И аз същото съм забелязала.
- Публикувана: 29 май 2006, 22:58 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2006, 14:16 ч.
ПОМОЩ! Майка ми ме тормози!
О, милата, въобще не се впрягай толкова! Ти си си много наред, но виж майка ти..... Поговори с нея, кажи и че не можеш постоянно да ходиш с парцала в едната ръка и с прахосмукачката в другата, че не ти е приятно да ти лепва разни "етикети", че си такава или онакава. Не мога да си представя как се оправяш с две деца, без мъж през повечето време и все пак казваш че не е мръсно и непочистено у вас! Ами то вкъщи не е перфектн при условие че още не се е родил бебчо! Пази си нервите и не се престаравай с чистенето!
Моята майка беше така като по-млада- чистене, бърсане, пускане на прахосмукачка,минаване на килима с четка след това и т.н. И сега я питай как си усеща ръцете....
Пък и разбирам мъжът ти да ти прави забележка, че не е чисто или подредено, а то майка ти...
Моята майка беше така като по-млада- чистене, бърсане, пускане на прахосмукачка,минаване на килима с четка след това и т.н. И сега я питай как си усеща ръцете....
Пък и разбирам мъжът ти да ти прави забележка, че не е чисто или подредено, а то майка ти...
Дааа,и аз мисля че майка ти не е наред....Да ти кажа честно моята е същата.Непрекъснато ми прави забележки на тема чистота.Дори вчера ме нарече "прасе"
Стана ми много обидно,но преглътнах,такава съм си.какво да направя като не съм чак такава чистница ? Гледам да е пометенко,да няма много чинии в мивката,да е проветренко....От там нататък за другото ако имам време.Това че ми е малко по-разхвърляно в къщи ,прави ли ме по-лош човек ? А прави ли ме мърла ? Мисля че не.Въпрос на гледна точка...Спомням си веднъж как ми вдигна скандал,задето докато съм миела ориз,няколко зрънца паднали в мивката
Успокои ли се вече ?
Мисля че трябва да я сложиш на място,не и позволявай да се държи така.В нейната си къща да си прави каквото си поиска,но в твоята - да си сложи цип на устата
Мъж ми по едно време ходеше и обираше праха по телевизора с пръст и ме депресираше така:Какво е това?Тука бебе има....АЗ му казах тва пръстче да го развява на майка си,в нейната къща.И да не си губи времето да инспектира а да вземе парцала и да го забърше 
А относно Мърла или Прасе....много обичам да кажа на мама:Мърла от мърла излиза(прасе от прасе)
А относно Мърла или Прасе....много обичам да кажа на мама:Мърла от мърла излиза(прасе от прасе)
Едно е майка ти да ти прави забележки, но не разбирам как така и пред други хора те нарича мърла?!? 
Това вече граничи с.... да не казвам.
Къщата си е твоя, ти си там стопанка, мъжът ти не ти прави забележки, тя от къде накъде ще се меси - ето това не го разбирам, честно.
Тя като е била в твоето положение навремето, с деца на ръце, всичко ли е блестяло в къщата й? Я вземи я питай, или ако има жива майка или свеки да кажат те как е било тогава. Ама-ха!
Това вече граничи с.... да не казвам.Къщата си е твоя, ти си там стопанка, мъжът ти не ти прави забележки, тя от къде накъде ще се меси - ето това не го разбирам, честно.
Тя като е била в твоето положение навремето, с деца на ръце, всичко ли е блестяло в къщата й? Я вземи я питай, или ако има жива майка или свеки да кажат те как е било тогава. Ама-ха!
Здравейте приятели!
Току що четох една тема за перфекционизма и пак ми стана криво. Моята майка ме тормози. Тя буквално е маниачка на тема подреждане и чистота. Като дойде у нас вместо да ми помогне тя само ми се кара кое не ми било на място, кое не съм избърсала. Аз съм с две деца - едното бебе. Съпругът ми работи в друг град и заминава понеделник, връща се петък. Аз съм сама 24ч. И имам претенциите да не съм мърла. Не е всичко под конец но просто не успявам. Докато бях бременна ми беше доста зле на моменти и още по-малко успявах да се справям. Преди да родя я помолих да дойде да ми помогне да изчистим основно. И като дойде и като почнахме и като ми вдигна един скандал как съм си занемарила къщата, как можело на някои места толкова прах да се събира и т.н. Доста си поплаках тогава. И пред разни познати постоянно говори каква съм мърла. А определено у нас е 200по-подредено и чисто от всичките ми приятелки, особено от тези с малки деца. Трябвало да се карам на мъжа си да си подрежда нещата и т.н.
Аз държа да бъде чисто и подредено, но не мисля че трябва да се развалят отношения заради едно домакинство. Мъжът ми много ми помага събота и неделя- мие чинии, хвърля боклуците, занимава децата. Никога не ми е направил забележка за нищо. Даже ми се кара като се завра прекалено дълго в кухнята или взема да чистя и не можем да поговорим и дасе видим.
Аз се чувствам ужасно зле от това отношение на майка ми. В края на краищата всеки човек си има приоритети и моите не са перфекна къща.
Лошото е, че от известно време се улавям как не мога да оставя чините в мивката и да изгледам дадено предаване, защото нейните думи "мърла" веднага чувам.
Изнервям се, защото времето не ми стига. И съм уморена - понякога вечер имам чувството, че ще припадна от умора. Но не мога да си легна и да оствя чинии неизмити, играчки несъбрани и мръсни дрехи в банята.
Напоследък майка не идва у нас. Каза ми, че не и е приятно да пие кафе в такава къща - изнервя се.
В края на краищата тя би трябвало да дойде за да види мен и децата, а не къщата.
Моля ви каже ми аз ли съм сбъркана нещо. Почвам да се самообвинявам, че не се старая .
Току що четох една тема за перфекционизма и пак ми стана криво. Моята майка ме тормози. Тя буквално е маниачка на тема подреждане и чистота. Като дойде у нас вместо да ми помогне тя само ми се кара кое не ми било на място, кое не съм избърсала. Аз съм с две деца - едното бебе. Съпругът ми работи в друг град и заминава понеделник, връща се петък. Аз съм сама 24ч. И имам претенциите да не съм мърла. Не е всичко под конец но просто не успявам. Докато бях бременна ми беше доста зле на моменти и още по-малко успявах да се справям. Преди да родя я помолих да дойде да ми помогне да изчистим основно. И като дойде и като почнахме и като ми вдигна един скандал как съм си занемарила къщата, как можело на някои места толкова прах да се събира и т.н. Доста си поплаках тогава. И пред разни познати постоянно говори каква съм мърла. А определено у нас е 200по-подредено и чисто от всичките ми приятелки, особено от тези с малки деца. Трябвало да се карам на мъжа си да си подрежда нещата и т.н.
Аз държа да бъде чисто и подредено, но не мисля че трябва да се развалят отношения заради едно домакинство. Мъжът ми много ми помага събота и неделя- мие чинии, хвърля боклуците, занимава децата. Никога не ми е направил забележка за нищо. Даже ми се кара като се завра прекалено дълго в кухнята или взема да чистя и не можем да поговорим и дасе видим.
Аз се чувствам ужасно зле от това отношение на майка ми. В края на краищата всеки човек си има приоритети и моите не са перфекна къща.
Лошото е, че от известно време се улавям как не мога да оставя чините в мивката и да изгледам дадено предаване, защото нейните думи "мърла" веднага чувам.
Изнервям се, защото времето не ми стига. И съм уморена - понякога вечер имам чувството, че ще припадна от умора. Но не мога да си легна и да оствя чинии неизмити, играчки несъбрани и мръсни дрехи в банята.
Напоследък майка не идва у нас. Каза ми, че не и е приятно да пие кафе в такава къща - изнервя се.
В края на краищата тя би трябвало да дойде за да види мен и децата, а не къщата.
Моля ви каже ми аз ли съм сбъркана нещо. Почвам да се самообвинявам, че не се старая .
Напоследък обаче когато каже че иска да дойде и казвам в прав текст,че не ми е изчистено по неин образец затова предпочитам да не идва.
По въпроса за клонингите-моята майка е същата,но разликата е,че живеем заедно! Аз вече започнах да вярвам,че не съм никаква домакиня!Но пък и не искам това да ми е цел в живота!И аз обичам да ми е чисто,ама не винаги остава време,по-важно ми е да си изведа детето навън и да му обърна внимание.Просто не знам как да се справя с всичко!
Аз съм много благодарна за подкрепата която ми давате.
Определено вече гледам по-ведро.
Мисля, че наистина е съвсем нормално да не стига времето за всичко. Следва преценка и степенуване на нещата. Аз искам също да си изведа децата на въздух да поиграят, да сготвя, до прегледам нещо в интернет. А вечер когато децата заспят подреждам къщата и върша работа фирмата на мъжа ми. Ако не съм прекалено уморена за последните две.
Майка ми след като се прибере в 18.00 освен да готви и да чисти друга работа си няма. Работа вкъщи не може да си отнесе/което аз докато ходех на работа ми случваше почти ежедневно/, а и освен телевизия друг интерес няма.
Определено вече гледам по-ведро.
Мисля, че наистина е съвсем нормално да не стига времето за всичко. Следва преценка и степенуване на нещата. Аз искам също да си изведа децата на въздух да поиграят, да сготвя, до прегледам нещо в интернет. А вечер когато децата заспят подреждам къщата и върша работа фирмата на мъжа ми. Ако не съм прекалено уморена за последните две.
Майка ми след като се прибере в 18.00 освен да готви и да чисти друга работа си няма. Работа вкъщи не може да си отнесе/което аз докато ходех на работа ми случваше почти ежедневно/, а и освен телевизия друг интерес няма.
Хич не подхожда на една майка да тормози дъщеря си (майка на 2 деца) за подобни глупости, като неизбърсания прах...
че и на мъжа си трябвало да се караш - та човека не е вкъщи по цяла седмица - само това остана и да му се караш - не и обръщай внимание (ако можеш)
Радвай се на съпруга си и децата, а тя ако ще идва да те тормози (за съжаление) по-добре да не идва...
Не и се впрягай!
Виж това, че те нарича "мърла" пред хората е отвратително.... на собственото си дете...ама че работа...
Вместо да гледа телевизия - майка ти би могла да снеме част от товара от плещите ти и да ти помага, не да те тормози, но как да и го кажеш, намам идея!
че и на мъжа си трябвало да се караш - та човека не е вкъщи по цяла седмица - само това остана и да му се караш - не и обръщай внимание (ако можеш)
Радвай се на съпруга си и децата, а тя ако ще идва да те тормози (за съжаление) по-добре да не идва...
Не и се впрягай!
Виж това, че те нарича "мърла" пред хората е отвратително.... на собственото си дете...ама че работа...
Вместо да гледа телевизия - майка ти би могла да снеме част от товара от плещите ти и да ти помага, не да те тормози, но как да и го кажеш, намам идея!
Ти си съвсем нормална. Опитай се да не се връзваш на думите й.
И моята майка ме попита скоро ( с добро чувство ) кога най-после ще стана домакиня, т.е. да готвя, да правя сладкиши, да подреждам разхвърляните дрехи и играчки, да си избърша прозорците, да не оставям чинии в мивката /до горе/.
Казах й, че никога няма да стана. Прибирам се в 19.00 часа от работа, сутрин излизам в 8.30. Работя в събота, неделята...ех, неделята не ми стига за нищо.
Мъжът ми свикна на разхвърляната къща
Заедно се хващаме и сутринта в неделя набързо оправяме, но нищо не е "по конец".
Прости на майка си, но не й се давай, използвай миговете за почивка и семейни разговори и забавления - това няма да получиш от измитите чинии и подредените играчки, които след 10 минути отново ще бъдат разпиляни. Бъди себе си
И моята майка ме попита скоро ( с добро чувство ) кога най-после ще стана домакиня, т.е. да готвя, да правя сладкиши, да подреждам разхвърляните дрехи и играчки, да си избърша прозорците, да не оставям чинии в мивката /до горе/.
Казах й, че никога няма да стана. Прибирам се в 19.00 часа от работа, сутрин излизам в 8.30. Работя в събота, неделята...ех, неделята не ми стига за нищо.
Мъжът ми свикна на разхвърляната къща
Заедно се хващаме и сутринта в неделя набързо оправяме, но нищо не е "по конец".Прости на майка си, но не й се давай, използвай миговете за почивка и семейни разговори и забавления - това няма да получиш от измитите чинии и подредените играчки, които след 10 минути отново ще бъдат разпиляни. Бъди себе си
А майка ти у тях си успява ли да насмогне всичко да е стерилно 
(доколкото разбрах и на работа ходи)?
Незнам доколко ще ти помогна, но имах сходен проблем, в по-лека степен май. В началото като се изнесох, живеех на 1 пресечка от нашите, което ме правеше лесна мишена да ми идват изненадващо и често на гости.
Абе разбира се радвах се, но майка ми се опитваше по същия начин да ми се бърка. "Тук защо не е почистено, тая чиния що не е измита, абе ти от кога не си бърсала прах, тези саксии ще седят по-добре в другия ъгъл"... Истината е, че приемах всичко на майтап и с две думи й казвах просто да си гледа работата. Известно време и това не помагаше, но един ден много ме ядоса, за малко да я изгоня от вкъщи и й обясних, че ако смята да ми се бърка в живота и в къщата изобщо повече няма да контактувам с нея. Това я стресна, предполагам защото да бъде с детето си е по-важно от прахта по етажерката. Та така.
Сега се случва пак да мрънка отвреме-навреме, получава си отговора "Глей си работата", на което се смее и млъква
Абе това, което исках да кажа е: Хвани й цаката Дай малко удари под кръста, айде де!
(доколкото разбрах и на работа ходи)?Незнам доколко ще ти помогна, но имах сходен проблем, в по-лека степен май. В началото като се изнесох, живеех на 1 пресечка от нашите, което ме правеше лесна мишена да ми идват изненадващо и често на гости.
Абе разбира се радвах се, но майка ми се опитваше по същия начин да ми се бърка. "Тук защо не е почистено, тая чиния що не е измита, абе ти от кога не си бърсала прах, тези саксии ще седят по-добре в другия ъгъл"... Истината е, че приемах всичко на майтап и с две думи й казвах просто да си гледа работата. Известно време и това не помагаше, но един ден много ме ядоса, за малко да я изгоня от вкъщи и й обясних, че ако смята да ми се бърка в живота и в къщата изобщо повече няма да контактувам с нея. Това я стресна, предполагам защото да бъде с детето си е по-важно от прахта по етажерката. Та така.Сега се случва пак да мрънка отвреме-навреме, получава си отговора "Глей си работата", на което се смее и млъква
Абе това, което исках да кажа е: Хвани й цаката
Дай малко удари под кръста, айде де!
Нямам какво да добавя към гореспоменатите вече постинги - и за мен манията за чистота е болестно състояние... затова малко по-нестандартно предложение към теб. Следващия път когато МАМА дойде у дома и почне да раздава правосъдие на тема чистота, а ти успееш да сдържиш гнева си и яда си или за пореден път да сведеш примиренчески глава, защото това се очаква от теб или да хванеш парцала като че да се съгласиш че си "мърла" и да почнеш да чистиш или да я отсвириш...та предложението ми е: усмихни и се, прегърни я и и кажи колко много я обичаш (знам че е много трудно, но това би я шашнало защото не би го очаквала от теб), после и кажи че не можеш да понасяш тази сериозна и "стерилна" физиономия и предпочиташ да се радваш на нейното присъствие и да гледаш как децата и тя си играят вместо да обикаляш с парцала и че нейните упреци за чистота те нараняват. След това я грабваш под ръчичка и децата и я водиш на сладкарница, кафе, ресторант - според случая, дори и в парка и прекарваш 2 часа с нея като демонстративно зарязваш разхвърляната къща като дори преди излизане не подреждаш абсолютно нищо...нито играчките на децата, нито дрехите които сте преоблекли за излизане, нито измиваш чашите от кафе ако сте пили такова...Ако майка ти успее да сдържи гнева си - си победителка в двубоя...обясни и че живота е твърде кратък за да се товарим с негативни емоции и винаги има време да се свършат другите допълнителни неща, но да се радваме на близките си понякога не остава време - вярвам че ще те разбере. Ако ли пък не - значи е твърде горд човек и каквото и да направиш или да кажеш е като да спориш с радиото...
здравейте! Наистина темата е ужасно интересна. Досега четох само за нападки срещу майките, всичко в полза на дъщерите. 
. Не се е появила дъщеря, която да пише колко и е било неудобно, ако се върне назад в детството си и си спомни, че нейната майка е била мърлака 
>Лично аз познавам деца, които живеят само с майките си и се радват, ако майка им си е в къщи, оправила е и им е сготвила леща. Лично аз съм имала много чиста и прибрана майка /Бог да я прости!/, но условията в които живеехме, бяха повече от мизерни, в смисъл, в стара къща, без баня, тоалетна на двора, в две стаи, а кухнята в избата. Тогава се зарекох, че света ще обърна, но няма да оставя моите деца да живеят в такива условия. Осигурих го, а в къщи е някакъв ужас от неразбория. старая се децата ми да бъдат винаги изгладени, изпрани, да се чувстват добре, ако им дойдат приятелки на гости. Едната ми дъщеря заявява, че въобще не е по домакинството, адругата полага усилия, колкото да мине номера. Не съм в критичната, не съм психарка, искам децата ми да свикват на навици, защото моето сърце ще ме боли, ако някой ден съпрузите им ги ругаят или свекървите да им намилат, че майката на нищо не ги е научила. Никога няма да забравя, колко съм се старала да посрещам приятелките си, когато са ми идвали на гости. Е, за всеки е индивидуално. Аз сега толкова искам майка ми да дойде да ми намила за каквото и да е било, нека да говори каквото си иска, само да дойде. Майката си остава майка. Някои от вас не знаят какво значи да бъдат в родилния дом сами, да чакат раждане и да гледат как майки идват при дъщерите си. След това същите тези дъщери минават и черпят със сладки, бонбони или кой с каквото може. При мен нямаше кой да дойде. майка ми беше починала 58 дни преди това. Затова не можех да си взема и трохичка, не можех да вкуся чуждата майчина грижа. А колкото до оправеното?! Хубаво щеше да бъде точно майка ми да беше оправила когато се прибрах от родилния дом в къщи и тя да ми помага. А сега ми лисва толкова много, даже да и се оплача малко от дъщерите ми. Не забравяйте, че всичко на този свят се връща.
. Не се е появила дъщеря, която да пише колко и е било неудобно, ако се върне назад в детството си и си спомни, че нейната майка е била мърлака >Лично аз познавам деца, които живеят само с майките си и се радват, ако майка им си е в къщи, оправила е и им е сготвила леща. Лично аз съм имала много чиста и прибрана майка /Бог да я прости!/, но условията в които живеехме, бяха повече от мизерни, в смисъл, в стара къща, без баня, тоалетна на двора, в две стаи, а кухнята в избата. Тогава се зарекох, че света ще обърна, но няма да оставя моите деца да живеят в такива условия. Осигурих го, а в къщи е някакъв ужас от неразбория. старая се децата ми да бъдат винаги изгладени, изпрани, да се чувстват добре, ако им дойдат приятелки на гости. Едната ми дъщеря заявява, че въобще не е по домакинството, адругата полага усилия, колкото да мине номера. Не съм в критичната, не съм психарка, искам децата ми да свикват на навици, защото моето сърце ще ме боли, ако някой ден съпрузите им ги ругаят или свекървите да им намилат, че майката на нищо не ги е научила. Никога няма да забравя, колко съм се старала да посрещам приятелките си, когато са ми идвали на гости. Е, за всеки е индивидуално. Аз сега толкова искам майка ми да дойде да ми намила за каквото и да е било, нека да говори каквото си иска, само да дойде. Майката си остава майка. Някои от вас не знаят какво значи да бъдат в родилния дом сами, да чакат раждане и да гледат как майки идват при дъщерите си. След това същите тези дъщери минават и черпят със сладки, бонбони или кой с каквото може. При мен нямаше кой да дойде. майка ми беше починала 58 дни преди това. Затова не можех да си взема и трохичка, не можех да вкуся чуждата майчина грижа. А колкото до оправеното?! Хубаво щеше да бъде точно майка ми да беше оправила когато се прибрах от родилния дом в къщи и тя да ми помага. А сега ми лисва толкова много, даже да и се оплача малко от дъщерите ми. Не забравяйте, че всичко на този свят се връща.
Като четях, все едно описваш моята майка!
Изходът наистина е да се отървеш от нея - аз няколко пъти и казвах в прав текст да си заминава и да си отива да си чисти нейната къща и сега ми е екстра - не идва изобщо
само, ако нещо минават покрай нас и то за две минути Беше ме побъркала и то точно, когато малката се роди и незнаех на кой свят съм, просто ужас, дудне ли дудне, докато не я отсвирих.
Съвет от мен - отърси се от насаждащата ти вина майка и влиянието и, иначе ще полудееш. Толкова ми е добре, че се "отървах" от моята, че ми иде да пея - сега сама съм си шеф, каквото искам, когато го искам така го правя. А за мен мъжът и детето са приоритет номер едно!
Изходът наистина е да се отървеш от нея - аз няколко пъти и казвах в прав текст да си заминава и да си отива да си чисти нейната къща и сега ми е екстра - не идва изобщо
само, ако нещо минават покрай нас и то за две минути Беше ме побъркала и то точно, когато малката се роди и незнаех на кой свят съм, просто ужас, дудне ли дудне, докато не я отсвирих.Съвет от мен - отърси се от насаждащата ти вина майка и влиянието и, иначе ще полудееш. Толкова ми е добре, че се "отървах" от моята, че ми иде да пея - сега сама съм си шеф, каквото искам, когато го искам така го правя. А за мен мъжът и детето са приоритет номер едно!