Смешни случки зад волана

И аз да се разпиша като млад шофьор. С приятеля ми отиваме на кино, аз ще карам. Да оставим настрана, че карам лепната за предния джам, толкова съм  близо до волана, че както казва приятеля ми ”не знам как дишаш”. Таа тръгнали сме на кино, карам си аз, стигаме до киното и тръгвам да завивам, за да вляза в паркинга и хоп, изненадаа! Бариера, трябва да си взема билетче, за да се вдигне. Да, ама така завих калпаво. Че колата ми е супер далече от машинката за билетчета. Приятеля ми леко се усмихна, а аз слизам от колата и тъкмо преди да натисна копчето за билет, приятеля ми ми казва ” Нали знаеш,че сега трябва много бързо да се качиш обратно и да тръгнеш” До този момент не бяхе осъзнала,чече наистина трябва да тръгна бързо, ако не искам да ни смачка бариерата и се шашнах, разбира се. Натискам аз билета, с единия крак в колата, единия крак вънка. Излиза билета, скачам аз като луда в колата, бариерата се вдига, АХА да тръгна и колата изгасна на втория и третия опит също изгасна и на четвъртия път тръгнах с вдигната ръчна Нямам представа как не се спусна бариерата. Бавих се сигурно 2-3 минути

И аз съм си го мислела това, стигнах до извода, че имат някакъв сензор тия бариери

Повечето имат датчици, но и аз си го мисля всеки път същото

Не се шашкайте толкова, те сегашните бариери (поне на паркингите де, не говоря за жп прелези) са една куха метална тръба, не особено здрава. Едва ли ще нанесе кой знае какви поражения по колата. Само по самочувствието на шофьора, защото околните ще се смеят с глас сигурно.

Мимсим, разказвай още. Може да са стари случки, но забавни.
Пишеш, че си карала много японци. Кажи си мнението, моля те, за моята - Сузуки Вагон Р от 2000 година.

За ръчната - карах малко из квартала на ръчна. Р- то на таблото не видях, съвсем новак бях.
Разказах на колегите, посмяха се. Един от тях рече, че нещо ще се счупи, а скъпо било за ремонт. От тогава гледам таблото, излишни пари нямам.
Наскоро след ден изпълнен с емоции зад волана заредих и тръгнах на ръчна. На бензиностанция преди да извадя ключа и да го дам да отворят капачката, слагам лоста на първа и вдигам ръчната, нищо че не държи. Нали така е правилното?
Тръгвам аз, от нерви и емоции табло не гледам. По звука я усетих, че нещо не е както трябва и погледнах таблото. Видях, че Р - то свети и я свалих.
Моята ръчна е много скапана - на усет с ръката е почти свалена, не е. Трябва да е до долу.

За бариерите - ще ходя аз за втори или трети път до Била. Все вдигнати са били досега.
Отивам пак, тоя път спуснати и жена дето ги обслужва. Обясних й, че ми е за сефте и не знам какво и как да правя. Тя ми даде билетчето.
Тръгвам си, нея я няма. Знам да вкарам билетчето да се вдигне, но пространствена ориентация никаква нямам. Била съм до добър шофьор, който пъха билетчето в отвора през отвореното му стъкло. Опитах се да направя същото, не успях. Отворих вратата, бързам бариерата да не падне, колана ме тегли, откопчах го. Пъхнах билета и бързам да тръгна. Натискам газ, забравям да вдигна крака от съединителя, гумите пилят, но тръгнах и бариерата не ме удари.
Колегите казаха, че тия бариери имат датчик и няма как бариерата да падне да ми удари колата. Но дали?
На мол май никога няма да се престраша да ида.
Следващия път след тая случка паркирах между блоковете отпред.
А скоро пак ще ми се наложи да ходя до там ...

Бариерите не се спускат,докато не мине кола.Подчертавам кола.
Може да си седят вдигнати цял ден,ако не минеш под тях.
Аз винаги се бавя супер много,защото са ми къси ръчичките и колкото и близо да спра,трябва да си разкопчая колана и да се подам през прозореца или да отворя вратата.Не са измислени тези бариери за жени изобщо!Мъж ги е правил,личи си...

Много не са - 3-4-5 и то все тойоти /различни/, и съм БЛОНДИНКА-монтьор, моля да се чете - НИЩО НЕ РАЗБИРАМ ОТ РЕМОНТНИ ДЕЙНОСТИ и аз съм от онези идиоти, които като си харесат един таралясник и не си го дават,  докато се движи.
Вчера се сетих за една случка, повече страшка от колкото смешка. /предварително се извинявам, че е малко дълго/
Предистория - излезе закон, /преди години/ че ако имаш газова уредба в колата, тя НЕ трябва да се зарежда вътре в багажника, а да е от външната страна, това където се зарежда /не знам как се казва /.
Та аз си взимам ДВА дни отпуск и съм твърдо решена, че ще мина през необходимите сервизи и колата ми ще е най-сигурната в света.
Ден Първи
Сутринта отивам в сервиз 1 да ми изнесат, извън багажника това през, което се зарежда газовата. Повисях си няколко часа, но работата е свършена. Отивам в сервиз 2 там ми оглеждат колата, проверяват газова, спирачки и т.н - така де аз съм решила, че тази кола трябва да е в перфектно състояние и готова за подвизи. На края на деня, "автомобила е перфектен".
Ден Втори
Сутринта, рано - рано, заредена с термос кафе, закуска, цигари /все едно ще векувам по сервизите   / аз отивам да мина с автомобила, технически преглед на газовата /моля да не се бърка с техническия преглед на автомобила/, та след няколко часа висене и там, си имам подпечатан паспорт на АГУ-то и смятам, че съм горд собственик на най-сигурния автомобил в света /така де минала съм сервизи, казали са ми че всичко ми е ок, няма как да е иначе/ да да ама не. Вечерта колегите ми звънят - утре сутрин да си по-рано в офиса, с костюм, ще идват чужденци. Аз - е как иначе, ще съм на линия.
Ден Три -
сутринта рано-рано, с костюм СВЕТЪЛ, готова за работа, качвам се в колата, алармата не иска да се изключи /още в този момент трябваше "да ми светне червената лампа, че става нещо нередно" ама не/  започва се едно въртене около колата, решавам че ще карам с включена аларма /блондинска му работа, няма начин да запалиш кола с включена аларма/ започвам едно въртене, отварям врати, затварям врати, натискам копчета, абе трябва да има начин да се излючи проклетото нещо, по едно време незнайно как - изключи се, аз тръгнах. Спирам да заредя на бензиностанцията -  казвам на момчетата, газ за толкова лева, бензин за толкова лева, докато те зареждат аз влизам да плащам. Излизам и виждам, как всички мъже от бензиностанцията са наобиколили моята кола. идея си нямам какво става. Те хубаво ми заредили бензин, но като започнали да зареждат газ - всичката газ, КОЯТО СЪМ ПЛАТИЛА е изтекла под колата, незнайно как. Казаха ми - госпожице разкарайте си колата от тук, ще направите голяма поразия. Кой бе, аз ли - аз два дни ходя по сервизи, не може да има проблем с моята кола. Та събраха се мъжете от бензиностанцията и буквално ми избутаха колата в страни от бензиностанцията. Звъня на баща ми - обяснявам му ситуацията, той казва - сега превключи на бензин и ела до моята работа да видя какво става /в другия край на града естествено, няма да ми е лесно я/ Паля, превключвам на бензин и патката с патка, кара на климатик, не си отваря прозорците да се проветри колата да не смърди на газ. Започва да рами дъжд - правя опит да включа чистачките, да да ама не. На определено време спирах да си бърша стъклото с парцал. Стигам някак си при баща ми  - той оглежда казва тея тъпаци не са сложили НЕНАМ си какво, завъртя някакви вентили, включи някакъв кабел, който бил изключен /да имам чистачки/ и каза карай на бензин, няма страшно ще я оправим. Как съм стигнала до офиса, не ме питайте, не помня бясна, червена-зелета, закъсняла и т.н - докато се успокоя дойдоха чуждестраните гости, бързо си заминаха, нямам много спомен та така - това че излизате от сервиз НЕ означава, че колата е ОК

Хайде и аз тук! Никога няма да забравя защо и как ме скъсаха на изпита по кормуване първия път и колко подигравки отнесох за това.

Та, ще се явявам на изпит. Зима е, вали сняг, гадост. Инструкторът е доволен и спокоен, хвали ме, че добре карам, няма да имам проблем на изпита. Обаче аз съм много притеснена, макар да знам, че съм подготвена. Просто не ми е ден.

Преди изпита, започваме да умуваме с инструктора и с още едно момче ("царят на паркирането", но за него ще ви разкажа друг път ), с което ще се явяваме заедно как да се подредим по ред на изпитване. Момчето казва нека тя (т.е. аз) да е първа, но инструкторът го предупреждава, че съм много добра  и за него не е препоръчително да кара след мен  .

Както и да е, все пак аз ще съм първа. Влизаме всички в колата и изпитът ми започва. Както казах, бях доста притеснена. Та, карам криво-ляво (действието се развива в Люлин). Изпитващият ме насочва за ляв завой към Т-образно кръстовище, на което съм без предимство като освен от автомобили, пътят се пресича и от трамвайна линия (кръстовището на бул. Панчо Владигеров и бул. Петър Дертлиев). Наближавам, пуснала съм ляв мигач, спирам да пропусна няколко коли по пътя с предимство и се оглеждам наляво и надясно за други коли. Чисто е, тръгвам и още с подаването на газ на първа предавка, изпитващият ми натисна спирачките и ми вика - "Това отдясно какво е, бе? Не виждаш ли?". Пуля се аз - олеле, на не повече от 5 м. от мен бавно се приближава трамвай. При това зелен.    А аз не съм го видяла изобщо, гледах за коли, гледах за пешеходци и поне 10 секунди се взирах, но не съм отразила трамвая въобще. И изпитващият като започна - "Може ли такова нещо?! Не те ли е грЕх, бе момиче?! Такова нарушение направи, онакова нарушение (и ми ги изрежда). Всичко мога да ти простя, но да отнемеш предимство на КРАСТАВИЦАТА, е те това нЕма как да стане! Завивай и отбий в дясно!". И така с краставицата...Още я мразя.  Но пък след седмица си взех изпита с комплименти от другия изпитващ, който за малко да ме пусне на същото кръстовище, но вместо това ме пусна в кръговото.

Първият път когато се явих на изпит, изпитващия ми търси пари или по-точно каза ми че ваучерът, който се изтрива съм го изтъркала прекалено много и таблета няма да го отчете. Аз отказах да купя нов ваучер. И в крайна сметка таблета го отчете.
Започна изпита и през цялото време изпитващия се опитваше да ми хване волана и да ме скъса. Аз с лявата ръка държа волана, а с дясната го пазя да не го докосне. И още повече го ядосах. Минах перфектно маршрута, без никаква грешка. В последните минути на изпита, той ме вкара в една тясна уличка, където е ясно, че ще се наложи да вляза между паркирани коли за да пропусна насрещно движеща се кола. И когато влезнах между колите ми наби спирачките и ме скъса и най-накрая ми докосна волана.
Инструктора ми чак се скара с него, но не постигна нищо.

Втория път пак бях при същия изпитващ. Преди изпита се заяжда с мен и с инструктора. Каза му че трябва на магистрала да ме качи да карам..
И така пак за нищо ме скъса.

Третия път, след като си взех изпита, същия изпитващ ми каза следващият път искам да се видим на кафе.
Е нямаше следващ път.

FreakOnALeash

те така винаги говорят-"всичко мога,ама е това няма как да ти го простя"
Интересно,че твоя човек се е сетил да ви ПОДРЕДИ ,защото при първия ми опит за книжка се получи точно както казваш-аз карах след най-добрия курсант.Едно момиче,което можеше да удари всички мъже в земята с уменията си.
Едно на ръка,че се сдухах супер много ,второ,че изпитващия се хвана за главата като се качих след нея.
Не карах толкова зле,но на една пешеходна пътека една жена беше застанала и чакаше да преминат колите,минах и аз.Той ми посочи жената и каза въпросното:"всичко мога да простя,ама е това няма как".
А в интерес на истината докато се учех инструктора все ме хокаше,че спирам на всичко живо ,където и да пресича....То за това сега хората не ги отразявам като участници в движението,изобщо не ги виждам(като теб с трамвая).

На мен второя опит ми тръгна надолу, още с влизането на изпитващия в кабинета. Като го видях... лошо ми стана. Беше същия индивид, когато минах листовките. Явно ме беше познал някак си, не можех да се отърва от него и като се качих да карам, не спря да се опитва да ме хване за ръката и да ми намига. Да ми помагал уж... Ама аз... лудата... фраснах го с думите „упс, май видях нещо” и спря мръсника...

Добър ден и от мен и да "покажа" и аз с една гигантска глупост. Шофьор активен съм от над 10 години, градско, извънградско, в чужбина, в България, опит голям, но правя следната изцепка.
Сутрин на път за работа, возя отзад детето за детска градина. Ще спирам по пътя на бензиностанция да си купя цигарки, пуши ми се та две не виждам. Спирам не на колонките, а до входа на бензиностанцията. Слизам, оставям детето само в колата, колата не я заключвам. Тичкам за цигарки, и за нищо друго не мисля.... (Срам!)
Нареждам се на опашката, пред мен хора кой за кафе, кой за баничка... Нервно си блея и си чакам реда. Решавам да погледна към колата и оооо УЖАС!!!  Колата я няма там където я оставих... Веднага си представям как някой ми отвлича детето.. Казвам на висок глас нещо от сорта на... Ама къде отиде края кола ?!? Цялата опашка се обръща а аз хуквам навън.. Отвън цари спокойствие. Виждам моята кола, придвижила се кторко на заден ход и ударила със заден десен калник, една друга кола стояща на колонката... Срам! Оставила съм я на нулева скорост, не съм дръпнала ръчна, а там има ама съвсем наистина лек наклон (явно достатъчен). В този момент дотичват момчетата от бензиностанцията и едното ми казва, госпожо нали знаете тук има камери... Аз в своя защита... Ама аз не съм тръгнала да бягам.... Идва другия собственик, съвсем небрежен... Ама какво правиш бе момиче... Аз червена от срам, почвам да се извинявам, казвам му, няма проблем, ще подпишем протокол, много съжалявам... А той ми вика, я я се мръдни да видим има ли й нещо на колата. Местя се аз, връщам се, човека вече се качил да тръгва, на неговата кола нищо й няма или по-скоро неговия преден ляв калник беше толкова очукан, че не беше ясно от мен ли е или от няколко други "ситуации". Смее се човека и казва, айде аз бързам за работа, и си тръгна. Аз стоя и още съм в шах и се проклинам на ум. Питам момчето от бензиностанцията, аз сега да направя ли нещо? Той ми казва, ама вие вече каквото можахте направихте, и се смее . Ми добре, връщам се и си купувам заветните цигарки. После с горда стъпка си тръгвам. По моя калник обаче пораженията са малко по-значителни. Не казвам нищо на мъжа ми. След седмица той мие колата и ми вика, ей открих нови драскотини, аз естествено отричам и нищо не знам....
Слава Богу, че не нацелих някоя от колонките, защото тогава задължително щеше да има полиция...
И аз не знам къде ми беше акъла, винаги оставям колата на скорост, ако е на баир дърпам ръчна, но там баира е наистина много малък. Спирала съм там стотици пъти, но, стана ясно, никога не е късно, да станеш за резил

Абсолютно си права.
Аз потроших колата - да се чете имаше нужда от нов фар и боядисване на цялата предна част и едната странична, на ПАРКОМЯСТО. Широко колкото дълго, имаше място тир да се паркира там. След като съм карала микробус/транспортер и съм вадила дълга кола на заден ход по адски тясна уличка, се качвам на моята кола, която тогава я карах почти година вече всеки ден и далеч не е с огромни габарити, и на излизане от споменатото паркомясто се натрисам в колона - ама така се натрисам, че не можех да си отворя вратата да изляза и излизах от другата врата.
И понеже това не е достатъчен резил, ще си призная, че таях надежди да го скрия от възлюбения, купих кит за полиране да изполирам драскотините - само че то като няма цвят по бронята, колкото и да търкам и да викам джина, няма да се появи. Затова реших да го мацна с лак за нокти, барем стане. Тцъ, имало си причина да боядисват коли със специална боя, а не с лак за нокти.
Чак тогава забелязах, че фарът стои зле и заведох колата на диагностика, та ми потвърдиха, че му трябва смяна и се наложи да си призная пред мъжката част. И понеже наистина обожавам колата и ми беше много виновно и ревах като магарица, ми беше опростено. Даже не ми се подиграва толкова често.

С лак за нокти Признах те.