Как сте със свекървите ?

с моята свекърва се разбираме,но живеем на 1500км.и се виждаме веднъж в годината(може би затова се ра3бираме)

elektra_86, много ме натъжи твоята история ... желая ти УСПЕХ с цялото си сърце   

Добре съм със свекървата.

Подкрепям

Лелеее, аз си мислех, че моето свеки е чудо, а то имало други кандидати за челните пет .
Винаги съм смятала, че за свекървите важи принципа "колкото по-далече, толкова по-добре" и сигурно нямаше никога да я извикам, ако не ми предстоеше раждане с цезарово сечение и трябваше някой да се грижи за сина ни.
Свекито дойде натоварено с два куфара стари дрехи (от постнаталните дни на мъжа ми) и готово за бойни подвизи. "Ей сега баба ще ви изчисти, сготви и изпере"- както се казваше в една реклама). Та първо се захвана с цветята – изкорени едно-две, три-четири премести и изхвърли на боклука едно, което си бях донесла от Испания –не виреело добре и не й харесвало.  След това изми с парцал стените ???, преподреди ми дрехите и аранжира кухнята по свой образ и подобие. И това бяха само първите стъпки към "завладяването на територия". Истинският ад настана, когато се прибрахме с бебчо от болницата. Какво ли не чух за себе си: че не ставам за майка (за съпруга да не говорим), че кърмата ми не достатъчно хранителна (и затова бебето плаче, виж ако давам вода много бързо ще надебелее), че не мога да кърмя (стоеше надвесена над мен и ми подпираше гърдата с пръст, за да не се задуши бебето), че за бебка и без мен щяла да се грижи... абе, не ми се изброява ...  След пет дни тормоз не издържах и казах на мъжа си, че още един подобен коментар и ще избягам с децата при някоя приятелка или ще отида на хотел. Слава богу, той поговори с нея и нещата малко се успокоиха, но чудото продължи да мърмори и да се цупи още няколко дни и накрая си замина обидено, но въоръжено с куп снимки на жилището ни, за да се хвали пред приятелки.
Искрено се надявам с това адът да е приключил, но е факт, че благодарение на нея, не успяхме пълноценно да изживеем радостта от раждането на детенце.  Знам, че и свекървите са майки, но ми е необяснимо защо се опитват да бъдат и майки на децата ни, нито защо след като обичат синовете си, се стремят по всякакъв начин да унижават съпругите им. 

Ужас , много съжалявам да видя , че има момичета в далеч по - незавидно положение от мен .... Все пак продължавам да се надявам , че има светлина в тунела Благодаря на всички за милите думи , а на препатилите , мога само да кажа , че не са единствените ( за съжаление )
Само едно не мога да разбера , как може майка ми да е пълен антипод на свеки ?! Ами мъжа ми мре за нея ....Да не говорим тя как го обича ... От къде го събудих аз това зло не знам ...  Както и да е , усмихната седмица на всички )))))))))))))))))))))))))) 

Лелееее, ужас!
Моята е супер и пари праща на детето (живеем на 120 км растояние), но не е това причината, тя си е такава - добра, грижовна, и зачита мнението ни (моето, на съпруга ми и на другия си син и снаха). Залъка от устата си ще извади, за да има за всичките и деца (ние снахите и синовете и, заедно с внуците)
Чак ме е страх да се радвам, да не дръпна дявола за опашката

един два пъти се опита да ми казва какво да правя и ми местеше постоянно саксиите което най много ме дразнеше, но казах на моя и като скръна със зъби ела да видиш ,вече ме пита даже дали ще правя нещо в банята за да влезела да се изкъпе.за протокола вече сме ОК

Мили момичета - Lina d, Lana 2004, mamavassi, Ваня, Irena 80! Благодаря за топлите думи и съчувствието!

Не исках да ви разстройвам с отклонението за моята майчица. Но ето, че при elektra_86 нещата са още по-зле. Мило момиче, гледай напред - пожелавам ти прекрасни бебчета в бъдеще   

Чета постингите на всички и чак ме хваща ужас като виждам колко по-малко са онези, които се гордеят със своите свекърви. И пак ме хваща за гърлото философията .... Родителите на майка ми са ме гледали и обичали много като дете. От тях и научих много - и за света и за хората, и да обичам нюансите на живота, да виждам цветовете в него, да се докосвам до душите на хората. Родителите на баща ми - ами дядо ми беше отруден човек, който блъскаше от сутрин до мрак, за да угоди на вечно недоволната си съпруга (свекървата на майка ми). Тази ми баба ме е "гледала" цифром и словом 2 дни. Тормоза, който е налагала над майка ми и баща ми е бил подобен на историите на повечето момичета тук. Т.е нищо ново под слънцето.

Но мисълта ми е за друго. Ще се хвана за думите на elektra_86. От цялата работа страдат децата ни. Не само ние. По-малко лошият вариант е, когато все пак бабите и дядовците обичат поне внуците си. Но когато не обичат внуците си, а нас буквално ненавиждат - това вече е страшно. Много, ама много ми е болно, че моето дете няма да има баба и дядо, които да го обичат и да му дадат такова детство, каквото съм имала и аз. Защото аз съм голям човек - мога все някак да се справя със злобата и лошотията. Но какво е виновно детето ми? Боли ме, че то няма да разбере защо другите деца остават при бабите и дядовците си, докато мама и тати ги няма. Боли ме, защото това ще е един от въпросите, на който никога няма да мога да дам честен отговор.
Ех, момичета. Колко малко му трябва на човека да бъде ЧОВЕК.
Bedstvieto е права - там, на два метра под земята си гол, бос и сам. Ама те не го разбират ....
Мисля си, че нещата трябва да се правят тук и сега. Да се живее тук и сега. А не "когато свърши работата", или "утре", или "хайде още малко" ....
И за да не прекалявам отново, ще завърша философстването си по темата така (понеже аз съм все още непоправим оптимист):

Момичетата, чиито свекърви за "кофти" - теглете им по една "м....а" на ум още сега, за да не ви изпреварят те. Така хем спазвате добрия тон, хем ще ви олекне, хем току виж сте взели по-добро решение на проблемите си. И не позволявайте да тормозят вас и децата ви.

Момичета, чиито свекърви са "супер" - ами още тази вечер, още сега отидете в другата стая (или се обадете по телефона) прегърнете ги и им кажете колко сте щастливи с тях и колко ги обичате! обичайте ги, защото те ще дадат двойно повече обич на децата ви! Или просто им направете кафенце и им кажете едно "мерси"

Не, не е в теб проблема Проблема е в "отсрещния" телевизор
А светлината в тунела - ами това са добрите майки и свекърви, които все още се срещат!

Точно, кратко и ясно

електра- 86, много ми стана тъжно  направо не мога да повярвам какви хора има... обаче вдигай главата и запретвате ръкавите с мъжът ти да правите мнооооого бебета! пък може и близначета да излезнат! на пук на тази вещица! стискам палци   

Мерси за подкрепата,момичета!Чаровницата е много права-за тези,чиито свекърви са супер-покажете им обичта си към тях и им благодрете за добрината.А за другите-направо не знам как се живее с тези вещици?Днес лекарят ми каза че генетично всичко с бебко е било ок.Ето,вече се убедих че всичко е дошло от нерви и тормоз.Ледената кралица нито се е обадила да провери как сме,макар че вече са я информирали какво се е случило,нито си е дошла.А и по-добре да си стои на село,че като си дойде,може да я майка на мъжа ми,но ми се иска да я  :2gunfire:Mopssy,наистина се надявам скоро пак да се похваля с бебче ж коремчето,а ако са близнаци още по-добре.Аз мъжа си заради нея няма да го оставя,а и знам че тий е зад мен.Нека тази вещица се спука на хиляди парчета с нейната злоба!А бъдещите си внучетата както казах вече ще ги гледа само на снимка!Даже и това и е много!А за всички вас и успех в борбата с това зло!!!Колкото и да ни трудно,трябва да вдигнем глава!Любовта е по-силна от всичко!!!

Знаеш ли бедствие, мисля че можеш да се възползваш от ситуацията. Твоята свекърва наистина се е уплашила от разговора който е подслушала и е направила истинска нервна криза. Сега е момента да и поговориш с нея. Открито и кажи какво мислиш за нея и че няма да и се оставиш.  Уточнете си границите, кой какво и защо....Свекърва ти вече знае твоето отношение и се страхува. Страхува се от това какво ще направиш занапред, от това дали мъжът ти  ще те послуша, и ако ти и обясниш, че ако не се кротне тя, няма да се кротнеш и ти и ще продължиш в този дух - може и да поразмисли. Желанието за контрол на свекървите много често върви със страха от това да не загубят синът си т.е. той да започне да се съобразява с жена си, вместо с майка си. Ако сега и се оставиш и превиеш врат, дълго ще чакаш без да видиш подобрение. Тя наистина ще се почувства победител.
Майките които по-горе са писали, че проблема е на мъжът ти, са прави, но за съжаление някой мъже нямат сили за подобна борба и тогава си мисля, че ние жените може да се включим в някоя и друга битка.