- Публикувана: 13 май 2018, 14:49 ч.
- Последно мнение: 14 май 2018, 01:12 ч.
Истинският мъж...
За щастие любимия не е заседнал на ниво 'Неандерталец', та на бой няма да скочи. По-скоро аз ще се обърна и ще се изкажа по начин, който да бъде 'отчетен' от околните за да злепоставя максимално нахалника и ще си продължим по пътя. Шамар бих забила само ако видя завършен Неандерталец, който няма как да разбере едно-две прости изречения.
Половинката знае, че съм достатъчно оправна за да се справя сама с някой, позволил си да ме обара, та няма причина да се включва с нещо ако аз не дам индикация за това. Не съм беззащитно детенце все пак.
Половинката знае, че съм достатъчно оправна за да се справя сама с някой, позволил си да ме обара, та няма причина да се включва с нещо ако аз не дам индикация за това. Не съм беззащитно детенце все пак.
Когато сме двамата, не смеят. И двамата сме височки, та явно се плашат. Случвало ми се е, когато съм била сама. В метрото, в трамвай, тролей. Обикновено са некви чикиджии. Реакциите ми са били различни, според опипника. Има някои са си буквално ментално увредени, на такъв е достатъчно високо да му извикаш нещо и се свива като охлюв. Има и едни такива тип перверзници отърквачи (разни застаряващи чички), на такъв съм се развиквала мега високо как смърди и да спре да пуска ръце. От друг просто съм се отстранявала, щото има такива дето пък търсят внимание и е по-добре да го игнорираш. Такива пощипвания могат да си позволят или ментални щети, или пияни, или друсалки. Иначе нямат смелост.
Един пиян нещастник веднъж така на разминаване, ме сграбчи през кръста и буквално падна върху мен, смачквайки ме. Беше с аверче и затова нали, смел. Носех голям чадър, избутах го от себе си (леле, дотогава не знаех колко може да е тежък един тотално отпуснат човек), отупах го с чадъра едно хубаво, онзи свит на кълбо на земята, ама пиян като дъска (според мен нищо не е усетил даже). А тъпото му аверче стои отстрани и се хили. Пълни идиоти. Всички можем да се освиним понякога, но някои го правят несравнимо добре.
Не знам как би реагирал моят половин. Зависи от ситуацията, малко е непредсказуем, уж тих, възпитан, но на моменти е див и щурав, та не мога да отговоря точно.
Един пиян нещастник веднъж така на разминаване, ме сграбчи през кръста и буквално падна върху мен, смачквайки ме. Беше с аверче и затова нали, смел. Носех голям чадър, избутах го от себе си (леле, дотогава не знаех колко може да е тежък един тотално отпуснат човек), отупах го с чадъра едно хубаво, онзи свит на кълбо на земята, ама пиян като дъска (според мен нищо не е усетил даже). А тъпото му аверче стои отстрани и се хили. Пълни идиоти. Всички можем да се освиним понякога, но някои го правят несравнимо добре.
Не знам как би реагирал моят половин. Зависи от ситуацията, малко е непредсказуем, уж тих, възпитан, но на моменти е див и щурав, та не мога да отговоря точно.
Мен пък повече ме притеснява чувството за "граждански дълг" на Ежко, отколкото някой да ме ощипе по дупИ.... 
Нали, и аз се позахилих, ама викам, айде, да не се заяждам с човека, щом е граждански дълг да бошунира натрапника, нека.
Нищо няма да направи. То и тази ситуация ми е абсолютно фантастична. Обикновено мъжете се пробват ако си сама. Във всеки случай не искам да се бие или да псува някакъв изкукал пияндур, не си струва и е рисково. Разправии с полиции, болници, ако и се окаже някакъв побъркан с нож или друго оръжие...
Абстрахирам се от заглавието "истински мъж", това е понятие от Музея за Фантастични животни, изложен е като експонат точно до "истинската жена".
Абстрахирам се от заглавието "истински мъж", това е понятие от Музея за Фантастични животни, изложен е като експонат точно до "истинската жена".
Цитат
Абстрахирам се от заглавието "истински мъж", това е понятие от Музея за Фантастични животни, изложен е като експонат точно до "истинската жена".
– истинските мъже не плачат;
– истинските мъже са непоколебими;
– истинските мъже влизат в бой дори и с голи ръце...
"Истинският мъж в такава ситуация би..." 
Набил жена си, че по-лесно. И след това би си купил нов потник на дупки.