Затова и не харесвам по принцип идеите за социална политика, защото не се гледа как да се стимулира бизнеса чрез данъчни облекчения, за да има повече печалби за фирмите и по-големи заплати за служителите, а се товарят с данъци, които после потъват незнайно къде, без да създават добавъчни облаги за тези,които ги плащат. Издържат се раздути администрации, създават се безумни комисии и службици, за да се назначат удобни хора на деня, налага се безумна лицензионна политика, която възпира и най-големите ентусиасти.
Ще споделя с вас и една друга мисъл, която много ми харесва - когато парите не стигат трябва да се види как да се изкарат допълнително, а не как да свием разходите си, а оттам и потреблението. Това е спирала водеща надолу, не нагоре.
И последно - не увеличението на обезщетението за майчинство от 160 на 250 лв ще ме накара да имам трето дете /щото вече имам 2/, нито 18 или 25 лв/ако не се лъжа/ детски надбавки, а цялостното възраждане на икономиката ни, перспективата, която ще имат децата ми тук, спокойствието ми за тяхното здраве, обучение, живот.
Само искам да добавя в моя защита, че съм професионално обременена, тъй като съм работила в Пенсионно осигурителна компания /частна/, наясно съм как се управляват и разпределят тези фондове. Ако разполагаш на месец с приход от 100 хил. лв и трябва да ги разпределиш на 1000 майки, няма как да им дададеш по 200 лв, ще им дадеш по 100.