То и аз си завиждам понякога. 
Защото по този начин давам и взимам всичко на макс и в момента.Така съм си самата аз и провокирам същото в човека до мен.Опознавам себе си в същото време, а и него още повече.Аз не искам и не мога да мисля в далечна перспектива за човек, когото не съм опознала от всичките му страни, който се стопира да бъде себе си, който си подтиска емоциите и чувствата.
Според мен мислейки постоянно за персперктивите ти подсъзнателно действаш по някакъв начин и ги регулираш донякъде, преди да са се развили.Или пък ги тикаш несъзнателно в някаква посока, независимо каква е тя.
Мисълта ми е, че ако се отдаваш на мига и действаш импулсивно и инстиктивно всичко би било натурално и перспективата ще си дойде от само себе си, ако я има. По утъпканите пътеки няма риск наистина, но рискувайки най-много можеш да спечелиш.Пък ако загубиш...пак не знаеш какво печелиш.
Всичко си има разумните граници разбира си.
Защото по този начин давам и взимам всичко на макс и в момента.Така съм си самата аз и провокирам същото в човека до мен.Опознавам себе си в същото време, а и него още повече.Аз не искам и не мога да мисля в далечна перспектива за човек, когото не съм опознала от всичките му страни, който се стопира да бъде себе си, който си подтиска емоциите и чувствата.Според мен мислейки постоянно за персперктивите ти подсъзнателно действаш по някакъв начин и ги регулираш донякъде, преди да са се развили.Или пък ги тикаш несъзнателно в някаква посока, независимо каква е тя.
Мисълта ми е, че ако се отдаваш на мига и действаш импулсивно и инстиктивно всичко би било натурално и перспективата ще си дойде от само себе си, ако я има. По утъпканите пътеки няма риск наистина, но рискувайки най-много можеш да спечелиш.Пък ако загубиш...пак не знаеш какво печелиш.
Всичко си има разумните граници разбира си.
Всяка една дума я усещам, че действително точно това ми се иска винаги, но сама се спирам...и все пак като те слушам сериозно се замислям и ще опитам да бъда по-нетрезвомислеща понякога
и това ти се иска винаги.Щом го искаш винаги, пробвай да го направиш веднъж като начало. 
А най- ме уморяват апатичните, въздържаните хора - сухари. 
Аз например много трудно пък успявам като теб "да спра до тук".Но интуицията ми в такъв момент бие аларма, че нещо не е наред и се появява страх НЕ от разочарование точно, а че не съм успяла да взема и да дам максималното в тази връзка...Когато нещата не вървят естествено, че се отдръпвам и се покривам, за да запазя като теб нещата на що годе вълнуващо ниво.Започвам да си търся грешките, за да се поуча от тях.Ставам по-студена, отвеяна и "заета".Не мога да кажа на себе си или на него :"Край!Спираме до тук!".Не зная как, но както бавно и напоително се влюбвам, по същия начин помагам на себе си и на него плавно да изстинем.И нещата се нареждат т.е. приключват от само себе си без да има наранени.Не обичам да наранявам никого.А по повод темата ни - особено мъже, които съм обичала.Както те са значими за мен, така и аз искам и успявам да съм значима за тях.Има хиляди причини за това, но една от тях може би е, че няма наранени.