Бременна съм, а незнам какво искам

Разбирам те прекрасно... Едно е да говориш и планираш, друго е на практика    Не споменаваш дали сте планирали второ по принцип... Ние сме, затова - ако се поставя на твое място - аз бих го задържала... Но все пак не знам на каква възраст си (аз ставам на 33 след няколко дни, така че при мен е ясна работата... в смисъл, че не е добре да чакаме много дълго за второто). И това има значение... Не че е невъзможно да родиш на 40, но все пак  
От друга страна - само като си спомня какви проблеми имах по време на бременността... и колко е трудно после във всяко отношение, докато е малко детето... но с тази част повечето тук са наясно, а ти със сигурност покрай първото - така че няма смисъл да навлизам в подробности 
И другото е, че абсолютно подходящи моменти за това просто няма... особено в нашата реалност - имам предвид материално... има много малко хора, които "официално" имат достатъчно средства за едно дете, да не говорим за две - но факт е, че си ги раждат и всичко е ок в повечето случаи  Да не ставам банална, но има и по-важни неща...
Разбира се, аргументи всякакви - но решението си е в твоите ръце  Пожелавам ти да вземеш решение, за което да не съжаляваш... трудно звучи, но може да стане   

Освен тези 600 лева ще получаваш още 160 лв. майчински и 18 лв. детски надбавки. От първото бебче имаш корито, кошарка, играчки, количка и други консумативи. Дрешките са малка грижа. Ако кърмиш ще спестиш парите за АМ, пюретата можеш да приготвяш и сама, по-евтино е. Въпросът е, че никой не може да ти каже дали го желаеш това бебе, сама си решавай, щото може и да са близнаци  Успех!

Смело!- има много по-сложни ситуации. Вие ще се справите!
Пари за второ и трето май никога няма, но любов и желание за бебе като има, детето си пораства без да гладува
Аз смятам, че всяко дете е дар от Бога, особено непланираните изненадващи забременявания...
Мисли искаш ли го, мъжа ти иска ли го, как ще се чувстваш след 3, 10, 15 години като се сетиш за аборта, ако решиш това...
Пари се печелят, жилища се сменят, времената се менят, но не всеки ден се забременява и не цял живот е възможно.
Преценете си парите, но като имаш дрешки и желание /а сигурно и количка и легълце ще се намерят/, само памперсите са голям разход, а и подаръци и помощ ще имате. После колко ще яде това дете? Вярно че ни мляко ни пюрета съм купувала /кърмих и давах прясна храна да е по-полезна/ но не помня да сме давали пари за храна повече.
Като теглеиш чертата мисля че няма място за умуване, особено ако сърцето ти иска това детенце.
Успех!

Здрасти и от мен 
Моите деца са с разлика, която ще имат твоите. Искам да ти кажа как ние се справихме. Когато разбрах, че съм бременна, бяхме със заем, едно малко дете, мъж с лошо платена работа, и изтичащо майчинство. Не му беше момента, но стана някак си, при положение, че и аз не забременявам от раз по принцип...Една приятелка ми беше казала, че всяко дете идва с една торба жълтици  Образно казано. Но така се случва, че се спаряш. Значи, след като си направехме вноската за заема ни оставаха около 250 лв. Не плащах парно, защото го плащам веднъж годишно като изпадне някой хонорар. Като платя тока, телефона и нет-а + пакет памперси месечно - остават 150. И с тях се справяхме. Дрешките - никога не ме е притеснявало, че детето ми ще носи дрешки от друго бебе- много приятелки ми дадоха техните и то с голяма удоволствие, а аз с удоволствие приех. Децата не са били лишавани от нищо. Купуването на вкусотии и глезотии остана на баба им и леля им, които ги обожават и биха дали всичко за тях. Колела, коли и кукли- това е привилегия на леля и баба.
Сега гледам малката си дъщеричка и си мисля, че можеше да я няма, ако парите ме спираха. Няма по- нежно същество от нея и по- обичливо от батко и. Върнах се на работа и вече доходите ни са долу- горе колкото вашите- сега се справяме още по- добре и изобщо не ми тежи нито храни нито дрешки, нито пампите- вече сме без де, но преди.
Както казва Меглена Ангелова- "Разходите по още едно дете, в крайна сметка се свеждат до един чифт нови обувки и още една чаша вода в супата." Това е пресилено разбира се , но е един положителен поглед на нещата.
Каквото и да решиш ще е най- доброто за тебе и семейството ти, но не слагай на кантара пари и една прекрасна беззъба усмивка.

Много ме впечатлиха последните 2 поста и си мисля, че май ще си имате сладко малко бебе... Стискам палци да сте много щастливи!

1+1 имам една приятелка която беше като теб в такова положение.Забременя случайно а вече имаше 1 дете и като каза "ЩЕ ГО МАХАМ"след като винаги ми е споделяла ,че иска още едно дете.И така отиде и направи аборт въпреки всичко.А сега като стане въпрос за това вика "ЗАЩО НЕ ГО ОСТАВИХ".Така,че хубаво размислете с мъжо дали да го оставиш или не.

Ако бяхме умували и пресмятали - още да сме без деча . Но направихме правилния избор и за миг не сме съжалявали . А парите........те никога не стигат . " Дупе знае 2 и 200 " Успех - каквото и да е решението ви   

Когато забременях бяхме на една заплата, доста по-ниска от споменатите ви доходи, освен това и на квартира. Нямахме нищо спестено, нито заможни близки, на чиято подкрепа да разчитаме. Ползвахме детското легло на племенницата, количката ни я подариха за изписването, а аз кърмех 8-9 месеца активно. Когато Гери стана на 2г аз реших, че е време за второ дете - бизнесът на мъжа ми се развиваше, а и не исках да изпускам инерцията. Той обаче прецени, че е рано и отложихме бебеправенето. След това известно време не се получаваше и забременях едва тази зима, когато дъщеря ми навърши 5г. Хем се радвах, хем се колебаех - почти 7 г съм си вкъщи и мечтата ми беше(и все още е ) да започна работа. Тъкмо когато свикнах с новината, се случи така, че загубих бебето - missed, без причина, просто така. понякога си мисля, че аз съм виновна и именно колебанието дали да го задържа.
Отклоних се от темата, за което се извинявам. Мисълта ми беше, че това си е Божа работа и не бива да се бъркаме в нея. Момичетата много добре са ти казали - винаги ще се намери как и с какво да отгледаш още една душичка.
Успех!

Това е дар божи!   
Колкото до дрешките- ние също чакаме бебенце и не сме си купили нито една дрешка- всичките са от сестра ми /нейното детенце вече е на 1г и 8м/ и да ти кажа съм и мноооого благодарна! Пък и живот и здраве като се роди ще има подаръци от роднини и близки!  Колкото до хапването- ами ти може да имаш кърма, пък и не е чак толкова скъпо дори и да нямаш!
Ние се оженихме, защото искахме бебенце! Когато разбрах, че съм бременна работех, но един месец след това затвориха офиса и аз останах без работа, мъжът ми беше на сезонна работа, така че и той си остана вкъщи! Сега работи от два месеца и взима 250 лв, но свекърите ни помагат /живеем заедно/!
Не се притеснявай- нещата ще се оправят! Щом има за едното, ще има и за другото!
Надявам се да си родиш детенцето! 

Аз също ще дам своя глас "ЗА" бебчето, което вече живее в теб. Сигурна съм, че ще се справите. Е, може и да имате няколко трудни момента, но това е такова щастие, не бягайте от него. Представяш ли си, ако е от другия пол? А пък и да не е??? Нищо друго не радва така, както детето, а с парите някак ще се справите. Дай му шанс! Ще видиш после, че няма да съжалявате. Второто детенце се гледа някак помежду другото, пораства неусетно и после ще имаш възможност да обърнеш внимание на кариерата си. Ако аз чаках удобния момент за второ (което ни изненада), сигурно още нямаше да имам, а малкия порастна вече и сега виждам, че така се получи по-добре за нас. И при вас ще бъде така! Желая ви успех, радвайте се на хубавите подаръци на живота, а оставете тревогите си за истинските проблеми, които ви пожелавам да ви отминат!

Ами да, плашещо си е... Но ти вече знаеш колко е хубаво, освен това  
Иначе годините ти не са толкова много... Но има и нещо друго - ако решиш да не задържиш детето... много е вероятно винаги да се чувстваш виновна и да съжаляваш за това   Иначе аз съм 100 % за правото на жената да реши дали да има дете... нямам идея да започваме спор за и против абортите - но съм правила аборт по желание и до ден днешен това ме тормози... независимо че моментът беше повече от неподходящ и обстоятелствата бяха невъзможни... но все пак   Да не говорим колко съжалявах за това, когато се оказа, че изобщо не е толкова лесно да си имам дете, след като вече реших, че искам... и какво преживях, докато се случи в крайна сметка 
Не го казвам с идеята да ти внушавам каквото и да било... просто споделям опит  
Иначе, за твоята възраст и разликата на децата... Наистина, с оглед на това, че забременяването не става по поръчка, а и че е по-хубаво да сте млади родители - аргументите "за" се увеличават   Нооо... не трябва да вземате такова решение насила - просто помислете, поговорете с мъжа... и като поулегнат нещата за няколко дни, общото ви решение ще "изплува" на повърхността на водовъртежа, който сега ви е обхванал  

 

Нормално е да си притеснена от новината. Поговори с мъжът си и вземете заедно решението. Аз лично бих го задържала.
И да ви разкажа една история на една майка с която се засякох в патологията на нашият град. Имала едно детенце и малко след раждането забременяла повторно, но решили с таткото да го махнат .След години прави 3 спонтанни аборта  докато си родят второто детенце.

 Станала работата вече. Добре е да се мисли рпеди това, а не след все пак....

Честито, задръж бебето, нека му е късмет 

Парите-проблем са безспорно, но съм сигурна, че човек знае 2 и 200 и ще се оправите.

Износването на дрешките от по-голямото дете не е основния проблем все пак..това са  дребни кахъри. Има по-големи трудности и пролеми, но те естествено са по-натам, когато децата пораснат, а с тях и пробемите около тях. Такъв е живота, няма начин.

И все пак-роди това дете