Монетата имала две страни ...

Десика-не количката да е долу, а ти на тротоара.А самият процес на сваляне на количката от тротоара.Другият вариант е да и минеш отпред. да се наведеш да я хванеш и да я свалиш, но така губиш видимост ти самата.Аз съм описала как съм процедирала в повечето случаи-количка на тротоара на спирачка, а аз минавам на улицата и спирам колите-тогава се връщам, взимам си количката и минавам.Иначе е норманло да си дръпнеш количката встрани-до теб, когато си вече на платното.

Незнам какъв е случая в Стара Загора, но искам да попитам мамите от Варна - случвало ли им се на излизане от Детския кът, на кръстовището срещу ВИНС /когато са с деца/  да им спре кола , която прави ляв завой / тогава светофара свети зелено за завиващите наляво коли и за пешеходците/. Аз мога да кажа , че за около 10-тина години това не ми се е случвало нито веднъж- трябва да изчакам всички коли да се изредят и да се опитам да премина на жълто с притичвания, независимо дали съм била с количка или вече с ходещо дете  . И вторият момент- сина ми учи в Климент, до Шишковата градина - там има поне 6 пешеходни пътеки - ама ей като те видят, че се каниш да пресичаш / става дума дори и за сами деца, които отиват на училище / се засилват отдалече да не би да успееш да пресечеш, а за спиране и да ти направят път да не говорим изобщо. Всеки божи ден минавам оттам и съм потресена от отношението на шофьорите към децата   . Аз също съм шофьор - опитвам се да спирам когато видя, че някой се опитва да пресече, особено на натоварени пътища. Но няколко пъти ми се случи шофьорите зад мен да тръгват да заобикалят колата ми и хем да застрашават пешеходците на които правя път, хем така да ме приклещят, че да не мога да тръгна отново / заобикалят ме и буквално на сантиметри се навират пред моята кола /. Да не говорим колко псувни отнасям и реплики от рода на какви " големи" шофьори били жените , а аз просто се опитвам да съм коректна към пешеходците. Понякога направо се вбесявам.
Преди Нова Година бяхме с мъжа ми в Будапеща на гости, изумих се - навсякъде има специални светофари за пешеходци и то там където не се дублират с такива за коли. Просто има улица и хоп светофарче за удобство на пешеходците. Да не говорим, че дори когато това сфетофарче свети червено, някои шофьори пак спират и ти правят път да минеш. Всичко е въпрос на култура на общуване- за съжаление на нас много често ни липсва.
Ей богу много ме кефи - като направя път на някого с колата, той да ми се усмихне и да ми махне с ръка или кимне. Става ми готино.
Стана дълго , но това е ..............

Така е, да - монетата има две страни, но, като шофьор ми се подкосяват краката, когато видя майка с количка или индивид с бели коси над 65г. Еййй Богу какви еквилибристики владеята - на мен пък ми писна от оплаквания: Не ми правят път на пешеходна пътека! На мен ми правеха и аз винаги правя, видя ли майка с количка спирам отдлече, ама вече ми писна - знаете ли какви кукувици има, решили, че щом тикат количка могат и н средата на платното да се движат. Дъртите хич пък няма да ги коментирам - те изобщо си нямат идея що е то светофар. Тях без предружител не трябва да ги пускат навън!

И глоби трябва да има и за пешеходци, а не да си мислят, че са неприкосновени - правилата важат за всички!

А това, че карате и правите ще сто неща зад волана и говорите по мобилния без хендсфри как изобщо си го позволявате, че и го пишете. Всичко, за което говорим отива подяволите. Похвално просто и без колан.....

Ми то в спора се ражда истината,както има разсеяни пешеходци така и има разсеяни шофъори и всеки е прав за себе си.Може би най-добре е като сме в колата да мислим като пешеходци, а като сме пеш да мислим какво им е на тия зад волана , а не да се плюем взаимно.
На нашият булевард има две места, на които редовно стават катастрофи,някой от водачите решават да спрат на пешеходец, да ама отзад летят и к`во става...

Моите наблюдения.
Германия, почивен ден, всичко е замряло. На прав път на 2 км. не се вижда кола, но германците чинно изчакват да светне зелено. В Ню Йорк пък пешеходците си вървят независимо какво свети. Пак там - жена с огромна кола нещо се пообъркала на кръгово. Всички спират, изчакват я да даде напред, назид и всичко си продължава тихо и кротко. Като се сетя колко псувни съм отнесла като млад шофьор в София.
Живея в Младост 3. На всяко кръстовище има светофар в памет на убито дете. Последният случай - на пешеходна пътека със 140.
Но като шофьор - на Цариградско откъм мантинелата ми изскача някой. Бабичка тръгва да пресича без дори да се огледа на 2 м. пред мен. На България откъм храстите, коти са озеленени, изскача човек.

Тези-изкачащите на Бъгария и Цариградско-трябва да ги третират като самоубийци.Казала съм-едно е на светофар,на пешеходна-длъни сме да спираме!Едно е да прескача мантинелата на цариградско.За това-спор няма!Глоба, ама такава, че да не се сетиш какво е това пресичане по този начин друг път.

Аз само да кажа за дърпането на количката след себе си (комшийке, не ми се сърди ). Много по-опасно е. Всъщност, количката е по-ниска и шофьорът вижда майката първо и може да реши да я заобиколи. Също така, ако количката е зад гърба реакцията е много по-бавна .
Случвало ми се е така един с мотор да не види количката  (нищо, че е огромна) и добре, че беше пред мен - той реши да мине точно под носа ми и аз успях в последния момент да бутна количката с всичка сила и моторът мина между мен и децата, че, на всичко отгоре, (глупакът му с глупак - хлапе някакво беше) се уплаши и се развика, пусна кормилото и добре, че натисна спирачка и се заби в тротоара, а не в някоя кола.

Наистина има две страни, но не случайно при инцидент шофьора е виновен и според мен лично така е правилно. Малоумници и самоубийци всякакви, но все пак не е нужно да им помагаме да се самоубият. Редовно ми се случва да спирам, за да мине някой свободно движещ се електрон по платното, при положение, че пешеходната пътека е на 2 метра. Но лично според мен е по-добре да го пусна да си пресече отколокото да се чудя откъде да го заобиколя. Миналата година за малко да ударя едно дете и това е нещо, което не се забравя. Добре че се оглеждам по 100 пъти преди да тръгна. Улицата не ни е много оживена и няколко момчета ритаха топка на платното /това също го виждам много често и считам, че е недопустимо/, запалих колата и точно преди да потегля ги погледнах за последно и добре, че ги видях и преди това и забелязах, че едно от момчета нещо ми се губи и в същия момент то ми изкочи из под колата.  Мушнало се да извади топката, защото видяло, че тръгвам и се притеснило да не я прегазя.  Сега като пиша пак ми се преобърна всичко не мога да опиша как се почувствах и какви картини ми минаха през главата. Десет минути съм стояла в колата без да мога да кажа или направя нещо. И все пак смятам, че всеки трябва да осъзнае, че носи отговорност. Не може да си минаваме с оправдания всеки така прави и ако спазвам правилата до утре няма да стигна. За това като пешеходец ще си чакам на червен сфетовар дори да няма  кола в близкия километър, пък нека всички останали ме гледат като изкопаемо. И като шофъор ще спазвам всички ограничения и правила, пък нека ме псуват всички "колеги". 
И не много по темата, но това с електромерите на фаровете много ми хареса.    Но се радвам, че днес повечето коли, които видях караха със запалени фарове. Лошото е обаче, че има много с електромери и на мигачите и само ясновидски способности могат да ти помогнат да разбереш накъде са се запътили. 

Напомняш ми случай отпреди няк. години на същата дата. Група деца пресичат булеварда в Дружба, към летището. Естествено посредата между 2 пешеходни пътеки. Спирам да ги изчакам. Но.....не съм си пуснала фаровете. Изумих се от красноречието на тези 10-11 год. хлапета. Какви поздрави пратиха на майка ми и на всичките ми роднини. И колко добре си служеха със средните си пръсти. Да, забравила съм да си пусна фаровете. Но никога не забравям, че като видя деца трябва да намаля и да спра.

с повечето мнения,макар и противоречиви,съм съгласна
аз имам удоволствието да живеч между районния КАТ и ИЧС(институт за чуждестранни студенти и др езикови и подобни курсове на соф университет)
ами сега покрай смяната на номерата около блока ни няма минаване,няма пресичане,разбирам ги шофьорите-много чакат,много бързат,ама то и без количка не може да се мине,а с количката просто е ужас
от другата страна е ИЧС и там разни госпожици и господа(а там учат не само чужденци,а и много българи),спряли си по тротоара колите(повечето много скъпи)и то така,че  на широкия 3 метра тротоар няма откъде да се мине,а отсреща платения паркинг(хората са им предвидили!)-полупразен!
ами аз минавам по тази улица не от проклетия,а просто тук живея,понякога ме е много страх за детето ми,което е почти на 5 годинки и обича да подтичва пред мен,крещя й като ненормална,но какъв избор имам?!
колко пъти са паркирали пред мен  и количката на тротоара,и като питам-извинете,как да мина с количката?-ме нагрубяват!
иначе мъжът ми е шофьор,кара общо взето прилично,определено не се занимава със странични неща докато кара,макар и не винаги да слага колан

Искам и аз да ви разкажа една случка от вчера. Аз също съм и шофьор и майка на две деца. Винаги се стремя да спирам на пешеходците. Вчера си карах колата по малките улички между Витошка и Ботев и спрях на едно кръстовище (на което аз съм с предимство и щях да правя десен завой), за да направя път на една много сладка бабичка с бастунче, която милата едвам ходеше. В същото време лявостоящата ми кола като видя, че аз спрях се юрна да ми пресича пътя и щеше да отнесе нищо неподозиращата баба, която много се уплаши. Отзад имаше друг шофьор, който така ми свиркаше отзад, все едно съм изкопаемо и как така съм си позволила да спра и да го забавя с една минута. А бабката дори нямаше къде да отиде, защото всички тротоари бяха задръстени с паркирали коли.
Трябва да има толерантност на пътя и възпитание от всички нас!

Кво казваш ? 

Иначе как си ? Добре ли си ? 

Сакри, извинявай, повечето неща, които си изброила, че правиш докато караш не са за гордост, наистина се обезсмисля всичко ,иначе.... докато карам и аз сменям скорости и правя завои последователни...

Чакай сега и аз първо да ти се извиня и после да ти кажа, че не съм изброила нещата, които правя, докато шофирам, за да се изфукам. Напротив...

И друго...ако се въртя на шофьорската седалка като пумпал пак, докато шофирам наистина се е налагало.А и съм достатъчно пораснала и разумна, за да го правя само там, където и когато наистина мога да си го позволя, за да не застрашавам себе си, пътниците в колата ми и околните на пътя.

Иначе...ми се иска да карам автомобил автоматик, за да не сменям скорости и да мога с дясната ръка да опипвам пича до мен, защото само с лявата мога да правя последователни завои.Е с това вече се гордея.