешките на голямото... Защо, какво лошо има?
Дори и след ползване от две деца имаме толкова запазени дрешки, че и трето да имам- почти няма да купувам (не че няма да има с какво, но няма смисъл).

Винаги съм смятала, че е важно детето да се приеме с отворени сърца. Винаги ще се намира с какво да го храниш и обличаш. А и за мен 600 лв са си съвсем нормален доход, при положение, че ние живеем с доста по- малко. Но и двамата искаме силно още едно бебе.

Успех в решението, надявам се то да е за доброто на всички ви 

Аз имам приятелка в Бг., която живее с бебето си и мъжа си със 270лева на месец! Те имат пари4ни проблеми, но са щастливи въпреки вси4ко. С това искам да ти кажа, 4е парите не са критерии, според който се определя дали искаш или не искаш дете. Ти мисля знаеш, 4е най-вероятно при4ината да се съмняваш не се крие в парите, а в нещо друго, което може би не ни казваш. Липсата на пари е може би само добавяне на още един проблем, но ако 4овек иска да има отново бебе, то тогава нищо няма зна4ение! Успокой се и си задай важни въпроси. Решението е само твое, никой няма да си позволи да те вини, но не замесвай метериалното с моралното, няма да е 4естно.

Ух, бебенцето как сплотява семейството само, а и е едно такова мъниче, безпомощно, сладичко ...  

не казвам, 4е криеш нещо умишлено, но в теб трябва да има други при4ини, които може би още не си анализирала и разбрала. Нещо много по-силно от липса на пари те кара да се 4увстваш несигурна, а може би просто не си готова за второ дете? Това също е възможно. Аз съдя по себе си...знам, 4е ако сега забременея отново, сигурно ще бъда шокирана и в паника. Понеже аз по никакъв на4ин не искам друго дете! Незнам дали бих абортирала, но може и това да е възможно, ако наистина 4увствам, 4е не съм готова. Затова и много ще внимавам за вбъдеще.....

Според мен ще се справиш! Тъкмо голямото детенце ще има с кой да си играе  Едно бебенце е винаги голяма радост! А и пишеш, че има кой да ти помага 

Децата са подарък. Те са живот. Щом е дошло, то е венец за любовта ви. С финансите ще се справите. Второто се гледа по-лесно от първото. Желая ти много кураж - нека любовта и радостта от още едно слънчице да станат по-силни от безпокойствието ти. Човек може всичко, стига любов да има! 

Честно казано, аргументът с износването на дрешките на по-голямото дете ми се струва несериозен.
Единственото, което трябва да обмислиш (според мен) е фактът, че съпругът ти много пътува, т.е., че ще си сама.
Иначе се надявам да си го родиш детенцето... И съм сигурна, че няма да съжаляваш!
Каквото и да решиш -   успех!

Аз мисля че знаеш какво искаш и ще вемеш правилното решение.Ще се справите!Успех!

Успех, каквото и да решиш!!!

Сядате с мъжа ти и слагате кантара . Искате ли изобщо второ? Ако искате - след 1-2 г. положението няма да се  промени много , по-добре сега.  Мислите, умувате и решавате.

Разбирам те прекрасно... Едно е да говориш и планираш, друго е на практика    Не споменаваш дали сте планирали второ по принцип... Ние сме, затова - ако се поставя на твое място - аз бих го задържала... Но все пак не знам на каква възраст си (аз ставам на 33 след няколко дни, така че при мен е ясна работата... в смисъл, че не е добре да чакаме много дълго за второто). И това има значение... Не че е невъзможно да родиш на 40, но все пак  
От друга страна - само като си спомня какви проблеми имах по време на бременността... и колко е трудно после във всяко отношение, докато е малко детето... но с тази част повечето тук са наясно, а ти със сигурност покрай първото - така че няма смисъл да навлизам в подробности 
И другото е, че абсолютно подходящи моменти за това просто няма... особено в нашата реалност - имам предвид материално... има много малко хора, които "официално" имат достатъчно средства за едно дете, да не говорим за две - но факт е, че си ги раждат и всичко е ок в повечето случаи  Да не ставам банална, но има и по-важни неща...
Разбира се, аргументи всякакви - но решението си е в твоите ръце  Пожелавам ти да вземеш решение, за което да не съжаляваш... трудно звучи, но може да стане   

Освен тези 600 лева ще получаваш още 160 лв. майчински и 18 лв. детски надбавки. От първото бебче имаш корито, кошарка, играчки, количка и други консумативи. Дрешките са малка грижа. Ако кърмиш ще спестиш парите за АМ, пюретата можеш да приготвяш и сама, по-евтино е. Въпросът е, че никой не може да ти каже дали го желаеш това бебе, сама си решавай, щото може и да са близнаци  Успех!

Смело!- има много по-сложни ситуации. Вие ще се справите!
Пари за второ и трето май никога няма, но любов и желание за бебе като има, детето си пораства без да гладува
Аз смятам, че всяко дете е дар от Бога, особено непланираните изненадващи забременявания...
Мисли искаш ли го, мъжа ти иска ли го, как ще се чувстваш след 3, 10, 15 години като се сетиш за аборта, ако решиш това...
Пари се печелят, жилища се сменят, времената се менят, но не всеки ден се забременява и не цял живот е възможно.
Преценете си парите, но като имаш дрешки и желание /а сигурно и количка и легълце ще се намерят/, само памперсите са голям разход, а и подаръци и помощ ще имате. После колко ще яде това дете? Вярно че ни мляко ни пюрета съм купувала /кърмих и давах прясна храна да е по-полезна/ но не помня да сме давали пари за храна повече.
Като теглеиш чертата мисля че няма място за умуване, особено ако сърцето ти иска това детенце.
Успех!

Здрасти и от мен 
Моите деца са с разлика, която ще имат твоите. Искам да ти кажа как ние се справихме. Когато разбрах, че съм бременна, бяхме със заем, едно малко дете, мъж с лошо платена работа, и изтичащо майчинство. Не му беше момента, но стана някак си, при положение, че и аз не забременявам от раз по принцип...Една приятелка ми беше казала, че всяко дете идва с една торба жълтици  Образно казано. Но така се случва, че се спаряш. Значи, след като си направехме вноската за заема ни оставаха около 250 лв. Не плащах парно, защото го плащам веднъж годишно като изпадне някой хонорар. Като платя тока, телефона и нет-а + пакет памперси месечно - остават 150. И с тях се справяхме. Дрешките - никога не ме е притеснявало, че детето ми ще носи дрешки от друго бебе- много приятелки ми дадоха техните и то с голяма удоволствие, а аз с удоволствие приех. Децата не са били лишавани от нищо. Купуването на вкусотии и глезотии остана на баба им и леля им, които ги обожават и биха дали всичко за тях. Колела, коли и кукли- това е привилегия на леля и баба.
Сега гледам малката си дъщеричка и си мисля, че можеше да я няма, ако парите ме спираха. Няма по- нежно същество от нея и по- обичливо от батко и. Върнах се на работа и вече доходите ни са долу- горе колкото вашите- сега се справяме още по- добре и изобщо не ми тежи нито храни нито дрешки, нито пампите- вече сме без де, но преди.
Както казва Меглена Ангелова- "Разходите по още едно дете, в крайна сметка се свеждат до един чифт нови обувки и още една чаша вода в супата." Това е пресилено разбира се , но е един положителен поглед на нещата.
Каквото и да решиш ще е най- доброто за тебе и семейството ти, но не слагай на кантара пари и една прекрасна беззъба усмивка.

Много ме впечатлиха последните 2 поста и си мисля, че май ще си имате сладко малко бебе... Стискам палци да сте много щастливи!

1+1 имам една приятелка която беше като теб в такова положение.Забременя случайно а вече имаше 1 дете и като каза "ЩЕ ГО МАХАМ"след като винаги ми е споделяла ,че иска още едно дете.И така отиде и направи аборт въпреки всичко.А сега като стане въпрос за това вика "ЗАЩО НЕ ГО ОСТАВИХ".Така,че хубаво размислете с мъжо дали да го оставиш или не.

Ако бяхме умували и пресмятали - още да сме без деча . Но направихме правилния избор и за миг не сме съжалявали . А парите........те никога не стигат . " Дупе знае 2 и 200 " Успех - каквото и да е решението ви   

Когато забременях бяхме на една заплата, доста по-ниска от споменатите ви доходи, освен това и на квартира. Нямахме нищо спестено, нито заможни близки, на чиято подкрепа да разчитаме. Ползвахме детското легло на племенницата, количката ни я подариха за изписването, а аз кърмех 8-9 месеца активно. Когато Гери стана на 2г аз реших, че е време за второ дете - бизнесът на мъжа ми се развиваше, а и не исках да изпускам инерцията. Той обаче прецени, че е рано и отложихме бебеправенето. След това известно време не се получаваше и забременях едва тази зима, когато дъщеря ми навърши 5г. Хем се радвах, хем се колебаех - почти 7 г съм си вкъщи и мечтата ми беше(и все още е ) да започна работа. Тъкмо когато свикнах с новината, се случи така, че загубих бебето - missed, без причина, просто така. понякога си мисля, че аз съм виновна и именно колебанието дали да го задържа.
Отклоних се от темата, за което се извинявам. Мисълта ми беше, че това си е Божа работа и не бива да се бъркаме в нея. Момичетата много добре са ти казали - винаги ще се намери как и с какво да отгледаш още една душичка.
Успех!

Това е дар божи!   
Колкото до дрешките- ние също чакаме бебенце и не сме си купили нито една дрешка- всичките са от сестра ми /нейното детенце вече е на 1г и 8м/ и да ти кажа съм и мноооого благодарна! Пък и живот и здраве като се роди ще има подаръци от роднини и близки!  Колкото до хапването- ами ти може да имаш кърма, пък и не е чак толкова скъпо дори и да нямаш!
Ние се оженихме, защото искахме бебенце! Когато разбрах, че съм бременна работех, но един месец след това затвориха офиса и аз останах без работа, мъжът ми беше на сезонна работа, така че и той си остана вкъщи! Сега работи от два месеца и взима 250 лв, но свекърите ни помагат /живеем заедно/!
Не се притеснявай- нещата ще се оправят! Щом има за едното, ще има и за другото!
Надявам се да си родиш детенцето! 

Аз също ще дам своя глас "ЗА" бебчето, което вече живее в теб. Сигурна съм, че ще се справите. Е, може и да имате няколко трудни момента, но това е такова щастие, не бягайте от него. Представяш ли си, ако е от другия пол? А пък и да не е??? Нищо друго не радва така, както детето, а с парите някак ще се справите. Дай му шанс! Ще видиш после, че няма да съжалявате. Второто детенце се гледа някак помежду другото, пораства неусетно и после ще имаш възможност да обърнеш внимание на кариерата си. Ако аз чаках удобния момент за второ (което ни изненада), сигурно още нямаше да имам, а малкия порастна вече и сега виждам, че така се получи по-добре за нас. И при вас ще бъде така! Желая ви успех, радвайте се на хубавите подаръци на живота, а оставете тревогите си за истинските проблеми, които ви пожелавам да ви отминат!

Ами да, плашещо си е... Но ти вече знаеш колко е хубаво, освен това  
Иначе годините ти не са толкова много... Но има и нещо друго - ако решиш да не задържиш детето... много е вероятно винаги да се чувстваш виновна и да съжаляваш за това   Иначе аз съм 100 % за правото на жената да реши дали да има дете... нямам идея да започваме спор за и против абортите - но съм правила аборт по желание и до ден днешен това ме тормози... независимо че моментът беше повече от неподходящ и обстоятелствата бяха невъзможни... но все пак   Да не говорим колко съжалявах за това, когато се оказа, че изобщо не е толкова лесно да си имам дете, след като вече реших, че искам... и какво преживях, докато се случи в крайна сметка 
Не го казвам с идеята да ти внушавам каквото и да било... просто споделям опит  
Иначе, за твоята възраст и разликата на децата... Наистина, с оглед на това, че забременяването не става по поръчка, а и че е по-хубаво да сте млади родители - аргументите "за" се увеличават   Нооо... не трябва да вземате такова решение насила - просто помислете, поговорете с мъжа... и като поулегнат нещата за няколко дни, общото ви решение ще "изплува" на повърхността на водовъртежа, който сега ви е обхванал  

 

Нормално е да си притеснена от новината. Поговори с мъжът си и вземете заедно решението. Аз лично бих го задържала.
И да ви разкажа една история на една майка с която се засякох в патологията на нашият град. Имала едно детенце и малко след раждането забременяла повторно, но решили с таткото да го махнат .След години прави 3 спонтанни аборта  докато си родят второто детенце.

 Станала работата вече. Добре е да се мисли рпеди това, а не след все пак....

Честито, задръж бебето, нека му е късмет 

Парите-проблем са безспорно, но съм сигурна, че човек знае 2 и 200 и ще се оправите.

Износването на дрешките от по-голямото дете не е основния проблем все пак..това са  дребни кахъри. Има по-големи трудности и пролеми, но те естествено са по-натам, когато децата пораснат, а с тях и пробемите около тях. Такъв е живота, няма начин.

И все пак-роди това дете 

Трябва да послушаш сърцето си.Подчертавам-не разумът,а сърцето.

Исках да напиша същото ,но ме изпревари.
И все пак....Слушай сърцето си мила и ще направиш правилния
 избор.Успех   

Аз все още нямам деца, но си имам идея колко е скъпо отглеждането на едно бебенце. Въпреки това, моята логика е, че щом има за мен, ще има и за бебето!
Не знам дали разсъждавам правилно, защото не съм изпадала в ситуация, но времето ще покаже!
Не мисля, че подобно кардинално решение можеш да се вземеш базирайки се само на една дузина мнения. Както доста хора са те посъветвали - послушай сърцето си, отговорът се крие в теб самата!


Успех!

Имам приятелка,която от както роди второто си дете до сега,ги гледа с 250 максимум 300 лева.Малкото е вече на година и два месеца а голямото им дете есента ще стане на седем години.И с малко пари ще се оправите,важното е да го искате.Аз бих оставила бебчето.

Желая ти много успех и да вземеш правилното решение за теб. 

Не мисля,че парите могат да бъдат причина да се колебаеш дали да имате второ дете....Просто седнете и поговирете с мъжа ти-ако нямате други проблеми...просто не си струва да се лишавате/а и другото си детенце/от още един член на семейството си.....Тъкмо сега още си на тази вълна, а и предполагам,че си имаш всичко от първото детенце-така,че тоя път определено ще ви е по-леко откъм подготовка...Ако ми погледнеш лентичките в подписа,ще видиш,че нашата разлика е даже и по-малка,но честно казано това не ме притеснява ни най-малко...даже малко се позабавихме,ама то не става когато си искаш....И само още нещо...ако родителите ми се бяха замисляли както теб-сега нямаше да ти пиша...щото и аз съм второ дете гледано в трудно време....И като станах майка съм ги питала съжеляват ли....Е отговора беше:"Нито за миг...даже съжеляваме ,че не потретихме..."

Когато има любов, парите не са най-важното.
Дете може да се гледа и с малко, и с много. Ние също ползвахме дрешки от детето на братовчедка ми, количка - от сестрата на мъжа ми, креватче от една приятелка с 2 деца с разлика 1 год.. Столчето за кола ни го дадоха роднини. Не съм се чувствала зле от всичките тези взети неща, защото за мен беше по-важно детето ми да е усмихнато, а не дали количката му е "модерна"....
Факт е, че след като се появи бебето, обаче нещата финансово си дойдоха на мястото, така че....послушай сърцето си....всъщност аз мисля, че вече си взела решение, просто имаш нужда от повече подекрепа.

Не вярвам,че децата идват случайно на тоя свят,нито в неподходящо време.Ти си най-добрата майка за твоето дете,а семейството ти е най-доброто за него.Не се колебай да го родиш,никога няма да съжаляваш.След време ще се чудиш как си била само с едно дете,сякаш винаги е било с теб и второто.

  Пари се изкарват, ситуациите се скалъпват, нещата се променят, днес имате такъв доход утре може да е друг, всичко се преживява.
  На ясно съм, че се опитваш да мислиш в песпектива, но дори и да имахте достатъчно (в твойте представи) пари за две деца, от къде можеш да бъдеш сигурна, че след 9 месеца, 1 година или 2 години нещата ще стоят по този начин.
  Когато не е планирана една бременост, се задават много практични въпроси, в който самата бременост стои като евентуална, не си позволяваш да се почувстваш бременна заради обстоятелствата, но всъщност нещата не са точно така. Реално (живот и здраве) си изправена пред шанса да имаш едно малко човече, след няколко месеца.Нещо за което си струва и когато го видиш спираш да си задаваш въпроса дали ще успеем, дори напротив, разбираш, че можеш, просто не си имал основателен мотив.
  Оправия винаги има 

Първо, да ти честитя новината, въпреки противоречивите чувства, които са те налегнали!

Съвет не мога да дам, решението си е твое.
Мога само да ти кажа, че многото мислене плаши.
Всички знаем, че в повечето случаи няма "идеално време" да имаш второ дете.
Ако много пресмяташ и мислиш, може и да се самоубедиш,
че не можеш сега да го имаш.
Ти си реши, но не забравяй да "сложиш на везните" това,
че като пораснат децата, тогава ще оцениш колко е хубаво, че са две
(а, че са с малка разлика - още по-хубаво). Ще се търсят, ще си помагат...
Ние със сестра ми нямаме 2 години разлика.
Спомням си, как все си играехме заедно.

Гледам дъщеря ми (3г,1м)...
Kато се лепне за комшийските деца или за племенниците ми,
или пък, когато все по-често проплаква - "тъжна съм, все съм самичка, няма с кого да си играя"... ми се доплаква от жал.
И си мисля... Колкото и да не искам и да се дърпам за второ дете
(по една или друга причина), би било добре да попадна в твоята ситуация.

Каквото и да решиш - късмет!

  Децата идват на подходящото си време. Сега ти се струва , че финансите няма да ви достигат, но си представи обратния вариант-решавате в един момент, че имате достатъчно пари за да искате второ.Но след няколко години финансите рязко намаляват Тогава какво- няма вече как да го върнеш, нали. Това дете е правено с много любов! Не пренебрегвай това. А 600 лева не са малко пари. Бъди благодарна за тях.Има хора,които живеят с мното по-малко. Вярно,никой не иска да лишава децата си от хубави нещица, но ако ги лишиш от право на живот и ако ги лишиш от нежност, грижа и любов, това е по-страшно.
  Усепех! И бъди щастлива!

не се поддавай на паниката, ще видиш че всичко ще се нареди.
По повод споделеното по-горе от длугите момичета, и аз имам една колежка, на 37 г. Тази жена, от 15 години/откакто я познавам/, в името на кариерата и подходящия момент все оставяше личния си живот настрана. Хеле, задоми се, после започна да отлага бебето- все не беше подходящ момента. Два аборта. Сега пак не е подходящ момента, но тя отчаяно иска дете, а не става... И каква е равносметката? Нито стана по-богата, нито кой знае каква кариера/според собствените й критерии/, сега е просто една озлобена 37 годишна жена с купчина дипломи и дупка в сърцето.

Дълго време се заблуждавах, че щом щерката играе с комшийските деца, все едно им е сестра. Да, да - ама не е хич така. При все, че бяха по много часове заедно, едва сега виждам какво съм й спестявала, раждайки брат й с цели 6г. по-малък от нея. Играят и сияят, гушкат се, целуват се, търсят се...Необикновена обич  , съществуваща само м/у брат и сеста...

РодИ си детето и всичко ще се нареди   
Късмет 

Нека да ти кажа какво искам аз спрямо децата си: имам си момченце, мъник е още, но не бих върнала и второ ако дойде. Нашият доход е точно колкото вашия. Мъжа си го виждам за по 2-3 часа вечер, като изключим два дни защото тогава е 24ч. Нямаме си собствено жилище и сега се ширим в една стая - спалня, всекидневна и в една кухня - трапезария. Обаче дойде ли второ ще си го искам толкова колкото и първото. Немога да чакам да имам пари за да ги отгледам или пък жилище, защото ако чакам може и да не се появи второто. Та цялата ми мисъл беше, че пари все ще се намерят.

Нищо му няма, че износвало дрешките, тъкмо няма да го навикваш, като се цапа по пясъчниците. 
А иначе ти си решаваш.

Здравей!
Имам момиченце на 4 годинки и през м.септември (живот и здраве) очакваме второто си детенце. То беше планувано и правено с много любов и желание и въпреки това, когато забременях, така се уплаших... Ами сега, как ще се справя с две? Мисля, че всички жени изживяваме един малък стрес, независимо дали сме забременели очаквано или неочаквано. Но тези объркани чувства са само първоначална и временна реакция. После се чувстваме много щастливи и горди.
Финансово на никой не му е лесно. И нашите доходи са като вашите. Живеем на квартира, на всичкото отгоре моето момиченце е проблемно дете и на месец само за логопеди и хранителни добавки вървят 200 лева. Но не сме се отчаяли нито за миг. Даже искаме да си имаме три дечица!
Подкрепям те, каквото и да решиш! Всъщност зная, че ще си имате още едно съкровище. Само да е живо и здраво, всичко друго се подрежда.

Задръж си детето. Имам две познати, които направиха аборти след като вече имаха по 1 дете, и години наред и двете съжаляват защо не са си родили бебетата.

Ако решиш за аборт, най-вероятно и ти винаги ще съжаляваш някъде вътрешно в себе си. А ако го родиш и то ти е пред очите, дали ще съжаляваш?  Колкото до доходите - те се променят! Няма цял живот да живеете с тези пари, нали? Според мен по-добре да си задържиш детето! 

Здравей!
Като четох какво си писала, видях себе си преди три години и малко отгоре. Моята малка принцеса се появи непланувано. Баткото беше на 1г.6м., когато разбрах, че съм бременна. Дохода ни тогава беше около 350 лв. Изживях същите тревоги и притеснения като теб. Първите два месеца само лежах в къщи и плачех. Когато отидох на преглед , лекарката обърна монитора  видях малкото тупкащо сърчице и се разплаках . Казах си , че това е моето малко бебе и аз много ще го обичам. Моята малка принцеса скоро ще стане на три. Не мога да си представя живота  без нея. А с баткото са много близки и се разбират чудесно. Когато ги виждам прегърнати да си говорят нещо ми идва да ревна от щастие.
   

                    Аз бях в твоето положение, с тази разлика че нашият доход е още по-малък. .................... Махнах го. В никакъв случай не те съветвам да го махаш или не. Ти и мъжът ти трябва да прецените.

и аз бях в твоето положение,с доход 450 лв!ами стигат ни някак си,какво да правим,но като си гледам децата,не си представям да ги няма
(и аборт съм правила,не ти го препоръчвам!)
все пак аборта е твое право,но аз още съжалявам за моя,и сигурно ще е така още много време
когато миналата година разбрах че съм бременна отново,отначало много се зарадвах,после започнаха съмненията...но сега съм много,много щастлива,имам  най прекрасните деца на света!

Ами аз като майка на породени деца с разлика от година и 1 месец да се изкажа.
Най-труден е момента с организацията по гледането. Ако искаш детето - запази го! Няма нищо по-евтино от това да отглеждаш породени деца! Щеш не щеш малкото ще износва дрехите на голямото, няма нищо лошо в това. Аз съм износвала дрехи на сестра ми, София износва на Ани. Кво толкова? След това си ги храниш заедно. Имаш колички, кошчета, проходилки... абе всичко необходимо от първото дете. Повярвай - финансовата част ни най-малко трябва да те притеснява. По-скоро се замисли дали има кой да ти помага, защото самичка ще изперкаш! Не знам аз ли съм нещо повредена, но за разлика от други мами, не мога да се справям сама с двете. Имах един период от десетина дена, в който бях сама и направо бях за лудницата след това. Ако имаш баби на разположение - супер, съветът ми е да си родиш детето.

И все пак ти си знаеш най-добре - а трябва и мнението на мъжа ти да зачетеш! Успех в решението и бъди спокойна и сигурна, че ще вземеш най-доброто решение, каквото и да е то!

Аз съм абсолютно убедена, че децата не идват случайно - напротив!!! няма да казвам защо, така че не ме питайте.
Но има нещо много важно и то е, че именно децата те карат да се изправиш и мобилизираш в труден момент. Да си кажеш "Има за какво да се боря". Проблемът с парите - мисля си, че дори човек да остане без пари, точно заради децата си винаги ще намери начин да спечели някой лев.
Решението - си е единствено твое и на съпругът ти, не търси отговорът тук и в нас. Послушай сърцето си и интуицията си, и най-важното - като отпаднат всички други фактори като пари, пътувания на мъжът ти, трудности и т.н., ти дълбоко в себе си убедена ли си, че не го искаш?
Аз когато чета постингите ти някак си чувствам, че те е страх от непоявили се проблеми, че има силно колебание дали да го запазиш и някак си търсиш доводи за да убедиш себе си, че ще ти е невъзможно да отгледаш още едно дете.  Но хората са казали "3 пъти мери, веднъж режи", така че важното е да разбереш себе си - искаш ли го или не, какво казва сърцето ти, защото те момичетата са споменали, че абортът не е безобидна интервенция и не се знае дали за в бъдеще ще ти позволи да имаш други деца, ако пожелаеш.
Ами успех във вземането на не лекото решение и нека то е най-доброто за вас!!!!

Аз мисля че е много отговорно да ти давам съвет точно за такова нещо.
Каквото и да прочтеш тук ти ще вземеш правилното решение заедно с таткото.В края на краищата трябва да знаеш какво искаш.Не си малко дете , нали?Стискам ти палци.

Може да съм повлиана от моето раждане ,но с две ръце съм за това да городиш .От къде знаеш може късмета да ви се усмихне и още утре по някакаъв начин всичко от финансова точка да се подобри . Пък и раждането ще ви даде стимул да направите нещо повече в живота .Това което им трябва на децата според мене е любов и внимание .Ако гледаме финансофо всичко да им осигурим то трябва винаги да бъдем нещастни и с чуство на неизпълнен дълг , защото винаги има още какво по - добро и скупо да се купи .Пък може това да е бъдеща амбиция на самото дете - да постигне нещо повече от мама и татко в кариерата .Нали не става въпрос да няма какво да ядат децата ,да ходят голи и да не могат да отидат на училище -само тогава бих оправдала аборта .

От времева гледна точка наличността на пари е твърде променящо се нещо. Днес има, утре няма, вдругиден има много...
Вярно е, че в началото вероятно ще ти е нанагорно, но пък имаш пресен опит и няма да ти е толкова трудно, колкото с първото
Но каквото и да решиш ще е правилното

Мхм... парите са причината, да се ослушвам още за второ дете. Много искам, а не ми стиска, точно заради тези пари, които нямаме. Ще ми се да стане случайно бебето, както при теб е станало и тогава ще го родя, пък каквото - това. Но при нас случайно надали ще стане .
Та заради това прочетох цялата тема, за да набера и аз кураж за такава стъпка, но пак ми е свито сърцето като си помисля. Ако знам, че децата ми /как звучи само /, няма да боледуват и ще ходят на ясли и градини, а аз ще имам възможност да работя, няма да ме притеснява второто дете. Но ако и то е като Гери, все да е болно от яслите и аз да бъда принудена да стоя в къщи да ги гледам и двете и да нямам доход - спукана ми е работата. Защото деца само с любов не съм чула да се гледат. И пари трябват за тази работа. Сметки, наеми, това-онова...
Но въпреки терзанията ми, аборт не бих направила. Няма да бъда толкова силна, да отнема живота на това дете. Така го приемам.
А ти след толкова коментари, какво реши? И ако си решила да задържиш детето, бързо се похвали като регистрирана, че детективския ми мозък, гори от предположения и нямам мира ...

Роди си детенцето! Не се лишаай от щтастието да имаш две слънчица  какво като малкото ще износва дрешките на по-голямото детенце. Моята щерка носи дрехи от племенницата ми...

Няма нищо лошо в това да се износват дрешките на по - големите деца.
В нашето семейство нямаме финансови проблеми (по - скоро те са от съвсем друг порядък) и изобщо не ме притеснява моята дъщеричка да носи мои дрехи (които моята майка пази толкова години). Нейните си дрехи пазим за следващи бебета - даже с такъв разчет и купувам (в семейството се очертава след някоя година да има поне две бебета още).
Очевидно не е в това проблемът. Има нещо друго, което да те притеснява, но може би още не си даваш сметка какво точно е то. Но като цяло решението може да бъде само твое, съвети едва ли някой може да даде, защото не е на твое място.

Живи и здрави!  Каквото и решение да вземеш, то ще е най-правилно за твоето семейство!. Успех!

 

Сетих се още нещо да ти пиша. Преди време при нас работеше един арабин .( аз да си призная съм малко зле настроена към този вид кълтура и начин на живот ) Но трябва да призная ,че и тои и семеиството му бяха на изключително високо интелектуално ниво .Тои беше лекар ,а жена му художничка ( дори преподавател в тяхната академия )изключително талантлива .Покраи многото ни разговори и обсъждания на религията им се сетих да попитам защо раждат толова много деца ,как ги гледат ,как им осигуряват всичко .Жената ми отговори ,че стига желание да иама на всичко му се намира начина ( е ,тя го каза -алах помага разбира се ).Щом е факт ,че го правят значи не трябва да доказва думите си .За нея специялно децата бяха истинска радост ,а проблемите само нещо като добавка без която не може .Просто начин на мислене и настроика на съзнанието .

Незнам дали е късно, но наистина ти трябва да решиш с цялото си сърце, защото ако родиш и после обвиняваш детето, какъв човек ще излезе от него. От друга страна, при положение, че може да износва дрешки, има останалите аксесоари от голямото детенце...предполагам, че ще има и кой да помага поне малко. Наистина парите не са константа и днес ги има, утре ги няма.
Аз имах спонтанен аборт на близнаци преди около 13 години. Тогава така стана, но сега, като си имам моето слънце след толкова години опити, осъзнавам какво богатство е да можеш да забременееш и да родиш. Решението е трудно, а ако искаш да имаш по принцип и второ не забравяй, че годините бързо летят, незнам на колко си години, но възрастта също си казва своето. Аз искам второ дете, но ще трябва да се съобразявам вече и с този фактор, със секциото, с работата...Но каквото и да решиш, мисля че най-голямата подкрепа ще получиш тук. Успех ти желая, каквото и да избереш. Пиши как си 

Как ми се иска да съм на твое място
Но живота често има други планове .......... Някои искат и не могат ...... други могат, но живеят не където може ...

Ти си знаеш най-добре положението!
Само ще ти кажа,че много хора искат да са сега на твоето място,сещам се в момента за едно приятелско семейство което отчаяно искат дете...но нямат.Успех и кураж каквото и да решиш!

Решението можете да го вземете единствено ти и съпруга ти. Успех!

    Жалко че си взела това решение и дано не съжаляваш за него! Аз постъпих точно като теб преди пет години по същите причини и от тогава не съм спряла да палча и да мисля за детенцето което убих  ! Сега съм толкова щастлива че пак съм бременна, но нищо не може да промени това което направих и угризенията и тъгата, която изпитвам! Мъжът ми искаше това детенце, но аз бях убедена, че няма да е справим! Няколко месеца по- късно него го повишиха и заплатата му доста се увеличи!
                  Все пак вие си решавате!

А може и от тотото да спечелите
Надежда винаги има, важно е добре да се обмисли, знам какво да направите - като вземете окончателно решение, не бързайте да действате импулсивно и да се плашите отсега - изчакайте още 8-9 месеца и после ще видите дали ще можете да се справите!
 

Когато разбрах че съм бременна  преди няколко месеца и аз бях обзета от противо речиви чувства, дори бях и ядосана. Нашите доходи също са горе-долу към 600лв, дори  и по-малко, но не  това ме притесняваше, а как ще родя, понеже първото ми раждане беше много тежко. Сега съм много щастлива, въпреки че много се притеснявам как ще мине раждането. Радвам се че съм бременна, защото чесно казано ако не беше станало така случайно нямаше да се наканя за второ дете, от страх. И аз искам да мога да си позволявам всичко за бебечо, да му копувам всичко, но ще се справяме до където можем.

Ох, де да можех и аз да съм бременна с второ бебе... Толкова трудно стана първото, сега проблемите пак са на лице и не знам как ще се справим с бебеправенето на второ бебче...
   А иначе по въпроса...какво толкова да износва второто бебе нещата на първото? Аз пазя всичко. Та те нещата са почти нови... А и си мисля, че сега разходите ще са доста по-малко, защото се купуват доста излишни работи за първото бебе/поне при нас е така/.  А дай боже се променят нещата при вас и забравите за финансовия проблем      

Ти си знаеш най-добре, но си мисля, че детето просто напира да се роди, щом така те е изненадало.
Казват че създадените с много любов деца са много умни и красиви...
Ти имаш право да управляваш живота си разбира се, и важното е накрая да си щастлива!
Просто реши как ще си наистина щастлива и ще бъдеш щастлива така!

Съжалявам, че си взела такова решение, но вие си знаете най-добре! 
Дано никога не съжаляваш и не се обвиняваш за взетото решение!

Включвам се и аз в темата, макар че май малко късно...
До преди няколко седмици и аз изпитвах големи съмнения искам ли това дете...Не беше планувано, стана случайно, ако питаш мене в много неподходящ момент, имам още една година от магистратурата, каката е адски палава, нямам и секунда спокойствие с нея, освен ако не спи, нямаме още собствено жилище, няма баби да помагат трайно и всекидневно...още да изброявам ли?Хиляди причини имаше да не оставя това дете, хиляди. И само няколко да го задържа. Цяла седмица не съм спала, бях изпаднала в нервна криза. А мъжа ми беше адкси щастлив от новината, като се прибра в къщи ме взе на ръце...нямаше по-щастлив човек от него и по-нещастен от мене. Всичките ми планове отидоха по дяволите...всичките. Обаче колкото повече време минаваше, толкова повече исках бебето. От една страна винаги сме искали две деца, мъжа ми беше щастлив, не знаех дали въобще ако реша да го махна семейството ми ще издържи на това изпитание. Чак когато реших да го оставя мъжа ми ми каза, че ми е бил много сърдит, че не искам бебето и че не знае дали някога е щял да ми го прости, ако го махна. И аз усещах това. Усетих, че ако махна това човече, ще направя голяма грешка. И реших да оставя бебето. 
Вече 2 пъти ходихме да гледаме на ултразвук как расте, как му тупти сърцето, вече си има ръчички и крачета. И се чувствам щастива.
Нямаше да си го простя, ако го бях махнала.
За това те съветвам, помисли много добре. Баба знае 2 и 200. С парите ще се оправите, както е казала Ал Бънди - мисли за гледането после, а не за паите. А ти пшеш,че има кой да помага, така че...наистина, обмисли го добре!!!